Решение по дело №117/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 56

 

гр. Тутракан, 31.10.2019 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 117/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 от чл. 342, ал. 1 от ТЗ, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с Молби вх. № 2341/11.04.2018 г. - л. 47 и № 3341/28.05.2018 г. - л. 51, изменени съгл. Определение № 281/09.05.2018 г. - л. 56) от „Т.Б.“ ЕАД, представлявано от адв. В.П.Г. (л. 7), за осъждането на ответника А.Д.М. да заплати на ищеца:

1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ) - главница, дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г. за предпочетен номер ********, Допълнително споразумение към договора от 27.04.2012 г., Допълнително споразумение към договора по програма „Заедно” от 13.10.2014 г. и Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ********, за период на потребление: 05.07.2015 г. - 04.09.2015 г., която възлиза на 111,54 лв.,

1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху цената на електронни съобщителни услуги от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

1.3. лизингово възнаграждение по чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по Договор за лизинг от 13.10.2014 г. за ползване устройство „Samsung Galaxy Core 2 White” и Договор за лизинг от 29.07.2015 г. за ползване устройство „HTC Desire 620 Grey”, в размер на 561,39 лв.;

1.4. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на договорните правоотношения, предвидена в т. 11 от Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г., т. III-4 от Допълнително споразумение към договора от 27.04.2012 г., т. IV-6 от Допълнително споразумение към договора по програма „Заедно” от 13.10.2014 г., т. 11 от  Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ********, в размер на 74,67 лв. (направено е искане за изменение на иска с Молба вх. № 1580/22.04.2019 г. - л. 134).

1.5. Твърди се, че ответника и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) са били сключени договори за предоставяне на услуги, а именно:

1.5.1. Договор за мобилни услуги № ********* от дата 24.07.2010 г., сключен за мобилен номер 089/8247114 по програма „Globul Max“, като при възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е взел мобилно устройство марка „SAMSUNG“ модел „Galaxy Core 2“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 12,50 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план

1.5.2. На дата 29.07.2015 г. абонатът се е възползвал от предоставените му условия да ползва втори мобилен номер и е сключил с Оператора договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* по програма „Резерв 13,99 лв.“, като при възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е взел мобилно устройство марка „HTC“ модел „Desire 620“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 19,59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

1.6. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера 089/8247114 и *********е фактурирано под абонатен (клиентски) номер № *********.

1.7. За потребените от абоната-ответник услуги мобилни номера *********и *********за периода от 05.07.2015 г. до 04.11.2015 г. Т. е издал следните фактури с абонатен номер № *********:

1.7.1. фактура № *********/05.08.2015 г. за отчетения период на потребление 05.07.2015- 04.08.2015г. ;

1.7.2. фактура № *********/05.09.2015 г. за отчетения период на потребление 05.08.2015- 04.09.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 27.74 лв., 32.09лв. - незаплатени лизингови вноски, и 27.92 лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №*********/05.08.2015 г.;

1.7.3. Кредитно известие № *********/05.10.2015 г. за извършена корекция по дълга, като била сторинирана сумата в размер на - 8.30 лв., начислени са дължимите се лизингови вноски в размер на 32,09 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 87,75 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 111,54 лв., платима в срок 20.10.2015 г.

1.8. Твърди се, че условията за възникването на задълженията за неустойки и определянето на размера им са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги за номер *********, пренесена и в т. III - 4 от Допълнителното споразумение от 27.04.2012 г. и в т. IV-6 от Допълнителното споразумение от 13.10.2014 г., за мобилен номер *********- т. 11, стр. 2 от Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г.

2. Ответникът А.Д.М. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 24.07.2010 г. между „К. Б. М.” (фирмата е променена на „Т. Б.” съгласно вписване в ТРРЮЛНЦ от 28.10.2014 г.) и ответника по делото е сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******** (л. 9). Към договора е приложена ценова листа (л. 14).

4. На 27.04.2012 г. между страните по делото е сключено Допълнително споразумение към договора (л. 84 и сл.).

5. На 13.10.2014 г. между страните по делото е сключено Допълнително споразумение към договора, съгласно който на ответника е предоставено мобилно устройство „Samsung Galaxy Core 2 White”  (л. 10 и сл.).

6. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено за ползване устройство „Samsung Galaxy Core 2 White” (л. 12). Съгл. чл.  4 от договора устройството е предадено на ответника.

7. На 29.07.2015 г. между страните по делото е сключен нов Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ******** (л. 15). В договора е посочено устройство „HTC Desire 620 Grey”,  Към договора е приложена ценова листа (л. 17 и 18).

8. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено за ползване устройство „HTC Desire 620 Grey” (л. 94). Съгл. чл.  4 от договора устройството е предадено на ответника.

9. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 115 и сл.).

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

11. Направено е искане за намаляване на иска за неустойка от 377,72 лв. на   74,67 лв. с Молба вх. № 1580/22.04.2019 г. (л. 134). Искането е направено своевременно, преди приключването на устните състезания, като на проц. представител са предоставени правата да намалява иска. С оглед изложеното оттеглянето следва да бъде допуснато на осн. чл. 214, изр. 3, предл. 1 от ГПК.

 

II. По основателността на иска за заплащане на потребени ЕСУ

 

12. Налице е валидно възникнало правоотношение, с предмет доставка на ЕСУ, в резултат на сключените 2 броя договори за ЕСУ, както следва:

12.1. Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г. за предпочетен номер ********, изменен с Допълнително споразумение към договора от 27.04.2012 г. и Допълнително споразумение по програма „Заедно” към договора от 13.10.2014 г.;

12.2. Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ********.

13. В случая доставчика на е предвидил следното заплащане на ЕСУ:

14. Mесечна абонаментна такса

14.1. Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ - 26 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението. 

14.2. Таксата e в размер:

14.2.1. на 10,90 лв. с ДДС - съгласно Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г. и допълнителните споразумения към него (таксата за процесния период е определена във споразумението от 27.04.2012 г. и не е променена в последващото допълнително споразумение);

14.2.2. на 13,99 лв. с ДДС съгласно Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ********

14.3. За процесният период на потребление (05.07.2015 г. - 04.09.2015 г.) са дължими по две абонаментни такси за двата договора т. 2 х (10,90 + 13,99) = 49,78 лв.

   

15. Цена за използвани услуги, според потреблението.

15.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:

15.1.1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за разпадането й;

15.1.2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS, MMS), чиято цена се определя според техният брой;

15.1.3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според осъществения пренос на данни (лв./КB).

16. Поради тази причина ищецът носи доказателствената тежест за установяването на обемът и количество на доставените услугите, с оглед установяването на дължимостта на цената на услугите.

17. В конкретният случай (независимо от указания на съда, дадени с доклада по делото) доказателства за потребяването на този вид услуги не са ангажирани. В СИЕ е изрично посочено, че изчисленията са извършени въз основа на информацията във фактурите, която няма доказателствена стойност (вж. т. 19).  

18. Цена за допълнителни и други услуги.

18.1. Тя е предвидена в  чл. 23, б. „г” от ОУ.

18.2. От страна на ищеца не е уточнено ползването на такива услуги, като такива услуги не са описани и във приложените фактури.

 

19. Представените фактури (включително и приложенията към тях) представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи наличието на определени вземания на самия издател. Доколкото същите удостоверяват изгодни за издателя факти, същите не могат да се ползват като доказателство за доставянето на услугите по арг. 176, във вр. с чл. 180 от ГПК (съгласно които доказателство представляват само изявленията на страните относно неизгодни за тях факти). Поради тази причина, следва да се приеме, че формалната доказателствена сила на фактурите, обхваща единствено писменото изявление и авторството, но не и други факти. (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т. о., докладчик съдията Т. В.).

 

20. Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 27 от ОУ - в срока, указан на фактурата, но не по - късно от 18 дни от датата на издаването й.

 

III. Относно иска за заплащане на лизингови вноски

 

21. Между страните са възникнали валидно две лизингови правоотношения, по които вещите, предмет на лизинга са предадени на ответника:

21.1. Договор за лизинг от 13.10.2014 г. за ползване устройство „Samsung Galaxy Core 2 White” и

21.2. Договор за лизинг от 29.07.2015 г. за ползване устройство „HTC Desire 620 Grey”.

22. Съгл. чл. 342, ал. 1 от ТЗ за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща лизинговите вноски съгласно предвидения в договора погасителен план.

23. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като доказателства в обратния смисъл не са представени.

24. Към момента на приключване на устните състезания е настъпил падежа на всички лизингови вноски (срокът на Договор за лизинг от 13.10.2014 г. за ползване устройство „Samsung Galaxy Core 2 White” - е до 13.09.2016 г., а на Договор за лизинг от 29.07.2015 г. за ползване устройство „HTC Desire 620 Grey” - до 05.06.2017 г.). Срокът за заплащане на вноските се определя от датата за фактуриране по договора за мобилни услуги - чл. 3, ал. 2 от лизинговите договори (вж. т. 20).

25. От заключението на СИЕ е видно, че ответника е погасил всичките си задължения до 24.07.2015 г. (вкл.)

26. Следователно след тази дата са останали непогасени следните вноски:

26.1. по Договор за лизинг от 13.10.2014 г. за ползване устройство „Samsung Galaxy Core 2 White” - вноски с падеж от 13.08.2015 г. до 13.09.2016 г. (вкл.), на обща стойност 14 х 12,50 лв. = 175 лв.;

26.2. по Договор за лизинг от 29.07.2015 г. за ползване устройство „HTC Desire 620 Grey” - всички вноски (общата стойност на лизинговата цена), на обща стойност 450,57 лв.

26.3. Общия размер на вноските по двата договора възлиза на 625,57 лв.

 

IV. Относно иска за заплащане на неустойка

 

27. В Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г. неустойка не е предвидена.

28. В Раздел III, чл. 4 от Допълнително споразумение към договора от 27.04.2012 г. и Раздел IV, чл. 6 от Допълнителното споразумение от 13.10.2014 г., е предвидена неустойка, която препраща, която е обвързана с неизпълнение от потребителя на задълженията по т. 3а от ОУ (л. 25), а именно:

28.1. да не прекратява едностранно договора;

28.2. да не подава молба за временно спиране на услугите;

28.3. да не извършва други действия, забранени с индивидуалния договор.

29. В конкретният случай не е налице нито една от трите хипотези.

30. В т. 11 (последен абзац) от  Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ******** е предвидено заплащането  на неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на потребителя, равняваща се на сумата от абонаментните такси до изтичането на уговорения срок на договора.

 

31. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

31.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

31.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

31.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

31.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

 

32. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

32.1. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

32.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

33. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

34. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

34.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

34.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, респ. прекратяването на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

34.3. В конкретният случай предвидената неустойка при предсрочно прекратяване на договора, в размер на всички неплатени по договора месечни абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по - горе очертаните функции на неустойката, тъй като доставчикът на ЕСУ по вече прекратения (или развален)  договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален (или развален). Същевременно обаче доставчикът не е длъжен да предоставя услугите по договора, което е свързано със спестяване на разходите по доставката. (В този смисъл Решение № 219 от 9.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 107/20.03.2018 г. по ч. търг. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд - гр. Силистра).

34.4. В конкретния случай СИЕ е изчислила (л. 120), че вредите за ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи изпълнението на договора, възлизат на значително по малка сума от претендираната неустойка.

34.5. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.  

35. В обобщение съдът намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нейната неравноправност.

 

36. Поради тази причина без правно значение е обстоятелството, че ищеца е намалил искането си за заплащането на неустойка на стойността на три месечни абонаментни такси, доколкото претенцията се основава на нищожна разпоредба от договор, поради което не може да бъде уважена и частично.

37. При наличието на нищожни клаузи те могат да бъдат заместени с повелителни правила на закона  (чл. 26, ал. 3 от ЗЗД), но не могат да бъдат допълнени или изменени, за да отговарят на изискванията на ЗЗП. (В този смисъл постановеното в резултат на преюдициално запитване Решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10). Поради тази причина съдът може да обсъжда въпроса дали неустойка, равняваща се на трикратния размер на абонаментните такси, противоречи на разпоредбите на ЗЗП, единствено ако клаузата е била формулирана по този начин в договора, но не и при предявяване на иска само за част от вземането.   

38. В тази връзка искът за присъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

V. Погасяване на вземанията

 

39. Както вече бе отбелязано по - горе, ответникът е погасил всичките си задължения към ищеца към 24.07.2015 г.

40. След тази дата, видно то СИЕ и представената към нея справка (л. 123 и л. 128) е постъпило едно плащане от 36,73 лв., с което чл. 76, ал. 1, изр. посл, предл. посл. от ЗЗД следва да се погасят поравно задълженията за ЕСУ и лизингови вноски.

41. В тази връзка непогасеният размер на задълженията възлиза на:

41.1. по задължението за заплащане на ЕСУ - 31,42 лв.;

41.2. по задължението за заплащане на лизингови вноски - 607,21 лв.; искът следва да бъде уважен само до предявения размер - 561,39 лв.

 

 

VI. Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

42. От страна на ищеца се претендира обезщетение за забава за период след настъпването на изискуемостта на вземанията, искането за заплащане на законна лихва следва да бъде уважено.

Разноски

 

43. Съобразно уважената част от исковете на ищеца след два да бъде присъдена част от тази сума, а именно 252,31 лв.

44. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ДОПУСКА изменение на предявения иск за присъждане на неустойка чрез намаляване на размера му от 377,72 лв. на 74,67 лв.

 

ОСЪЖДА ответника А.Д.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** *******, цената на електронни съобщителни услуги - главница, дължима, въз основа на сключени Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г. за предпочетен номер ********, Допълнително споразумение към договора от 27.04.2012 г., Допълнително споразумение по програма „Заедно” към договора от 13.10.2014 г. и Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ********, за период на потребление: 05.07.2015 г. - 04.09.2015 г., която цена възлиза на 31,42 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки); ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (06.03.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението; както и лизингово възнаграждение по Договор за лизинг от 13.10.2014 г. за ползване устройство „Samsung Galaxy Core 2 White” и Договор за лизинг от 29.07.2015 г. за ползване устройство „HTC Desire 620 Grey”, в размер на 561,39 лв. (петстотин шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки); като

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за плащане на цената на електронни съобщителни услуги за разликата между уважения размер - 31,42 лв. и претендирания такъв - 111,54 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договорните правоотношения, предвидена в Договор за мобилни услуги от 24.07.2010 г., Допълнително споразумение към договора от 27.04.2012 г., Допълнително споразумение по програма „Заедно” към същия договор от 13.10.2014 г. и Договор за мобилни услуги от 29.07.2015 г. за предпочетен номер ********, в размер на 74,67 лв.

            ОСЪЖДА ответника А.Д.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *******, направените по делото разноски в размер на 252,31 лв. (двеста петдесет и два лева и тридесет и една стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: