№ 470
гр. Враца, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. А.а-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Ана Б. А.а-Методиева Частно наказателно
дело № 20251400200639 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх.№7692/07.11.2025г. подадена от
осъдения Р. Б. И., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от
наложеното му наказание. Излага в молбата, че е изтърпял повече от 1/3 от
наложеното наказание "лишаване от свобода", както е и дал доказателства за своето
поправяне – няма наложени дисциплинарни наказания, ходил е на училище, участвал е
в курсове и програми. Сочи, че има договорен защитник адв. А. М. от АК – Враца.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище за УПО,
доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изтърпяване
на наказанието, становище от началника на Затвора – Враца, както и личното
затворническо досие на л.св.
В съдебно заседание осъдения Р. И. участва лично и с договорния си защитник
адв. А. М. от АК – Враца, като излага становище да бъде уважена молбата му.
Представя 1 бр. характеристика от СУ "Мито Орозов" гр.Враца касаеща л.св. И., който
е записан като ученик във втори клас.
Адв. М. посочва, че в случая са налице и двете заложени предпоставки в чл.70
от НК и чл.439а от НПК. Приема за неправилно използването на изпълнението на
прогресивната система като механизъм срещу лишените от свобода, като по този
начин администрацията използва и злоупотребява със закона. Изтъква, че неговия
доверител е подал две молби, а именно - № 8877 от 24.09.2025г. и №9991 от
28.10.2025г. по описа Затвора-Враца, с които изрично е заявил включване в
1
корекционна програма "Умения за мислене", но по двете молби е получил
немотивиран отказ, приложени в досието, а зоната продължава да бъде третирана като
"дефицитна". От друга страна е отбелязано в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че предстои да
бъде включен в корекционна програма "Подготовка за живот на свобода". Това
твърдение е несъстоятелно, предвид обстоятелството, че тази програма касае
лишените от свобода, за които остатъкът от наказанието е по-малък от 3 месеца, а л.св.
е с остатък към момента повече от 8 месеца. Според адв. М., неправилно е
акцентирано в доклада, че л.св. има наложено дисциплинарно наказание, предвид това,
че е изтекъл срока по чл.109, ал.1 ЗИНЗС и лишения от свобода се счита за ненаказан.
От друга страна - нито в плана на присъдата, нито в доклада по чл.155, нито в
становището не е отразен дори ред, че лишения от свобода е наказан втори път,
неправомерно и по жалба наказанието е отменено от главния директор на ГД "ИН",
което е в прецедентите в пенитенциарната система и поражда поводи за реваншизъм.
Защитата подчертава положителните прояви на л.св. И., а именно, че същия не е
демонстрирал непристойно поведение към служителите на затвора, стреми се да не
влиза в конфликтни взаимоотношения с другите лишени от свобода, отнася се с
дължимото уважение към служителите и изпълнява разпоредбите на надзорно
охранителен състав. Записан е като ученик, завършил е успешно първи клас и е
записан във втори, в тази връзка от характеристиката е видно, че има драстичен
напредък, посещава редовно занятията, показва добри резултати и старателност -
отговорен е към учебния процес, има положително отношение към учителите и
съучениците си, писмените му работи са спретнати и отразяват напредък, показва
умения за работа в екип, посещава извънкласни дейности. Адв. М. изтъква, че л.св. е
получил награда със заповед на директора на училището, но все пак се твърди в
доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че не е награждаван, изявил е желание и е завършил
корекционна програма за толерантност в живота и в затвора, отново свързан със
зоните за дефицит, участва в курс по християнски ценности, проявява интерес към
спортни мероприятия, изявил е желание за компютърна грамотност, но молбата му не
е уважена, насочва се към изпълнение на поставените задачи, а при проблем се обръща
към ИСДВР, има подчертано социално поведение, което е осъзнатост и зрялост, в
настоящия случай не вижда какво повече може да се постигне с лишения от свобода.
Моли съда да уважи молбата на неговия подзащитен и да бъде освободен условно-
предсрочно.
Представителят на Затвора – Враца, инспектор С. М. изразява становище за
неоснователност на молбата. Посочва, че от събраните по делото доказателства е
видно, че лишения от свобода на основание чл.109, ал.1 от ЗИНЗС се счита за
ненаказан. Не оспорва обстоятелството, че л.св. е изключителен ученик и има
отчетени положителни прояви в пенитенциарното заведение. Представителят на
затвора, счита, че това е едно дължимо поведение на лишения от свобода И.. Посочва
2
още, че л.св. И. последно е освободен от затвора на 09.06.2023г., а на 23.10.2023г., след
сговор с още три лица извършва престъпление - грабеж в условията на опасен
рецидив, което доказва трайно утвърдените криминални нагласи, интегриран е в
криминални среди, склонен към прояви на безразсъдно и рисково поведение, не
разпознава напълно проблемите си, с оглед на което плана на присъдата не е изпълнен
напълно. Инс. М. посочва, че л.св. не е дал достатъчно убедителни доказателства за
преосмисляне на криминалното си поведение и промяна в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот в обществото. Не е преминал през етапите на
прогресивната система. В доклада по чл.155 ЗИНЗС е посочено, че спрямо същият
предстои и включването му в програма "Подготовка за живот на свобода", която
безспорно ще даде на лишения от свобода една възможност след освобождаване да
преосмисли поведението си. С поредното си влизане в затвора показва, че повтаря
едни и същи грешки, не е извлякъл поука от минал опит и е склонен да действа
необмислено и импулсивно. Предходните осъждания по никакъв начин не са
променили нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, затова
декларираното му желание за промяна е по-скоро формално и на думи към момента.
Ето защо работата с лишеният от свобода в тази насока следва да продължи в рамките
на затвора, моли съда да остави без уважение молбата на И. за условно-предсрочно
освобождаване.
Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Враца
намира молбата за неоснователна. Отчита, че са налице положителни прояви, което не
може да бъде отречено, във връзка с неговото обучение в училището в затвора и
участието му в организираните от затвора мероприятия. Въпросът, който следва да
бъде обсъден е дали тази положителна промяна е категорична, необратима и говори за
безспорно поправяне. Посочва, че от страна на затворническата администрация е
изтъкнато съдебното минало на л.св., но той не съм е съгласен това въобще да бъде
вземано предвид, единствено само с оглед на това, че съдебното минало показва едни
трайно възприети престъпни навици, които от своя страна изискват по-продължителна
дейност, във връзка с изпълнението на присъдата и една внимателна преценка дали
наличието на безспорните положителни прояви е достатъчно, за да се приеме, че
молбата е основателна и че лицето се е поправило. Счита, че на този етап, въпреки
безспорните категорични прояви, те не са от такова естество и в такъв обем, че да е
налице категоричност, че лицето се е поправило. Дори да се приеме критично доклада,
следва да се отчете движението в рисковете, които не сочат една трайна и ярко
изразена превенция в нито една посока, така че с оглед на тези обстоятелства и с оглед
посоченото в становището, което придружава доклада, че предстои участието му в
конкретна програма и с оглед остатъкът от наказанието, което би дало възможност за
участие в тази програма, счита, че на този етап молбата не е основателна.
В правото си на лична защита л.св. И., поддържа казаното от защитника си.
3
В предоставеното му право на последна дума заяви, че иска да бъде освободен
условно – предсрочно, тъй като иска да се грижи за семейството си, има 4 деца, внуци.
Има болно дете, за което иска да се грижи, както и той самия има здравословни
проблеми и иска да се лекува, тъй като в затвора не получава нужните грижи.
По делото са приеха като относими и допустими следните писмени
доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по
реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за
изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата,
затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца и характеристика от
СУ "Мито Орозов" гр.Враца касаеща л.св. И., който е записан като ученик във втори
клас.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С определение с рег. №4 от 09.04.2025г. по НОХД №28/2025г. по описа на
Окръжен съд - Монтана е одобрено споразумение, по силата на което л.св. Р. Б. И. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 от
НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б."б" от НК и му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 години, при първоначален "строг" режим на
изтърпяване.
Л.св. И. е започнал да търпи наказанието на 17.04.2025г. и към настоящият
момент е изтърпял ефективно 6 месеца и 27 дни, от предварителен арест 1 година, 5
месеца и 22 дни, от работа му се зачитат 2 месеца и 29 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 8 месеца и 12 дни.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначално
регистрирания риск от рецидив е среден - 72 точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени –
"Отношение към правонарушението" – лицето е с трайно утвърдени криминални
навици, липсва емпатия към жертвата; "Управление на финанси и доходи"- няма
постоянни доходи, извършител е на користни престъпления; "Начин на живот и
обкръжение" - интегриран е в криминалните среди и е склонен към прояви на
безразсъдно и рисково поведение под влияние на криминалното обкръжение; "Умения
за мислене" – неразпознава проблемите си и собствения принос в тях и не винаги ги
разрешава по адекватен начин. С близки до дефицитните стойности, но повлияващ
вероятността от рецидив се очертава раздела "Междуличностни проблеми".
Рискът от вреди е със средни стойности за служителите, с оглед криминалното
4
му минало и извършено престъпление по чл.325 от НК. Стреми се да не влиза открито
в конфликтни взаимоотношения с други лишени от свобода на етажа, но въпреки това
е с наложено дисциплинарно наказание за това, че е ударил друг лишен от свобода.
Повод за конфликта е развоя на делото.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от настоящото
правонарушение и криминално минало.
В плана на присъдата е предвидена корекционна работа по зоните –
"Отношение към правонарушението", "Образование и обучение" , "Начин на живот и
обкръжение" и "Умения за мислене". Заложените цели са: формиране на известна
самокритичност. Превенция на бъдещи правонарушения; поддържане на мотивация за
участие в образователна дейност през учебната 2024/2025 година; пълноценно
оползотворяване на престоя в затвора. Ограничаване на участието в субкултурни
дейности. Разпознаване на проблемите и собствения принос в тях. Приучване към
търсене на адекватни начини за тяхното разрешаване. Насърчаване на толерантността
с цел избягване на конфликти.
При извършената ревизията на оценката, направена във връзка с подадената
молба за УПО е отчетено, че стойността на риска от рецидив са непроменени 72т., като
той остава среден.
За периода на престой в затвора до момента не се отчитат промени и в
профила на криминогенни нужди, дефицитните зони са запазени същите - "Отношение
към правонарушението"; "Управление на финанси и доходи"; "Начин на живот и
обкръжение" и "Умения за мислене".
От доклада по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че л.св. И. заема място на
средни позиции в затворническата общност, като към служителите външно се отнася с
дължимо поведение. Изпълнява разпорежданията на НОС, но не е склонен да
съдейства за разкриване на режимни нарушения. По-скоро е мнителен и прикрит.
Не е награждаван, съгласно ЗИНЗС, т.к. не е дал достатъчно основания за това.
Към момента л.св. И. се счита за не наказван на основание чл.109, ал.1 от ЗИНЗС, но
по време на престоя му в затвора има наложено дисциплинарно наказание със Заповед
№ Л-1453/26.04.2024г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, за това, че е ударил друг
лишен от свобода.
Л.св. И. е запознат с плана на присъдата и е изразил писмено съгласието си с
него. В изпълнение на задача, предвидена в него е мотивиран за включване в
образователен процес. Записан е за ученик в първи клас през учебната 2024/2025г.
Успешно е завършил годината и за позитивно отношение към учебния процес, редовно
5
посещение на учебните занятия и постигнати много добри резултати през втория
учебен срок е награден с "Писмена похвала", съгласно Заповед № 400/04.07.2025г. на
директора на СУ "М.Орозов". Към настоящият момент продължава обучението си във
втори клас. До момента посещава редовно учебните занятия.
Л.св. И. успешно е завършил корекционната програма "Толерантност в затвора,
толерантност в живота".
За осмисляне на свободното време л.св. е декларирал желание за участие в
религиозния курс "Християнски ценности", който е посещавал редовно. Сравнително
по-голям интерес е проявил към спортните мероприятия –отчетено е участие в турнир
по футбол през месец август 2025г. и турнир по волейбол през месец септември 2025г.
Изявил е желание за включване в курс за компютърно обучение, но поради
липса на минимално необходима образователна степен, молбата му не е уважена.
В обобщение, в доклада по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че плана на присъдата
не е изпълнен напълно. Л.св. И. е показал активност и сравнително добро поведение
по време на престоя си в затвора, но в същото време не е дал достатъчно убедителни
доказателства за преосмисляне на криминалното си поведение и промяна в нагласите
за водене на законосъобразен начин на живот в обществото. Декларирал е известна
нагласа за промяна, като мисли повече за собствения принос в проблемите си и
негативните последици от незаконосъобразното си поведение.
Л. св. И. не е преминал през етапите на прогресивната система за изтърпяване
на наказанието.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения.
Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства,
които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се
формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното
заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената
разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
В случая стойностите на риска от рецидив се запазват в границите на средните,
което на фона на осъжданията на И. в миналото, навежда на извод за вероятност от
6
криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази също така, че не са
изпълнени в пълен обем целите в плана за препланиране на присъдата и че все още са
налице актуални дефицити в разделите "Отношение към правонарушението";
"Управление на финанси и доходи"; "Начин на живот и обкръжение" и "Умения за
мислене". Без съмнение включването на осъдения в трудовия процес, участието му в
курсове и образователни програми, получената похвала навеждат на извод, че е
налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви
не надхвърлят дължимото правомерно поведение в затвора и не са достатъчни за
извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.Следва да се обърне внимание и на
факта, че видно от затворническото досие и данните за личността на И., не може да
бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация на осъденото лице. Не
следва да се пренебрегва и обстоятелството, че настоящият престой на И. в затвора не
е първи по ред. Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на Р.
И. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на
започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
Констатираните частични положителни промени по отношение на участието
му в учебния процес, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата -
предсрочно освобождаване. Награждаването на И. при упражняваната учебна дейност
е безспорна индикация за начало на положителна промяна у осъдения и отразява
адекватната реакция на затворническата администрация и положителната оценка от
нея на поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
за УПО. С оглед на подадената молба за УПО по време на учебната година, при
остатък от около 9 месеца, би могло да бъде поставено под съмнение желанието му за
участие в образователен процес като осъзнат стремеж за повишаване на образователно
ниво и да се предположи, че по-вероятният за него мотив е по - бързото снижаване на
остатъка от присъдата му.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване.
7
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че иска да се лекува, не са сред
обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат
взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО. В закона са предвидени начини за
прекъсване на наказанието за лечение на л.св.
Съгласно разпоредбата на чл.441 от НПК нова молба може да се отправи не по-
рано от 6/шест/ месеца от деня на влизането в сила на определението.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. Б. И., роден на ***, понастоящем
в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********,живущ в
*** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 8 /осем/ месеца и
12/дванадесет/ дни.
Съгласно разпоредбата на чл.441 от НПК нова молба може да се отправи не по-рано
от 6/шест/ месеца от деня на влизането в сила на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8