№ 40257
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110128077 по описа за 2022 година
По Определение №706/2025 г. по в. ч. гр. д. №390/2025 г. по описа на
СОС производството по делото продължава по реда на чл. 140 от ГПК.
С искова молба, ведно с молба-уточнение от 18.07.2022 г., ищецът Е. Д.
М. претендира от ответника Софийски градски съд, правоприемник на
Специализиран наказателен съд, заплащане на сумата 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
09.09.2016 г. до 30.05.2022 г., настъпили от бавно правосъдие за посочения
период, в който не е налице произнасяне по н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на
Специализиран наказателен съд (чийто правоприемник е ответникът), довело до
нарушение на правото на ищеца за разглеждане и произнасяне в разумен срок,
което продължавало в съдебна фаза вече 6 години. Налице била пряка причинно-
следствена връзка между посоченото бездействие на ответника и настъпилите
неимуществени вреди за ищеца. Изрично е уточнено, че производството по
НОХД № 1006/2016 г. по описа на СпНС не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт и все още е висящо. Изброени са и вредите, които са настъпили за
ищеца – психически тормоз, вследствие нарушаването на правото му делото
срещу него да бъде разгледано и решено в разумен срок, поставянето на ищеца в
унизително положение като подсъдим за един изключително дълъг период,
изтезаването му, тормоз, стрес и др.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявеният иск като
недопустим с довод, че не е проведена административна процедура за
обезщетяване на вреди по реда на глава трета „А“ от ЗСВ, а изчерпването на
посочената процедура представлявало абсолютна предпоставка за предявяване
на иск по чл. 2б от ЗОДОВ. Оспорва иска като неоснователен с доводи, че
преценката за това дали е допуснато нарушение за правото за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок се прави въз основа на критерии, посочени
примерно в разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, сред които са: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Поддържа, че н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на
1
СНС-закрит е с фактическа и правна сложност и не е налице забавяне на
разглеждането и произнасянето по делото в разумен срок. В тази връзка излага
твърдения, че производството по н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на СНС-закрит
започнало през 2016 г. и била постановена присъда № 460000 от 20.10.2022 г., а
мотивите към същата били постановени на 03.01.2023 г., като с решение от
20.11.2024 г. на АС–София присъдата на първоинстанционния съд (СНС-закрит)
била отменена и делото било върнато за ново разглеждане в първа инстанция.
Следвало да бъде отчетено, че делото е образувано и водено срещу 12
подсъдими с повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, чл. 339 и чл. 199
от НК, а на ищеца било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Отделно от това били разпитани 64 свидетели и били изслушани 26 вещи лица. В
досъдебното производство били извършени множество процесуално-следствени
действия – претърсвания и изземвания, огледи, разпитани били множество
свидетели, били назначени експертизи, а в съдебната фаза били разпитани
посочените от страните свидетели, били изслушани назначените експертизи и
били проведени очни ставки. На следващо място твърди, че производството по
н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на СНС-закрит, 16 с-в продължава и към
настоящия момент, като по делото се работи системно и ритмично. Навежда
довод, че настоящият иск е преждевременно предявен, доколкото делото не било
приключило и същото подлежало на касационнен контрол. На следващо място
сочи, че в някои случаи неразумната продължителност на производството може
да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди, като
настъпването на вредите представлявало оборима презумпция. Твърди, че
посоченият от ищеца период на увреждане е прекомерно дълъг. Оспорва ищецът
да е претърпял и да продължава да търпи каквито и да е неимуществени вреди,
които да са в пряка причинна връзка с поведението на ответника в качеството му
на правораздавателен орган. Оспорва и наличието на пряка причинна връзка
като елемент от фактическия състав на деликта; а дори при ищеца да е налице
засягане на блага от нематериален характер, то не би могло да се разграничи
причината за това, тъй като, от една страна, ищецът бил участник в множество
съдебни производства, част от които инициирани от самия него, а друга част с
наказателен характер, а от друга страна, същият се намирал в място на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, вкл. през исковия период.
Оспорва искът по размер, като твърди, че същият е прекомерен и не отговаря на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за законна
лихва за забава.
При служебно извършената проверка по реда на чл. 140 от ГПК и с оглед
фактическите твърдения на ищеца съдът приема, че предявения иск е допустим.
Ищецът заявява, че иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вреди от
нарушение правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС е по висящо производство. В този
случай изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ не са приложими, като формален
аргумент е разпоредбата на с.з. и практиката по приложението й (решение по
гр.д. № 4658/2017г. на ВКС), освен ако от доказателствата по делото не се
установи друго.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Възникването на претендираното от ищеца материално право се
обуславя от следните предпоставки: наличие на съдебен спор, при който е
нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок; настъпване на
преки и непосредствени вреди за ищеца; и причинна връзка между вредоносния
резултат и решаването на делото извън разумния срок. Тези обстоятелства
подлежат на доказване от ищеца, за които съдът му указва, че не сочи
2
доказателства. При тяхното установяване ответникът следва да докаже, че е
заплатил предявеното парично вземане и възражението за недопустимост на
иска, респ. че към датата на подаване на искова молба нак. производство е
приключило; за които обстоятелства съдът му указва, че не сочи доказателства;.
Представените с отговора на искова молба документи следва да се
допуснат за приемане, като са допустими, относими и
необходими.Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели е нередовно, тъй като
не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца следва
да бъде дадена възможност да посочи за установяване на кои факти и
обстоятелства иска да бъде допуснат до разпит всеки един от двамата свидетели,
посочени в исковата молба. Ищецът е направил искане за допускане на СМЕ с
вещи лица психиатър и психолог. Съдът намира, че доказателственото искане не
е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като при така предявения иск
по чл. 2б ЗОДОВ и изложените фактически твърдения за претърпени вреди, то
обичайните вреди от прекомерна продължителност на производствата може да
прецени от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствена част на
настоящото определение.
ДОПУСКА за приемане представените с отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
с писмена молба, с препис за насрещната страна, по реда на чл. 156, ал. 2 от ГПК
да посочи за установяване на кои факти и обстоятелства иска да бъде допуснат
до разпит всеки един от двамата свидетели, посочени в исковата молба, в т.ч
режимът на осигуряване – при довеждане или при призоваване. При
неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК – СМЕ на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
3
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2025 година от 11,20 часа, за когато да се призоват страните, чрез
пълномощник, както и заинтересована страна - ПРБ.
УКАЗВА на ищеца, в тридневен срок от получаване на настоящото
определение, като вземе предвид, че участието му не е задължително по делото,
да посочи дали желае да участва лично и присъства в открито съдебно заседание.
При липса на писмено становище в указания срок съдът не дължи друго
процесуално действие по призоваване, освен на служебен защитник.
ДА се връчи препис от определението на страните, като на ищеца, чрез
служебен защитник и препис от отговор на искова молба, с приложения; на
ищеца-лично за сведение - със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4