Р Е Ш Е Н И Е
Номер
520 17.12.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
На двадесет и осми ноември две хиляди
и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове:
-
Секретар:
Цветанка Арнаудова
Прокурор:
-
като
разгледа докладваното от съдия Новаков
гражданско
дело номер
269 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 26, ал. 1, предл. І и ІІ вр.
чл. 209 и чл. 152, чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ и ал. 2, предл. ІV от Закона за
задълженията и договорите и чл. 135, ал. 1 от същия закон.
Ищецът Г.И.С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет.
1, офис 3 – адв. Любомир Цветков е предявил
против ответника „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 156, ет. 1, ап. 9 и Ю.Н.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. 3, ет. 1, ап. десен – адв. Петя Михнева искове за прогласяване на нищожността на сключен с
Нотариален акт № *** г. на нотариус № 491, действащ
в района на РС – Бургас договор за продажба, по силата на който ищецът
прехвърлил на ответника едноетажна сграда с кадастрален идентификатор 67800.8.877.18,
със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено хранене) с
административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“.
По приложеното гр. дело № 443/2017 г. на Окръжен съд –
Бургас ищецът е атакувал сделката като абсолютно симулативна. Претенцията му е
била отхвърлена. В решаващите си мотиви съдът е приел, че симулативна е
само уговорката за цената от 30000 лева. Действителният й размер бил
80000 лева.
В настоящия процес ищецът претендира на основание чл.
26, ал. 1, предл. І и ІІ вр. чл. 209 и чл. 152 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл.
ІІІ и ал. 2, предл. ІV от ЗЗД за обявяването на нищожността на договора поради
противоречие със закона и заобикалянето му, поради противоречие с добрите нрави
и поради липса на основание. Изтъква, че ответното дружество придобило
собствеността върху процесния имот като непозволено от закона обезпечение на
задължението на ищеца да съдейства за избора на дружеството или на тогавашния
му законен представител А.Д.А. за управител на ваканционно селище
„Валентина“ в гр. Созопол, местността
„Буджака“. Ищецът счита, че дори да не е бил нарушен нормативният режим на
обезпеченията, то той бил заобиколен. Все в този контекст сочи, че атакуваната
продажба е била лишена от типичната си непосредствена цел (кауза). Сделката
накърнявала също и добрите нрави, тъй като уговорената цена била изключително
занижена. Ищецът сочи, че това се отнася и за реалната цена от 80000 лева,
видно от уточнението, направено в първото по делото заседание.
При условията на евентуалност ищецът претендира на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъде обявявана относителната
недействителност на сключен с Нотариален акт № *** г. договор за
продажба, по силата на който ответникът
„АС-Прим-90“ ЕООД продал имота на ответницата Ю.Н.Й. срещу цената от 20000 лева.
Качеството си на кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД
ищецът обосновава с потестативното си право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да иска да
бъде обявен за окончателен предварителен договор за продажба, обективиран в спогодба от
28.01.2014 г., по силата на който ответникът
„АС-Прим-90“ ЕООД обещал да му прехвърли собствеността върху имота.
Към датата на продажбата - 10.06.2016 г. управител и
едноличен собственик на капитала на „АС-Прим-90“ ЕООД бил А.Д.А.. По това време
той поддържал близки отношения с ответницата Ю.Н.Й. в личен и служебен план. Двамата живеели заедно.
Ответницата работела като сервитьор в стопанисвано от дружеството заведение.
Претенциите са описани съгласно уточнението им, извършено
с допълнителни молби и поддържано в първото по делото заседание.
Те са били първоначално предявени (наред с искове по
чл. 19, ал. 3 и чл. 45 от ЗЗД) по гр. дело № 741/2019 г. на РС – Бургас, което
е получено по подсъдност. По исковете по
чл. 19, ал. 3 и чл. 45 от ЗЗД са образувани самостоятелни производства след
отделянето им.
Исковете са оспорени само от ответницата. Ответникът
не е изразил становище.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно Нотариален акт № *** г. на нотариус № 491, действащ в района на РС –
Бургас (л. 26 от делото) ищецът Г.С. е продал на ответника „АС-Прим-90“
ЕООД с управител А.А. едноетажна сграда с кадастрален идентификатор
67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено
хранене) с административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“. В
нотариалния договор е записана цена от 30000 лева.
По приложеното гр. дело № 443/2017 г. на ОС – Бургас е
била отхвърлена претенцията на ищеца по чл. 26, ал. 2, предл. V от ЗЗД за
обявяването на договора за продажба за абсолютно симулативен. В решаващите си
мотиви съдът е приел, че симулативна е само уговорката за цената от 30000 лева,
която в действителност е 80000 лева. Условията, при които тя е следвало да бъде
платена се съдържали в отделен нотариално заверен документ, озаглавен
„спогодба“ от 28.01.2014 г. (л. 14-15).
Влязлото в сила решение по цитираното дело следва да
бъде зачетено. В продължение на изложената в него линия на разсъждение съдът
намира, че т.нар. спогодба е коректив на постигнатото съгласие само досежно
цената, чието цялостно плащане е било поставено в зависимост от настъпването на
определени условия.
Ищецът се е задължил „да съдейства“ за избирането на
ответното дружество или на законния му представител за управител на Ваканционно
селище „Валентина“ в гр. Созопол, м. „Буджака“ (където се намирало продаденото
заведение) за срок от поне две години. При успешен избор ответникът е следвало да
заплати действителната цена. В противен случай той е трябвало да прехвърли
имота обратно.
В спогодбата не е описано в какво конкретно е трябвало
да се изразява съдействието на ищеца за осъществяването на избора. Съдът приема,
че в тази насока не е поето никакво правно задължение, та да се мисли за
непозволеното му обезпечение чрез уговорка за обратно изкупуване. Предвиденият
в закона ред за учредяване на обезпечения не е нито нарушен, нито заобиколен.
Обстоятелството, че действието на договора за продажба
е било ограничено с модалитети, не обосновава извод за недействителност поради
липса на основание. Каузата на сделката лежи в насрещността на поетите
задължения.
С оглед приетото по предходния спор, не може да се приеме,
че действителната цена е уговорена в противоречие с добрите нрави.
Ето защо исковете за нищожност на сделката по чл. 26,
ал. 1, предл. І и ІІ вр. чл. 209 и чл. 152, чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ и ал. 2,
предл. ІV от ЗЗД следва да бъде отхвърлени.
По иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД:
В доразвитие на изложеното при разрешаването на спора
по гр.дело № 443/2017 г. настоящият състав приема, че коментираната спогодба материализира
предварителен договор за продажба, по който ответното дружество е обещател, а ищецът
– приобретател. Няма спор, че е настъпило отрицателното условие, под което е
бил сключен договорът (ответникът респ. на законния му представител не са били
избрани за управители на ВС „Валентина“
– гр. Созопол).
Ищецът несъмнено е бил увреден от извършената последваща
разпоредителна сделка по Нотариален акт № *** г. (л. 27), с която ответното дружество продало процесното
заведение на ответницата Ю.Й. срещу цената
от 20000 лева. Няма спор, че ответницата е била сервитьор в заведението.
Трудовият договор е представен по приложеното гр. дело № 443/2017 г. Цената по
сделката е изключително занижена – повече от 4 пъти под данъчната оценка. От
показанията на свидетеля Г.Н. се установява,
че Й. е била близка с управителя на ответното дружество А.А. и присъствала на редица разговори между него и ищеца
по повод управлението и стопанисването на процесното заведение.
При това положение съдът приема, че ответницата е
знаела, че чрез закупуването на имота уврежда ищеца. Ето защо и на основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД договорът за покупко-продажба следва да бъде обявен за
относително недействителен.
По съдебноделоводните разноски:
Ищецът е направил разноски в размер на 4585,68 лева (държавна такса от 885,68 лева и адвокатски
хонорар 3700 лева).
Ответницата е направила разноски за адвокат в размер
на 2000 лева.
С оглед постановения резултат и на основание чл. 78,
ал. 1 и 3 от ГПК съдът присъжда следните
разноски: в полза на ищеца – 1528,56 лева, а в полза на ответницата – 1333,33 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3 – адв. Любомир Цветков против ответника „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 156, ет. 1, ап. 9
и Ю.Н.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. 3, ет. 1, ап. десен – адв. Петя Михнева за
прогласяване на нищожността (поради противоречие със закона и заобикалянето му,
поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание) на сключен с
Нотариален акт № *** г. на нотариус № 491, действащ
в района на РС – Бургас, договор за продажба, по силата на който ищецът
прехвърлил на ответника едноетажна сграда с кадастрален идентификатор
67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено
хранене) с административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“.
ОБЯВЯВА относителната недействителност спрямо ищеца Г.И.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3 – адв. Любомир Цветков на договор за
продажба, сключен с Нотариален акт № *** г.,
по силата на който ответникът
„АС-Прим-90“ ЕООД прехвърлил на ответницата Ю.Н.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. 3, ет. 1, ап. десен – адв. Петя Михнева следния
недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с кадастрален идентификатор 67800.8.877.18,
със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено хранене) с
административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“.
ОСЪЖДА Ю.Н.Й., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. 3, ет. 1, ап. десен
– адв. Петя Михнева да заплати на Г.И.С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет.
1, офис 3 – адв. Любомир Цветков съдебноделоводни
разноски в размер на 1528,56 лева (хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет
и шест стотинки).
ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет.
1, офис 3 – адв. Любомир Цветков да заплати на Ю.Н.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. 3, ет. 1, ап. десен – адв. Петя Михнева
съдебноделоводни разноски в размер на 1333,33 лева (хиляда триста тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: