Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Пловдив, 19.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина
Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13581 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.245, вр.чл.128 КТ.
Производството е образувано по искова молба
на Ц.Н.С.,***, чрез адв. Н.А. от ПАК, против “Транс сити” АД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кукленско шосе № 21-В, представлявано от А.Б. -у..
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане
на следните суми: сумата от общо 813,54лв. представляваща сбор от
неизплатени ТВ за периода м.юни-м.декември 2012г. и сумата от 59,64лв. – сбор
от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо число на месеца
следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на искова молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работи при ответника – “Транс сити” АД - Пловдив, по трудов
договор №***сключен на 09.05.2013г. на осн. чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.70,
ал.1 КТ, като изпълнявал длъжността “к.” при уговорено ОТВ от 317лв. и ДТВ за
трудов стаж от 06,%, което да се изплаща еднократно от 20 до 30-то числа на
следващия месец. Със Заповед № ***/***.
трудовия договор бил прекратен на осн.чл.71, ал.1 КТ, считано от 12.12.2012г.
Настоява се на това, че съгласно нормата на чл.128 КТ работодателят е задължен
да заплаща в установените срокове уговореното ТВ за извършената работа, което
включва основно и допълнително ТВ. И тъй като счита нормата на чл.270, ал.2 КТ
за императивна и предвижда ТВ да се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, то уговорката за изплащане на ТВ еднократно от 20 до 30-то
числа на следващия месец е нищожна и не може да намери приложение. По тези
съображения счита, че окончателното изплащане на ТВ е следвало да се извърши в
края на месеца в който е полаган труда, а от следващия ден работодателят е
изпаднал в забава и следва да дължи обезщетение за пропуснати ползи от тази
забава в размер на законната лихва. В Удостоверение № 095/11.04.2013г. издадено
от работодателя, последния удостоверил, че дължи на ищеца суми – остатък или
изцяло неизплатени ТВ в размери съответно: ТВ за м.юни 2012г.- 40,78лв.; ТВ за
м.август 2012г.- 45,54лв. ТВ за м.септември 2012г.- 42,94лв.; ТВ за м.ноември
2012г.- 232,16лв. и ТВ за м.декември 2012г.- 452,12лв., или общо сумата от 813,54лв.
Тъй като не й били изплатен в пълен размер дължимите трудови възнаграждение за
тези месеци то към същите се кумулират и лихви за забавено плащане в общ размер
от 59,64лв., в това число: 4,77лв. лихва за периода 01.07.12г.-21.08.2013г. в/у
ТВ за м.юни 2012г.; 4,53лв. лихва за
периода 01.09.12г.-21.08.2013г. в/у ТВ за м.август 2012г.; 3,90лв. лихва за
периода 01.10.12г.-21.08.2013г. в/у ТВ за м.септември 2012г.; 17,10лв. лихва за
периода 01.12.12г.-21.08.2013г. в/у ТВ за м.ноември 2012г.; 29,34лв. лихва за
периода 01.01.13г.-21.08.2013г. в/у ТВ за м.декември 2012г. Въз основа на така очертаната обстановка се
иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от общо 813,54лв. представляваща сбор
от неизплатени ТВ за периода м.юни-м.декември 2012г. и сумата от 59,64лв. –
сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от първо число на
месеца следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на искова молба
до окончателното плащане. Претендира и разноски.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета
за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са връчени
на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В дадения му срок
ответникът, чрез у.я А.Б. е депозирал отговор на исковата молба. В него
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че всички
дължими суми за ТВ и обезщетения са изплатени на ищеца и се иска отхвърлянето
им. В дадения му срок синдика на
ответникът “Транс сити” АД- в несъстоятелност не е депозирал писмен отговор.
В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.А. поддържа искова
молба и предявените искове.
В с.з. ответното дружество не изпраща представител.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Установява се по делото от представените копие от Трудов
договор №***/***. (л.8), че между ищеца Ц.С. и “Транс
сити” АД, гр. Пловдив е възникнало и
съществувало трудово правоотношение като ищецът заемал длъжността “к.” с уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 317,0лв. и ДТВ
(клас) от 0,0 % върху основното, което
се изплаща еднократно от 20-то до 30-то число на следващия месец. Видно от
Заповед № ***/***(л.9) на осн. чл.325, т.1 КТ този трудов договор е прекратен,
считано от 12.12.2012г. В същата не направено записване за задължение на
ответника да изплати обезщетение останали 15 дни неизползван отпуск.
Предвид
тези данни съдът намира за установено по делото, че в периода м.юни – 12 декември
2012г. между страните е съществувало трудово правоотношение.
По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. З.М. , която не е оспорена от страните, и
съдът кредитира, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и
безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за
заплати на ответното дружество за периода м.05.2011г.- м.04.2012 г. От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява на Ц.С. , по ведомости за заплати на ответното
дружество по месечно за процесния период м.юни 2012г. - м.декември 2012 г. да
са му начислени БТВ, върху които са изчислявани законово регламентирани
удръжки, а след приспадането им работодателят е следвало да изпати на ищеца ТВ в размери съответно: за м.06.2012г.- 330,78лв.;
за м.08.2012г.- 335,54лв.; за м.09.2012г.- 332,94 лв.; за м.11.2012г.- 382,16лв.;
за м.12.2012г. – 152,97лв. От така начислените суми за трудови възнаграждения
на ищеца са изплатени само части от ТВ, които дори не достигат 60% от дължимото
трудово възнаграждение, като са изплатени по 260лв. за юни, август и септември
2012г. и 150лв. за ноември 2012г. Видно от същата таблица останало е
дължимо и неизплатено на ищеца начислено трудово възнаграждение в сума за плащане в размер на общо 514,39лв., от която съответно:
ТВ за
м.06.2012г.- 40,78лв.; ТВ за м.08.2012г.- 45,54лв.; ТВ за м.09.2012г.-
42,94лв.; ТВ за м.11.2012г.- 232,16лв.; ТВ за м.12.2012г.- 152,97лв.
Според заключението по ССЕ тези части от
трудови възнаграждения на ищеца начислени по ведомост за заплати са останали
неизплатени, като няма положен подпис във ведомостите за получаването им. Останали
са дължими и неизплатени части от трудови възнаграждения на ищеца за процесните
месеци в размер на общо 514,39лв.
за които няма данни да са изплатени до момента на проверката. Видно от
таблица на констативно съобразителна част на ССЕ и т.1 от заключението
мораторната лихва за забавено плащане на горните размери на неизплатените части
от ТВ за процесните месеци за периодите от 1-во число на месеца следващ този на
полагане на труда до завеждане на и.м.-21.08.2013г. е в размер на общо
40,09лв., а според ІІ вариант, според уговорения падеж в ТД лихвите върху
същите ТВ за периодите от 30-то числи на
месеца следващ начисляването на заплатата до завеждане на и.м.-21.08.2013г. е в
размер на общо 35,90лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по
чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения
на ищеца за месеците юни, август,
септември, ноември и декември 2012г., но е изпълнил задължението си за изплащане
на заплати за тези месеци само в размер на около 60% от дължимото трудово
възнаграждение. Не е изпълнил задължението си да изплати и останалите 40% за месеците
юни, август, септември, ноември, както и цялото ТВ за декември 2012 г., като няма данни това да е
направено и до момента. При което и неоснователно е оспорил твърдението на ищеца да не му е изплатено изцяло дължимото трудово
възнаграждение за процесните месеци. Следва да се отбележи, че работодателят не
дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване
на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е
задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и
ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в
изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и
той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера
на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва. Очевидно в случая
работодателят се възползвал от тази разпоредба на КТ, след като е изплатил 60%
от дължимото на ищеца ТВ, но останалата част от него останала изискуема, а няма
данни и до момента да е платена. Неизплатената част по силата на същата
законова разпоредба се дължи заедно със законната лихва. И тъй като няма данни
тези части от ТВ да са заплатени в срока за плащане който срок е уговорен в ТД
да е най-късно до последно число на месеца следващ месеца на полагане на труда,
т.е. 30-то число на месеца, то от тогава и ответникът е в забава за плащане на
неизплатените в пълен размер ТВ за неизплатените части от тях. Поради което и
дължи мораторни лихви за забавено плащане от датата на забавата до поканата
каквато е ИМ – 21.08.2013г. Точния размер на тези лихви за същите периоди е установен
от ССЕ, която не е оспорена от ответника и не е оспорил и началната дата на
забавата - е в размер на 351,90лв.
По тези съображения съдът намира, че
тъй като се установи начислено на Ц.С. и неизплатени дължими части от ТВ за месеците юни, август , септември, ноември и
декември 2012г. в размер на общо 514,39лв., в това число: ТВ за м.06.2012г.-
40,78лв.; ТВ за м.08.2012г.- 45,54лв.; ТВ за м.09.2012г.- 42,94лв.; ТВ за
м.11.2012г.- 232,16лв.; ТВ за м.12.2012г.- 152,97лв. -
в суми за
получаване, а няма данни да е изплатено срещу подпис от него във ведомостта за
заплати и до момента, то искът по чл.128 КТ за заплащането им е частично основателен
и доказан по размер и като такъв ще се уважи частично до размера на сумата от
общо 514,39лв., която и ще
се осъди ответникът да заплати на ищеца ведно със законната лихва считано от 21.08.2013г., като до пълния претендиран размер от общо 813,54лв. и за ТВ същите месеци искът е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Като се установи и горните части
от ТВ за процесните месеци да на са изплатени в срока за плащане, които е уговорен
в ТД до 30-то число на следващия месец, а и до момента, при което същите се
дължат в едно със законната лихва от дадата на забавата, то за ищецът е
възникнало и право да му се изплатят заедно със законната лихва за периодите от
30-то число на месеца следващ месеца на полагане на труда до 21.08.2013г. Видно от ССЕ сборът от лихвите за
забавено плащане е в размер на общо 35,90лв. която и ще се осъди ответникът да
заплати на, като до пълния претендиран размер от общо 59,64лв. за лихви за забава на ТВ и извън горите периоди, искът е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид
изхода от делото, ищеца има право на разноски по производството, такива са
претендирани. Видно от представеното пълномощни в същия е посочено ищецът да се
представлява от адвокат, но ДПЗС не е представен нито други доказателства за
уговорени или направени разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което и претенцията на ищеца за разноски по
делото за адв.възнаграждение ще се отхвърли, като неоснователна.
На основание
чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и
разноски по производството. С оглед изхода от процеса на и на осн.
чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще се осъди ответника да заплати на ПРС държавна такса от 50 лева, както
и 50лв. разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт -
бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 50 лв. от БС за ССЕ.
Въз основа
на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Транс сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” №21В, , да заплати на Ц.Н.С., ЕГН ********** от **********, СУМАТА от общо 514,39 лв. (петстотин и четиринадесет лева и
39ст.),
представляваща сбор от начислени и
неизплатени части от трудови възнаграждения в сума за получаване за периода м.06.2012г.-м.12.2012г. в това число: ТВ за м.06.2012г.- 40,78лв.; ТВ за
м.08.2012г.- 45,54лв.; ТВ за м.09.2012г.- 42,94лв.; ТВ за м.11.2012г.-
232,16лв.; ТВ за м.12.2012г.- 152,97лв., ведно
със законната лихва считано от 21.08.2013г. до окончателното плащане, както и СУМАТА от общо 35,90 лв.
(тридесет и пет лева и 90ст.), представляваща сбор
от лихви за забавено плащане на горните части от ТВ за
периодите от 30-то число на месеца следващ месеца на полагане на труда до 21.08.2013г., като отхвърля иска по чл.128 КТ за
трудови възнаграждения над размера от 514,39лв. до пълния претендиран такъв от общо
813,54лв., както и за лихви за
забавено плащане над 35,90лв. до пълния претендиран размер от общо 59,54лв и извън горните периоди, както и за законната лихва върху
разликата., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Транс сити” АД– в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе”
№21В, да заплати на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) - ДТ за производството, както и 50,0 лева (петдесет лева)- разноски
за ССЕ, в полза на
Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет, като отхвърля претенцията на Ц.Н.С., ЕГН ********** от
гр.Пловдив за разноски, като неоснователна.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от датата на която е обявена за решение-
27.12.2013г., а копие от същото да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала!
ИТ