Присъда по дело №2388/2019 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД N 2388 по описа за 2019г. на ШРС

 

Делото е образувано, след депозирана частна тъжба от М.Р.В. *** срещу Ю.Р.А.,*** във връзка с извършеното от последния престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която на 08.11.2019г. е образувано производство пред първа инстанция срещу него.

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частният тъжител в лицето на адв.Ц. от АК гр.Търговище от ШАК поддържа предявения с частната тъжба граждански иск в размер на 6000лв за причинени неимуществени вреди  и моли доверителят и да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени  вреди, като му бъдат заплатени и направените от него разноски по делото. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така възведеното обвинение както и гражданския иск .

Подсъдимият редовно призован, се явява лично само в две съдебни заседания, като не дава обяснения за   процесния ницидент. Процесуалният му представител-адв.С. пледира за постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения граждански иск..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото живеят в гр.Търговище и се познавали сравнително добре, тъй като тъжителя обслужвал автомобила си в автосервиз, в който работел подс.А.. На 10.08.2019г.,  около 01.00 часа, тъжителя управлявал собствения си лек автомобил по улиците на гр.Търговище,  прибирайки се към дома си. С него, в автомобила пътували двама негови приятели/свид.Б. П.и В.И./ , като в непосредствена близост до пешеходна пътека, тъжителя спрял рязко, защото забелязал , че по пешеходната пътека пресичали две лица. Тъй като очевидно се съмнявал, че е ударил някой от пресичащите улицата две лица, си отворил  прозореца/управляваният от тъжителя е с дясно разположен волан/ и ги попитал дали всичко е наред. Тогава, подс.А., който междувременно пресичал пешеходната пътека, заедно с бременната си съпруга се приближил към тъжителя , като  започнал да го псува, нанесъл му няколко удара по лицето през отворения прозорец , след което му извикал “знаеш ли какво щеше да стане, ако ме беше ударил“. Веднага след това, подс.А. се изплюл в лицето на тъжителя и му нанесъл нова серия от удари в лицето, като го приканил вече и да излезе от автомобила. В този момент, обаче съпругата на подсъдимия/свид.М. издърпала мъжа си и казала на тъжителя да си тръгва  Именно в този момент, тъжителя В. потеглил с автомобила си.

. От съдебмномедицинско удостоверение №249/2019г., издадено на 11.08.2019г, след проведен преглед на М.В., става ясно, че се касае за отоци и кръвонасядания по горната и долната устна, подлигавични кръвоизливи, разкъсване на лигавицата на горната устна. От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, , че на тъжителя са причинени оток на горна и долна устна и по съседство в близост до левия устен ъгъл, подлигавични кръвоизливи на горната и долната устни вляво, косо линейно разкъсване  на лигавицата на горна устна от лявата страна, като тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на В..

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа  на свидетелските показания на Б. П., В.И. и Б. М., които са присъствали на самия инцидент и от приобщеите писмени доказателства по делото.  

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното  убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1  НК, тъй като е причинил лека телесна повреда на М.Р.В. , изразяваща се във временно разстройство на здравето :

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на частния тъжител.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

 

 

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с евентуален умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат, към който се е отнасял безразлично, преследвайки някаква друга цел, останала неясна за съда;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

В конкретната хипотеза, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.78а НК, тъй като пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подс.А. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или “пробация” а. Освен това видно от справката за съдимост на подс Ю.  А., той е неосъждан и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства , съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1, поради което и освободи подсъдимият  от наказателна отговорности и му   наложи административно наказание в размер, идентичен с минимално предвидения, а именно “глоба” в размер на  1000лв.  Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от М.В. неимуществени вреди , съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подс.А., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва дза се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 2000 лв. /две хиляди лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия, причинната връзка между тях.   В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни  разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски в полза на РС Шумен, във връзка с изготвянето на съдебно-медицинската експертиза.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: