Решение по КНАХД №1835/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Д. Д. Д. от гр.Бургас срещу Решение № 762/19.06.2025г. по АНД №1660/2025г. по описа на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №9037874 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” от 400лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С решението Д. е осъдена да заплати на ОД на МВР-Варна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Решението на РС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се постановеното в решението, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е неприложим при хипотезата на санкциониране чрез електронен фиш. По аргумент от чл.1 от ЗАНН и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОС на НК на ВКС и на ОС на II-ра колегия на ВАС счита, че срокът в чл.34, ал.1 от ЗАНН е приложим, тъй като в специалния ЗДвП нямало разпоредба, която да изключва приложението му при издаване на електронен фиш. Неприлагането на този срок при санкционирането на нарушението с електронен фиш щяло да доведе до различно третиране на еднаквите случаи на нарушение в зависимост от способа на установяването му, тъй като чл.34, ал.1 от ЗАНН не се прилагал когато извършеното е заснето от електронна система, за разлика от случаите на констатирането му от контролен орган. Излагат се доводи за неправилно постановено от РС за неприложимост на чл.34, ал.1 от ЗАНН за нарушенията, за които са издадени ел. фишове, тъй като това водело до различно третиране на деянията свързани с по-голямо превишаване на разрешената скорост, при които в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП се предвиждало налагане и на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, при които се съставял АУАН и се издавало НП, което не можело да стане след изтичане на сроковете в чл.34 от ЗАНН. Целта на предвиждането на сроковете в чл.34 от ЗАНН била да се стимулира активността на наказващия орган при налагане на наказание за нарушенията в разумен срок от извършването му, поради което тези срокове не можело да се игнорират при издаване на електронните фишове. С тези доводи се претендира отмяна на решението на РС и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответната страна - ОД на МВР – Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Постановено било в унисон с материалния и процесуален закон, а нарушението установено с електронния фиш за доказано. Приобщена била цялата преписка и били обсъдени всички доводи във въззивната жалба. Правилно РС преценил, че ел. фиш е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Налице било пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението. Извършеното било описано в достатъчна степен, като е приспадната допустимата техническа грешка от 3%. Нарушението било установено с одобрен тип техническо средство, което било конкретизирано, а глобата била наложена в предвидения в закона размер. Правилно РС намерил, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което чл.28 от ЗАНН за него е неприложим. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност при присъждане на адвокатско възнаграждение моли да бъде определено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна предлага решението на РС, с което е потвърден електронния фиш да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон.

Решението на РС е валидно и допустимо.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от РС в решението, по аргумент от забраната за нови фактически установявания в чл.220 от АПК. С обжалваното решение съдът потвърдил Електронен фиш серия К №9037874 на ОД на МВР-Варна, с който на касатора Д. Д. Д. от гр.Бургас е наложена глоба в размер на 400лв. за това, че на 29.09.2022г. около 15:54часа в гр.Варна, по Аспарухов мост в посока към бул.Хр. Б. управлявала л.а. О. И. С. Т. с рег.№ [рег. номер] собственост на Н. Н. Д. и преминала покрай АТСС в района на магазин „Киа“, КПП Комитово ханче със скорост 83км/час при максимална разрешена скорост за пътния участък от 50км/час. РС установил, че скоростта е била измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство, като деянието правилно е квалифицирано в ел. фиш като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.4 от ЗДвП на Д. е наложено предвиденото в нея наказание от 400лв. за управление на МПС в населено място със скорост превишаваща разрешената с 33км/ч. РС отчел, че от измерената с АТСС скорост на движение от 86км/час е приспаднат допустимия толеранс от 3км/ч, поради което във ел. фиш е посочено като установена скорост на движение 83км/час, с оглед на която е установена стойността на превишението. В съответствие с доказателствата РС намерил за правилно възприети данните от справката за собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението за скорост и фигурирането в нея на Н. Н. Д.. За първи път той в декларацията подадена на 13.03.2024г. посочил, че на 29.09.2022г. автомобилът му е бил управляван от Д. Д. Д.. Едва след подаване на тази декларация е станало известно, че Д. е извършила нарушението, което съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП обосновало издаване на електронния фиш на Д., с който се ангажира нейната административната отговорност за нарушението, който ел. фиш й е връчен на 24.06.2024г., а тя подала срещу него жалбата до РС в законовоустановения срок.

Настоящият състав споделя изводите на РС, че не са налице основания за отмяна на електронния фиш издаден на Д.. Той е с изискуемото съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на глобата. Правилно е преценено, че не е допуснато съществено нарушение на приложимите разпоредби от ЗДвП при издаването му. Видно от приложените в преписката разпечатки на снимка от АТСС, с което е заснето нарушението, в него е посочено словестно и с координати мястото на деянието. Тъй като се касае за движение на автомобила в град варна, по Аспарухов мост, през Южен пътен възел в посока на [улица]осъщественото управление на МПС е в населено място, за което е допустима максимална скорост на движение от 50км/час по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При тази максимално допустима от закона скорост от 50км/час, установената превишена скорост на движение на автомобила, заснета от автоматизирана система за контрол е 83км/час, изчислена след приспадане на допустимото отклонение от 3км/час, при което правилно е посочено в ел. фиш, че скоростта е превишена с 33км/ч, което превишение попада в диапазона на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която е приложена.

Правилно РС намерил за законосъобразно издаден ел. фиш и го потвърдил. Касационният състав установи спазване на изискванията и правилата в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съгласно дефиницията за ел. фиш в §6 т.43 от ДР на ЗДвП. Конкретното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство на което е била извършена метрологична проверка и което е било в срока за валидност, за което са представени писмени доказателства в преписката. Поради това нарушението е надлежно установено и за него е приложим реда за издаване на електронен фиш, разписан в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. Нарушението е заснето с автоматизирана система за контрол в стационарен режим на измерване, като от началото на работата й в 13:00 часа до края на работата й в 16:00часа е работила самостятелно и е заснела и регистрирала 154 нарушения, което е отразено в приетия по делото протокол за използването й. Система е работила стационарно, при автоматичен режим, без намесата на служител, поради което след като за нарушението не се предвижда налагане на административно наказание „лишаване от права“ и не е свързано с отнемане на контролни точки, не е имало пречки и са били налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на ел. фиш.

Издаването на ел. фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение е направено в отсъствие на контролен орган и на нарушител, в съответствие с чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП. При издаването му са изяснени релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с лицето, което носи отговорност за него. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП в редакцията след изменението обнародвано в ДВк, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. действала по време на нарушението – 29.09.2022г., електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 – на собственика, на когото е регистрирано МПС, който в 14-дневен срок от получаването му заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението с копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В съответствие с тази правна уредба първоначално издадения за нарушението ел. фиш е серия К №6419067, с който на Н. Н. Д. – фигуриращ в регистрите като собственик на автомобила е била наложена глобата предвидена за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Този ел. фиш е представен пред РС от административно-наказващия орган ведно с подадената от Д. на 13.03.2024г. писмена декларация, в която посочил, че на 29.09.2022г. автомобилът му е бил управляван от Д. Д. Д., копие от СУМПС на която приложил. С оглед заявеното в декларацията е последвало издаването на ел. фиш серия К №9037874, с който на Д. Д. Д. е наложено административното наказание глоба в размер на 400лв. за извършеното на 29.09.2022г. нарушение. По аргумент от това правилно РС не уважил оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на процедурата при издаване на ел. фиш на Д..

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС е направен извода, че в производството по издаване и връчване на процесния ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната му. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Нарушението е правилно квалифицирано и за него законосъобразно е приложено предвиденото към датата на извършването му административно наказание „глоба“ във фиксирания от законодателя размер от 400лв. за установеното превишение на скоростта с 33/час.

След като съобразно изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден потвърдения от РС ел. фиш – с точно и ясно описание на нарушението, с правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, без подпис и име на издател и без дата на издаване, с посочване единствено на датата, на която е извършено нарушението, поради приложимостта на тази специфична правна уредба в ЗДвП не намират приложение общите разпоредби в ЗАНН касаещи съдържанието и сроковете на съставяне на АУАН и на издаването на НП. Поради това възможността за административнонаказателното преследване за нарушенията, за които са издадени ел. фишове се преклудира с изтичане на сроковете в НК по препращане от чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години от датата на извършване на нарушението, а съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В случая от датата на деянието - 29.09.2022г. до връчването на 24.06.2024г. на електронния фиш серия К №9037874 на Д., с който се ангажира административна й отговорност за нарушението не е изтекъл [възраст] срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито до образуването на дело в РС-Варна по подадената от нея жалба, а и до постановяването на решение №762/19.06.2025г. на РС-Варна. Поради прекъсването на този срок с връчване на електронния фиш започва да тече нов [възраст] срок, който не е изтекъл до настоящият момент, нито е изтекъл абсолютния давностен срок от 4 години и половина по чл.81, ал.3 от НК, за да се преклудира възможността да се ангажира отговорността й и да може да се постанови отмяна на ел. фиш и прекратяване на административнонаказателното производство срещу нея за конкретното нарушение. Поради това изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за приложимост за ел. фиш на сроковете в чл.34 от ЗАНН и за неправилно постановено от РС, че не са налице основания за отмяна на ел. фиш заради изтекла погасителна давност за преследване на дееца за конкретното нарушение, тъй като не са изтекли сроковете в чл.81, ал.3 от НК във вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, които са приложими. Тези мотиви в решението на РС са в съответствие с приложимия закон.

В обобщение на изложеното касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което Решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН касаторът Д. Д. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна - ОД на МВР-гр.Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №762/19.06.2025г. по АНД №1660/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. Д. Д. с [ЕГН] от гр.Бургас да заплати на ОД на МВР-гр.Варна сумата в размер на 80лв./осемдесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.