№ 3095
гр. В. , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Радостин Г. Петров
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502145 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №24984/12.08.2021г. от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане № 12293/02.08.2021г., по ч.гр.д. №
10215/2021г. по описа на ВРС, 24 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжници ИВ.
ИВ. Д., ЕГН **********, гр. И., ул.***, Г. КР. Н., ЕГН **********, гр. И., ул.*** и Н. КР.
Н., ЕГН **********, гр. В., ул.***, е отхвърлено за сумата от по 655,21лв. срещу всеки от
тримата длъжници, представляваща 1/3 идеална част от договорно възнаграждение,
произтичащо от договор за револвиращ заем № **********/27.08.2012г. и Общи условия
към него, цялото в размер на 1 965, 64 лв. за периода от 17.09.2013г. до 17.09.2016г.
Жалбоподателят навежда доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на
чл.145, ал.2 ЗЗП. Поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит напълно
отговаря на изискванията за форма и съдържание, установени в отменения ЗПК. Сочи, че
максимален размер на ГПР е въведен с изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014г. Излага и
че сключеният договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка
за кредитора. Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на
заповед за изпълнение за описаните суми. Претендира и сторените в производството по
жалбата разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
1
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството пред РС – В. е образувано по заявление на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* срещу ИВ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. И., ул.***, Г. КР.
Н., ЕГН **********, гр. И., ул.*** и Н. КР. Н., ЕГН **********, гр. В., ул.*** в качеството
им на наследници на кредитополучател Василка Иванова Д.а, за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК за разделно заплащане на сумите от 1270.42лв. главница
и 1965.64лв. възнаградителна лихва за периода 17.09.2013г. до 17.09.2016г., при твърдение
сумите да са дължими по договор за потребителски кредит номер **********/27.08.2012г.
Съобразно представения от заявителя в изпълнение на чл.410, ал.3 ГПК договор за
револвиращ заем, сключен с наследодателя Василка Д.а, като кредитополучател,
предоставената в заем сума е в размер от 1350лв. за срок от 48 месеца, при ГПР 95.33%,
годишен лихвен процент 71.80%, договорно възнаграждение при револвинг 2013 лв. и общо
задължение от 4181.11 лв.
Кредитополучателят има качеството на потребител на финансови услуги по см. на §
13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП, като сключеният договор попада в приложното поле на Закона
за потребителския кредит, поради което е неоснователен доводът на частния жалбоподател
за търговски характер на сделката.
Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е неприложима спрямо процесното правоотношение,
тъй като договорът за револвиращ заем е сключен през 2012г., а посочената разпоредба е
обн. ДВ бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г., а съобразно § 13 ПЗР към ЗИД на ЗПК от
тази дата, разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или
неустойки по § 9, т. 3 от този закон, каквото процесното вземане за договорна лихва не е.
Въпреки гореизложеното, съставът на въззивния съд, съпоставяйки размера на
предоставената в заем сума и размера на договорното възнаграждение, което надхвърля
главницата, както и размера на ГПР от 95.33 %, и общо задължение от 4181.11 лв., достига
до извод, че уговорката за заплащане на договорно възнаграждение в претендирания размер
противоречи на добрите нрави и е налице обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, създавайки значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Поради това, е налице основание да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение на осн. чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да
се потвърди в обжалваната част.
2
С оглед извода по частната жалба, не следва да бъдат присъждани разноски в полза
на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12293/02.08.2021г., по ч.гр.д. № 10215/2021г. по
описа на ВРС, 24 състав, в частта, с която подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу длъжници ИВ. ИВ. Д., ЕГН **********, гр. И., ул.***, Г. КР. Н., ЕГН **********, гр.
И., ул.*** и Н. КР. Н., ЕГН **********, гр. В., ул.***, е отхвърлено за сумата от по
655,21лв. срещу всеки от тримата длъжници, представляваща 1/3 идеална част от договорно
възнаграждение, произтичащо от договор за револвиращ заем № **********/27.08.2012г. и
Общи условия към него, цялото в размер на 1 965, 64 лв. за периода от 17.09.2013г. до
17.09.2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3