РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110110978 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ЕТ С.-А.А., ЕИК ******** против
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК . Ищецът моли съда да
постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че не дължи на
„ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 1321,15 лв., по фактура
№ ********** от 20.05.2021г. за периода 05.04.2021г. - 05.05.2021г., за партида с абонатен
№ **********, с адрес на потребление: гр.В..
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.В. и потребител
на ел. енергия с клиентски № **********, абонатен № **********. Тъй като имота не е бил
ползван повече от 15 години, в началото на тази година ищецът установява, че
електрозахранването на същия е прекъснато.
Ищецът излага, че при проверка на място и по данни на ползватели на съседните
обекти се установява, че останалите електромери на адреса са сменени с нови и изнесени
извън обектите. Обяснението от страна на служители на ответното дружество е, че поради
липса на достъп, стопанисвания от ищеца обект е с прекъснато ел. захранване.
Твърди се, че след направено искане по телефона, от служители на отвеното
дружество е извършен демонтаж на старият електромер с № 900746, като за обекта е
монтиран нов електромер № 1115031100508276 във външно табло и обекта бива захранен с
ел. енергия. Съставен е констативен протокол № 6193072/20.04.2021г.
Ищецът сочи, че на 09.06.2021г. подал жалба до „Енерго-про Продажби" АД и
„Електроразпределение Север" АД, с входящи номера респективно № 5772613 и № 5772622.
Становищатана двете дружества - изх. № 5772613/07.07.2021г. на „Енерго-про Продажби"
АД и изх. № 5772622/08.07.2021г. на „Електроразпределение Север" АД е, че сумата от
1321.15 лв. (хиляда триста двадесет и един лева и петнадесет стотинки) е дължима за
периода от 05.04.2021г. до 05.05.2021г.
От една страна, старият електромер е демонтиран на 20.04.2021г., като въз основа на
неговите показания е начислена процесната сума, а от друга, периода за който се дължи тази
1
сума е от 05.04.2021г. до 05.05.2021г.
Ищецът счита, че ответното дружество претендира консумация на ел. енергия за
претендираната сума за периода от началото на отчетния период - 05.04.2021г. до датата на
неговия демонтаж - 20.04.2021г. , като за период от 15 дни е невъзможно да се консумира
подобно количество ел. енергия.
Ищецът сочи, че в обекта има една крушка и два контакта, като физически е
невъзжможно да бъде консумирано такова количество ел. енергия.
Твърди, се че не е спазена процедурата по уведомяване на абоната при липса на
достъп до обекта.По данни на електроразпределителното дружество, старият електромер в
обекта е монтиран през 2004г., като последно е отчитан през 2006г. ищецът сочи, че не е
посочено процесната фактура да е „изравнителна".
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за неоснователност на иска.
Не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното
дружество електрическа енергия.
За имота има открита партида с клиентски № ********** и абонатен № **********
във връзка с продажба на ел.енергия за място на потребление Войнишка №1, 22.
През месец април 2021г. по повод постъпило заявление от клиента, относно липса на
електрозахранване в обекта на потребление, служители на Електроразпределение Север АД
са посетили мястото на потребление и в присъствие на представител на клиента е
демонтиран електромер №900745, измерващ консумираната електроенергия в процесния
обект. Отчетени са показания за дневна скала - 12476 квч. и нощна скала -31квч. Посочените
количества ел.енергия са реално изразходвани. Монтиран е нов електромер
1115031100508276, изнесен на границата на собственост с начални показания, както следва -
за дневна скала 8647квч. и нощна скала 2642квч.. Възстановено е захранването в обекта и е
съставен Констативен протокол №6193072/20.04.2021г.
В хода на проверката се установява, че поради наличие на не осигуряван достъп до
СТИ за регулярен месечен отчет мястото на потребление не е било отчитано до датата на
демонтаж на СТИ с фабричен номер №№900745.
Тъй като , последно отчетените показания и начислените количества електрическа
енергия за клиентски номер № ********** и абонатен № ********** с титуляр ЕТ С.А.А. са
били в размер на дневна скала - 7294кв.ч. и нощна скала - 18квч. въз основа на установеното
в Констативен Протокол №6193072/20.04.2021г. на жалбоподателя са начислени количества
електрическа енергия в размер на дневна скала - 12476 квч. и нощна скала - 31 квч.
Посочените количества електроенергия са следствие на редовно снети показания и
представляват разликата между последно отчетените и отразени в системата на дружеството
и посочените в Констативния протокол от 20.04.2020г. Издадена е фактура №
**********/20.05.2021 на ст-ст 1321,15лв. в съответствие с действащите към момента цени
на Енерго Про Продажби АД, съобразно подадената от Електроразпределение Север АД
информация, относно начислени количества електроенергия за обекта на потребление.
Твърди се, че СТИ с фабричен номер №900745 от момента на поставянето му до проверката
на 20.04.2021г. е бил без достъп и само в държание на клиента. Твърди се, че посочените
количества ел.енергия са реално изразходвани, а исковата молба неоснователна. Искането е
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебноделоводни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
2
Съгласно Констативен протокол № 6193072 на 20.04.2021г. служители на "ЕРП
Север" АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр. В., по постъпило заявление на
клиента за реализация на програма за подмяна на СТИ и изнасяне на ЕМТ. Извършено е
изнасяне на СТИ на граница на собственост и е възстановено захранването към обекта.
Протоколът е подписан от Антоанета Баева.
Видно от постъпилото от "ЕРП Север" АД писмо, на 26.07.2021г. захранването на
обекта е прекъснато по искане на крайния снабдител „Енерго – Про Продажби“ АД поради
неплатени просрочени задължения. Обектът е подаден за възстановяване на
електрозахранването на 01.09.2021г. поради наличие на съдебен спор.
Видно от фактура № **********/20.05.2021г. за периода от 05.04.2021г. до
05.05.2021г. са начислени за потребени 5182 кВтч 1 084.03лв. и в цялост за периода от
05.04.21г. до 05.05.2021г. сумата от 1321,15 лв.
От заключението на СТЕ, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че
амперажът на предпазителя, монтиран в таблото вътре в помещението с клиентски № 1100
1254 75 и абонатен № 0101 5052 49, находящ се в гр. В., е 50 А. От представената по делото
фактура е видно, че предоставената мощност за обекта е 6 киловатова. По време на огледа в
помещението няма никакво електрическо оборудване. Единствените електрически
консуматори са 3 броя луминисцентни осветителни тела, с мощност по 20 вата, всяко. За
период от 05.04.2021г. до 20.04.2021г. в обекта на потребление са отчетени 5182 Kwh дневна
енергия и 13 Kwh нощна, или общо 5195 Kwh. Може да се направи заключение, че няма как
да се потребят 5195 Kwh, отразени в процесната фактура, за процесния период в обекта. Ако
се надвишат 50 А и двете съоръжения – предпазител и комутационни проводници в таблото,
първо ще се изключи предпазителя, а после ще се разтопят проводниците. Не е възможно в
рамките на този период в обекта да бъде извършена консумация на посоченото количество
електрическа енергия в процесната фактура.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, че претендираната от него сума в размер на 1321,15 лв., по
фактура № ********** от 20.05.2021г. за периода 05.04.2021г. - 05.05.2021г., за партида с
абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. В., е дължима.
В контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото във фактурата количество
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Продажбата на електрическа енергия се урежда с Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия (ОУДПЕЕ) на дружеството, притежаващо лицензия по
Закона за енергетиката за съответната територия, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 8 ОУДПЕЕ дружеството продава електрическа енергия на
потребителите, които от своя страна са задължени да заплащат доставената консумирана
електрическа енергия в срок. Същото задължение на потребителя е уредено и в чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ, според който потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. По аргумент от
противното потребителят не дължи заплащане, когато в имота електрическа енергия не е
консумирана.
В настоящия случай от изготвеното експертно заключение се установява, че за
3
периода от 05.04.2021г. до 05.05.2021г. в обекта на потребление са отчетени общо 5195 Kwh
дневна и нощна енергия, поради което съдът намира, че ответното дружество е изпълнило
задълженията си в качеството си на доставчик на електроенергия да достави
електроенергия.
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът приема,
че процесната фактура, издадена за стойността на доставената електроенергия, се основава
на показанията на два електромера, като процесната сума е начислена за консумирана
електроенергия, отчетена само от първия електромер № 900746 до датата 20.4.2021г. Видно
от констативния протокол, на 20.04.2021г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили
проверка в обекта за реализация на програма за подмяна на СТИ и изнасяне на ЕМТ, като е
извършено изнасяне на СТИ на граница на собственост и е възстановено захранването към
обекта, т.е. демонтиран е старият електромер и е заменен с нов. Тъй като въз основа на
показанията на новия електромер не е начислена стойност на доставена електроенергия, то
следва извод, че процесната фактура не е издадена за електроенергия, потребена за периода,
посочен в нея – от 05.04.2021 г. до 05.05.2021г., а за по – кратък период, а именно: до датата
на демонтиране на стария електромер и замяната му с нов – 20.04.2021г.
Следователно ищецът ще дължи електроенергия за периода от 05.04.2021г. до
20.04.2021г., но само ако тя е реално потребена. За този кратък период от време, вещото
лице по изготвената СТЕ заключава, че не е възможно в процесния обект да бъде извършена
консумация на посоченото количество електрическа енергия във фактурата. Ето защо, съдът
намира, че ищецът не дължи на ответното дружество стойността на електроенергия, която е
доставена от крайния снабдител и начислена, но не е реално консумирана от потребителя.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба не води до извод за прекомерност, още повече съобразявайки освен цената на
предявения иск и броя проведени съдебни заседания. Поради което, изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса-52,85 лв., държавна такса за издаване на съд. удост.-10 лв. и депозит за
изготвяне на СТЕ - 162 лева и 450 лева адвокатско възнаграждение или общо 674,85 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „С.-А.А.“, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. В., не дължи на „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата в размер на 1321,15 лв. (хиляда
триста двадесет и един лева и петнадесет стотинки) по фактура № ********** от
20.05.2021г. за периода 05.04.2021г. - 05.05.2021г., за партида с абонатен № **********, с
адрес на потребление: гр. В., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „С.-А.А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В.
сумата от 674,85 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки)
разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5