Решение по КНАХД №2443/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. Р. К. [ЕГН], против Решение № 1101/23.09.2025 г. по АНД № 3381/2025 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0433-001348/ 31.07.2025 г. /НП е с № 25-0433-001348/ 31.07.2025 г./ издадено от началник на Първо РУ в ОД МВР-Варна, с което на Г. Р. К. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е изложил следните доводи за незаконосъобразност на оспореното решение: Не следва да се възприемат свидетелските показания на служителите на ОД МВР – Варна, защото единия свидетел е актосъставител а другия е служител на ОД МВР – Варна. Показанията им са противоречиви, защото единият свидетел посочва, че липсващото гърне на шумозаглушителната система трябва да се монтира след ауспуха, а другия посочва, че преди тази система. Направените снимки на автомобила не са качествени, черно - бели са и са размазани. От тях не се вижда техническото нарушение и неизправност. Полицейският служител – актосъставител без необходимите специални знания е приел, че шумозаглушителната система е с променена конструкция. Очевидно се е доверил само на слуховите си възприятия. В АУАН е посочено, че е налице неизправно шумозаглушително устройство, но не е посочено в какво се изразява неизправността. Съгласно Приложение ІІ от Регламент на ЕС № 540/2014 г. методите за измерване на шума са – прецизен шумомер или еквивалентно измервателна система. Не следва само на база шум да се приема, че едно МПС не отговаря на изискванията за шум. Счита, че след като не е собственик, а само водач на процесното МПС не следва да понася отговорност за техническата неизправност на МПС. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП, както и за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.

Ответник – началник на Първо РУ към ОД МВР – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. В писмено становище са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна.

При проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното: На 17.07.2025 г., жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], собственост на М. К., около 18:00 часа по [улица], [населено място], в посока от А. мост към Катедрален храм-Варна. При преминаване през кръстовището посока центъра на града предприел преминаване от крайна дясна лента към средна лента. Действията му били възприети от свидетелите С. М. и Д. Ц., двамата полицейски органи при Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които в този момент били на работа, като изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в рамките на специализирана полицейска операция. Двамата свидетели и техен колега К. Б. се намирали на установъчен пункт на бул. “Христо Ботев“ до №2. При подаден сигнал от служителите на ОД МВР – Варна, жалбоподателят преустановил движение и органите на реда установили самоличността му. Обяснено му било, че за нарушаване на пътна маркировка в кръстовище, ще бъде съставен фиш за нарушение на чл.6 от ЗДвП. Била предприета и проверка на автомобила, като при външния оглед на същия органите на реда констатирали, че на автомобила липсват две шумозаглушителните крайни гърнета. В тази връзка, със служебния таблет, свид. М. изготвила 4 бр. фотоснимки на задната част на автомобила.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП съдържат реквизитите изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени в предвидените срокове. Изложени са подробни мотиви относно наличието на вмененото нарушение, тъй като неизправността се състои в липса на част от системата за намаляване на шума съгласно Приложение № 5, т.8.1.1 б. „б“ предложение 4 от Наредба Н-32/116.12.2011 г. Отчетено е, според т.8, т.1, т.1 от посоченото Приложение № 5, за прегледа на елемента "вредно въздействие – шум - система за намаляване на шума" е предвидено да е посредством метода субективна преценка, с уточнение, че може да има и измерване с шумомер, т. е. измерването с шумомер не е задължително. Същевременно, според т. 8, т.1, т.1 от посоченото Приложение № 5 предвижда, че причина за неизправността може да е както нивото на шума, ако превишава допустимото съгласно изискванията, така и самостоятелно, ако част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Прието е, че фотоснимките установяват нарушението. Направен е извод, че същото не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

В мотивите и диспозитива на решението, процесното НП е посочено с № 24-0433-001348/31.07.2025 г. на началника на Първо РУ в ОД МВР-Варна. Оспореното НП е с № 25-0433-001348/31.07.2025 г. РС е описал подробно съдържанието на НП, поради което е ясна волята му, а именно че е разгледано и потвърдено НП № 25-0433-001348/31.07.2025 г. на началника на Първо РУ в ОД МВР-Варна. Допусната е очевидна фактическа грешка при записване една цифра от номера на НП, което не е съществено процесуално нарушение, защото не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради изложеното, касационната инстанция приема, че с оспореното решение е потвърдено НП № 25-0433-001348/31.07.2025 г. на началника на Първо РУ в ОД МВР – Варна.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че свидетелите които са служители на ОД МВР – Варна са били пристрастни при даване на показанията и тези показания не следва да се възприемат като обективни. Показанията на свид. М. – ст. полицай към Първо РУ – Варна и свид. Ц. – полицай охранителна полиция към Първо РУ – Варна, се подкрепят от приложените фотоснимки на автомобила, направени към момента на проверката. Твърденията им, че автомобила е без шумозаглушителни гърнета не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя, поради което е неоснователен довода му, че посочените свидетелски показания неправилно са ценени от районния съд. Становищата на свидетелите къде следва да се монтират шумозаглушителните крайни гърнета е без значение, защото от значение за спора е установяване на липсата им.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Легална дефиниция на значителните и незначителните технически неизправности е предвидена в разпоредбите на т. 71 и т. 72 от ДР на ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, това е Наредба №Н-32 от 16.12.2001 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съобразно елемент 8.1.1 от Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, вредно въздействие – шум е налице при техническа неизправност – „Част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Много сериозен риск от падане“. Тази техническа неизправност е прието, че може да бъде оценена като значителна или опасна. След като е установено, че управлявания автомобил е без шумозаглушителни крайни гърнета, законосъобразно е прието, че същият е със значителна техническа неизправност.

Предвид посочената законодателна уредба не е било необходимо да се правят специални измервания на шума, който създава моторното превозно средство при управление, съответно само при отчетени завишени показатели да се вменява отговорност по чл. 179, ал.6, т.2 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности. Отговорността е за лицето, което управлява автомобила, а не за собственика, поради което довода на жалбоподателя, че за установеното нарушение неправилно е ангажирана административноказателната му отговорност е неоснователен.

Снимките на МПС направени при проверката са черно – бели, но от тях се установява, че липсват шумозаглушителни крайни гърнета, поради което становището на жалбоподателя, че лошото качеството на снимките е пречка за установяване на нарушението е неоснователен.

В АУАН е вписано, че автомобила е с неизправна шумозаглушителна система, а именно липсват шумозаглушителни крайни гърнета. Това установява, че в АУАН и НП правилно е описано установеното нарушение и не е налице нарушено право на защита.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски за възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение, по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора – от процесуалния представител на ответника по делото е изразено писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ОД МВР – Варна, съобразно §1, т.6 ДР АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., което трябва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1101/23.09.2025 г., постановено по АНД № 3381/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0433-001348/31.07.2025 г. издадено от началник на Първо РУ в ОД МВР-Варна, с което на Г. Р. К. [ЕГН] на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. Р. К. [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] сумата в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.