Р Е Ш Е Н И Е
№356
гр. П.,
07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Като
разгледа гр. д. № 05848 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк.
Емилия Максимова, срещу Т.И.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 632,73
лева, от които сумата от сумата 568,30
лв. /петстотин шестдесет и осем лева и 30 стотинки/, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата
64,43 лв. /шестдесет и четири лева и 43 стотинки/, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 568,30 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 18.02.2019г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде
задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.
№ 1510
по описа на съда за 2019 г.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба,
представен в срок. В отговора на исковата молба, същият признава иска по основание и размер и сочи,
че е собственик на процесния имот и дължи сумите, описани в исковата молба.
В
първото съдебно заседание, проведено на 11.12.2019 г., ответникът не се явява,
тъй като е нередовно призован и съдът не дава ход на делото като следващото му
провеждане отлага и насрочва за 05.02.2020г.
В
рамките на второто съдебно заседание, състояло се на 05.02.2020г. ответникът не
се явява, но става ясно, че същият е признал иска, както по основание, така и
по размер. Ищецът е отправил искане за постановяване на решение при признание
на исковете по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК за постановяване
на решение при признание на предявените искови претенции за признаване за
установено, че Т.И.С., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 632,73 лева, от които сумата от
сумата 568,30 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и 30 стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., сумата 64,43 лв. /шестдесет и четири лева и 43 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
568,30 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Това е така, тъй
като в отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявените
искове. Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира,
че исковете срещу Т.И.С. са основателни и следва да се уважат, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Ответната страна не
претендира за направените по делото разноски по делото, поради което и съдът не
следва да се произнася по същите.
С оглед изложеното,
Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 632,73 лева, от които сумата от сумата 568,30 лв. /петстотин шестдесет и осем
лева и 30 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 64,43 лв. /шестдесет и четири
лева и 43 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата 568,30 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Изисканото ч. гр.
д. №1510 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: