Решение по дело №154/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. К. Д., [ЕГН], с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, чрез адв. Г. М., срещу Решение № 112/10.12.2024 г., постановено по АНД № 195/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, І състав, с което е потвърдено НП № 24-0324-000147/17.04.2024 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, РУ Провадия, с което на Д. К. Д., [ЕГН], за нарушение на чл. 43, т. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 13 контролни точки.

Касаторът намира решението на ПрРС за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като излага в жалбата подробни съображения в тази насока. Твърди, че е налице съпричиняване на ПТП от шофьора на автобуса. Същият е започнал завой наляво, без да погледне в огледалото и така се е стигнало до ПТП.

Моли касационния съд да отмени решението на ВРС.

В съдебно заседание касаторът , чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Ответната страна – Началник – група в ОД МВР Варна, РУ Провадия с писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ПрРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид:

Районен съд – Провадия, І състав, е потвърдил НП № 24-0324-000147/17.04.2024 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, РУ Провадия, с което на Д. К. Д., [ЕГН], за нарушение на чл. 43, т. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 13 контролни точки.

Въз основа на събраните в административнонаказателното производство и по делото доказателства районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 01.02.2024г. в 17,00 часа в с.Ветрино, обл.Варна на кръстовището на ул.“Витоша“ и ул.“Георги С.Раковски“ в посока град Тервел, Д. управлявал собствения си лек автомобил Сеат Ибиза с регистрационен номер [рег. номер]. Движел се в колона от три моторни превозни средства, като въззивника бил трета кола. Първи в колоната бил водача на микробус-Р. Б. Ф.. Приближавайки кръстовището същият спрял и подал ляв мигач, като изчакал движещото се срещу него моторно превозно средство, което предприело маневра завиване на ляво, за което също подало светлинен сигнал. От ул."Г.С.Раковски" идвала св.М. С. С., която също управлявала МПС и имала намерение да завие наляво, за което също подала светлинен сигнал. Водачът на буса и направил сигнал с ръка да потегли, за да му освободи лентата, която била по-тясна от главната.

Т. Д. решил да изпревари колоната, като от последната позиция, където се намирал подал сигнал за изпреварване в кръстовището. В този момент водачът на буса потеглил наляво и така възникнало ПТП в което въззивника ударил буса с предната си дясна част в неговата лява страна.

За настъпилото ПТП на място пристигнали служителите на РУ - Провадия, между които Ж. Н. Ж.. Съставеният на място АУАН, не е подписан от Д. като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Д. е подал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АНО и след преценка на възраженията, АНО е издал атакуваното НП № 24-0324-000147/17.04.2024г. с което наложил съответното административно наказание, на осн. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП - „глоба“ от 200. 00 лева за това, че на 01.02.2024г. в 17,00 часа в с.Ветрино, обл.Варна на кръстовището на ул.“Витоша“ и ул.“Георги С.Раковски“ в посока град Тервел, Д. е управлявал собствения си лек автомобил Сеат Ибиза с регистрационен номер [рег. номер], като при изпреварване на завиващия наляво автобус с регистрационен номер [рег. номер], допуска да се блъсне в предната му лява част. Настъпило е ПТП с материални щети.

За да постанови решението си, ПрРС установил, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че ПТП е допуснато вследствие движение напред.

От правна страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран:

Най-напред, разпоредбата на чл. 43, т.2 от ЗДвП предвижда, че изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено на кръстовище на равнозначни пътища.

В настоящия казус жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, предизвиквайки ПТП, вследствие на което са нанесени щети на двата автомобила. Водачът е предприел изпреварване, като дори пред него е имало и друг автомобил. На кръстовището той се е опитал да изпревари не едно, а две пътни превозни средства.

В тази насока са показанията на Г. С. Г., М. С. С., Н. С. А. и Р. Б. Ф., които са непротиворечиви и взаимно допълващи се и пресъздават една и съща фактическа обстановка.

Показания е дал и актосъставителя, който макар и да е пристигнал на мястото след инцидента, описва същата фактическа обстановка на базата на завареното местопроизшествие и на базата на събраната информация от свидетели очевидци.

Описана е нарушената законова разпоредба, като същата е посочена и в АУАН, а впоследствие и в НП.

С оглед на всичко гореизложено, съдът е приел, че вмененото на въззивника нарушение на чл. 43, т.2 от ЗДвП се явява доказано, поради което и същият законосъобразно е санкциониран на осн. чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП. Тази норма предвижда „глоба“ от 200 лв. за водач, който "не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението". Жалбоподателят не е спазил правилата за изпреварване, като с поведението си е създал непосредствена опасност за движението и е предизвикал ПТП. Административното наказание е абсолютно определено и за съда не е съществувала възможност да го намали повече.

Касационната жалба е подадена пред родово, териториално и материално компетентен съд, от лице, за което първоинстанционното решение е неблагоприятно и има интерес от оспорването му. Оспорването е направено в предвидения в АПК 14-дневен срок. Предвид всичко изложено дотук, се налага изводът, че касационната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Касационният състав намира оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Възраженията на касатора, че не е ясен механизмът на настъпване на ПТП, не се споделят от настоящата инстанция. От събраните пред ПрРС доказателства безпротиворечиво се доказва извършването на ПТП от страна на Д.. Особено значими в тази връзка са дадените показания от св.Ф., св.А. и св. Г., които са били преки очевидци на инцидента. Що се отнася до твърдението на касатора, че е налице съпричиняване от св.Ф.- шофьор на микробуса, съдът не приема подобно твърдение, тъй като всички свидетелски показания доказват вината само на касатора Д., който е изпреварвал не една, а две коли на кръстовището.

Относно вината на касатора Д., ПрРС е изложил подробни мотиви в тази насока, които изцяло се споделят от касационния състав, поради което последният не счита за необходимо да ги преповтаря.

В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното поведение на водача Д. се явява в нарушение на установената в чл. 43, т. 2 ЗДвП забрана за изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища. Освен, че е бил длъжен, водачът Д. е имал и обективната възможност да възприеме особеностите на пътния участък и съобрази поведението си, движейки се зад намиращия се пред него автомобил в участък на кръстовище и на забранено изпреварване. На база на събраните в хода на производството доказателства, настоящият съд приема, че св.Ф.- шофьор на микробуса, не е допринесъл за вредоносния резултат, предвид факта, че се е движил в своята лента за движение и няма данни по делото да е нарушил някоя разпоредба на ЗДвП.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и наведените от касатора доводи за допуснато явно противоречие на процесуалните правила и липса на мотиви в първоинстанционното решение. От съдържанието на обжалвания съдебен акт се установява, че първостепенният съд е обсъдил всички възражения на оспорващия, поради което възражението на касатора за липса на мотиви се определя от настоящият състав като неоснователно.

При служебната проверка на обжалваното решение по отношение валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, касационният състав не намира основания за неговата отмяна или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 във вр. с чл.221, ал.2, предл.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112/10.12.2024 г., постановено по АНД № 195/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, І състав

РЕШЕНИЕТО е окончателно.