№ 461
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Спарта транс лоджистик“ ЕООД против Решение
№261516/19.05.2021г., пост. по гр.д.№7637/2020, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Екорентимпекс“ ООД , следните суми: - 2520лв. ( три месеца по 840 лева, вкл.
ДДС), неплатени наемни цени за месеците от 14.12.2019г до 13.03.2020г.; -693лв. общо
неустойки за периода от датата на падеж на всяка от съставените за наема фактури до
09.03.2020г., датата на прекратяване на договора ; - 1280лв. обезщетение за държане на
недвижим имот с идентификатор 55155.508.282 по кадастралната карта на Пазарджик, в
периода от 09.03.2020г. до 27.04.2020г.; - законната лихва върху тези суми от датата на
подаването на исковата молба – 02.07.2020 г до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски.
Жалбоподателят „Спарта транс лоджистик“ ЕООД поддържа неправилност,
незаконосъобразно и немотивираност на обжалваното решение. Доводите му са, че
решението преповтаря предявения иск. Твърди, наемните вноски да са плащани изцяло,
както и че през 2019г. е извършил ремонтни дейности, които са извършени по договорка с
управителя на дружеството наемодател. С жалбата отправя и покана до въззиваемата страна
за заплащане на сумата от 7200лв., съставляваща стойността на ремонта. Моли за отмяна на
1
решението и постановяване на ново, с което отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна „Екорентимпекс“ ООД е подала отговор на въззивната жалба, в
който я оспорва и поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Поддържа, че жалбата е бланкетна и не съдържа оплаквания с посочване на конкретни
пороци. Развива и доводи по същество относно тезата, че предявените искове за заплащане
на неплатен наем и на обезщетение за ползване са доказани и следва да бъдат уважени.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран
с обективно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, съставляващи неплатени
наемни вноски и на суми, съставляващи обезщетение за ползване на имота без основание,
след прекратяване на наемния договор.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По иска за заплащане на наемни вноски:
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже сключването на наемния
договор, условията по него, а ответникът – че е заплатил наемната цена. Пред настоящата
инстанция не се спори относно съществуването на наемен договор, а оплакванията в
жалбата са в насока, че наемната цена е заплатена. Жалбоподателят е наемател по наемния
договор, поради което в негова тежест е установяване на твърдяното плащане. По този
начин е разпределена и доказателствената тежест в първоинстанционното производство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, като в първото съдебно заседание
единствено е оспорил иска без да изложи конкретно становище и да ангажира доказателства.
Доказателства не са искани и ангажирани от страна на ответника до края на
първоинстанционното производство. Възражението за заплатени наемни вноски се прави
едва с въззивната жалба, като нито се твърди кога точно е платено, нито се иска
ангажирането на някакви доказателства във връзка с това твърдяно плащане. Предвид
изложеното , съдът намира, че по делото не се установява изпълнение от страна на
наемателя на задължението за заплащане на наемна цена, съгл. чл.228 от ЗЗД, поради което
2
и искът за осъждането му да я заплати в претендирания размер се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което и решението по този иск като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота без основание не са
наведени никакви оплаквания във въззивната жалба. В тази си част същата се явява
бланкетна. Доколкото въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, то
не може да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на
първоинстанционния съд нито да проверява дали тя е направена при друго съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата липсват каквито и да било
оплаквания по отношение на този иск, поради което съдът намира че следва да препрати към
мотивите на първоинстанционния съд на осн . чл.272 от ГПК и да потвърди постановеното
решение като правилно и законосъобразно.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сторените във въззивното производство разноски в размер на 1400лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261516/19.05.2021г., пост. по гр.д.№7637/2020, ПдРС.
ОСЪЖДА „ Спарта транс лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„Екоремонтимпекс“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1400лв., разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3