О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                        14.12. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                            гражданско отделение

На четиринадесети декември                                    2020 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 237,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат П.Ч.,***, в която моли да се измени и да се допълни решението на съда по делото, в частта за разноските, като се определи възнаграждение за особения представител, какъвто е тя и същото бъде заплатено от насрещната страна.

Насрещната страна не е взела становище по молбата.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Предмет на проверка е било решение № 260054 от 31.07. 2020 г., по гр.д. № 467/ 2020 г. на РС–Търговище, с което  е осъдена Х.М. ***, представлявана от особен представител – адв. П.Ч. ***, да заплаща на всяко едно от двете си деца М.М. и М.М.М., действащи със съгласието на своя баща М.М., месечна издръжка в размер на по 250 лв. за всеки, считано от 15.05. 2019, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване. На децата е присъдена и издръжка за минало време в размер на 1920 лв. за всяко, за периода от 15.05. 2019 г. до 15.05. 2020 г. Присъдени са разноски и държавна такса в полза на съда.

С решението по делото съдът постановява следното:

„ОТМЕНЯ Решение № 260054 от 31.07. 2020 г. на РС–Търговище, по гр.д. № 467/ 2020 г. в частта, в която е осъдена Х.М. Алиева, да заплати издръжка за минало време за децата си М.М. и М.М.М., за размерите над 1680 лв. за всеки от тях и издръжка за бъдеще време за размера над сумата от 165 лв., до пълния такъв от 250 лв. за М.М. и над сумата от 155 до пълния такъв от 250 лв. за М.М., както и в частта за присъдените държавни такси в полза на съда, като вместо  това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за издръжка за минало време за размера над 1680 лв. до пълния такъв от 1920 лв. за всяко от децата, а за бъдеще време за размера над 165 лв. до пълния такъв от 250 лв. за М. и над 155 лв. до пълния такъв от 250 лв. за М..

ОСЪЖДА Х.М. Алиева, с постоянен адрес ***, представлявана от назначения особен представител адвокат П.Ч. ***, да заплати по сметка на РС–Търговище сумата от 134,40 лв. държавна такса върху присъдения размер на издръжката за минало време, 460,80 лв. държавна такса върху издръжката за бъдеще време, както и да заплати по сметка на ОС–Търговище сумата от 67,20 лв. върху обжалвания размер на издръжката за минало време и 57,60 лв. за издръжката за бъдеще време, определени с оглед на уважения размер на исковете.

В останалата обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА решението като правилно и законосъобразно.“

Както с жалбата, така и с последващите си писмени молби, адвокат Ч. не е отправяла молби за определяне на допълнително възнаграждение за нея като особен представител на ответника. Делото е било за издръжка и определеният от районния съд хонорар е бил изплатен от бюджета на съда, тъй като ищците са освободени от заплащането на такси и разноски.

Молбата за допълване и изменение е подадена на 25.11. 2020 г., а решението е постановено на 28.10. 2020 г., като същото не подлежи на обжалване.

При така описаните факти, съдът намира следното: молбата по чл. 248 от ГПК може да бъде за допълване или за изменение на решението в частта за разноските. Едновременно допълване и изменение не може да има, защото ако съдът е пропуснал да се произнесе с решението си по разноските, то той следва да го допълни в тази част, а ако се е произнесъл за разноските, но страната не е съгласна с него, то решението може да бъде изменено. Затова съдът възприема молбата на адвокат Ч. като такава решението или да се измени, или да се допълни.

В случая съдът се е произнасял за разноските, които е следвало да се определят за водене на делото, като са обсъждани само държавните такси. Във втората инстанция не е имало искания за присъждане на разноски от никоя от страните и затова съдът в мотивите си не е обсъждал такива въпроси, а се е занимавал само с държавните такси.

Произнасяне по разноските обаче има, като следва да се счита, че съдът не е определил допълнително възнаграждение за адвоката, за втората инстанция. Т.е., при наличието на произнасяне по въпроса за разноските изобщо, молбата следва да се разглежда като такава за изменение на решението в тази част, чрез осъждане на ответната страна да заплати тези разноски.

В този смисъл следва да се прецени дали тази молба е допустима.

В случая допустимостта й се преценява от гледна точка на сроковете и разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Срокът за подаване на молбата е спазен. Относно списъка с разноските, чл. 80 от ГПК гласи, че той следва да се представи от страната, която е поискала присъждане на разноски, най-късно в последното заседание. В случая адвокат Ч. изобщо не е поискала присъждането на допълнителен адвокатски хонорар, освен този, който е бил определен за първа инстанция. От формална гледна точка, след като не е поискала нищо, то няма и как да представи списък с разноските и би следвало да има право да иска изменение на решението в тази част.

Т.е. от формална страна молбата за изменение би следвало да бъде допустима.

По същество обаче, тази молба е неоснователна. Съдът не е присъдил разноски за адвокат Ч., защото тя не е предявила подобно искане, нито с жалбата, нито в подадените последващи молби за уточняване и за даване ход на делото в нейно отсъствие. Случаите за определяне на хонорар за особен представител на ищци, които по закон са освободени от внасянето на държавни такси и разноски, са по-особени. По начало, при отсъствие на ответника, съдът назначава особен представител на разноски на ищеца. След като те са освободени в случая, първоначалните разноски се изплащат от бюджета на съда – чл. 83, ал. 3 от ГПК. При разглеждане на делото в първата инстанция, съдът е определил хонорар и същият е бил изплатен от РС–Търговище. Т.е. адвокатът е получил своето възнаграждение. Той може да обжалва или не решението, като при обжалване, въззивният съд не е длъжен служебно да определя допълнителен хонорар за адвоката, от този, който вече е бил изплатен. Това е така, защото само  особеният представител може да заяви претенцията си като прецени, дали вече изплатеното възнаграждение му е достатъчно или иска допълнително. Няма как съдът, без искане от страна на адвоката, да му определя служебно допълнителен хонорар, след като вече е бил определен такъв.

От друга страна, всички претенции за заплащане на разноски могат  да бъдат предявени до приключване на делото, в последното съдебно заседание. В този смисъл е ТР № 6/ 2013 г., по т.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК, точка 11.

Затова съдът счита, че след като страната не е поискала изплащане на разноски до приключване на делото в последното съдебно заседание, то такива не следва да бъдат заплащани. Затова и правилно съдът не е присъдил такива в решението си. Молбата за изменение на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на адвокат П.Ч., за изменение на решението от 28.10. 2020 г., № 260026, в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за нея като особен представител за втора инстанция, като неоснователна.

Определението може да се обжалва, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                            2.