Решение по НАХД №1737/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 374
Дата: 30 декември 2025 г.
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20253630201737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Шумен, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20253630201737 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0869-002953/01.11.2024 год. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.
чл.182ал.4 вр. ал.l т.6 от ЗДвП на Р. В. И. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца. Жалбоподателят в жалбата си оспорва АУАН и НП като моли
наказателното постановление да бъде отменено. В проведените две съдебни заседания,
жалбоподателя, редовно призован се яви само в първото поред, като заяви, че поддържа
депозираната жалба.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован
се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени и поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 21.05.2024г. в 21.11 часа,
жалбоподателя И. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н5746ВХ ,
собственост на С.К.К. в с.Радко Димитриево обл.Шумен на ул.“Бургаско шосе“ , като при
ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, обозначено с пътен знак „Д-11“
управлява МПС със 114 км/ч, превишава с 64 км/ч, като скоростта е с приспаднат толеранс
1
от -3%, установена с АТСС ARH CAM S1 №120сссе с номер на нарушение от АИС- ЕЦОН
№295770. АУАН е съставен по преписка №869р-7311/27.06.2024, . В съдебно заседание,
свид. С. Х./актосъставител/, И. С. и Г. Г. заявиха , че АУАН е съставен по преписка във
връзка със заснет автомобил, който е превишил скоростния режим в с.Радко Димитриево,
като нарушението е установено с техническо средство. Посочените свидетели също така
изтъкнаха, че след като са се запознали с декларацията, попълнена от собственика на
автомобила, декларацията, попълнена от жалбоподателя, че именно той е лицето, което е
управлявало автомобила в посочения по горе ден и час , като АУАН е съставен в негово
присъствие.
За така установеното нарушение на жалбоподателя И. му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 2953 от 05.08.2024г., като актосъставителят
счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като акта е подписан
от жалбоподателя с възражения, че го оспорва. Същият обаче не е депозирал писмени
възражения в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт е
издадено и атакуваното НП № 24-0869-002953/01.11.2024 год. на Началник сектор „ПП“ към
ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182ал.4 вр. ал.l т.6 от ЗДвП на Р.
В. И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца , като е
посочено , че нарушението е повторно, тъй като с електронен фиш серия
№7688898/30.06.2023г. на сектор ПП Шумен, влязъл в сила на 14.08.2023г., жалбоподателя е
бил санкциониран за същото нарушение. Така изложената фактическа обстановка се
потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели С. Х./актосъставител/, И. С. и Г. Г.. Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50
км/ч. От приобщените по делото писмени доказателства, а и от свидетелските показания на
посочените свидетели се установява, че нарушението е установено в с.Радко Димитриево
обл.Шумен , като скоростта на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н5746ВХ е
била засечена именно в рамките на горепосоченото населено място. . При максимално
допустима скорост за движение в населено място - до 50 км/ч, автоматизираното техническо
средство фиксирало скорост на движение 118км/ч. на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.№ Н5746ВХ , като е приложена снимка № 120СССЕ/119675, като в АУАН и в
атакуваното наказателно постановление е отчетен толеранс от -3%, и е прието, че
жалбоподателя е управлявал МПС със 114 км/ч. Приложен по административно -
наказателната преписка и приет по делото като писмено доказателство, е задължителният в
случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР, който е доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по
наредбата. Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че
2
съставеният на основание ал. 1 от нормативния документ протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за цел да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола. Подобна снимка е налична сред
доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък
от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Налице са
доказателства и за техническата изправност на използваното средство /протокол за проверка
№ 040-СГ-ИСИС/25.03.2024г.. на Института по метрология. По делото са събрани
доказателства, установяващи, че към датата на осъществяване на описаното по горе
нарушение са били налични пътни знаци, обозначаващи начало и край на населено място. От
описаните по горе декларации, попълнени на основание чл.188 от ЗДП, съответно от
собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н5746ВХ и жалбоподателя И.
става ясно, че именно последния на 21.05.2024г. в 21.11 часа е управлявал този автомобил
със скорост от 114км/ч в с. Радко Димитриево.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, а именно при
ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч, обозначено с пътен знак „Д-11“
управлява МПС със 114 км/ч , превишавайки ограничението с 57 км/ч, което означава, че
виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП. Отделно от това, наказанието е наложено на
осн.чл.182 ал.4 от ЗДП, а именно за това, че е извършено при условията на повторност. В
цитираната разпоредба е отбелязано, че когато нарушението по ал. 1, т., т. 5 и 6 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Както по горе бе
посочено, от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява,
че с електронен фиш серия №7688898/30.06.2023г. на сектор ПП Шумен, влязъл в сила на
14.08.2023г , жалбоподателя Р. И. е бил наказан за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДП . Процесното нарушение е установено на 21.05.2024г., а съгласно § 6 т.33 от ДР на
ЗДП"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение. което означава, че правилно административнонаказващия орган го е
квалифицирал по чл. 182 ал.4 от ЗДП.
При това положение, а и с оглед въведеното ограничение на скоростта за движение в
населено място, се налага извод, че превишението на максимално допустимата скорост,
допуснато от жалбоподателя, е 64 км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя
правилно е била ангажирана във вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която за
превишаване за превишаване над 50 km/h се предвижда наказание глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. като в конкретния случай
превишението е 14 км/ч над 50км/ч, поради което правилно е определен размера на
3
наложената глоба от 1600 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, съгласно императивните изисквания на чл. 182 ал.4 от ЗДП.


Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е
било осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия
орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е
определил размера на наказанията в техния абсолютен размер. съобразно изискванията на
Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от гл. юрисконсулт, се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две
открити съдебни заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в размер на 130 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-0869-002953/01.11.2024 год. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – Шумен
ОСЪЖДА Р. В. И. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
4
гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5