Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.01.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на пети ноември година
2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4858 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК. По реда на
чл.219, ал.3 ГПК е приет за съвместно разгреждане обратен иск на ответника
срещу трето лице помагач, с пр.основание
чл.51 от ЗАдв.
По изложените
в искова молба обстоятелства и изменение на размера на исковете допуснато в о.с.з.на 01.03.2018г. /по
гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, І ГО, 34 състав/ Л.Л.П. ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.В. В., е предявила срещу „О.б.б.“ АД, ЕИК ********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост
на следните суми: 91867.43 лв. -
главница, ведно със законната лихва от
27.08.2007г.; 5356.78 лева - възнаградителна лихва за
периода от 28.03.2007г. до 26.08.2007г.;
2,62 лева - наказателна лихва за периода от 28.03.2007г. до
26.08.2007г., 1944,54 лева - разноски и сума
в размер на 1574.72 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.10.2007г. по гр. дело № 19043/2007г. по описа на СРС,
45 с-в, за чието събиране е образувано
изп. дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М.Б., поради изтекла погасителна
давност.
Релевират
се съображения, че на 23.10.2007г. по гр.д. №19043/2007г. по описа на СРС, 45
с-в, въз основа на извлечение от сметка срещу ищцата е издаден изпълнителен
лист, с който Л.Л.П. е осъдена да заплати на „О.б.б.“ АД посочените суми. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист
и след депозиране на молба от 03.10.2007г. от ответника „ОББ“ АД било
образувано изпълнително дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М.Б..
Ищцата
поддържа, че в продължение на повече от 2 години не били предприемани каквито и
да било изпълнителни действия, поради което счита, че изпълнителното дело
следва да се счита прекратено по силата на закона на 02.11.2009г. Поддържа се в
исковата молба, че съгласно чл.330, ал.1, буква „д“ от ГПК /отм./, анлогична с
разпоредбата по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителния процес се прекратява, ако
в течение на две години взискателят не поиска ново изпълнително действие, което
да бъде предприето от съдебния изпълниетел.
Ищцата
поддържа, че доколкото вземанията на ответника произтичат от договор за банков
кредит, то приложима е 3-годишната давност, поради което счита вземанията за
погасени по давност.
В едномесечния срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната „О.б.б.“ АД, чрез пълномощника адв.В. Г., в който
предявения иск е оспорен, като недопустим и неоснователен. Твърди се, че е
недопустимо предявяването на частични отрицателни установителни искове. Излага
съображения, че исковете са неоснователни, доколкото погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла, предвид извършените от ответника изпълнителни
действия в качеството му на взискател, които са прекъснали давността.Оспорени
са фактическите твърдения на ищцата, като от ответникът излага свои твърдения
относно правоотношението явяващо източник на процесните вземания. Твърди,
че на 21.12.2006г. между „ОББ“ АД и Л.Л.П. е сключен Договор за предоставяне на кредит
за закупуване и ремонт на недвижим имот от 21.12.2006 г., по силата на който
банката е предоставила на ищцата, като кредитополучател банков кредит
в размер на 92 000 лева. Ответникът твърди, че кредитът е усвоен изцяло на
29.12.2006г., като крайния срок за връщането му е 28.12.2031г. Сочи се, че за обезпечаване на вземането на
„ОББ“ АД по кредита е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот,
притежаван в съсобственост от Л.Л.П. и А.И.Т.,
а именно Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Пролеша, община Божурище,
област София, с площ от 940 кв. м., съставляващ УПИ XI-208, в кв. 29 по плана
на с. Пролеша, при граници на парцела по скица:улица, УПИ ХП-208, край на
регулацията, УПИ Х-205,206,207, 208, заедно с построената в имота Двуетажна
еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 104 кв. м., и РЗП от 260 кв. м.
Сочи се, че върху този имот са учредени две ипотеки в следната поредност –
първа поред договорна ипотека за задълженията на А.И.Т. към „ОББ“ АД с нот. акт
вписан с рег.№ 2522 от 27.12.2006г.,, акт №124, том I, дело №1986/2006г. и
втора по ред договорна ипотека за задълженията на Л.П. вписан с рег.№ 2523 от 27.12.2006г., акт №124, том I, дело
№1986/2006г. Сочи се, че
кредитополучателя не е изпълнявала задълженията си за заплащане на месечните
погасителни вноски, поради което по силата на уговореното в чл.19 от Договор за
предоставяне на кредит от 21.12.2006г. ответната банка се е позовала на
предсрочна изискуемост и поискала от СРС издаване на изпълнителен лист за
цялото вземане. Твърди се, че на 23.10.2007г. е издаден на основание чл.237 от ГПК /отм./ изпълнителен лист по гр.д. №19043/2007г. по описа на СРС, 45 с-в за процесните суми. Сочи се,
че въз основа на изпълнителния лист по молба „ОББ“ АД е образувано изп. дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М.Б. с
рег.№838. Сочи се, че 02.11.2007г. е наложен запор върху банковите сметки на Л.П.
в „Е.Б.Б.“ ЕАД. Ответникът поддържа, че
след 2.11.2007г. от страна на „ОББ“ АД са били извършвани и искани и
други изпълнителни действия, всяко от които е имало за последица прекъсване на
давността за цялото вземане, т.к. е извършвано преди да е изтекъл двугодишния
срок по чл.330, ал.1, буква „д“ от ГПК /отм./, респ. по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК . Твърди се,
че на 03.11.2008г. с молба вх.№ 25228 от 03.11.2008г. „ОББ“ АД е поискала издаване на удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК, въз
основа на което да се присъедини към образувано друго изп.дело, а именно изпълнително
дело № 20078640400123 по описа на ЧСИ В.Н., с per. № 864. На 04.11.2008г. е
издадено удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК за присъединяване на процесните
вземания към изп.д.№123/2007г. на ЧСИ В.Н.. Сочи се, че на 04.03.2009г.
е наложен запор на вземания на Л.П. за остатъка от сумата след проведена
публична продан, в момента на когато запорното съощение е получено от ЧСИ В.Н..
Сочи, че на 23.11.2010г., взискателят „ОББ“ АД с молба №31288/ 23.11.2010г. е
поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. П. в „Т.****“
ЕООД. Сочи се, че запорното съобщение е връчена на работодателя „Т.****“ ЕООД на
04.02.2011г., при условията на чл.50, ал.4 ГПК. Ответникът поддържа, че на
07.01.2012г. е изпратено ново запорно съобщение до работодателя, което е
връчено на работодателя „Т.****“ ЕООД на 31.01.2012 г., при условията на чл.50,
ал.4 ГПК. Твърди се, че на 07.01.2013г. взискателят „ОББ“ АД, чрез пълномощника
си адв.И.И. подал молба с вх.№259 от 07.01.2013г., с която е поискано носочване
на изпълнението срещу секвестируеми движими вещи на длъжника Л.П. на домашния и
адрес. Сочи се, че на 17.07.2015г. с
молба вх.№46779 от 17.07.2015г. взискателят „ОББ“ АД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. П.
в „Т.****“ ЕООД. Ответникът поддържа, че едновременно и параленно на
изпълнителните действия по дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М.Б., срещу Л.П.
и по отношение на имота съсобствен между
нея и А.И.Т. са предприемани изпълнителни действия по и.д.№20078640400123 по
описа на ЧСИ В.Н., с per. № 864. В хода на изпълнително дело №
20078640400123 по описа на ЧСЙ В.Н., с per. № 864 и район на действие Софийски
окръжен съд е било предприето принудително изпълнение спрямо този недвижим имот
за удовлетворяване на ипотекарния кредитор ОББ АД за задълженията по двата
кредита . В резултат на тези действия /публични продани -9 на брой/ посоченият
недвижим имот бил продаден на публична продан, проведена в периода 28.09.2013
г. - 28.10.2013 г. В отговора е оспорено
твърдението, че към вземанията по договор за банков кредит, е приложима
3-годишната давност. Ответникът поддържа, че е приложима общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД.
С оглед
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С ОИМ е
направено искане за привличане като ТЛП на ответника - адвокат И.Г.И. и ЧСИ М.И.Б.,
като правният интерес произтича от възможността за ангажиране на имуществената
отговорност на посочените лица за причинените от тях вреди в хода на
изпълнителното производство, в случай че исковете бъдат уважени, като на
основание чл.219, ал.3 ГПК, при евентуалност е предявен обратен иск срещу И.Г.И.,
за осъждането му на основание чл.51 от
ЗАдв, да заплати на „О.б.б.“ АД, ЕИК ********, сумата 5000лв. частично от общо
вземане 100 746,09лв.
С определение
№92220 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, І ГО, 34 състав, е приет
за съвместно разглеждане предявения при евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск на „О.б.б.“ АД срещу И.Г.И., за сумата 5000лв. частично от общо
вземане 100 746,09лв.
В срока
по чл.131 ГПК третото лице помагач и ответник по обратния иск И.Г.И., депозира
отговор, в който изцяло оспорва обратния иск, като недопустим и неоснователен.
Излага подробни съображения, че от страна на „ОББ“ АД са били
извършвани и искани и други изпълнителни действия, всяко от които е имало за
последица прекъсване на давността за цялото вземане. Поддържа, че не е налице
виновно поведение (действие или бездействие), което да е довело до погасяването
по давност на вземанията по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и
ремонт на недвижим имот от 21.12.2006 г., сключен между ОББ АД и Л.Л.П., с ЕГН **********,
по силата на който е отпуснат кредит в размер на 92 000 лева.
След
допуснато в о.с.з. на 01.03.2018г. по
гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, І ГО, 34 състав, увеличение на размера на
предявените искове, на основание чл.118, ал.2 ГПК във вр. чл.104, т.4 ГПК
делото е изпратено по подсъдност на СГС.
С
определение № 20690/09.08.2017г. по ч.гр.д.№ 9207/2017г. на СГС, е допуснато
привличане на ЗАД «А.» АД, като трето
лице помагач на ответника по обратния иск И.Г.И..
В
съдебно заседание ищцата чред пълномощника
си адв.Спасова поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80
от ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си пълномощника адв.В.оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски по
чл.80 от ГПК.
В
о.с.з. третото лице помагач и ответник по обратния иск И.Г.И. пледира за
отхвърляне на исковете.
В о.с.з. третото лице помагач М. Б., чрез пълномощника адв.Мънчев
оспорва отрицателния установителен иск на Л. П., като неоснователен, пледира за
отхвърлянето му, като поддържа, че предявения при евентуалност обратен иск не
следва да бъде разглеждан.
Софийски градски съд, ГО,
І – 7 състав, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като се установява от приетите
неоспорени писмени доказателства, че по реда на чл. 237 и чл.242 ГПК
(отм.). на 23.10.2007г. по ч.гр.д. №
19043/2007 по описа на СРС,I ГО, 45 състав е издаден изпълнителният лист (ИЛ), въз основа на извлечение
от сметка по договор за предоставяне на банков кредит от 21.12.2006г. срещу Л.Л.П. в полза на „ОББ“ АД за следните
суми: 91 867,43 лв., представляваща главница; сумата 5 356,78 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2007г. до 26.08.2007г.;
сумата 2, 62 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.03.2007г.
до 26.08.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2007г. до
изплащане на сумата и разноски от 1944.54лв. и адвокатско възнаграждение от
1547,72лв. /ИЛ в препис на л.24 от приложеното
гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, І ГО, 34 състав /
От приетия неоспорен договор за предоставяне на банков кредит
за закупуване и ремонт на недвижим имот от 21.12.2006г., се установява, че
„ОББ“ АД е предоставила на кредитополучателя Л.П. сумата 92 000 лева за закупуване и ремонт на
недвижим имот в с.Пролеша, община Божурище, представляващ УПИ XI-208, в кв. 29
по плана на с. Пролеша, с площ от 940 кв.м., заедно с построената в имота
двуетажна сграда с РЗП 260 кв.м./ л.25-л.30 от приложеното гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, І ГО, 34 състав / Ищцата Л. П., като кредитополучател съгласно уговореното в чл.13 от договора за
кредит поела задължение да изплати отпуснатия кредит на 300 месечни анюитетни
вноски в размер на 951,71 лв., съставляващи главница, лихва и съответна част от
годишната такса за управление и обслужване, считано от 28.01.2007г. Не е спорно, че банковия кредит е усвоен.
Видно от приетия Нотариален акт №194, н.д.№1608/2006г. на
нотариус К Божков рег.№069 от НК, вписан в СВ с рег.№ 2522 от 27.12.2006г., акт
№124, том I, дело №1986/2006г. за обезпечаване на вземането на „ОББ“ АД по
кредита е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот, притежаван в
съсобственост от Л.Л.П. и А.И.Т., а именно УПИ, находящ се в с. Пролеша, община
Божурище, област София, с площ от 940 кв. м., съставляващ УПИ XI-208, в кв. 29
по плана на с. Пролеша, заедно с построената в имота двуетажна еднофамилна
вилна сграда със застроена площ от 104 кв. м., и РЗП от 260 кв. м., като ищцата
Л. П. е подписала нотариалния акт като
ипотекарен длъжник,
наред с А.И.Т.. /
л.40-л.41 от приложеното гр.д.№ 53272/2016г.
на СРС, І ГО, 34 състав/
Видно от приложеното в препис изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№838 от КЧСИ, същото е образувано по молба с вх.№11039/
03.1.2007г. на „О.б.б.“ АД, чрез пълномощник адв. И.И., въз основа на
изпълнителния лист от 23.10.2007г. по ч.гр.д. № 19043/2007 по описа на СРС,I
ГО, 45 с-в, срещу длъжника Л.П. за
следните суми: 91 867,43 лв., представляваща главница; сумата 5 356,78
лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2007г. до 26.08.2007г.;
сумата 2, 62 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 28.03.2007г.
до 26.08.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2007г. до
изплащане на сумата, разноски от 1994.54лв., както и разноски в по
изпълнителното дело.
На 02.11.2007г. е наложен запор върху банковите сметки на
Л.П. в „Е.Б.Б.“ ЕАД, чрез изпращане на запорно съобщение получено с
вх.№07-Д-5869 от 2.11.2007г. /л.107
от изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б./
Видно от молба вх.№ 25228/ 03.11.2008г., на
03.11.2008г. взискателят „ОББ“ АД поискал издаване на удостоверение по чл.456,
ал.2 ГПК, въз основа на което да се присъедини към образувано друго изп.дело, а
именно изпълнително дело № 123/ 2007г. по описа на ЧСИ В.Н., с peг. № 864, с
район на действие Софийски окръжен съд. /л.117 от изп.д. № 20078380401373
по описа на ЧСИ М. Б./
На
04.11.2008г. по изп.д. № 20078380401373
по описа на ЧСИ М. Б. е издадено удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК за
присъединяване на процесните вземания по изпълнителен лист от 23.10.2007г. по
ч.гр.д. № 19043/2007 по описа на СРС към изпълнително дело №123/2007г. на ЧСИ В.Н.. В удостоверението с
изх.№31641 от 4.11.2008г. изрично е отразено, че следва да послужи за
присъединяване на „ОББ“ АД като взискател по изп.д.
№123/2007г. на ЧСИ В.Н.. /л.116 от изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б./ Не е спорно, че
удостоверението е предстванено по изпълнително дело №123/2007г. на ЧСИ В.Н. на 05.11.2008г.,
което е видно и от уведомление от „Еконт“ ЕООД ./л.242/
На 04.03.2009г. е наложен запор
на вземания на Л.П. за остатъка от сумата след проведена публична продан по
изп.д. 123/ 2007г. по описа на ЧСИ В. Н., чрез изпращане
на запорното съобщение от ЧСИ М. Б., което е получено от ЧСИ В.Н. с вх.№00322/ 04.03.2009г. /л.54 от приложеното гр.д.№ 53272/2016г. на
СРС, ГО, 34 с-в/
На 23.11.2010г., взискателят
„ОББ“ АД с молба №31288/ 23.11.2010г. е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Л. П. в „Т.****“ ЕООД. /л.131 от изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ
М. Б./.
Запорното съобщение е връчено на
работодателя „Т.****“ ЕООД на 04.02.2011г., при условията на чл.50, ал.4 ГПК.
На 07.01.2012г. е изпратено ново
запорно съобщение до работодателя, което е връчено на работодателя „Т.****“
ЕООД на 31.01.2012 г., при условията на чл.50, ал.4 ГПК. /л.139 от изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ
М. Б./.
Видно от изп.д. № 20078380401373 на
ЧСИ М. Б. с рег.№838 от КЧСИ, на 07.01.2013г. взискателят „ОББ“ АД, чрез
пълномощника си адв.И.И. подал молба с вх.№259 от 07.01.2013г., в която посочил
способ на изпълнение – опис и продажба на секвестируеми движими вещи собственост
на длъжника Л.П. ***. /л.141 от изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б./.
На 17.07.2015г. с молба вх.№46779 от 17.07.2015г. взискателят
„ОББ“ АД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Л. П. в „Т.****“ ЕООД. /л.151 от изп.д. № 20078380401373 по описа на ЧСИ М. Б./.
Видно от удостоверение изх.№1625 от
10.11.2007г издадено от Служба по вписвания гр.Сливница, в полза на „ОББ“ АД са
учредени две договорни ипотеки върху следния недвижим имот, УПИ, находящ се в
с. Пролеша, община Божурище, област София, с площ от 940 кв. м., съставляващ
УПИ XI-208, в кв. 29 по плана на с. Пролеша, заедно с построената в имота
Двуетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 104 кв. м., и РЗП от
260 кв. м. Сочи се, че върху този имот са учредени две ипотеки в следната
поредност – първа поред с нот. акт вписан с рег.№ 2522 от 27.12.2006г., акт №124, том I, дело №1986/2006г. и втора по ред договорна ипотека за
задълженията на Л.П. вписан с рег.№ 2523 от 27.12.2006г., акт №124, том I, дело
№1986/2006г. /л.67 от приложеното
гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, ГО, 34 с-в/
От документите представени с отговора на
ответника и отговора на ТЛП след присъединяване на на „ОББ“ АД като взискател
по изп.д. №123/2007г. на ЧСИ В.Н. за вземанията по кредита на ищцата Л.П. по
същото изпълнително дело, в периода 04.11.2008 г. - 28.10.2013г. са предприети
9 (девет) публични продани по отношение на
ипотекирания в полза на ответната „ОББ“ АД, урегулилан поземлен имот
УПИ, находящ се в с. Пролеша, община Божурище, област София, с площ от 940 кв.
м., съставляващ УПИ XI-208, в кв. 29 по плана на с. Пролеша, заедно с построената
в имота двуетажна вилна сграда със застроена площ от 104 кв. м., и РЗП от 260
кв. м., собственост на ищцата Л.П. и на А.И.Т..
Видно от обявление по изп.д. №
20078640400123 на ЧСИ В.Н. с рег.№864,
последна публична продан на имота в с.Пролеша собственост на ищцата Л.П. и на А.И.Т.
е проведената в периода 28.09.2013 г. - 28.10.2013 г. /л.69 от приложеното
гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, ГО, 34 с-в/
Видно от
постановление за възлагане от 05.11.2013г.
по изп.д. №123/2007г. на ЧСИ В.Н., публичната продан е приключила, като
имота е възложен на купувача Станислава Ицкова Трайкова за 50 300лв. /л.71-72 от приложеното гр.д.№
53272/2016г. на СРС, ГО, 34 с-в/
Видно от
разпределение от 29.11.2013г. ЧСИ Н. е изготвил надлежно Разпределение на
постъпилата сума от 50300лв. (л.73
приложеното гр.д.№ 53272/2016г. на СРС,
ГО, 34 с-в), като
ОББ АД участва в разпределението като привилегирован кредитор, включително и за
вземанията на „ОББ“ АД, произтичащи от Договора за кредит, сключен с Л. П., въз
основа на първа и втора по ред вписана ипотека. /л.73 от приложеното гр.д.№ 53272/2016г. на СРС, ГО, 34 с-в/
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.439 ГПК
По допустимостта:
Отрицателния установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на
правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен
иск от ищеца с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
С
предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и
има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, като в случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност
спрямо вземанията на банката ответниник и незвършване на изпълнителни действия
в продължение на две години считано от 02.11.2007г. довело до перемпция по см. съгласно чл.330, ал.1, буква „д“ от ГПК /отм./, анлогична с разпоредбата
по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителния процес се прекратява, ако в течение на
две години взискателят.
Настоящият състав не споделя довода на ищцата, че за
договора за кредит, какъвто безспорно е процесният договор, намира приложение
тригодишната давност по чл. 111, б."в" ЗЗД. Този извод не се подкрепя
от трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, по този
въпрос. С решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV Г. О., ГК,
ВКС приема, че не е налице периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати. Според това решение, за
разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем
задължението е неделимо. Фактът, че е уговорено връщане на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични
плащания, а съставлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
части. Поради изложените съображения
съдът намира, че задължението за плащане на усвоената заемна сума няма характер
на периодично, поради което не попада в хипотезата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно т. 10 от ТР
№2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. С образуването на изпълнителното производство от през 2007
г. пред ЧСИ М. Б. и извършените по това изпълнително дело изпълнителни действия
на осн. чл. 116, б. "в" ЗЗД е прекъсната давността за погасяване на
процесните вземания. По изп.д. № 1373 /2007г. на ЧСИ М. Б. изпълнителни действия са поискани от
ответната „ОББ“ АД на 03.11.2008г. /издаване
на удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК/, на 04.03.2009г. / наложен запор на
вземания на Л.П. за остатъка от сумата след проведена публична продан, в
момента на когато запорното съощение е получено от ЧСИ В. Н./, на 23.11.2010г.
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. П., на
07.01.2012г. /ново запорно съобщение до работодателя, което е връчено на
работодателя „Т.****“ ЕООД на 31.01.2012г./, на 07.01.2013г. с поискано
носочване на изпълнението срещу секвестируеми движими вещи на длъжника Л.П. на
домашния и адрес.
Наследващо място паралелно
на изпълнителните действия по дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М.Б., срещу
ищцата Л.П. и по отношение на имота съсобствен между нея и А.И.Т.
са предприемани изпълнителни действия по и.д.№20078640400123 по описа на ЧСИ В.Н.,
с per. № 864.
С присъединяване на
вземанията на „ОББ“ АД по кредита на ищцата Л.П. за събиране по изпълнителното
дело при ЧСИ Н. (както по силата на закона, така и по силата на приетото удостоверение изх.№31641 от 4.11.2008г.) „ОББ“
АД има качеството на присъединен
взискател по чл. 459, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.
Давността за процесните
вземания е била прекъсвана неколкократно с предприеманите по изп. д. № 123/2007
на ЧСИ В.Н. изпълнителни действия.
Ответникът се е присъединил като взискател по това дело с вземанията си по
същия изпълнителен лист. По аргумент от чл. 457, ал. 2 ГПК всяко изпълнително
действие, независимо от това кой взискател го е поискал, води до прекъсване на
давността по отношение на всички присъединени кредитори. Това означава, че по
това изпълнително производство давността е прекъсвана, с проведените през 2008 – 2013 г.
публични продани на имота съобствен на ищцата, последната в в периода
28.09.2013 г. - 28.10.2013 г., приключила
с постановление за възлагане на 05.11.2013г.
/л.69 от приложеното гр.д.№ 53272/2016г.
на СРС, ГО, 34 с-в/
С протокол за разпределение от 29.11.2013г. ЧСИ Н. е изготвил
надлежно разпределение на постъпилата сума от 50 300лв.. Следователно най-късно
през 29.11. 2013 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Ищецът носи по делото
процесуалната тежест да установи настъпването на фактите и обстоятелствата,
които са довели до погасяването на спорното право, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.
Ищцата, не е оспорила извършването на изпълнителни действия, прекъсващи
давността, и не е ангажирал доказателства в обратния смисъл. Ето защо ищцата не
е провела успешно главно доказване, докато ответникът е провел успешно насрещно
доказване за прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, респ.
за това, че не е изтекла погасителна давност за вземанията му.
При това положение и
след като искът по чл. 439 ГПК е заведен на 20.09.2016 г. /с искова молба с рег.№8019977 от 20.09.2016г. депозирана пред СРС/,
става ясно, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като до 20.09.2016 г. не е изтекъл период от пет години,
през който кредиторът да е бездействал. Не бе устоновена и настъпила перемпция по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В заключение съдът приема, че отрицателния установителен
иск с пр.основание чл.439, ал.1 от ГПК е неоснователен, тъй като не се
установява погасяване на вземанията на ответника - взискател.
Предвид изложените
по-горе съображения предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По обратния иск:
Предявения
при евентуалност обратен иск не следва да бъде разглеждан, предвид изхода от спора
по главния иск. По делото не се сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на обратния иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата на
ответника „ОББ“ АД срещу третото лице помагач И.И. и същия не следва да бъде
разглеждан.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
която е представила списък на разноски в хода на устните състезания пред СГС.
Ответникът
претендира разноски от 12 000лв. адвокатски хонорар, от които 6000лв. за защита
по главния иск и 6000лв. за представителсто по обратния иск, за които от
пълномощникща на ищцата е направено възражение за прекомерност по см. на чл.78,
ал.5 ГПК. Предвид материалния интерес от общо 100 746 лв. и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира,
че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 3600лв., както и 200лв. държ. такса по обратния иск.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Л.П. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.В. В., срещу „О.б.б.“ АД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във
вр.чл.124, ал.1 ГПК, за признаване на установено, че ищецът Л.Л.П. не дължи на «ОББ» АД, следните
суми: 91867.43 лв. - главница, ведно със законната лихва от
27.08.2007г.; 5356.78 лева -
възнаградителна лихва за периода от 28.03.2007г. до 26.08.2007г.; 2,62 лева - наказателна лихва за периода от
28.03.2007г. до 26.08.2007г., 1944,54
лева-разноски и сума в размер на 1574.72 лева - адвокатско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 23.10.2007г. по гр. дело № 19043/2007г.
по описа на СРС, ГО, 45 с-в, въз основа
на който е образувано изп. дело № 20078380401373 по описа на ЧСИ М.Б., поради
изтекла погасителна давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК,
обратен иск с пр. основание чл.51 от ЗА на „О.б.б.“ АД ЕИК ******** срещу И.Г.И., за присъждане на сумата 5000лв., частично от общо вземане 100 746,09лв.
ОСЪЖДА Л.Л.П. ЕГН **********, да заплати на „О.б.б.“ АД, ЕИК ********,
сумата
от 3 800лв., представляваща
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участие на И.Г.И.
и М.И.Б., както трети лица помагачи на „ОББ“ АД, както и на ЗАД„А.“ АД, като трето
лице помагач на Ил. И..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: