Решение по дело №1032/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1032 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №252712 от 23.10.2019г., постановено по гр.дело №74046/2016г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между Г.К.Х. с ЕГН**********, Т.И.М. с ЕГН********** и И.Я.М. с ЕГН**********, на поземлен имот с идентификатор 44224.5806.280, с площ от 1276кв.м., с предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), с адрес: с. Локорско, район „Нови Искър“, ул.„*****, при съседи имоти с идентификатори 44224.5806.272, 44224.5806.273,  44224.5806.274, 44224.5806.276, 44224.5806.277, 44224.5806.279 и 44224.5806.437, както и на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 44224.5806.280.2, построена в гореописания поземлен имот, която се състои от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44224.5806.280.2.1, представляващ жилище, апартамент, разположен на първи етаж на сградата, при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 44224.5806.280.2.2 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44224.5806.280.2.2, представляващ жилище, апартамент, разположен на втори етаж на сградата, при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - 44224.5806.280.2.1       и над обекта - няма, при квоти- по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.

Срещу така постановеното решение в частта с която е допусната делба на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 44224.5806.280 и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44224.5806.280.2.1, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от И.Я.М.. Жалбоподателят поддържа, че е придобил самостоятелния обект в сграда с идентификатор 44224.5806.280.2.1, представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 44224.5806.280.2, построена в поземлен имот с идентификатор 44224.5806.280, както и ½ идеална част от последния по давност, като е присъединил към собственото си владение и това на праводателката си В.Д.. На 29.10.2015г. се снабдил с констативен нотариален акт, с който било признато правото му на собственост върху тези имоти на основание давностно владение и наследство. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът за делба- отхвърлен по отношение на ½ идеална част от поземления имот и жилището на първия етаж от построената в имота сграда. Претендира разноски.

Въззиваемата Г.К.Х. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата. Твърди, че възражението за придобиване на част от имотите по давност от жалбоподателя е неоснователно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

Въззиваемият Т.М. не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Принципно, когато съсобственик (сънаследник) упражнява фактическа власт върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Както правилно е отбелязал и постановилия обжалваното решение съд, за да превърне държането във владение, съсобственикът (сънаследникът), който се позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици  (сънаследници) и е започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои (т.е.- превърнал е държането във владение), като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици (в този смисъл ТР №1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС). За да послужи като основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.   Доколкото жалбоподателят в случая се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху гореописаните части от делбените имоти, в тежест на останалите съделители е да установяват направеното от тях оспорване като докажат, че нито съсобственикът им И.М., нито неговата праводателка- майка му В.Д., са извършили действия, чрез които са превърнали държането на идеалните части на другите наследници във владение, респективно- че това владението не е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В случая действително се установява, че жалбоподателят и неговата праводателка са упражнявали фактическата власт върху част от имота в продължение на повече от 10 години (В.Д. от 1988г. до смъртта й на 04.01.2014г., а след това- жалбоподателят И.М.), но от събраните по делото доказателства категорично не се установява, праводателката на жалбоподателя М. да е отблъснала владението на другите съсобственици, демонстрирайки ясно пред тях, че владее имота (или сочената от ответника М. част, само за себе си. Като първо по време такова действие може да се приеме заключването на входната врата на дворното място и недопускането на останалите наследници до имота, извършено от И.М. на 04.01.2014г., но от този момент до датата на подаване на исковата молба на 16.12.2016г. не е изтекъл необходимия 10-годишен давностен срок (доколкото в случая се касае за недобросъвестно владение). Следователно жалбоподателят и праводателката му до 04.01.2014г. са били само държатели на притежаваните от ответниците по въззивната жалба и техните праводатели, идеални части от процесните имоти, и като такива не са могли да придобият тези части по давност.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 лева.

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №252712 от 23.10.2019г., постановено по гр.дело №74046/2016г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА И.Я.М. с ЕГН********** да заплати на Г.К.Х. с ЕГН********** и Т.И.М. с ЕГН********** сумата от 800 (осемстотин) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/