О П Р
E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..06.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 812 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №29828/23.04.2019г.
от И.В.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу разпореждане №7100/20.02.2018г.,
постановено по ч.гр. дело №2391/2017г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37 заповед за
незабавно изпълнение №1229/20.02.2018г. срещу жалбоподателката,
в качеството й на солидарен длъжник на М. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***
за заплащане на следните суми: сумата
54943,19 евро /петдесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и три евро и
деветнадесет евроцента/, представляваща непогасена главница по Договор за
предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ № 2638 от
13.10.2008 год., ведно с Анекс № 1 от 11.03.2010 год. и Анекс № 2 от 29.06.2011
год., сумата 23150,29 евро /двадесет и
три хиляди сто и петдесет евро и двадесет и девет евроцента/,
представляваща договорна лихва съгласно т. 3.2 от Анекс № 2/29.06.2011 год. към
Договора за периода от 20.05.2013 г. до 12.12.2017 г.
вкл., сумата 10971,63 евро /десет хиляди
деветстотин седемдесет и едно евро и шестдесет и три евроцента/,
представляваща наказателни лихви, съгласно т. 1.7 от Договора за периода от
14.01.2014 г. до 14.02.2018 г., сумата
471.56 евро /четиристотин седемдесет и едно евро и петдесет и шест евроцента/,
представляваща преструктурирана лихва съгласно Раздел 2, т. 4 от Анекс №
1/11.03.2010 год. към Договора за периода 20.05.2014 г. – 20.05.2015г., сумата 2338,48 евро /две хиляди триста
тридесет и осем евро и четиридесет и осем евроцента/, представляваща
просрочена такса за промяна лихвени условия съгласно раздел 1, т. 1.3 от Анекс
№ 1/11.03.2010 год. към Договора, дължима ежегодно за периода 20.06.2013 г. –
12.12.2017 г., сумата
682,43 евро /шестстотин осемдесет и две евро и четиридесет и три евроцента/,
представляваща просрочени годишни комисионни за управление на кредита, съгласно
раздел 1, т. 1.8.2 към Договора, дължими за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017 г., сумата 98,17 евро /деветдесет
и осем евро и седемнадесет евроцента/, представляваща разноски по връчване
на нотариални покани, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.02.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 3624,38 лв. /три хиляди шестстотин
двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща разноски за държавна такса, и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в
противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извлечението от
счетоводни книги удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Спрямо длъжника
не е обявена предсрочна изискуемост, като в поканата не се съдържа такова
изявление. На следващо място се оспорва кредит в такъв размер да е предоставян
на длъжницата, както и да е налице договорна връзка с посочената банка, при
положение, че договора е сключен с „МКБ Юнионбанк“
АД. Прави се възражение за погасяване по давност на сумите по договора за
кредит.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
отмени разпореждането, в частта за незабавно изпълнение.
По делото е постъпил отговор от кредитора „Първа
инвестиционна банка“ ЕАД, в който излага становище, че частната
жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане в атакуваната му част
намира за правилно и законосъобразно. Поддържа се, че извлечението от
счетоводни книги е редовно от външна страна и удостоверява изискуемите вземания
по основание и размер, а „Първа Инвестиционна банка“ ЕАД е правоприемник на
„МКБ Юнионбанк“ АД. Сочи, че волеизявлението за
предсрочна изискуемост е надлежно връчено. По отношение на възражението за
давност се посочва, че същото не може да бъде релевирано
в това производство, а отделно от това погасителната пет годишна давност не
изтекла.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
остави в сила разпореждането за незабавно изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №29828/23.04.2019г. е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК,
редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна
представителна власт. Подадено възражение по чл.414 от ГПК прави жалбата
допустима, като разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Първа
Инвестиционна банка“ АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците М. Й.
М. и И.В.М. за сумата 54943,19 евро, представляваща непогасена главница по
Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ №
2638 от 13.10.2008 год., ведно с Анекс № 1 от 11.03.2010 год. и Анекс № 2 от
29.06.2011 год., сумата 23150,29 евро, представляваща договорна лихва съгласно
т. 3.2 от Анекс № 2/29.06.2011 год. към Договора за периода от 20.05.2013г. до
12.12.2017г. вкл., сумата 10971,63 евро,
представляваща наказателни лихви, съгласно т. 1.7 от Договора за периода от
14.01.2014 г. до 14.02.2018г., сумата 471.56 евро, представляваща
преструктурирана лихва съгласно Раздел 2, т. 4 от Анекс № 1/11.03.2010 год. към
Договора за периода 20.05.2014 г. – 20.05.2015г., сумата 2338,48 евро,
представляваща просрочена такса за промяна лихвени условия съгласно раздел 1,
т. 1.3 от Анекс № 1/11.03.2010 год. към Договора, дължима ежегодно за периода
20.06.2013 г. – 12.12.2017 г., сумата 682,43 евро,
представляваща просрочени годишни комисионни за управление на кредита, съгласно
раздел 1, т. 1.8.2 към Договора, дължими за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и 2017г., сумата 98,17 евро, представляваща разноски по връчване на нотариални
покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.02.2018 г., до окончателното й изплащане.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно
оригинал на извлечение от счетоводни книги от 15.02.2018г. по договор за кредит
от 13.10.2008г.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът
намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна
страна, в тази връзка и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /55
бр., включващи главница, ведно с лихви/, посочен е и общият размер на
непогасената част, в това число главници, договорни лихви, неустойки и такси.
Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък
от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото
волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Волеизявлението за предсрочна изискуемост е оформено в нотариална покана,
поради което по силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални
покани се спазват правилата на чл. 37 - 58 от ГПК.
В настоящия случай нотариалната покана, която съдържа изявлението за
предсрочна изискуемост на банката е редовно връчена на длъжниците,
чрез техния син на 06.11.2017г. Текстът на нотариалната покана е недвусмислен
относно изявлението на банката, поради което направеното възражение в този
смисъл се явява неоснователно.
С оглед редовното връчване е реализиран пълния фактически състав и е
настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение.
По отношение на възраженията за липсата на материално правна легитимация у
заявителя и давност, съдът намира, че същите не са предмет на изследване в заповедното
производство. Същите ще бъдат разгледани в исковото производство по чл.422 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на
издадената заповед и за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, като
първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
Предвид изходът от спора на частния жалбоподател не се следват разноски.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7100/20.02.2018г., постановено по ч.гр.
дело №2391/2017г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е
допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя “Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37 заповед за незабавно изпълнение
№1229/20.02.2018г. срещу И.В.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата 54943,19
евро, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ № 2638 от 13.10.2008 год., ведно с
Анекс № 1 от 11.03.2010 год. и Анекс № 2 от 29.06.2011 год., сумата 23150,29
евро, представляваща договорна лихва съгласно т. 3.2 от Анекс № 2/29.06.2011
год. към Договора за периода от 20.05.2013 г. до 12.12.2017
г. вкл., сумата 10971,63 евро, представляваща наказателни лихви, съгласно т.
1.7 от Договора за периода от 14.01.2014г. до 14.02.2018г., сумата 471.56 евро,
представляваща преструктурирана лихва съгласно Раздел 2, т. 4 от Анекс №
1/11.03.2010 год. към Договора за периода 20.05.2014 г. – 20.05.2015г., сумата
2338,48 евро, представляваща просрочена такса за промяна лихвени условия
съгласно раздел 1, т. 1.3 от Анекс № 1/11.03.2010 год. към Договора, дължима
ежегодно за периода 20.06.2013 г. – 12.12.2017 г.,
сумата 682,43 евро, представляваща просрочени годишни комисионни за управление
на кредита, съгласно раздел 1, т. 1.8.2 към Договора, дължими за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г. и 2017г., сумата 98,17 евро, представляваща разноски по
връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 15.02.2018 г., до окончателното
й изплащане, както и сумата 3624,38 лв, представляваща разноски за държавна такса, и сумата 50,00
лв. - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.