Присъда по дело №374/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към присъда, постановена по НОХД №374/2021 г. по описа на РС
- Л.
Срещу подсъдимия ВЛ. М. Т. от гр. *** е повдигнато и предявено
обвинение затова, че на 16.08.2019 г. в с.О. община Л., област ***, в
качеството на длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил – „пласьор-
стоки”, присвоил чужди пари на обща стойност 3972,51 лв. (три хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и 51 ст.), собственост на „*** - ***” ЕООД
гр.***, с управител ПЛ. Б. СТ. от гр.***, връчени в това му качество да ги
пази – престъпление по чл. 201 ал.1 от НК.
Представителят на РП – *** намира обвинението спрямо подсъдимия
В.Т. за доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна
страна по повдигнатото обвинение по чл.201, ал.1 от НК. Счита, че описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт безспорно и несъмнено е доказана
от показанията на разпитаните свидетели В. К. Г., ПЛ. Б. СТ., ИЛ. ИВ. ИВ. и
АНГ. АЛ. ИЛ..
Пледира съдът да го признае за виновен по така повдигнатото
обвинение, като по отношение индивидуализацията на наказанието предлага
да се отчете като смекчаващо единствено вината обстоятелство чистото му
съдебно минало.
Предлага наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на
основание чл.66 да бъде отложено със съответен изпитателен срок.
Гражданският ищец, представляван от повереника адв. М. счита, че на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие е доказано
по безспорен и категоричен, че именно Т. на посочената дата е присвоил от
дружеството сумата от 3972,51 лв.
Моли съда да го признае за виновен и да определи наказание съобразно
предвиденото в закона и същевременно го осъди да заплати на дружеството
„***” *** сумата от 3972.51лв., представляваща имуществена вреда, равна на
стойността на присвоеното от него, ведно със законната лихва от 16.08.2019г.,
както и направените в това производство разноски за заплатени адвокатски
хонорар.
Служебния си защитник адв. П. счита, че не е доказан точният размер
на сумата. Моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на
подсъдимия.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
ВЛ. М. Т. е роден на *** г. в гр.***, с постоянен адрес: гр.***, *****, с
настоящ адрес: гр. ***, ***** с българско гражданство, със средно
образование, работи в ЕТ ***** - ***, неженен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Установява се от представените писмени доказателства, че на
29.03.2019г., че между „*** ***“ ЕООД и подсъдимия ВЛ. М. Т. е сключен
трудов договор. Предметът на дейност на дружеството „*** – ***” ЕООД е
покупка на стоки или други вещи, с цел да ги продаде в първоначален,
преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено
производство; търговско представителство и посредничество.
По силата на сключения трудов договор №26/29.03.2019г. Т. е назначен
на длъжност „пласьор, стоки“ с месторабота склад ***, със задължения,
утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика – неразделна част
1

от трудовия договор, връчена на подсъдимия.
Съгласно длъжностната характеристика, задълженията на подсъдимия
включвали да управлява моторно превозно средство, да превозва стоки от
едно място на друго, да осъществява непрекъснат контрол върху превозното
средство, което управлява, да пази поверените стоки, а по време на престой да
вземе необходимите мерки за тяхното съхранение, след завръщане от курс да
отчете паричните средства и направените разходи за гориво и/или ремонт
като представи издадените му фактури.
На 16.08.2019г. подсъдимият Т. изпълнявал трудовите си задължения с
товарен автомобил ***** с рег. № *****. Той следвало да извърши доставки
на стоки и да получи стойността на доставените стоки на над 40 обекта в
района на общините Л., П., Н. и Б..
Съобразно предадените му стоки за доставка и графика на деня, Т.
следвало да получи общо сумата от 3974,88 лв.
След 14.00 часа подсъдимият извършил доставка на *****, след което
се отправил към село О. общ. Л., където извършил доставка, за която не
получил пари в брой, тъй като плащането било извършено по банков път от
клиента.
На подсъдимия му оставало да посети още няколко клиенти, но той
решил, че повече няма да изпълнява служебните си задължения.
Между 14 и 15 часа подсъдимият Т. се свързал по телефона със св. В.Г.
– началник склад в „*** ***“ ЕООД и го уведомил, че е оставил товарния
автомобил, с който изпълнявал служебните си задължения в с.О.. Заявил му,
че парите са в жабката и прекъснал разговора. Последвалите опити от страна
на Г. да се свърже отново с Т. останали неуспешни.
Св. В.Г. се свързал със св. П.С. – управител на „*** – ***” и го запознал
със случилото се. Свидетелят със свой колега пристигнали в с. О. за да
приберат автомобила. Бусът е бил спрян на излизане от селото в посока ***, с
оставени ключове на контактния ключ. Пари не били открити. Свидетелят се
опитал да се свърже с подсъдимия, но не била осъществена връзка, след което
позвънил на 112.
Мястото било посетено от полицията, направен оглед и било позволено
на св. Г. да прибере автомобила. От показанията на свидетеля се установява,
че сумата която е трябвало да отчете Т. е била около 4 хиляди лева. Посочва,
че в буса е имало стока, но не пари.
Свидетелят С. е категоричен, че подсъдимият Т. не е възстановявал
суми.След направения преглед на стоката, която е останала в самия бус и по
описа, който е към пункта, са установили размера на сумата, тъй като за всеки
разнос се подготвял опис.
Свидетелят посочва в показанията си, че имал разговор с подсъдимия
Т., който в предходен разговор обещал, че ще върне парите, но има парични
затруднения.
При срещата, на която свидетелят С. и подсъдимият се срещнали, Т. е
трябвало да върне парите, но подсъдимият заявил, че няма възможност. По
тази причина свидетелят С. му казал, че трябва да опише това писмено.
Свидетелят пояснява, че след написване на обясненията не е имал друг
контакт с подсъдимия и че е търсил съдействието на родителите му.
Показания е дал и свидетелят И.И. – служител в РУ – Л., който заявява,
че е бил изпратен да посети сигнал за изоставен бус. Пристигнал на място, на
2

което заварил представител на фирмата. Свидетелят И. провел разговор с
подсъдимия, който му заявил, че се намира в ***, че парите са в него и че
няма да ги върне, но не обяснил защо.
Обяснения е дал подсъдимият, в които посочва, че е имало е случаи, в
които на клиент – св. А.И. е оставял стоката в гаража без надзор, като
заплащането е ставало при следващата доставка. Скарали се предния ден с В.
за липса на сума от 100 лв., като последният го заплашил, че ако не му донесе
парите, ще бъде изгонен от работа. Според обясненията на подсъдимия на
въпросния ден – 16.08.2021г. му било съобщено от бивш колега, че св. В.Г. го
е изгонил от работа, което много го ядосало, поради която причина оставил
буса в О..
Подсъдимият обяснява, че при проведена среща с управителя на
фирмата му върнал около 2 хиляди лева. Пояснява, че получава заплата в
размер около 800лв., като си взел дължимата заплата за половин месец - около
400 лв. и че е върнал останалата сума. При осъществена среща на другия ден
се със св. С., последният накарал подсъдимия да напише собственоръчно
декларация и му отправил заплаха, че за стореното ще си понесе
последствията. Според подсъдимия свидетелят си искал парите, които си „е
измислил” на списъка. Отрича сумата да е била 4000лв., посочва, че е 2500лв.
от самия курс.
На досъдебното производство е назначена съдебно - икономическа
експертиза.
Експертизата е констатирала, че документирането на дейността в „***
***” ЕООД склад *** е извършвано съобразно утвърдени правила и
документи, част от които са вписани в Правилника за документооборота на
дружеството, а други са прилагани без да бъдат писмено разписани.
Установява се, че подсъдимият е уведомен, че при неспазване на
задълженията, визирани в посочените документи ще му се търси
дисциплинарна и/или имуществена отговорност.
По график при разнос, пласьор - стоки получава:
- протокол за получена стока, на който е изчислена стойността на
стоката, която подлежи на разнос. Протоколът се подписва от началник склад
за предал и от пласьор - стоки за приел;
- списък на съответното направление с опис на клиентите и стойността
на стоката за всеки клиент;
- протокол за предаване на стоки или фактура заедно с касов бон за
всеки клиент. Протокол за получена стока прехвърляла отговорността за
стоката от МОЛ на склада към пласьор - стоки. Клиентът получава стоката с
издадения протокол за предаване на стоки/или фактура с касов бон и заплаща
на пласьор - стоки. След приключване на разноса по направление в края на
работния ден се отчитал на упълномощено лице. Експертизата е установила
сумите, които е следвало да отчете подсъдимият, като общият размер на
сумата, която е следвало да отчете подсъдимият на 16.08.2019г. на всички
описани клиенти възлиза на 3972,51 лв.
Установява се от заключението на вещото лице, че със заповед на
управителя на ***** ***” ЕООД във връзка с неотчетените средства е
сформирал комисия, която за установи липсите.
Експертизата е констатирала, че размерът на неотчетения оборот от
продажба на 16.08.2019 г. от подсъдимия Т. в стойностно изражение възлиза
3

на 3972,51 лв. Неотчетените от подсъдимия суми на 16.08.2019г. не са
документирани в регистрите на дружеството като липси. Получената от
подсъдимия стока подлежи на отчитане на паричния оборот от нейната
продажба или връщане на стоката в склада.
Заключението е, че причинената на „*** ***” склад ***, възлиза на
3972,51 лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното писмено
заключение. Вещото лице пояснява, че шофьорът е пътувал с общия опис, на
който има данни за всички клиенти както и сумата, която е следвало да вземе
по първичните документи, които са притежавали съответните кашони.
Подсъдимият е имал информация от всеки клиент каква сума трябва да бъде
събрана.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от
съда като пълно и компетентно изготвено.
Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични,
непротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и със събраните
по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
Всички доказателства по същество са безпротиворечиви, допълващи се,
в логична връзка и последователност, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, които са нелогични,
противоречиви и не са съответни на показанията на разпитаните свидетели и
на приетото заключение на вещото лице.
От изложеното съдът приема, че по един безспорен и категоричен начин
се установява, че подсъдимият е извършил престъплението за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна и субективна страна подсъдимият Т. е извършил
престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение,
като на 16.08.2019 г. в с.О. община Л., област ***, в качеството на
длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил – „пласьор-стоки”,
присвоил чужди пари на обща стойност 3972,51 лв. (три хиляди деветстотин
седемдесет и два лева и 51 ст.), собственост на „***” ЕООД гр.***, с
управител ПЛ. Б. СТ. от гр.***, връчени в това му качество да ги пази.
Авторството на подсъдимия и всички обективни елементи от състава на
престъплението съдът счита за доказани по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства.
Съгласно съдебната практика престъплението по чл. 201 от НК е
налице, когато длъжностно лице се разпореди с повереното или връчено му
имущество като свое, в своя или на другиго полза, в нарушение на
служебните си задължения. От обективна страна на процесното
престъпление, подсъдимият, знаейки, че е длъжностно лице по смисъла на
закона, е присвоил чужди пари, връчени му в това му качество. Безспорно е
налице противозаконно отклоняване на инкриминираната сума от
патримониума на ощетеното дружество – касае се за присвояване на пари.
Безспорно, подсъдимият Т. е имал качеството на длъжностно лице по чл. 93,
т.1 от НК – бил е в трудово правоотношение с „*** ***“ ЕООД на длъжност
пласьор – стоки и във връзка с трудовото правоотношение му е било
4

възложено да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество на ЮЛ „*** ***” ЕООД – ***, като инкриминираните пари са
били собственост на дружеството.
От начина на действие на Т. и от цялостно му поведение към момента
на деянието и след това, съдът приема, че същия е извършил престъплението
при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Съзнавал е всички елементи от състава на
престъплението - това, че извършва противоправно и общественоопасно
деяние, като е целял настъпването на престъпните последици. Същия е
съзнавал обществената опасност на деянието, а именно, че се обогатява за
сметка на своя работодател, желаел е настъпването на тези общественоопасни
последици, като е задържал и не е отчел получените от клиентите на
дружеството парични суми за доставените им стоки от складовата база, която
се намирала в гр. ***.
Съдът приема, че от заключението на вещото лице и от представените
писмени доказателства, с които вещото лице се е запознало и подробно
обсъдило в заключението си, по категоричен начин се установява, че
предадената на Т. стока за доставка на различните клиенти на 16 август 2019
г. от началник склад е била на стойност 4148,01 лв. Впоследствие в буса е
намерена стока, която е описана и приспадната от вещото лице като налична.
Вещото лице е приспаднало и платените по банков път суми, за които също
са налични документи и в резултат вещото лице категорично установява, че
сумата, която Т. е следвало да отчете е в размер на 3972,51 лв. и именно това
е размерът на причинената вреда на дружеството.
По делото няма представени доказателства, от които да се установява Т.
да е върнал част от сумата.
Предвид изложеното, съдът приема, че от обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, от
заключението на вещото лице Кр. Т. В. и от приложените към досъдебното
производство писмени доказателства, обвинението против ВЛ. М. Т. се
доказва по несъмнен и категоричен начин, а именно - че същият на 16.08.2019
г. в с. О. общ. Л., обл. ***, в качеството си на длъжностно лице – шофьор на
товарен автомобил – пласьор-стоки, присвоил чужди пари на обща стойност
3972,51 лв., собственост на „*** ***“ ЕООД гр. *** с управител ПЛ. Б. СТ. от
гр. ***, връчени в това му качество да ги пази. Деянието извършено от
подсъдимия Т. съставлява престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, за което, съдът
го е признал за виновен.
По отношение на наказанието съдът взе предвид, че за престъплението
по чл. 201, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода за срок до осем години. На основание чл. 201, ал.1 вр. чл. 54, ал.1 от
НК съдът налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
една година, като приема, че в случая е налице превес на смекчаващите
отговорността и вината обстоятелства. Съдът отчита чистото съдебно минало
на подсъдимия и дадените в хода на съдебното следствие обяснения, както и
че макар присвоената сума да е в размер на 3972,51 лв., след изоставяне на
автомобила заедно със стоката, подсъдимият се е обадил по телефона на
началник склада, в резултат на което са предприети незабавни действия по
отношение на изоставения автомобил и намиращата се в него стока.
5

Съдът намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства не могат
да се приемат за многобройни или за изключителни по своя характер, така че
наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 от НК.
Наложеното на подсъдимия наказание е необходимо и достатъчно да
окаже поправително и възпиращо въздействие както на него, така и върху
останалите членове на обществото.
Относно начина на изтърпяване на наказанието, съдът приема, че в
случая е приложим институтът на условното осъждане с оглед чистото му
съдебно минало и размерът на конкретното наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
наложително той да търпи ефективно наложеното му наказание.
Целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат и при отлагане
на наложеното наказание, поради което съдът определя изпитателен срок от
три години.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред
ощетеното ЮЛ „*** ***“ ЕООД гр. *** е конституирано в качеството на
граждански ищец по делото и е приет за съвместно разглеждане предявения
против подсъдимия ВЛ. М. Т. граждански иск за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди от престъплението, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
За да са ангажира гражданската отговорност на подсъдим за
непозволено увреждане, следва да се установи едновременното наличие на
всички обективни и субективни елементи на фактическия състав на деликта,
въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда,
причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вината на автора.
В случая е доказано наличието на всички изброени елементи от
визирания фактически състав и предявеният граждански иск е доказан по
своето основание и размер, поради което съдът е постановил да заплати на
гражданския ищец обезщетение в размер на 3972,51 лв.
При това положение, съдът на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил ВЛ. М.
Т. да заплати на ощетеното юридическо лице „*** ***“ ЕООД гр. *** сумата
от 3972,51 лв. – представляваща причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 16.08.2019 г. - датата на причиняване на вредата, до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото, съдът е осъдил ВЛ. М. Т. да заплати
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно сумата
от 158,90 лв., както и да заплати направените деловодни разноски на
досъдебното производство в размер на 623,89 лв. и направените в съдебното
производство деловодни разноски в размер на 414,68 лв.
Подсъдимият е осъден да заплати на ощетеното юридическо лице
направените деловодни разноски в размер на 650 лв.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	12
Дата:	28 април 2022 г.
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20214410200374
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 декември 2021 г.

Присъда по дело №374/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите