Решение по дело №22/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20197140700022
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                

                             

                           205/30.04.2019г.

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет и втори април ,през две хиляди и деветнадесета година в състав :  

                                                        

                                                            Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Д*** Д*** като…разгледа…докладваното…от съдията БОЙЧЕВА адм.д.№22/2019г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118,ал.1 и ал.3  от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

Делото е образувано по жалба на Й.Ц.Й. ***  против Решение №2153-11-2/09.01.2019г.на директора на ТП на НОИ-Монтана,с което е потвърдено Разпореждане№**********/16.11.2018г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Монтана,с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 13.07.2018г. пожизнено по чл.68,ал.3 от КСО в размер на 488,61лв.. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 203,27лв., по заявление от 19.07.2018г. на жалбоподателя.  В жалбата и допълнение към нея /л.36/изтъква доводи за незаконосъобразност на оспореното решение,в частта му досежно осигурителния доход за периода 01.01.1983-31.12.1985г.,като иска да му се прибави към осигурителния доход от 17337,18лв. и 30% осигуровка, внесена от работодателя и осигурител ,вписана в приложеното по делото УП- 2 ,изх.№14/11.01.2012г.,издадено от Б*** „Д*** “АД /л.25-27/. В съдебно заседание ,чрез адв.Г.  иска отмяната му ,като неправилно и незаконосъобразно.Представя и писмена защита.

 Ответникът-Директор на ТП на НОИ-Монтана,чрез юрк.К.  иска да се потвърди оспорения акт ,като законосъобразен.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в законоустановения 14 -дневен срок по чл.118,ал.1 КСО.Видно от обратна разписка на л.10 , 

 

 

 

Решението е съобщено на адресата си на 15.01.2019г.,а жалбата е подадена  директно  до съда на 22.01.2019г. ,тоест в срок ,при което е допустима за разглеждане.По същество е неоснователна.

Установено е от административната преписка ,че със заявление №2113-11-653/19.07.2018г. жалбоподателя Й.Ц.Й. е поискал да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.С Разпореждане№**********/16.11.2018г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Монтана му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 13.07.2018г. пожизнено по чл.68,ал.3 от КСО в размер на 488,61лв. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 203,27лв.,общо 691,88лв. С жалба вх.№1012-11-368/10.12.2018г.същият е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ-Монтана ,който с Решение№2153-11-2/09.01.2019г.го е потвърдил. Това Решение се обжалва от жалбоподателя и е предмет на настоящето съдебно административно производство.

Представени са по делото и приети като доказателство и следните писмени доказателства:УП- 2 изх.№14/11.01.2012г.,издадено от Б*** „Д*** “АД /л.25-27/, Методика за определяне на средномесечния осигурителен доход/л.13-17/,Удостоверение УП-3 изх.№238/25.04.2007г.на Б*** „Д*** “АД/л.21/,Удостоверение УП-2 от „Б*** метални тръби“ ООД,изх.№012-3/11.05.2011г./л.22-24/ ,Опис на осигурителния стаж на жалбоподателя/л.28-31/ и заявление за отпускане на пенсия от жалбоподателя/л.32/.

При служебна проверка ,на основание чл.168 АПК за законосъобразността  на оспореното решение ,на всички основания по чл.146 ,т.1-5 АПК съдът намира следното.Решението е издадено от компетентен орган ,при спазване разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО във вр. с чл.117,ал.1,т.2,б. „а“ от КСО. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си.

 

 

 

 

Контролираното решение и потвърденото с него Разпореждане  са постановени и в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е процедурата по определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,като за основа е взет осигурителния доход за периода 01.01.1983-31.12.1985г.-17337,18 лв.В тази връзка следва да се посочи, че неоснователни са твърденията на жалбоподателя,че неправилно не е прибавена към тази сума и 30% осигуровка ,внесена от работодателя му ,вписана в УП-2 ,издадено от Б*** „Д*** “АД,доколкото същата не е част от брутното трудово възнаграждение.

 За преценка дали е нарушен материалния закон при постановяване на решението съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда ,изготвена от вещото лице П.Х. компетентно и обективно дадено.Видно от същата, съгласно  приложеното към преписката Удостоверение УП-3 с изх.№ 238 от 25.04.2007 г. издадено от Б*** „Д*** “ гр. Лом/л.21/ , Й.Ц.Й. за периода от 17.09.1969 г. до 01.11.1989 г. е с общ трудов стаж 20 години, 1 месец и 14 дни и е заемал длъжността „ел.заварчик“, втора категория труд.

         В извършената справка по разплащателните ведомости на Б*** „Д*** “ – Лом в архива на ТП на НОИ град Монтана, вещото лице е констатирало, че за периода от 01.01.1983 г.до 31.12.1985 г.жалбоподателя Й.Ц.Й. без прекъсване е заемал длъжността „ел.заварчик“, с трудов стаж за периода 3 години и втора категория труд (категорията труд е посочена в УП-3 с изх.№ 238 от 25.04.2007 г., а също така е призната и от ТП на НОИ – Монтана).

         В приложеното към преписката Удостоверение УП-2 с изх.№ 14 / 11.01.2012 г. издадено от Б*** „Д*** “ гр. Лом/л.25-27/ е записано, че Й.Ц.Й. за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. е с трудов стаж 3 години, втора категория труд и е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 17 337,18 лева. Записано е също, че вноските за ДОО са начислявани върху брутните възнаграждения и че ДОО от 30 % е за сметка на БКР „Д*** “ – Лом.

         От извършената справка по разплащателните ведомости на Б*** „Д*** “ – Лом в архива на ТП на НОИ град Монтана, вещото лице е констатирало , че за периода от 01.01.1983 г.до 31.12.1985 г.жалбоподателя Й.Ц.Й. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 17 337,18 лв., в което е включено:1.Работна заплата;2.Клас за прослужено време;3.Условия на труд;4.Извънреден труд;5.Платен годишен отпуск;6.Обезщетение за болнични;7.Премия.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване и Методиката за изчисляване на личната пенсия на Й.Ц.Й. пенсионния орган е извършил следното:

Общият осигурителен  стаж превърнат към III категория труд пенсионния орган е изчислил на  27 г. 00 м. 26 дни.При изчисляване на индивидуалния коефициент за изчисляване на лична пенсия са определени следните съотношения:

1.Съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. в размер на 17 337,00 лева и средномесечната работна заплата за страната за същия период - 206,81 лв(199.42, 207.33 и 213,67).,обявена от НОИ.

2.Съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за периода от 14.11.2005 г.до 07.04.2008 г в размер  на 12 877,19 лв и средно месечния осигурителен доход за страната за същия период – 385,55 лв (340.39, 370.11, 339.83, 338.47, 345.52, 353.71, 355.97, 348.38, 351.36, 345.34, 352.54, 351.39, 361.38, 404.35, 369.74, 370.98, 379.43, 385.25, 382.22, 380.62, 397.13, 397.96, 406.24, 398.76, 429.00, 473.53, 460.81, 466.25, 480.55, 489.46).

         На база изчислените горепосочени съотношения е изчислен и индивидуалния коефициент на жалбоподателя в размер на 1,809.

         За определяне дохода, от които е изчислена пенсията пенсионният орган е ползвал средномесечния осигурителен доход за страната за периода от м.07.2017 г. до м.06.2018 г., който е 855,83 лв (811.75, 804.44, 826.37, 834.57, 851.25, 888.10, 863.18, 860.14, 879.67, 893.27, 884.18, 875.00).

 Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице ,като намира ,че пенсионният орган правилно е изчислил размера на личната пенсия на Й.Ц.Й. при средномесечен осигурителен доход за периода: 01.01.1983 г. – 31.12.1985 г. в размер на 17 337,00 лв, като осигурителната вноска от 30% внесена за сметка на работодателя не е елемент на осигурителния доход на жалбоподателя и правилно не е включена от пенсионния орган в осигурителния доход.Средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.07.2017 г. – м.06.2018 г. Е в размер на 855,83 лева. Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения от трудова дейност на осигурения, съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

 

 От извършената справка по разплащателните ведомости на Б*** „Д*** “ – Лом в архива на ТП на НОИ град Монтана, експертизата е констатирала , че за периода от 01.01.1983 г.до 31.12.1985 г. на жалбоподателя Й.Ц.Й. не е удържана осигурителна вноска от брутното трудово възнаграждение.Осигурителните вноски от 30 % ,начислени от Б*** „Д*** “ – Лом върху брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г.не са удържани от начисленото брутно възнаграждение, а са внесени за сметка на осигурителя, съгласно действащия в този период чл.147, 148 и 149 от Кодекса на труда от 1951 г. (отменен).В приложеното към преписката Удостоверение УП-2 с изх.№ 14 / 11.01.2012 г. издадено от Б*** „Д*** “ гр. Лом е записано ясно , че вноските за ДОО са начислявани върху брутните възнаграждения и че ДОО от 30 % е за сметка на БКР „Д*** “ – Лом.В този смисъл съдът споделя становището на процесуалния представител на ответника юрк.К. ,че до 01.03.1996г. лични осигурителни вноски не е имало и всички осигуровки са били за сметка на работодателя ,като дори невнасянето им от работодателя не е лишавало от осигурителни права лицата,защото те са били дължими от работодателя.

 При обработка на данните за осигурителен доход за периода 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г.пенсионният орган е установил, че към Регистъра на осигурените лица осигурителят „Б*** м*** т***“ ООД – Л*** за периода 2007 – 2008 година е подал некоректни данни и пенсионния орган е извършил допълнително изясняване и е уточнено с осигурителя като вярно да се ползва издаденото Удостоверение УП – 2 с изх.№ 012-3 / 11.05.2011 г./л.22/.

         За уточняване на осигурителния доход на Й.Ц.Й. за периода 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г. експертизата е ползвала приложеното към делото Удостоверение УП – 2 с изх.№ 012-3 / 11.05.2011 г. издадено от „Б*** метални тръби“ ООД град Лом. , Регистъра на осигурените лица и допълнително уточнените суми по осигурителния доход между пенсионния орган и осигурителя.

         Осигурителният доход на жалбоподателя за процесния период по периоди и елементи е както следва:З92,00 лв за периода от 14.11.2005 – 31.12.2005г. по данни от РОЛ и УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ – Лом;6 046,75 лв за периода от 01.01.2006 – 31.12.2006 г. по данни от РОЛ и УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ – Лом;31,20 лв за 2006 г. по данни от РОЛ и Община Лом – СИК; 1 143,10 лв за периода 01.01.2007 – 04.06.07 г. УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ Лом; 1 179,71 лв за периода 01.01.2007 – 04.06.07 г. болнични платени от„БМТ“ Лом; 44,02 лв за периода 05.06.2007-06.06.2007 г. болнични платени от НОИ; 19,50 лв за 2007 г. по данни от РОЛ и Община Лом – СИК;843,07 лв за периода от 07.06.2007-09.08.2007 г. възстановяване с Решение на ЛРС; 1 561,52 лв за периода 10.08.2007-06.12.2007 г. по данни от УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ – Лом – обезщетение по чл.255 от КТ; 1 605,84 лв за периода 07.12.2007-06.04.2008 г. по данни от РОЛ – 4 м. възстанов. с Решение на ЛРС; 10,48 лв за периода 07.04.2007-07.04.2007 г. 1 ден неплатен отпуск;12 877,19лв общо за периода от 14.11.2005 г. до 07.07.2008 г. осигурителен доход.Експертизата е приела за осигурителен доход на Й.Ц.Й. за периода от 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г. сума в размер на 12 877,19 лева,както е определил и пенсионния орган ,при което и за двата периода ,осигурителния доход е правилно определен ,респ. правилно определен е и размера на определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.Всички негови възражения досежно размера на осигурителния доход  за двата спорни периода- 01.01.1983г.-31.12.1985г. и 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г. са неоснователни ,доколкото се опровергават от доказателствата по делото ,вкл. назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза.В заключение,спазен е и чл.70,ал.5 от  КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент  и при определяне размера на пенсия .

 

 

 

 

 Проверяваното решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана  и потвърденото с него разпореждане се явяват правилни и съобразени с приложимия материален закон.

 

 

 

 

 

 

 

 

Поради изложените дотук съображения, настоящият състав на съда приема, че процесното решение и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни, респ. подадената срещу тях жалба следва да бъде отхвърлена.

 

 

 

 

С оглед изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в  размер от 350 лева, определен съобразно чл. 8, ал.2,т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. V-то и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът

 

                                                         

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Й.Ц.Й. ***  против Решение №2153-11-2/09.01.2019г.на директора на ТП на НОИ-Монтана,с което е потвърдено Разпореждане№**********/16.11.2018г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Монтана,с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 13.07.2018г. пожизнено по чл.68,ал.3 от КСО в размер на 488,61лв.. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 203,27лв., по заявление от 19.07.2018г. на жалбоподателя.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Й.Ц.Й. ***  да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ –Монтана  сумата от 350 /триста  и петдесет / лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  

                                                            

 

 

                                                                  Административен    

 

 

 

Съдия: