Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 205/30.04.2019г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет
и втори април ,през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Д*** Д*** като…разгледа…докладваното…от съдията БОЙЧЕВА адм.д.№22/2019г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118,ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Делото
е образувано по жалба на Й.Ц.Й. ***
против Решение №2153-11-2/09.01.2019г.на директора на ТП на
НОИ-Монтана,с което е потвърдено Разпореждане№**********/16.11.2018г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Монтана,с което е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст,считано от 13.07.2018г. пожизнено по чл.68,ал.3 от КСО в размер на 488,61лв.. и лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест в размер на 203,27лв., по заявление от
19.07.2018г. на жалбоподателя. В жалбата
и допълнение към нея /л.36/изтъква доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение,в частта му досежно осигурителния доход за периода 01.01.1983-31.12.1985г.,като
иска да му се прибави към осигурителния доход от 17337,18лв. и 30% осигуровка,
внесена от работодателя и осигурител ,вписана в приложеното по делото УП- 2 ,изх.№14/11.01.2012г.,издадено
от Б*** „Д*** “АД /л.25-27/. В съдебно заседание ,чрез адв.Г. иска отмяната му ,като неправилно и
незаконосъобразно.Представя и писмена защита.
Ответникът-Директор на ТП на НОИ-Монтана,чрез
юрк.К. иска да се потвърди оспорения акт
,като законосъобразен.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в законоустановения 14 -дневен срок по чл.118,ал.1 КСО.Видно от обратна разписка на л.10 ,
Решението е съобщено на адресата си
на 15.01.2019г.,а жалбата е подадена
директно до съда на 22.01.2019г.
,тоест в срок ,при което е допустима за разглеждане.По същество е
неоснователна.
Установено
е от административната преписка ,че със заявление №2113-11-653/19.07.2018г.
жалбоподателя Й.Ц.Й. е поискал да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст.С Разпореждане№**********/16.11.2018г. на ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ-Монтана му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст,считано от 13.07.2018г. пожизнено по чл.68,ал.3 от КСО в размер на
488,61лв. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест в размер на 203,27лв.,общо 691,88лв. С жалба
вх.№1012-11-368/10.12.2018г.същият е обжалвал разпореждането пред директора на
ТП на НОИ-Монтана ,който с Решение№2153-11-2/09.01.2019г.го е потвърдил. Това Решение се обжалва от жалбоподателя и е предмет
на настоящето съдебно административно производство.
Представени
са по делото и приети
като доказателство и следните писмени доказателства:УП- 2
изх.№14/11.01.2012г.,издадено от Б*** „Д*** “АД /л.25-27/, Методика за
определяне на средномесечния осигурителен доход/л.13-17/,Удостоверение УП-3
изх.№238/25.04.2007г.на Б*** „Д*** “АД/л.21/,Удостоверение УП-2 от „Б*** метални
тръби“ ООД,изх.№012-3/11.05.2011г./л.22-24/ ,Опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя/л.28-31/ и заявление за отпускане на пенсия от
жалбоподателя/л.32/.
При служебна проверка ,на основание чл.168 АПК за
законосъобразността на оспореното
решение ,на всички основания по чл.146 ,т.1-5 АПК съдът намира следното.Решението
е издадено от компетентен орган ,при спазване разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО във вр. с чл.117,ал.1,т.2,б. „а“ от КСО.
Оспореното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа
всички предвидени, в чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за
постановяването си.
Контролираното
решение и потвърденото с него Разпореждане
са постановени и в производство, в което не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазена е процедурата по определяне на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст ,като за основа е взет осигурителния доход за
периода 01.01.1983-31.12.1985г.-17337,18 лв.В тази връзка следва да се посочи,
че неоснователни са твърденията на жалбоподателя,че неправилно не е прибавена
към тази сума и 30% осигуровка ,внесена от работодателя му ,вписана в УП-2
,издадено от Б*** „Д*** “АД,доколкото същата не е част от брутното трудово
възнаграждение.
За
преценка дали е нарушен материалния закон при постановяване на решението съдът
е назначил съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда ,изготвена от вещото лице П.Х. компетентно и обективно дадено.Видно от
същата, съгласно приложеното към преписката Удостоверение УП-3
с изх.№ 238 от 25.04.2007 г. издадено от Б*** „Д*** “ гр. Лом/л.21/ , Й.Ц.Й. за периода
от 17.09.1969 г. до 01.11.1989 г. е с общ трудов стаж 20 години, 1 месец и 14
дни и е заемал длъжността „ел.заварчик“, втора
категория труд.
В
извършената справка по разплащателните ведомости на Б*** „Д*** “ – Лом в архива
на ТП на НОИ град Монтана, вещото лице е констатирало,
че за периода от 01.01.1983 г.до 31.12.1985 г.жалбоподателя Й.Ц.Й. без
прекъсване е заемал длъжността „ел.заварчик“, с трудов стаж за периода 3 години
и втора категория труд (категорията труд е посочена в УП-3 с изх.№ 238 от
25.04.2007 г., а също така е призната и от ТП на НОИ – Монтана).
В
приложеното към преписката Удостоверение УП-2 с изх.№ 14 / 11.01.2012 г.
издадено от Б*** „Д*** “ гр. Лом/л.25-27/
е записано, че Й.Ц.Й. за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. е с трудов
стаж 3 години, втора категория труд и е получил брутно трудово възнаграждение в
размер на 17 337,18 лева. Записано е също, че вноските за ДОО са
начислявани върху брутните възнаграждения и че ДОО от 30 % е за сметка на БКР „Д***
“ – Лом.
От извършената
справка по разплащателните ведомости на Б*** „Д*** “ – Лом в архива на ТП на
НОИ град Монтана, вещото
лице е констатирало , че за
периода от 01.01.1983 г.до 31.12.1985 г.жалбоподателя Й.Ц.Й. е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 17 337,18 лв., в което е включено:1.Работна
заплата;2.Клас за прослужено време;3.Условия на труд;4.Извънреден труд;5.Платен
годишен отпуск;6.Обезщетение за болнични;7.Премия.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване и Методиката за изчисляване на личната пенсия на Й.Ц.Й.
пенсионния орган е извършил следното:
Общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд пенсионния орган е изчислил на 27 г. 00 м. 26 дни.При изчисляване на индивидуалния коефициент за изчисляване на лична пенсия са
определени следните съотношения:
1.Съотношението между средномесечния осигурителен доход
на жалбоподателя за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. в размер на
17 337,00 лева и средномесечната работна заплата за страната за същия период
- 206,81 лв(199.42, 207.33 и 213,67).,обявена от НОИ.
2.Съотношението между средномесечния осигурителен доход
на жалбоподателя за периода от 14.11.2005 г.до 07.04.2008 г в размер на 12 877,19 лв и средно месечния
осигурителен доход за страната за същия период – 385,55 лв (340.39, 370.11,
339.83, 338.47, 345.52, 353.71, 355.97, 348.38, 351.36, 345.34, 352.54, 351.39,
361.38, 404.35, 369.74, 370.98, 379.43, 385.25, 382.22, 380.62, 397.13, 397.96,
406.24, 398.76, 429.00, 473.53, 460.81, 466.25, 480.55, 489.46).
На база
изчислените горепосочени съотношения е изчислен и индивидуалния коефициент на жалбоподателя в размер на
1,809.
За
определяне дохода, от които е изчислена пенсията пенсионният
орган е ползвал средномесечния осигурителен доход за страната за периода от м.07.2017
г. до м.06.2018 г., който е 855,83 лв (811.75,
804.44, 826.37, 834.57, 851.25, 888.10, 863.18, 860.14, 879.67, 893.27, 884.18,
875.00).
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице ,като намира ,че пенсионният орган
правилно е изчислил размера на личната пенсия на Й.Ц.Й. при средномесечен
осигурителен доход за периода: 01.01.1983 г. – 31.12.1985 г. в размер на 17 337,00 лв, като
осигурителната вноска от 30% внесена за сметка на работодателя не е елемент на
осигурителния доход на жалбоподателя и правилно не е включена от пенсионния
орган в осигурителния доход.Средномесечния
осигурителен доход за страната за периода м.07.2017 г. – м.06.2018 г. Е в размер на 855,83 лева. Осигурителният доход включва
всички доходи и възнаграждения от трудова дейност на осигурения, съгласно Наредбата
за елементите на възнаграждението и за доходите,
върху които се правят осигурителни вноски.
От
извършената справка по разплащателните ведомости на Б*** „Д*** “ – Лом в архива
на ТП на НОИ град Монтана, експертизата е констатирала , че за периода от 01.01.1983 г.до 31.12.1985 г. на
жалбоподателя Й.Ц.Й. не е удържана осигурителна вноска от брутното трудово
възнаграждение.Осигурителните вноски от 30 % ,начислени
от Б*** „Д*** “ – Лом върху брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя за
периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г.не са удържани от начисленото брутно
възнаграждение, а са внесени за сметка на осигурителя, съгласно действащия в
този период чл.147, 148 и 149 от Кодекса на труда от 1951 г. (отменен).В приложеното към преписката Удостоверение УП-2 с
изх.№ 14 / 11.01.2012 г. издадено от Б*** „Д*** “ гр. Лом е записано ясно , че вноските за ДОО са начислявани върху брутните
възнаграждения и че ДОО от 30 % е за сметка на БКР „Д*** “ – Лом.В този смисъл съдът споделя
становището на процесуалния представител на ответника юрк.К. ,че до
01.03.1996г. лични осигурителни вноски не е имало и всички осигуровки са били
за сметка на работодателя ,като дори невнасянето им от работодателя не е
лишавало от осигурителни права лицата,защото те са били дължими от
работодателя.
При
обработка на данните за осигурителен доход
за периода 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г.пенсионният орган е установил, че
към Регистъра на осигурените лица осигурителят „Б*** м***
т***“ ООД – Л*** за периода 2007 – 2008 година е подал некоректни данни и
пенсионния орган е извършил допълнително изясняване и е уточнено с осигурителя
като вярно да се ползва издаденото Удостоверение УП – 2 с изх.№ 012-3 /
11.05.2011 г./л.22/.
За
уточняване на осигурителния доход на Й.Ц.Й. за периода 14.11.2005 г. до
07.04.2008 г. експертизата е ползвала приложеното към делото Удостоверение УП –
2 с изх.№ 012-3 / 11.05.2011 г. издадено от „Б*** метални тръби“ ООД град Лом.
, Регистъра на осигурените лица и допълнително уточнените суми по
осигурителния доход между пенсионния орган и осигурителя.
Осигурителният доход на жалбоподателя за процесния период по
периоди и елементи е както следва:З92,00 лв за
периода от 14.11.2005 – 31.12.2005г. по данни от РОЛ и УП-2 №012-3/ 11.05.11 на
„БМТ“ – Лом;6 046,75 лв за периода от 01.01.2006 – 31.12.2006 г. по данни
от РОЛ и УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ – Лом;31,20 лв за 2006 г. по данни от
РОЛ и Община Лом – СИК; 1 143,10 лв за периода 01.01.2007 – 04.06.07 г.
УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ Лом; 1 179,71 лв за периода 01.01.2007 –
04.06.07 г. болнични платени от„БМТ“ Лом; 44,02 лв за периода
05.06.2007-06.06.2007 г. болнични платени от НОИ; 19,50 лв за 2007 г. по данни
от РОЛ и Община Лом – СИК;843,07 лв за периода от 07.06.2007-09.08.2007 г.
възстановяване с Решение на ЛРС; 1 561,52 лв за периода
10.08.2007-06.12.2007 г. по данни от УП-2 №012-3/ 11.05.11 на „БМТ“ – Лом –
обезщетение по чл.255 от КТ; 1 605,84 лв за периода 07.12.2007-06.04.2008
г. по данни от РОЛ – 4 м. възстанов. с Решение на ЛРС; 10,48 лв за периода
07.04.2007-07.04.2007 г. 1 ден неплатен отпуск;12 877,19лв общо за
периода от 14.11.2005 г. до 07.07.2008 г. осигурителен доход.Експертизата е приела за осигурителен доход
на Й.Ц.Й. за периода от 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г. сума в размер на
12 877,19 лева,както
е определил и пенсионния орган ,при което и за двата периода ,осигурителния
доход е правилно определен ,респ. правилно определен е и размера на
определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.Всички
негови възражения досежно размера на осигурителния доход за двата спорни периода-
01.01.1983г.-31.12.1985г. и 14.11.2005
г. до 07.04.2008 г.
са неоснователни ,доколкото се опровергават от доказателствата по делото ,вкл.
назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза.В
заключение,спазен е и чл.70,ал.5 от КСО
при изчисляване на индивидуалния коефициент
и при определяне размера на пенсия .
Проверяваното решение на Директора на ТП на НОИ
– Монтана и потвърденото с него
разпореждане се явяват правилни и съобразени с приложимия материален закон.
Поради
изложените дотук съображения, настоящият състав на съда приема, че процесното
решение и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни, респ.
подадената срещу тях жалба следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер от 350 лева, определен съобразно чл. 8, ал.2,т.2
от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
предл. V-то и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Й.Ц.Й. *** против Решение
№2153-11-2/09.01.2019г.на директора на ТП на НОИ-Монтана,с което е потвърдено
Разпореждане№**********/16.11.2018г. на ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ-Монтана,с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст,считано от 13.07.2018г. пожизнено по чл.68,ал.3 от КСО в размер на
488,61лв.. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест в размер на 203,27лв., по заявление от 19.07.2018г. на
жалбоподателя.
ОСЪЖДА
Й.Ц.Й. *** да заплати в
полза на Териториално поделение на НОИ –Монтана сумата от 350 /триста и петдесет / лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен