РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Попово, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20243520200253 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Попово, ул.
„Д.“ № , против Наказателно постановление № **********/04.09.2024 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите – Шумен, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 257, ал.
1, предложение второ, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 108, ал. 3 ЗГ, чл. 61 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и МВР.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си
представител адв. Й., надлежно упълномощена, която поддържа жалбата на всички
изложени в нея основания и моли същата да бъде уважена.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която
оспорва жалбата и поддържа становището, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, като моли за потвърждаването му.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано срещу М. Г. М., за
нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във вр. с чл.
108, ал. 3 ЗГ, чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и
МВР, затова това че в периода от 06.10.2023 г. до 11.12.2023 г., в качеството му на лице,
1
упражняващо лесовъдска практика, удостоверена с удостоверение № 5084/20.12.2011 г., на
чието име е издадено позволително за сеч № 0742886 от 06.10.2023 г. за държавна горска
територия в отдел 328, подотдел „к“, землището на с. Славяново, общ. Попово, обл.
Търговище, не е упражнил контрол съгласно изискванията на чл. 126, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и
МВР, в резултат на което са били незаконно отсечени 85 броя дървета от дървесен вид
гледичия, с общ обем 19 плътни кубически метра, като същите не са били посочени в
издаденото позволително за сеч, нито като дървесен вид, нито като обем.
АУАН е съставен на 08.03.2024 г. и е връчен на нарушителя на 03.07.2024 г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № **********/04.09.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Шумен.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция като свидетели бяха
разпитани П. М. К. - горски инспектор в РДГ Шумен, К. Р. Х. - горски инспектор в РДГ
Шумен, Д. Д. Д.- горски стражар в ДЛС „Черни Лом“ Попово, Б. П. Б. - гл. горски
инспектор в РДГ Шумен, П. Г. С. - горски инспектор в РДГ Шумен и С. М. И.- гл. експерт в
РДГ – Шумен.
Свидетелят П. К. твърди, че при извършена проверка на терен е установено наличие
на отсечена дървесина от вида гледичия, въпреки че издаденото позволително за сеч касаело
единствено дървесина от вида акация. Свидетелят заявява, че отрязаните дървета от вида
гледичия са били маркирани, както и че на място са се намирали и правостоящи, но също
маркирани дървета от този вид. Сочи се, че маркировката, с която са обозначени както
отсечените, така и правостоящите дървета, е идентична с тази, използвана за дърветата от
вида акация, посочени в позволителното. С известна неувереност в спомените относно
конкретната марка, свидетелят заявява, че на снимковия материал, с който е разполагал, се
вижда извозена гледичия, а в съпътстващите документи фигурира позволително за акация.
Разпитан пред съда св. К. Х. сочи, че на 08.03.2024г. жалбоподателят е бил призован
да се яви в РДГ – Шумен за съставяне на акт за административно нарушение, но не се е явил,
поради което актът е съставен в негово отсъствие, въз основа на два предварително
съставени констативни протокола, удостоверяващи, че с издаденото на жалбоподателя
позволително за сеч, последният е добил и експедирал дървесина от вид, непосочен в самото
позволително, а именно - гледичия. След това свидетелят посочва, че лично е посетил обекта
на жалбоподателя, където последният е получил екземпляр от акта и е написал своите
възражения.
Относно писмените доказателства, приложени към акта, свидетелят сочи, че са били
налични сортиментна ведомост, превозни билети и снимков материал. При допълнителен
въпрос относно произхода на изчисленията, свързани с количеството незаконно отсечена
дървесина, свидетелят признава, че е използвал „наготово“ изчисленията, извършени от
други служители, по негови думи – вероятно от инж. Петров. Свидетелят изрично посочва,
че не е посещавал процесния терен.
От показанията на свидетеля Д. Д. се установява, че той е бил повикан от началника
на участъка да съдейства на инспектори от РДГ при теренна проверка на сечище, в което е
следвало да бъде извършена сеч на акация. Основната причина за неговото участие е било
измерването и преброяването на пъновете, като същият уточнява, че е присъствал лично при
замерването на отсечената дървесина, преди съставянето на констативния протокол.
Според свидетеля видът на дърветата е гледичия, а не акация, за който вид е било
издадено позволителното.
Разпитан пред съда св. Б. Б. сочи, че проверката е извършена по повод постъпило
писмо от Агенцията по горите, в което е било сигнализирано за разминаване между
декларирания в превозните билети дървесен вид и установения в приложения към тях
снимков материал. Конкретно, по време на проверката, е било констатирано наличие на
отсечена дървесина от вида гледичия, която не е била включена в позволителното за сеч.
Отсечените дървета били маркирани в основата и на височина 1.30 м, а на терен са били
налични и правостоящи немаркирани и маркирани дървета от същия вид.
В показанията си Св. Б. изрично заявява, че гледичията липсвала както в
позволителното за сеч, така и в превозните билети, но било установено, че такава дървесина
е била добита и транспортирана, видно от снимковия материал.
В показанията си свидетелят П. С. посочва, че при извършената проверка на терен е
2
било установено наличие на отсечени дървета от вида гледичия, който не фигурира в
позволителното за сеч, издадено за същото сечище. Според С. са били констатирани
остатъци от гледичия на място, като част от тях са били маркирани в основата, а други —
немаркирани. Установено било също така, че в превозните билети този дървесен вид не е
отразен, въпреки че на снимковия материал ясно се разпознавал именно гледичия като
транспортиран дървесен вид.
Свидетелят твърди, че при проверката разполагал с цялото досие по случая —
включително позволителното за сеч, технологични планове, карнет-опис и др. Той обаче не
може да посочи дали маркировките по гледичията съвпадат с тези по акацията.
Свидетелските показания на С. И., главен експерт в РДГ – Шумен, са релевантни
относно процеса на определяне на количествените характеристики на отсечената дървесина,
както и относно процедурата по документиране на резултатите от извършената проверка.
Свидетелят потвърждава, че е съставител на сортиментната ведомост, използвана в
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя. Той обяснява, че не е
присъствал лично на теренната проверка, а разчитал изцяло на данните, които му се
предоставят от колегите, извършили огледа и измерванията на място – броя на дърветата,
средния им диаметър и височина. Тези параметри се въвеждали чрез специализиран
софтуер, утвърден от Изпълнителна агенция по горите, който автоматично изчислявал
количеството плътна дървесина.
От тези показания става ясно, че експертната дейност на свидетеля е изцяло
административна и техническа, като не включва проверка за достоверността на
предоставената му информация. Самият свидетел признава, че няма как да направи
преценка за точността на въведените данни, тъй като не е участвал в самата проверка и не
знае как са извършени измерванията.
По делото бе изготвена и изслушана съдебно-техническа лесовъдска експертиза.
В заключението на назначеното по делото вещо лице съдът намира обстоен и
експертно издържан отговор по всички поставени въпроси, касаещи състава и състоянието
на насаждението към датата на издаване на позволителното за сеч, вида, количеството и
маркировката на добитата дървесина и движението на дървесината по превозни документи.
Вещото лице е установило, че в подотдел 328 „к“ е налично акациево насаждение на
възраст около 35 години, създадено чрез издънково възобновяване от предходно сечище.
Това насаждение е било с равномерен строеж, добра склопеност (0.9) и предназначено за
пълна гола сеч, съгласно лесоустройствения проект. Освен преобладаващия вид – акация,
вещото лице установява наличие на единични дървета от други видове, включително
гледичия, габър, цер и зимен дъб, намиращи се във „високия етаж“ на насаждението, като
броят им е незначителен.
Според заключението, за подотдела са издадени три позволителни за сеч, като
единствено последното (№ 0742886 от 06.10.2023 г.) е реализирано, с отчетена действителна
сеч в размер на 282.22 пл. куб. м дървесина. Вещото лице посочва, че всички документи по
лесоустройството и сечта предвиждат добив единствено от дървесен вид акация,
включително в карнет-описа, сортиментната ведомост и технологичния план, и няма
отбелязани указания или изключения за включване на други дървесни видове.
Съгласно заключението, отсечената дървесина е била маркирана съобразно
нормативните изисквания – с боя в основата на стъблата и в някои случаи и на гръдна
височина. Вещото лице установява наличие на много малко количество неотсечена, но
маркирана дървесина, включително едно дърво от вида гледичия, както и 2–3 немаркирани
дървета от същия вид, разположени по северната граница на подотдела. Заключението е, че
няма отсечена немаркирана дървесина и няма добита дървесина извън рамките на
позволителното за сеч.
Според справката в електронната система на ИАГ, вещото лице е установило, че през
2023 г. са издадени 27 броя превозни билети, всички за акация, за общо 194.28 пл. куб. м
транспортирана дървесина. Същото количество съвпадало с данните от транспортните
позволителни и приемо-предавателните протоколи. Вещото лице категорично посочва, че
не се установява транспортиране на дървесина от вида гледичия, както в системата, така и
по документи.
В заключението се подчертава, че дървесината на акацията и гледичията е сходна по
външен вид, структура и цвят, а напречните срезове са почти неразличими, тъй като двата
3
вида са от едно ботаническо семейство и се отглеждат и секат по идентична технология.
Вещото лице не е констатирало нарушение на нормативните изисквания относно
маркирането на дървесината, издадените позволителни за сеч, вида на добитата и
транспортирана дървесина.
Отсеченото количество, според вещото лице е 282.22 пл. куб. м, от които 194.28 куб.
м са транспортирани, а останалите 87.94 куб. м са оставени на терен. Вещото лице сочи, че
почти цялата дървесина на терен е от вида акация, като растящите върху пъните издънки
също сочат, че майчините дървета са били от този вид.
В обобщение, експертното заключение не потвърждава твърденията на АНО за добив
на дървесина от непосочен в позволителното вид (гледичия), незаконосъобразно
транспортиране на такава дървесина, нарушения при маркиране, измерване и отразяване на
добитата маса.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, обективно, последователно,
убедително и непротиворечиво, поради което изцяло го кредитира и приема, че не е
установено извършване на сеч или транспортиране на дървесина извън рамките на
разрешеното по издаденото позволително за сеч.
Съдът извърши съпоставка между свидетелските показания и експертно заключение и
намира, че следва да се даде превес на заключението на вещото лице, поради следните
съображения:
Всички свидетели, вкл. К., Д., Б., С., сочат, че са видели отсечена дървесина от вида
гледичия, като това е установено „на око“, от снимки, визуални белези и сравнения. Част от
тях признават, че не могат категорично да разграничат маркировката или дървесния вид.
В заключението на вещото лице, изготвено въз основа на теренна проверка,
биологични признаци, данни за издънковото възобновяване и кората на пъните, категорично
е посочено, че почти няма и не е имало други дървета по вид, различен от акация, като видът
на издънките, произхождащи от отрязаните пънове, сочи категорично на акация. Уточнено
е, че гледичия и акация имат много сходен външен вид и напречен срез, което лесно може да
заблуди визуалната преценка.
Свидетелските оценки за дървесния вид са непълни, визуално субективни и уязвими
на грешка, докато вещото лице извежда научно и технически обосновано заключение,
подкрепено от пълна проверка на насаждението, остатъците от сечта и биологичните
характеристики на вида.
Някой от свидетелите, като Х. и И., не са били на терен, а изцяло възпроизвеждат
данни, възприети от други лица.
Дори свидетелите, които са били на място, като Д. и Б., не са участвали в цялостната
процедура, нямали са достъп до всички документи и не са особено уверени в оценките си.
Вещото лице, напротив, е извършило съпоставка между документи от
лесоустройствения проект, карнет-опис, позволителни и сортиментни ведомости, проверка
на маркировката на пъновете и неотсечените дървета, преценка за съответствие между
разрешеното и фактически добитото, с категоричен извод, че няма немаркирана отсечена
дървесина и няма добив извън обхвата на позволителното.
Свидетелите К. и С. твърдят, че по снимков материал от превозните билети се
виждала гледичия, но признават, че не са правили сравнителен анализ, а се позовават на
визуална преценка.
Св. Х. изобщо не е виждал превозните билети лично, а свид. И. е работил само с
предоставени числови данни.
Вещото лице е направило директна проверка в информационната система на ИАГ и е
установило съвпадение между вида, количеството и документите – всички превозни
документи са издадени само за акация, в обем 194.28 пл. куб. м.
Освен това, вещото лице обяснява, че по снимки не може да се направи сигурен извод
за дървесния вид, особено между гледичия и акация, които са сходни по структура, срез и
цвят.
Не на последно място, съдът отчита и факта, че всички свидетели с изключение на Д.
Д. Д., който е горски стражар в ДЛС „Черни Лом“ Попово, са служители на
администрацията, извършила проверката, а вещото лице е независим експерт, назначен от
4
съда, и е извършило самостоятелна проверка, както на терен, така и по документи.
С оглед на горното, съдът приема, че свидетелските показания съдържат неясноти и
са с ограничен обхват на възприятията, а заключението на вещото лице е доказателствен
източник, който обхваща пълния обем на относимите документи, съчетава теренно
изследване и анализ на данни от електронни системи и дава логически последователни,
технически и научно обосновани отговори.
Поради това съдът кредитира заключението на вещото лице изцяло, а свидетелските
показания преценява като непълни и в известна степен субективни и целенасочени.
Предвид изложеното, съдът намира, че АНО не доказа по безспорен начин всички
елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, при което
Наказателното постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата
от 600.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Същото съдът не намира за
прекомерно, каквито възражения са релевирани от процесуалния представител на
наказващия орган, тъй като напълно съответства на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от адв. Й. действия по него.
Ответната по жалбата страна следва да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на РС – Попово сумата от 671.76 лв. разноски за изготвената съдебно-техническа експертиза
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/04.09.2024 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите – Шумен, с което на М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес с. С., общ. Попово, ул. „Д.“ № , е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, пр. 1 от
Закона за горите, във вр. с чл. 108, ал. 3 ЗГ, чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии, издадена от МЗХ и МВР.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – Шумен, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, ул. "Л. Каравелов №" 28А, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. Попово, ул. „Д. №, СУМАТА от 600.00 лв. /шестстотин
лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – Шумен, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, ул. Л. Каравелов № 28А, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС - Попово, сумата от 671.76 лв. /шестстотин седемдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски за изготвена съдебно-техническа
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5