РЕШЕНИЕ
№ 9476
Бургас, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА |
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040701322 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на В. Д. Г. от [населено място], ***, [адрес], против решение № 53 от 30.06.2025 г. на директора на териториална дирекция Бургас, Национална агенция за приходите/ТД НАП/ Бургас, с което е оставена без уважение жалбата и срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С220002 - 022 - 0030862/16.05.2022 г. на публичен изпълнител, ТД НАП Бургас, и е потвърдено ПНОМ.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени решението и постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Сочи, че с постановлението на публичния изпълнител е наложена възбрана върху ид.ч. от недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място], ****, [адрес], който е придобила по наследство заедно с брат си, и който за нея представлява единствено жилище, където живее. Счита, че запор и възбрана не могат да се налагат върху имущество по чл. 213 ДОПК, каквото е жилището върху което наложена обезпечителната мярка. Излага съображения. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на ТД НАП Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на процесното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 10.03.2022 г. е образувано изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на ТД НАП Бургас за задължение на жалбоподателя Г. за данък върху доходите на физическите лица/ФЛ/ по ревизионен акт № Р - 020002211005117 - 091 - 001/04.01.2022 г. в размер на 41 164.11 лева към 18.03.2022 г.
На 18.03.2022 г. на жалбоподателя е изпратено съобщение по чл. 221 ДОПК за доброволно изпълнение, изх. № С220002 - 048 - 0043159, с което е уведомен за образуваното изп. дело и за размера на дължимите публични задължения/л. 15 и 16 от делото/.
На 16.05.2022 г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С 220002 - 022 - 0030862, на основание чл. 200 ДОПК и чл. 205, във връзка с чл. 195, ал. 1 - 3 ДОПК, е наложена възбрана върху ид.ч. върху апартамент с площ от 59.55 кв.м., находящ се в [населено място], ****, [адрес], с посочена данъчна оценка на ид.ч. в размер на 17 046.55 лева/л. 18 от делото/.
Постановлението е вписано в служба по вписванията Бургас на 17.05.2022 г./л. 20 от делото/.
ПНОМ е връчено на жалбоподателя на 18.06.2025 г. /л. 19 от делото/.
На 19.06.2025 г. Г. е оспорила постановлението за наложена възбрана пред директора на ТД НАП Бургас с твърдение, че възбраненият имот е за нея единствено жилище, придобито по наследство, в което живее/л. 21 и 22 от делото/.
На 30.06.2025 г. директорът на ТД НАП Бургас е издал решение № 53, с което е оставил без уважение жалбата на Г. и е потвърдил ПНОМ № С 220002 - 022 - 0030862/16.05.2022 г. на публичен изпълнител, ТД НАП Бургас. В мотивите на решението е посочено, че за налагане на обезпечителната мярка е направено проучване на имуществото на задълженото лице. Към датата на налагане на възбраната - 16.05.2022 г. Г. е обитавала семейно жилище, собственост на майката на съпруга и в [населено място], ****, където е бил и нейния настоящ адрес. Възбраненият имот не е бил за нея единствено жилище, съобразно изискванията на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК. Спазен е принципът за съразмерност, тъй като възбраната е наложена върху ид.ч. от апартамента, ид.ч. от данъчната оценка на който е в размер на 17 046.55 лева и не надвишава размера на задължението, което към момента на налагане на мярката е в размер на 41 707.26 лева. Към датата на издаване на решението - 30.06.2025 г., размерът на задължението по изп. дело е в размер на 54 644.97 лева/л. 33 от делото/.
Решение № 53 от 30.06.2025 г. на директора на ТД НАП Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тази установеност се налагат следните правни изводи.
На първо място, решение № 53 от 30.06.2025 г. е издадено от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С220002 - 022 - 0030862/16.05.2022 г. е издадено също от компетентен орган - публичен изпълнител, ТД НАП Бургас, според правилото на чл. 195, ал. 3 ДОПК.
На второ място, решението и постановлението са в предвидената писмена форма и съдържат фактически и правни основания, и са мотивирани.
На трето място, при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват тяхната отмяна.
На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 198, ал.1 ДОПК изрично сочи видовете обезпечителни мерки, а именно възбрана върху недвижим имот или кораб; запор на движими вещи и вземания на длъжника; запор на сметките на длъжника; запор на стоките в оборот на длъжника.
На обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено /чл. 195, ал. 1 и 2 ДОПК/.
Обезпечение се налага, когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното вземане и има за цел да предотврати извършването на разпоредителни действия с имуществото на длъжника. Обезпечителното производство е строго регламентирано. На публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.
Правилото на чл. 198, ал. 3 ДОПК въвежда забраната за налагане запор и възбрана за публични вземания върху имуществата по чл. 213 ДОПК.
Разпоредбата на чл. 213 ДОПК сочи имуществото върху което не се допуска принудително изпълнение, поради което и не подлежи за обезпечаване и погасяване на дължимите публични вземания.
Жалбоподателят твърди, че неправилно административният орган е отказал да отмени наложената с ПНОМ възбрана върху имот, който е единственото му жилище и не подлежи на принудително изпълнение съобразно чл. 198, ал. 3, вр. чл. 213, ал.1, т. 2 ДОПК.
В случая за събиране дължимите от жалбоподателя публични вземания по ревизионен акт № Р - 02000221005117 - 091 - 001/04.01.2022 г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/, изх. № С220002 - 022 - 0030862/16.05.2022 г. на публичен изпълнител, ТД НАП Бургас, е наложена възбрана върху недвижим имот - ид.ч. върху жилище, цялото с площ от 59.55 кв.м., находящо се в [населено място], ****, [адрес]/л. 18 от делото/, връчено на Г. на 18.06.2025 г. Липсват данни по отношение на имота да е започнало принудително изпълнение.
Доказателствата сочат, че към момента на налагане на обезпечителната мярка - 16.05.2022 г., Г. е имала сключен брак и е обитавала семейното жилище в [населено място], *****, собственост на майката на съпруга и.
На 27.02.2023 г. бракът е прекратен и семейното жилище е предоставено за ползване на съпруга и /решение № 438 от 27.02.2023 г., Районен съд Бургас/БРС/, л. 4 от делото/.
Следователно към настоящия момент имотът, върху който е наложена възбрана, представлява единствено жилище за жалбоподателя, което обитава и което съобразно нормата на чл. 213, ал.1, т. 2 ДОПК е изключено от принудително изпълнение. Не е изпълнена и хипотезата на реална поделяемост на възбранения имот/ жилищната площ да е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно/, според цитираната норма, тъй като апартаментът, предвид отразеното в постановлението за налагане на възбрана е с площ от 59.55 кв.м, а както бе посочено жалбоподателят го е придобила по наследство заедно с брат си от техните родители.
При положение, че е нарушена изричната забрана, предвидена в чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК, решението на директора на ТД НАП Бургас и потвърденото с него постановление следва да се отменят.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 310.00/триста и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и платена за производството държавна такса и 300.00 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 53 от 30.06.2025 г. на директора на териториална дирекция Бургас, Национална агенция за приходите/ТД НАП/ Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на В. Д. Г. от [населено място], ****, [адрес] срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С220002 - 022 - 0030862/16.05.2022 г. на публичен изпълнител, ТД НАП Бургас, и е потвърдено ПНОМ.
ОТМЕНЯ постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С220002 - 022 - 0030862/16.05.2022 г. на публичен изпълнител, ТД НАП Бургас.
ОСЪЖДА териториална дирекция, Национална агенция за приходите /ТД НАП/ Бургас да плати на В. Д. Г. от [населено място], *****, [адрес], разноски в размер на 310.00/триста и десет/ лева.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |