Определение по дело №388/2018 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 161

 

гр. Пловдив,  09.06.2020  година

 

Пловдивският апелативен съд,   първи  търговски състав, в закрито заседание на девети  юни     две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                                          КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно т. дело № 388  по описа за 2018    година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248  ал. 1 от ГПК.

По в.т. дело № 388/2018 година има постановено съдебно решение  № 46 от 05.02.2019 година, което е влязло в сила, след като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 68 от 11.02.2020 година на ВКС по т. дело № 1582/2019 година  на второ търговско отделение. В цитираното определение на ВКС е посочено, че касационната жалба, подадена от  „Т.к.М.“ АД /н./  съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските и с нарочен диспозитив делото е върнато на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по това искане.

В  касационната жалба на „Т.к.М.“ АД /н./, имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението на въззивната инстанция в частта за разноските се твърди, че  дължимата държавна такса съобразно неоснователната част от иска е в размер на 290699,46 лева, а не както е прието с решението 430797,53 лева, поради което първоинстанционното решение следвало да се отмени в частта, с която е присъдена ДТ в тежест на молителя за разликата над 290699,46 лева до 589 610 лева, а не само над 430797,53 лева до 589 610 лева.

Преди произнасянето по искането по чл. 248 от ГПК съдът  е изпълнил  процедурата по чл. 248 ал. 2 от ГПК, като е съобщил на другите   страна – М.н.з.х.и г.  и синдика С.Е.Б. исканото  изменение  с указания за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор само от Министерството на земеделието, храните и горите с изразено становище за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК.

Апелативният съд  намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт,  изменението  или допълнението му  в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, доколкото молбата се съдържа в подадената от  „Т.к.М. „ АД /н./ касационна жалба.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение  по следните съображения:

 По т. дело № 70/2014 година на ОС – Хасково  е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ал. 1 т. 1 от З от „Т.к.М.” АД, ЕИК ***,  против  М.н.з.х.и г. за  установяване несъществуването на  прието вземане  в производството по несъстоятелност  по т.д.№67/2011г., по описа на ОС-Хасково, включено в списък на приети вземания, обявен в ТР на 07.03.2014 г.,  под №20140307160022,  а именно   вземане в размер  общо на 7 536 570,11 евро или 14 740 249,92 лева, изчислени по курса на еврото спрямо лева определен от БНБ, от които главница 5 745 795,01 евро и лихва 1 790 775,11 евро, предявено от ответника на основание договор за заем от 21.10.1999 г., сключен между М.и Кредитна институция за възстановяване, *** / ***/ и допълнително кредитно споразумение от 09.08.2000 г., сключено между М.и  „Т.к.М.“ АД.

Общата цена на предявените пред първата инстанция искове – главен и акцесорен за лихви, е 7 536 570,11 евро или 14 740 249,92 лева.

С решение № 46 от 05.02.2019 година, постановено по в.т. дело № 388/2018 година по описа на АС – Пловдив  е потвърдено първоинстанционното решение по акцесорната претенция за лихви в размер на 1 790 775,11 евро. Частичната отмяна на решението  и уважаване на предявения отрицателен установителен иск касае само претенцията за главница за разликата над 3 715 806,91 евро до 5 745 795,01 евро. Т.е. предявените искове от  „Т.к.М.“ АД /н./ са неоснователни в общия размер от  5 506 582,02 евро /   с левова равностойност  10 769 938,31 лева/, включващи главница  в размер на  3 715 806,91 евро и лихви в размер на 1 790 775,11 евро .  Дължимата държавна такса  от 4 % върху исковете  до този размер, до който са приети за неоснователни с решението на въззивната инстанция,  е  430 797,53 лева. За тази сума, представляваща  дължима държавна такса, за която е осъдена „Т.к.М.“  АД /н./  не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение. При подаване на молбата по чл. 248 от ГПК молителят „Т.к.М.“ АД /н./ не е съобразил обстоятелството, че дължи държавна такса не само върху главницата, а и върху предявената акцесорна претенция за лихви, за която искът също е неоснователен и първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата,  подадена от  „Т.к.М.“ АД /н./, ЕИК ***,  съдържаща се в касационна жалба вх.  №  2422/19.03.2019 година, въз основа на която е образувано т. дело № 1582/2019 година по описа на ВКС, второ търговско отделение, за изменение на решение № 46 от 05.02.2019 година, постановено по в.т. дело № 388/2018 година по описа на АС – Пловдив  в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   

                                                 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                              

                                                                            2.