№ 46098
гр. София, 29.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110128548 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 - 3 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. И. П. срещу "В..БГ" ЕООД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с които се иска
да бъде прогласена недействителността на Договор за кредит № **********/27.02.2023,
сключен между В. И. П. и "В..БГ" ЕООД и евентуални установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване
на недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия към договора за кредит на
ответното дружество (предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на
214,56 лв.), както и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на
недействителността на клаузата на т. 9.1 от Общите условия към договора за кредит,
уреждаща заплащането на договорна възнаградителна лихва в размер на 43,80 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозирана и насрещна искова молба от ответника, с която са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1300 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № **********/27.02.2023 г. и сумата от
43,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2023 г. до 29.03.2023 г.
Насрещната искова молба е нередовна, но доколкото ответникът по насрещния иск е подал
отговор на насрещната искова молба за процесуална икономия следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание, а на ищеца по насрещния иск следва да бъдат дадени указания с
настоящето определение.
Ищецът по главния иск твърди, че на 27.02.2023 г. между страните бил сключен Договор за
кредит № **********/27.02.2023 г., като на ищеца била предоставена сумата от 1300 лв. със
срок на връщане 30 дни, лихвен процент по кредита - 40.99 %, и размер на лихвата по
1
кредита - 43,80 лв. Посочва, че годишният процент на разходите бил уговорен в размер на
49.70 %, по договора била начислена и такса за бързо разглеждане в размер на 214,56 лв.,
като общата дължима сума възлизала на 1558,36 лв. Посочва, че главницата по кредита била
усвоена на 27.02.2023 г., като сумата следвало да бъде върната до 29.03.2023 г. Ищецът
сочи, че заплатил такса от 600 лв. за удължаване срока на договора с още един месец.
Твърди, че договорът е недействителен, доколкото липсва погасителен план към него. Освен
това счита, че договорът е недействителен, доколкото не било посочено кои разходи
формират ГПР. Твърди, че таксата за бързо разглеждане следвало да бъде включена в ГПР,
като по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишавал.
Посочва, че в договора не бил посочен лихвен процент на ден, което води до неговата
недействителност. Твърди, че клаузата за бързо разглеждане е недействителна, тъй като
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а освен това води до прекомерен
размер на ГПР. Счита, че уговорената в договора възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави. Моли за уважаването на предявените искове и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника.
Същият не оспорва, че на 27.02.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит №
**********/27.02.2023 г. при посочените в исковата молба условия (1300 лв. – главница,
43,80 лв. – договорна лихва и 214,56 лв. – такса за бързо разглеждане), като сумата по
кредита била преведена на 27.02.2023 г. Посочва, че съгласно общите условия кредиторът
следвало да даде отговор дали одобрява отпускането на кредит в срок от 7 календарни дни,
като съответно на кредитополучателя била предоставена възможност да заяви бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок от 15 минути срещу такса за бързо
разглеждане. Твърди, че с настъпването на падежа по сметките на дружеството не са
постъпвали никакви суми за погасяване на възникналото задължение. Оспорва да е
получавал сума в размер на 600 лв. от страна на ищеца. Оспорва, че договорът за кредит е
недействителен, доколкото същият посочвал ясно условията за издължаване на кредита от
потребителя. Твърди, че в процесния случай от ищеца било очаквано еднократно пълно
погасяване на задължението, поради което и за дружеството липсвало законово задължение
за изготвяне и предоставяне на погасителен план. Твърди, че в договора е посочен
действителният размер на ГПР, като в него не следвало да се включват разходите за
незадължителни услуги. Оспорва нищожността на договора поради това, че не е посочен
лихвен процент на ден, като твърди, че размерът на лихвения процент на ден се изчислява
като се раздели посоченият в договора годишен лихвен процент на броя на дните в годината
- 365 и по този начин се получава дължимият лихвен процент на ден. Твърди, че таксата за
бързо разглеждане няма задължителен характер, а е по изрично искане на потребителя,
поради което не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на установителните
искове.
С оглед липсата на постъпили плащания по сключения договор за кредит от страна на
2
кредитополучателя ответникът е предявил насрещни искове, с които моли съдът да
постанови решение, с което да осъди В. И. П. да заплати на "В..БГ" ЕООД сумата от общо
1343,80 лв., от които 1300 лв. - главница по Договор за кредит № **********/27.02.2023 г.;
43,80 лв. - договорна лихва, начислена за срока на договора - от 27.02.2023 г. до 29.03.2023
г.; ведно с законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск -
07.09.2023 г. до окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба, с който не
оспорва, че дължи сумата от 1300 лв., но оспорва претенцията за възнаградителна лихва в
размер на 43,80 лв., както и за законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова
молба, тъй като счита, че с оглед недействителността на договора за кредит дължи връщане
само на чистата стойност на кредита.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по главните искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание,
че договорът за кредит е недействителен на сочените основания – поради нарушаване на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК и/или накърняване на добрите нрави, както и че същият съдържа
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби - чл.
10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и/или на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с оспорените клаузи.
Ищецът по насрещните искове следва да докаже сключването на валиден договор за
предоставяне на потребителски кредит, че е предоставил, съответно длъжникът е усвоил
сумата по отпуснатия кредит, срока за погасяване на задължението по договора и
настъпването на изискуемостта на вземането.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва ищецът по насрещния иск следва
да докаже наличието на валидно сключена клауза за възнаградителна лихва, както и
настъпването на предпоставките за нейната дължимост и размера й.
Ответникът по насрещните искове носи тежестта да докаже погасяването на дължимите
суми по кредита.
Съдът УКАЗВА на страните, че с оглед качеството на потребител на ищеца по главните
искове съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в сключения договор за
кредит.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит
№ **********/27.02.2023 г., със соченото в исковата молба съдържание, като
кредитодателят "В..БГ" ЕООД е предоставил на кредитополучателя В. И. П. сумата от 1300
лв. – главница.
3
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е основателно,
доколкото между страните съществува спор относно това има ли и какъв е размерът на
погасените суми. Освен на посочените в исковата молба въпроси, вещото лице следва да
посочи размера на погасените от кредитополучателя суми и размера на дължимите суми
като остатък. Доколкото посочените въпроси са относими и към насрещните искове, то
определеният от съда депозит следва да бъде разпределен поравно между страните.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е неоснователно, тъй като за установяване на дължимите
и погасени суми е допусната ССчЕ.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.02.2024 г. от 12:15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба, като
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „В..БГ" ЕООД в едноседмичен срок от получаването
на препис от настоящото определение да представи доказателства за внесена държавна такса
по сметка на СРС в размер на 102 лв., като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това
задължение насрещната искова молба ще бъде върната.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от ищеца
в исковата молба, както и на служебно поставени от съда задачи, а именно: да се посочи
размерът на погасените от кредитополучателя суми, както и размерът на дължимите суми
като остатък по процесния договор за кредит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна в размер на 300 лв., вносими
поравно от всяка страна – по 150 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови
експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
4
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на "В..БГ" ЕООД - и
препис от отговора на насрещната искова молба с вх. № 248907/07.09.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5