РЕШЕНИЕ

      

Номер      261 328                  26.04.2021   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – Пловдив                                                             І брачен състав

На двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  14164                                                по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Иск с правната квалификация  чл. 144  във вр. с чл.149 от СК.

Производството е образувано по искова молба на К.И. против П.И.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с. н. н. п. б. с. д. з. и.. През ***г. ищецът бил п. в *** ***, редовна форма на обучение, п. к.. Нямал доходи, нито имущество. Заплатил с. т.. Имал разходи за храна, облекло, транспорт. Ответникът работел като *** ***. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка от 300,00 лева месечно считано от д. н. з. м. в у. ***г. 

В постъпилия отговор от ответника се твърди, че заплащането на претендираната издръжка би било особено затруднение. Бащата с. х. з., р. о. у. п.. Изплащал потребителски кредит. Месечното възнаграждение било 610 лева. Счита иска за неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от писмените доказателства е, че К.И. е син на П.И., като ищецът е н. п. на ***г.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни или висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.

Не се спори от страните, че ищецът е пълнолетен и че продължава образованието си в учебно заведение. Това се установява и от приобщените по делото писмени доказателства – уверение от *** *** /л.7/, видно от която през учебната ***/***г. е с. в *** ***.

От показанията на разпитания по делото с. М. И., м. н. и., се установява, че ищецът е с. *** ***, редовно обучение, специалност *** ***  *** ***. Не работел. Имал семестриална такса от 350 лева. Необходими били средства за храна, облекло, учебни пособия. Закупен бил п., н. з. у. м.. Всеки ден имал лекции. Ответникът работел като *** *** от около ч. – п. години. П. н. р. в б. б. д. н. *** н. м. з.. Получаваните средства месечно възлизали на *** – *** лева. Пандемията не се била отразила на к. н. *** ***. *** и *** н. с. работели като *** ***.  

От показанията на с. В. Д., п. н. о. се установява, че баща и син н. п. в.. Ответникът имал кредит с месечна вноска 480 лева. Работел като ***. Миналата година и. *** ***. Получавал к.. Ответникът имал з. п..

Съдът кредитира показанията на с. при условията на чл.172 от ГПК. Разказът съответства на писмените доказателства по делото.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на п. л., продължаващо образованието си в учебно заведение.

Бащата работи. Доходът му е достатъчен да покрива задълженията си по теглен кредит с месечна вноска близо 500 лева. Освен трудовото възнаграждение получава и к.. Не се установи да има недостиг на средства. Относно доходите на бащата съдът кредитира показанията на с. И., че възнаграждението е в размер на *** – *** лева в зависимост от работодателя и от *** ***.  Баща и син с. д. д. н. б. и п. м. т.. Това е и причината ответникът да не желае да заплаща издръжка на сина си, а не липсата на финансова възможност. От кредитът, който заплаща остават 4 вноски. Или след 4 месеца възможностите на бащата ще нараснат с 500 лева месечно. Ищецът е млад човек, който има нужда от подкрепата на родителите си, за да завърши образованието си и да поеме сам грижата за себе си. Специалността, която предстои да завърши „*** *** *** ***” ще му позволи до няколко години да добие умения и знания, с които да се реализира и то добре на трудовия пазар.

Относно материалното състояние на ответника, съдът намира, че може да се включи в издръжката на п. и.. За да стигне до този извод съдът взе предвид доходите му, събраните доказателства относно разходите му. Ето защо и прие, че във възможностите на ответника е да заплаща в размер на  200 лева месечно на ищеца. Съдът намира присъдения размер за отговарящ на възможностите на родителя, макар и тази сума да не би могла да покрие нуждите на ищеца. Като взема предвид имущественото положение и упражняваната от ответника професия, Съдът не намира, че би бил особено затруднен да заплаща посочения размер издръжка на пълнолетния си син. Този размер съдът определя с о. н. з. с. н. б. и н. н. д. з..

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не притежава имущество и не реализира доходи, от които да се издържа. Настоящият състав приема, че бащата може да осигури издръжка в  размер 200 лева без особени затруднения. От така представените доказателства, съдът прави извод, че за издръжка на ищеца месечно са необходими около 450 лв. Това са средства необходими за храна, облекло, както и за закупуване на учебни пособия, за семесриални такси. На ищеца са необходими и средства за покриване на  нужди, свързани с потребностите на всеки един млад човек – развлечения и културни мероприятия. Доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетния си низходящ, то при преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна издръжка от 200 лева е във възможностите му, като размер над този би съставлявал затруднение за него, предвид необходимите средства за собствената му издръжка.

С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът приема, че ответникът следва да заплаща издръжка на ищеца в размер на 200 лева месечно считано от месец септември 2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 300лв., както и за периода от ***г. до *** ***г. Макар и да е заплатил семестриална такса през ***, с. не е бил ангажиран с редовно провеждани учебни занятия. Основанието за дължимостта на издръжката е редовната форма на образователния процес, каквато през юли и август отсъства.

Основателно е искането на ответната страна да не се присъждат в пълен размер а. в. от 850 лева, като съдът приема същото за прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на производството. Следва разноските да бъдат определени от съда в по-малък размер, а именно в размер на 300 лева, от които с оглед частичното уважаване на иска следва да се възложат върху ответника 198 лева. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно 115 лева. Ответникът дължи и държавна такса в размер на 288 лева.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително  изпълнение на решението.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  П.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на п. с., учащ в учебно заведение син К.П.И., ЕГН ********** с адрес: *** издръжка в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от месец септември 2020г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева, както и за периода от ***г. до *** ***г.

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН ********** да заплати на К.П.И., ЕГН ********** сумата от 198,00 лева /сто деветдесет и осем лева/, представляваща направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА К.П.И., ЕГН ********** да заплати на П.Н.И., ЕГН ********** сумата от 115,00 лева /сто и петнадесет лева/, представляваща направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът постановява  предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред  Окръжен съд - Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Т. Маслинкова

 

 

                   Вярно с оригинала.

С.А.