Определение по дело №541/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 559
Дата: 8 септември 2020 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20202200500541
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 55908.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско
дело № 20202200500541 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с
чл.407, ал.1, вр. чл.499, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Прокредит Банк /България/” ЕАД,
гр.София против Определение №2088 от 23.07.2020г. на Сливенски районен съд,
постановено по гр.д.№2089/2020г. по описа на същия съд, с което е разпоредено
издаване на изпълнителен лист на основание чл.499, ал.2 от ГПК в полза на Х. А. М. за
сумите, въз основа на Разпределение, изгответно по изп.д.№20148370400244 по описа
на ЧСИ П.Г с район на действие СлОС срещу „Прокредит Банк /България/” ЕАД,
гр.София за сумата от 38171,02лв., ведно със законната лихва за забава от 22.02.2018г.
Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. А.Б.Д. твърди, че обжалваното
определение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, явява
се недопустимо, евентуално неправилно. Счита, че и в хипотезата на чл.499, ал.2 от
ГПК следва молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се подаде по делото,
по което влязло в сила решение е установено, че длъжникът не е бил собственик на
продадения имот. Не можело да се образува отделно производство за целите на
издаването на изпълнителен лист. Съдът, който е постановил решението следва да
прецени дали са налице предпоставките на чл.499 от ГПК за издаване на изпълнителен
лист. Решението, въз основа на което е постановено по гр.д.№4709/2018г. на СлРС, а за
издаване на изп. лист е образувано ново дело. Счита, че ново дело не е следвало да се
образува, а молбата е следвало да се върне. Овен това посочва, че в производството, по
което е постановено решението, не са участвали длъжниците по изпълнителното дело,
поради което била подадена молба за отмяна на същото. Счита, че е нецелесъобразно,
неоправдано и недопустимо издаването на изпълнителния лист. Оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното
определение, респ. да го отмени като неправилно. На осн.чл.432, т.1, вр. с чл.438 от
1
ГПК моли съда да спре изпълнението по изп.д.№20209190400284 по описа на ЧСИ
С.А. рег.№919 и район на действие СГС до произнасянето на съда по частната жалба.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - Х. А. М. , която в
законоустановения срок е подала отговор чрез пълномощника адв.Р. който оспорва
частната жалба като неоснователна. Намира обжалваното определение за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че се
установили предпоставките на чл.499 от ГПК за издаване на изпълнителен лист.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Сливенски районен съд е сезиран с молба по чл.499, ал.2 от ГПК от купувача Х. А.
М. против взискателя „Прокредит Банк /България/” ЕАД, гр.София за издаване на
изпълнителен лист за връщане на сумата от 38171,02лв., ведно със законната лихва от
22.02.2018г., разпределена на кредитора, който е бил привлечен и участвал като трето
лице помагач при постановяване на решението, с което е признато за установено, че
имотът, закупен от Х. А. М. в изпълнителното производство е собственост на трети
лица.
Към молбата са представени постановление за възлагане на недвижим имот,
протокол за разпределение на парична сума от публична продан и решение по гр.д.
№4709/2018г. на СлРС., от които е установява следното:
С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2018г. по изп.д.
№20148370400244 по описа на ЧСИ П.Г с район на действие СлОС е възложен на
Х.А.С.М./ за сумата от 42000лв. следният недвижим имот: сграда с идентификатор
№67338.702.274.1 със застроена площ 65кв.м., предназначение:жилищна сграда –
еднофамилна, брой етажи: 2, находяща се в гр.Сливен, **********, състояща се от
първи етаж, включващ гараж, коридор, баня-тоалетна и втори етаж, включващ кухня,
дневна-столова, баня и антре, ведно със съответните идеални части от отстъпено право
на строеж в имота, в който е построена сградата, представляващ: поземлен имот с
идентификатор №67338.702.274, целият с площ 841 кв.м., находящ се в гр.Сливен,
**********, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер на предходен план: 1131, при посочени граници.
Постановлението е влязло в сила на 14.06.2018г.
Купувачът Х. А. М. е доплатила продажната цена на имота по сметка на ЧСИ Г..
С Разпределение от 19.02.2019г., влязло в сила на 28.02.2019г., постъпилата от
продажбата на имота сума от 42000лв. е разпределена, както следва: 3306,82лв. такси
2
за ЧСИ П. Г.; 462,16лв. МДТ за Община Сливен; 38171,02лв. за взискателя „Прокредит
Банк /България/” ЕАД, гр.София и 60лв. разноски за взискателя „Мелница – Сливен-
2003” ООД.
С Решение №321/20.03.2019г. по гр.д.№4709/2018г. на СлРС, влязло в сила на
07.04.2020г., е признато за установено по отношение на Х. А. М. , че Т.Ж.Д. и П.Д.И са
собственици на сграда с идентификатор №67338.702.274.1 със застроена площ 65кв.м.,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 2, находяща се в
гр.Сливен, **********, състояща се от първи етаж, включващ гараж, коридор, баня-
тоалетна със застроена площ 31,75кв.м. и втори етаж, включващ кухня, дневна-
столова, баня и антре, със застроена площ 66,40кв.м., при квоти: ¾ ид.ч. Т.Д. и ¼ ид.ч.
за П.И.. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Прокредит
Банк /България/” ЕАД, гр.София на страната на ответницата Х. А. М. .
Х. А. М. е изпратила покана до „Прокредит Банк /България/” ЕАД, гр.София,
получена на 08.05.2020г. за връщане на получената от публичната продан сума.
С обжалваното Определение №2088 от 23.07.2020г., постановено по гр.д.
№2089/2020г. на Сливенски районен съд, след като са установени предпоставките на
чл.499, ал.1 от ГПК е разпоредено издаване на изпълнителен лист на молителката
против „Прокредит Банк /България/” ЕАД, гр.София за получената въз основа на
разпределението сума от 38171,02лв., ведно със законната лихва за забава от
22.02.2018г.
Частната жалба против определението за издаване на изпълнителен лист е
подадена на 04.08.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Проверката, която въззивната инстанция следва да извърши е аналогична на тази
на първоинстанционния съд за наличие на редовно удостоверено в изпълнително
основание изпълняемо право. Обжалването на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист може да бъде основано само на съображенията по чл.406, ал.1 от
ГПК, които са в обхвата на дължимата проверка от съда при издаването му.
В случая молителя се позовава на разпоредбата на чл.499 от ГПК, уреждаща
3
специфична хипотеза за издаване на изпълнителен лист в полза на купувач на имот,
продаден при публична продан след съдебно отстраняване от имота. Първата алинея на
посочената разпоредба предвижда възможност, ако с влязло в сила решение бъде
установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът да иска
внесената от него цена, съответно от ЧСИ ако тя още не е изплатена на взискателите,
респ. от таях и от длъжника, това, което всеки е получил.
В случая, от представените с молбата писмени доказателства се удостоверява
наличието на тези, визирани в разпоредбата предпоставки – налице е съдебно
отстраняване спрямо купувача Х. А. М. с влязло в сила решение, при постановяване на
което взискателят е участвал като трето лице помагач, както и плащане на
разпределените суми на взискателите, в частност на взискателя „Прокредит Банк
/България/” ЕАД, гр.София процесната сума от 38171,02лв., т.е. налице са
материалните предпоставки за уважаване на искането.
Процесуалните предпоставки са посочени в чл.499, ал.2 от ГПК и същите също са
налице, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че няма изискване молбата за издаване на
изпълнителен лист по чл.499 от ГПК да се подаде до съда и по конкретното дело, по
което е постановено влязлото в сила решение за отстраняване на купувача от имота.
Твърдяната от жалбоподателя практика в тази насока, няма законова подкрепа.
Напротив, разпоредбата на чл.499, ал.2 от ГПК посочва компетентния съд и това е
районния съд по местонахождението на имота, като няма изискване да е съда,
конкретния съдебен състав, постановил евикцията, както счита жалбоподателя. В
случая, по правилото на чл.499, ал.2 от ГПК молбата е подадена до компетентния съд –
Сливенски районен съд, който е съда по местонахождението на имота. Тъй като няма,
както би отбелязано, няма изискване за подаване на молбата по делото, по което е
постановена евикцията, то правилно молбата е образувана в отделно производство, по
което се е произнесъл районен съдия.
Поради това съдът намира възраженията за недопустимост на обжалвания акт
на това основание за неоснователно.
Следващото възражение за недопустимост, евентуално за неоснователност на
молбата за издаване на изпълнителен лист, свързано с подаване на молба за отмяна на
влязлото в сила решение за евикция, освен, че не е доказано, е неоснователно.
Подаването на молба по чл.303 от ГПК е ирелевантно за разглеждането и
произнасянето по молбата по чл.499 от ГПК.
Представени са удостоверенията по чл.498, ал.1, вр с чл.499, ал.2 от ГПК.
4
Поради това съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.499, ал.1 и
ал.2 от ГПК за уважаване на искането на молителката и правилно и законосъобразно
районният съд е постановил издаване на изпълнителен лист, като обжалвания акт
следва да се потвърди. Частната жалба е изцяло неоснователна.
По отношение на искането за спиране на производството по посочено в частната
жалба изпълнително дело на основание чл.438 от ГПК, следва да се посочи следното:
На първо място доказателства за образуването на посоченото изпълнително дело няма
ангажирани. От друга страна в случая разпоредбата на чл.438 от ГПК е неприложима,
тъй като тя касае произнасяне на съда по жалба против действия на съдебен
изпълнител, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. На следващо място
съдът разгледа и се произнесе с настоящото определение по частната жалба, който акт
е окончателен и обезсмисля постановяване на междинен акт за спиране на
изпълнението до произнасянето по същество по жалбата, което е направено. И най-
вече, макар и посочено на последно място, в случая е приложима разпоредбата на
чл.407, ал.2 от ГПК, съгласно която обжалването на разпореждането, с което молбата
за издаване на изпълнителен лист се уважава, не спира изпълнението.
Поради изложеното съдът няма да уважи направеното с частната жалба особено
искане.
Претенция за разноски е направена от ответната по жалбата страна и с оглед
неоснователността на подадената частна жалба, съдът следва да присъди адвокатско
възнаграждение на пълномощника на Х. А. М. – адв. Р. осъществяващ безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., в размер на 200лв.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2, вр. с чл.407 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2088 от 23.07.2020г., постановено по гр.д.
№2089/2020г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане, направено с честната жалба на
„Прокредит Банк /България/” ЕАД, гр.София за спиране на изпълнението по изп.д.
№20209190400284 по описа на ЧСИ С.А. рег.№919 и район на действие СГС до
произнасянето на съда по частната жалба.
ОСЪЖДА „Прокредит Банк /България/” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
5
адрес на управление: гр.София, ******* да заплати на адв. С.И.Р. от АК – Сливен, с
адрес на кантората: гр.Сливен, ************ на основание чл.38 от ЗАдв., сумата от
200лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6