Решение по дело №1636/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1170
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20232100501636
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1170
гр. Бургас, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501636 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от С. А. М., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Десислава Ангелова-БАК, срещу решение
№260001/23.05.2023 год. по гр.д.№893/2020 год. по описа на Карнобатския
районен съд, с което е допълнено решение № 260015/29.11.2022 год. по гр.д.
№ 893/2020 год. по описа на Карнобатския районен съд, като е отхвърлен
иска на въззивницата срещу останалите съделители по делото, за допускане на
съдебна делба между тях по отношение на недвижим имот находящ се в
с.Манолич, общ.Сунгурларе, обл.Бургас – сграда с идентификатор
47096.501.3304.1, със застроена площ 390 кв.м., брой етажи 1, предназначение
– промишлена сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
47096.501.3304 по КККР.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в нарушение на материални и процесуалния закон, а също –
като необосновано и при необсъждане на доказателствата в тяхната
1
съвкупност. Сочи се, че към момента на придобиване на поземления имот на
26.03.2003 год., на който с първоначалното решение по делото е допусната
делба между страните, приобретателите вече са били собственици на
изградената в него постройка „обор с пристройка“, към който земята предмет
на договора е прилежаща. Сочи се, че постройката находяща се към момента
в имота и отразена на скицата, се ползва от всички собственици за склад, като
няма данни тя или части от нея да принадлежат на отделни съсобственици.
Твърди се, че процесната сграда е подобрение в съсобствения между
съделителите имот и като приращение също е съсобствена между тях при
квотите на съсобственост върху поземления имот, като това твърдение не е
оспорено и оборено от останалите съделители, нито са представени
доказателства, от които да се установи нещо различно. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и за допускане до делба между страните по
делото и на процесната сграда. Въззивницата уточнява пред въззивния съд, че
желае делбата на сградата да бъде допусната при квотите, при които е
допуснат до делба поземления имот.
В дадения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от
останалите съделители.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано за
обжалване лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно
обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по
предявен иск от С. А. М., ЕГН **********, срещу Н. А. К. EГH
**********, с. М., община С., ул. Н. Л. № *, Е. К. К. ЕГН **********, с. М.,
община С., област Бургас, ул. Г. Г. № *, М. Р. Р. ЕГН ********** и съпругата
му Х. С. Р. ЕГН ********** от с. М., община С., област Бургас, Х. М. Ф. ЕГН
********** и съпругата му Г. Р. Ф. ЕГН ********** от с. М., община С.,
област Бургас, М. М. Ф. ЕГН ********** и съпругата му А. Ю. Ф. ЕГН
********** от с. М., община С., област Бургас, Ш. Н. К. ЕГН ********** и
съпругата му Е. А. К. ЕГН ********** от с. М., община С., област Бургас, М.
Д. Г. ЕГН ********** от с. М., община С., област Бургас, ул. С. № **, Д. М.
Г. ЕГН ********** от с. М., община С., област Бургас, ул. С. № **, А. М. Г.
ЕГН ********** от с. М., община С., област Бургас, ул. С. № **, З. М. У. ЕГН
********** от с. М., община С., област Бургас, ул. Г. Д. № **, Х. Б. А. ЕГН
2
**********от с. М., община С., област Бургас, ул. Г. Д. № *, М. Д. М. ЕГН
**********- гр. Б., ж. к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, Ю. Д. Р. ЕГН
********** от гр. К., ул. Д. А. № *, вх. *, ет. *, ап. *, Е. Х. М. ЕГН
********** от с. М., община С.,област Бургас, ул. П. П. № *, А. Н. М. ЕГН
********** от с. М., община С., област Бургас, ул. П. П. № *, Н. Н. Б.
********** от гр. С., област Бургас, ул. И. № **, за допускане на съдебна
делба на следния недвижим имот находящ се в с. М., община С., област
Бургас, а именно: сграда с идентификатор 47096.501.3304.1, застроена площ
390 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена страда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор: 47096.501.3304 по КККР, одобрени със
Заповед РД - 18-33 / 05.03.2008г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение на КККР от 16.09.2020 год.
Поземленият имот с идентификатор: 47096.501.3304 е бил допуснат до
делба между същите страни с влязлото в сила към настоящия момент
решение №260015 от 29.11.2022 год. по гр.д.№893/2020 год. по описа на
Карнобатския районен съд, при квоти на съделителите посочени в него.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе
служебно по вА.дността и допустимостта на обжалваното решение.
При делбата всички собственици на делбената вещ са задължителни
необходими другари, като въз основа на данните за собствеността, съдът
следи служебно за участието на всички съсобственици в процеса. Ищцата по
делото С. А. М. твърди, че процесната сграда с идентификатор
47096.501.3304.1, находяща се в допуснатия до делба поземлен имот с
идентификатор 47096.501.3304, също е съсобствена между страните между
които е допусната делба за поземления имот, но не представя документ за
собственост за сградата, въпреки, че от събраните по делото доказателства се
установява, че за сградата е налице отделен документ за собственост. В
представения по делото договор за покупка на поземления имот от 26.03.2003
год. /л.149 и сл./, е посочено, че покупко-продажбата на недвижим имот-
държавна земя-частна държавна собственост, е по реда на чл.27, ал.6 от
ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба в редакцията към момента на сключване на
договора, лицата, които са придобили собствеността върху сгради от
имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните
разпоредби, могат да придобият собствеността върху незастроената част от
3
земята около тях в нормативно определените размери и върху застроената
част чрез плащане с разсрочване за 3 години на равни годишни вноски и
индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната
инфлация. В договора от 26.03.2003 год. за придобиване на поземления имот
е посочено, че при сключването му е представен договор от 18.10.1996
год., по силата на който е придобита процесната сграда. Представянето на
договора за придобиване на сградата е задължително за легитимацията на
съделителите като нейни съсобственици – респ. като задължителни
необходими другари, но такова указание не е било дадено на страните от
районния съд и по делото е останал неизяснен пълния кръг на
съсобствениците на делбена вещ.
Въззивният съд взе предвид, че поради специфичния характер на
основанията, на които са придобити от физическите лица първо - сградата и
след това - поземления имот, в случая земята - поземленият имот, е придобита
като прилежаща към обект „обор с пристройка“, което означава, че в
конкретната хипотеза земята следва постройката, а не обратно. Тези
обстоятелства разколебават тезата на въззивницата, че постройката е
изградена като подобрение върху земята, тъй като тя е съществувала към
момента на придобиване на земята. От представения договор може да се
изведе, че към момента на продажбата на земята, тези на които е била
продадена, са били съсобственици на процесната постройката описана като
„обор с пристройка“ - респективно при предявен иск за делба на тази
постройка, в делбата следва да участват всички лица, които имат
съсобственост в нея, тъй като те се задължителни необходими другари и
участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от
ППВС № 4/1964 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГТК на
ВКС.
От представените нотариални актове: н.а. № ***/06.07.**** год. по
дело № 285/**** год. на нотариус №570, съгласно който Н. А. К. е закупил от
Б. Р. К. и Ф. А. К., притежаваната от прехвърлителите 1/ 11 ид.ч. от описания
по-горе поземлен имот, н.а. № ***/12.07.**** год. по дело №299/**** год. на
нотариус №570, съгласно който Р. Х. К. ЕГН ********** е продал на Н. А. К.,
притежаваната от него 1/11 ид. ч. от поземления имот имот и н.а.№
***/06.07.**** год. по дело №284/**** год. на нотариус №570, съгласно
който М. ХА.л М., Б. О. М. и С. О. С. са дарили на Н. А. К., притежаваната
4
от тях 1/11 ид. ч. от недвижимия имот, от които актове ищцата и бившият й
съпруг - Н. А. К. черпят права, се установява, че процесните идеални части от
поземлените имоти са прехвърлени „ведно с всички подобрения в имота“, но
няма изрично разпореждане от страна на прехвърлителите за прехвърляне и
на идеални части от процесната постройка. Ето защо, в случай, че след
тълкуване на волята на страните по горепосочените сделки /за което следва се
има предвид и становището на прехвърлителите/ се счете, че процесната
постройка е извън извършените разпореждания по горепосочените
нотариални актове, както и, че не представлява подобрение в допуснатия до
делба поземлен имот, следва извода, че прехвърлителите са си запазили
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху
постройката, въпреки, че са се разпоредили с правото на собственост върху
терена – т.е прехвърлителите по горепосочените нотариални актове, като
съсобственици в делбената постройка, са задължителни необходими
другари по предявения иск за делба на тази постройката, но не са били
конституирани като такива при първоинстанционното разглеждане на делото.
От преписката по делото се установява, че по н.а. № **/01.09.**** год.
по дело №716/2003 год. на нотариус №323, съсобственика К. М. Б. е
прехвърлил на едната си дъщеря - Е. К. К. собствената си 1/11 ид.ч. само от
поземления имот, като в акта изрично е отбелязано, че разпореждането не
засяга изградената в поземления имот постройка. Ето защо след смъртта
на К. М. Б. неговата идеална част от постройката се явява съсобствена между
всички негови наследници по закон, а именно: съсобственици на неговата
идеална част са освен участващата по делото Е. К. К., още и останалите
наследници по закон, които са: С. К. Х., З. К. М. и Д. К. Ш., които също се
явяват задължителни необходими другари в производството за делба на
процесната постройка, но след първоначалното им конституиране, са били
зА.чени като страни по делото с протоколно определение от открито
заседание на районния съд проведено на 26.01.2022 год. /л.222 и сл./.
Порокът на обжалваното решение изразяващ се в неконституиране на
всички задължителни необходими другари, не може да се отстрани от
въззивния съд. Задължителната съдебна практика по въпроса за
правомощията на въззивния съд при констатирано неучастие на необходими
задължителни другари в производството пред първата инстанция, съгласно
5
т.6 от ТР от 09.12.2013 год. по ТД № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
предвижда, че ако в първата инстанция не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
необходимия другар.
Ето защо, макар да е вА.дно, обжалваното решение е недопустимо,
поради което настоящият съд следва да го обезсили, а делото следва да се
върне на Карнобатския районен съд за ново разглеждане от друг състав,
като исковата молба се остави без движение, а на ищцата се дадат указания да
представи договора за придобиване на собствеността върху процесната
сграда и след определяне на кръга на съсобствениците /при съблюдаване от
страна на районния съд на изложеното по-горе от въззивния съд/, да поиска
конституиране на всички нейни съсобственици като съделители по делбеното
дело, а също- да посочи квотите на съсобственост, при които желае да бъде
допусната до делба постройката.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260001/23.05.2023 год. по гр.д.№893/2020
год. по описа на Карнобатския районен съд, с което е допълнено решение
№ 260015/29.11.2022 год. по гр.д.№ 893/2020 год. по описа на Карнобатския
районен съд, като е отхвърлен иска на въззивницата срещу останалите
съделители по делото, за допускане на съдебна делба между тях по отношение
на недвижим имот находящ се в с.Манолич, общ.Сунгурларе, обл.Бургас –
сграда с идентификатор 47096.501.3304.1, със застроена площ 390 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 47096.501.3304 по КККР.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Карнобатския районен съд, при изпълнение на указанията дадени в
мотивите относно обезпечаване на правото на участие на всички необходими
задължителни другари в процеса.
6
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд , в едномесечен срок от връчване на препис от
него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7