Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Бяла С., 14.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 15 май, Две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 513/2018г. по описа на РС - Бяла С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.Б. Р. с ЕГН ********** *** и Ц.Х.Б. с ЕГН
********** *** и двете ищци чрез пълномощника си адв.Т.П. със съдебен адрес за
съобщения и призовка гр.В., ул.Полковник Лукашов № 8, ет.2, офис № 5 против Б.Х.Т.
с ЕГН ********** ***, с която са поискали да се допусне и извърши съдебна
делба, като се прекрати съсобствеността върху посочените в исковата молба
недвижими имоти, находящи се в с.Б., обл. В., останали им в наследство от общият
наследодател на страните по делото Х. Ц.Р., б.ж. на с.Б. починал на
17.10.2012г., при права: 4/6 ид.ч. за В.Б. Р., 1/6 ид.ч. за Ц.Х.Б. и 1/6 ид.ч. за Б.Х.Т..
С исковата молба на основание чл.349,ал.2 от ГПК е поискано вторият от
описаните имоти-Дворно място от 1200 кв.м., УПИ
XIIIкв.35, пл.№ 796 по плана на с.Б., ведно с постройките в него да бъде поставен в дял на В.Б. Р..
Исковата молба е вписана на 14.05.2018г. в СВ при БСлРС/л.33 от
делото/.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.34 от ЗС
вр.чл.69 от ЗН, вр. чл.341 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Б.Х.Т., чрез
пълномощника си мл.адв.М.М. е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, като е изразила желание за делба на процесните имоти
при квоти съгласно ЗН и посочени в и.м. от ищците.
Прави възражение за придобиване по давност на основание чл.79 от ЗС по
отношение на търговски обект с площ 28 кв.м. находящ се в УПИ XIIIкв.35, пл.№ 796 по плана на с.Б. част от
двуетажна жилищна сграда, по съображения изложени в писменият отговор.
На това основание и по реда на чл.342 от ГПК не желае този имот да бъде
включен в делбената наследствена маса.
С писменият отговор е приложила писмени доказателства.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени
в исковата молба и след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищците В.Б. Р. и Ц.Х.Б.
твърдят, че заедно с ответницата Б.Х.Т. са наследници на общият им наследодател
Х. Ц.Р., б.ж. на с.Б. починал на 17.10.2012г. В наследство от същият останали
следните недвижими имоти:
1/Поземлен имот представляващ ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО с площ 1550 кв.м., УПИ IX, кв.№ 65, пл.сн.№ 1532 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В.,
при граници: ПИ кад.№ 1532, УПИ VIII, кв.№ 65,
ПИ кад.№ 1535, УПИ ХII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1534, УПИ ХI, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1533, УПИ Х, кв.№ 65,
ул.”Г.С.Раковски”./виж уточняваща молба вх.№ 3334/14.05.2018г.-л.37 от делото/.
Данъчната оценка на този имот е 4998,80
лв./л.13 от делото/.
2/ Поземлен имот представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ 1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35, пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В.,
с находящите се в него постройки: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА построена
през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., от които 28 кв.м.са търговски
обект/магазин/ съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв.м. построена през
1986г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, ГАРАЖ със застроена площ от 20
кв.м. построен през 1980г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална
заверка на подписа, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.
посторена през 1930г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална
заверка на подписа, НАВЕС със застроена площ от 16 кв.м. построен през 1986г.
съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на подписа при
граници: ПИ кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ
кад.№ 802, УПИ VIII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ ХIV, кв.№ 35, ул.”Славко Ценов”./виж уточняваща молба вх.№
3334/14.05.2018г.-л.37 от делото/.
Данъчната оценка на този имот е 12839,20
лв./л.20 от делото/.
Видно от представено у-ние за сключен
граждански брак В.Б. Р. и Х. Ц.Р. са сключили граждански брак на 07.12.1961г.,
съгласно акт№ 71/07.12.1961г. на Община Б../л.40 от делото/. От брака имат
родени две деца: Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и
Б.Х.Т. с ЕГН **********.
Впоследствие Х. Ц.Р. е починал на
17.10.2012г. и като негови законни наследници в у-ние изх.№ 1997/11.12.2017г.
изд.от Община Б. са вписани страните по делото: В.Б. Р./съпруга/, Ц.Х.Б./дъщеря/
и Б.Х.Т./дъщеря/.
Приживе Х. Ц.Р. придобил по давност процесните
недвижими имоти по силата на приложените с и.м. нотариални актове/ Н.А.№ 223,
т.II, н.д.№ 388/1991г. по описа на РС-Б.С. за дворното
място от 1550 кв.м. придобито по давност/л.10 от делото/, Н.А.№ 140, т.I, н.д.№ 238/1991г. по описа на РС-Б.С. за дворното
място от 1200 кв.м. придобито по давност/л.14 от делото/.
С Н.А.№ 114,т. VII, рег.№ 6563, н.д.№ 1203/28.11.2012г. за
покупко-продажба на право на стореж и Н.А.№ 42,т. VIII, рег.№ 7031, н.д.№ 1319/21.12.2012г. за поправка на
на нотариален акт за покупко-продажба на право на стореж, ищците В. Р. и Ц.Б.
са продали на ответницата Б.Т. правото на строеж с площ 40 кв.м. за построяване
на магазин и офис с излаз и на границата на ул.”Славко Ценов” .
В писменият отговор ответницата Б.Т. прави възражение за придобиване по
давност на основание чл.79 от ЗС по отношение на търговски обект с площ 28
кв.м. находящ се в УПИ XIIIкв.35, пл.№
796 по плана на с.Б., който е част от двуетажна жилищна сграда, като на
основание чл.342 от ГПК не желае този имот да бъде включен в делбената
наследствена маса.
Във връзка с това нейно възражение са й допуснати свидетели при режим
на довеждане Д.Х. Н.и Л.Б.Б./без родство със страните по делото/.
И двамата свидетели посочиха, че къщата е находяща на ул.“Славко Ценов“
в с.Б., която представлява двуетажна постройка, като в приземния етаж се намира
процесният магазин, който е за
хранителни стоки. Той представлява стая принадлежаща към къщата, но има отделен
вход от към улицата.
Къщата е собственост на покойния баща на ответницата Т. и ищцата Б., и
съпруг на ищцата В.. Не знаят начина на придобиване на къщата, но към
настоящият момент в нея живее В., без да посочват кой етаж от къщата обитава.
Има отделен вход, през който В. влиза в къщата, а магазинът има друг отделен
вход от към улицата, през който влизат клиентите. Знаят, че Б.Т. стопанисва
магазина и е управител на фирмата като едноличен търговец.
Свидетелката Д.Н. не знае този магазин някога да е бил самостоятелен
обект, тъй като се намира в самата къща. Б. го стопанисва от 1994г., като не е
възпрепятствала посещението на майка си и сестра си до магазина. Магазина е с
работно време от 7,00 до 19,00 часа,
включително и в почивните дни.
Влошените отношения между страните по
делото датират от една година заради магазина. Друг магазин до къщата няма
построен. Не знаят дали страните са си уредили финансово отношенията след
смъртта на общият им наследодател.
Свидетелите посочиха, че сестрите Б. и Ц.
имат самостоятелни жилища в гр.В.. Ц. посещава родният си дом в почивните дни,
като преди години е работила в магазина,
като продавач. Фирмата се води на Б. и тя работи в магазина изцяло, като тя го
ръководи и цялата търговска дейност минава през нея.
Свидетелят Бичовски заяви, че в магазина няма санитарен възел, но има
водопровод и ел. инсталация и това го знае лично от ответницата Б.Т..
По делото са представили саморъчни декларации от 03.03.2013г. подписани
от Ц.Б. и Б.Т., с които декларирали, че майка им В. Р. изплатила наследственият
дял от баща им Х. Русиновски равняващ се на 1/6 ид.ч. в пари./л.23,24 от
делото/.
В хода на процеса ищцата В. Р. е продала на дъщеря си Ц.Б. с договор за
покупко-продажба от 08.03.2019г. с нотариална заверка на подписите по реда на
чл.212 от ЗЗД наследствените си права, като съвкупност от права и задължения,
включително и правото на собственост върху недвижимите имоти в с.Б., останало й
в наследство от покойният й съпруг Х. Русиновски за сумата от 500,00 лв.
От така изложената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл.344,
ал.1 от ГПК в решението,с което се допуска делбата,съдът се произнася по
въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността
на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен
имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към
ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на
съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в
съсобствеността.С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди
всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост
между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост,
не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на
собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата.
По делото е безспорен факта, че ищцата В.Б.
Р. и Х. Ц.Р. са сключили граждански брак на 07.12.1961г., съгласно акт№
71/07.12.1961г. на Община Б../л.40 от делото/, от който брак имат родени две
деца: Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и Б.Х.Т. с
ЕГН **********.
Безспорно е, че Х. Ц.Р. е починал на
17.10.2012г. и като негови законни наследници са страните по делото.
Не се оспорва, че приживе Х. Ц.Р.
придобил процесните недвижими имоти по силата на приложените с и.м. нотариални
актове/ Н.А.№ 223, т.II, н.д.№
388/1991г. по описа на РС-Б.С. за дворното място от 1550 кв.м. придобито по
давност/л.10 от делото/ и Н.А.№ 140, т.I, н.д.№ 238/1991г. по описа на РС-Б.С. за дворното
място от 1200 кв.м. придобито по давност/л.14 от делото/.
Безспорно е, че ищците В. Р. и Ц.Б. с
Н.А.№ 114,т. VII, рег.№ 6563, н.д.№
1203/28.11.2012г. за покупко-продажба на право на стореж и Н.А.№ 42,т. VIII, рег.№ 7031, н.д.№ 1319/21.12.2012г. за поправка на
на нотариален акт за покупко-продажба на право на стореж са продали на
ответницата Б.Т. правото на строеж с площ 40 кв.м. за построяване на магазин и
офис с излаз и на границата на ул.”Славко Ценов”, което право обаче не е
реализирано/видно от свидетелските показания на
Лъчезар Бичовски и Д.Н./.
В настоящия случай без съмнение е налице
съсобственост по отношение на процесните имоти, находящи се в с.Б. и този
въпрос изобщо не е спорен между страните по делото.
Приложените по делото саморъчни декларации от 03.03.2013г. подписани от
Ц.Б. и Б.Т., с които са декларирали, че майка им В. Р. им изплатила
наследственият дял от баща им Х. Русиновски равняващ се на 1/6 ид.ч. в
пари./л.23,24 от делото/, не могат да бъдат зачетени от настоящият съдебен
състав. Същите не представляват отказ от
наследство, нито покупко-продажба на наследство, тъй като не са извършени в
съответната законова форма./писмена с нотариална заверка на подписа/.
Безспорно по делото е, че ищцата ищцата В. Р. е продала на дъщеря си Ц.Б.
в хода на процеса с договор за покупко-продажба от 08.03.2019г. с нотариална
заверка на подписите по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените си права, като
съвкупност от права и задължения, включително и правото на собственост върху
недвижимите имоти в с.Б., останало й в наследство от покойният й съпруг Х.
Русиновски за сумата от 500,00 лв.
Спорен между страните по делото е въпроса за търговски обект/магазин/ с площ 28 кв.м.
съгласно декларация № 511/11.12.2017г., който е част от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА построена през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., в поземлен имот представляващ ДВОРНО МЯСТО с
площ 1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35, пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В.,
с находящите се в него постройки.
Ответницата Б.Т. в писменият си
отговор и в с.з. прави възражение за придобиване по давност на основание чл.79
от ЗС по отношение на търговски обект с площ 28 кв.м. находящ се в УПИ XIIIкв.35, пл.№ 796 по плана на с.Б., който е
част от двуетажна жилищна сграда, като на основание чл.342 от ГПК не желае този
имот да бъде включен в делбената наследствена маса.
Съдът счита, че това нейно
възражение е неоснователно по следните съображения:
Статутът на една вещ като недвижим имот се определя
въз основа на закона и характеристиките на вещта, а не от волята на страните.
Ответницата Т. третира процесната стая като такава, която е самостоятелно
обособена. От представените доказателства не се установява, че стаята е
обособена като самостоятелен обект, за да е предмет на отделна прехвърлителна
сделка, която стая е част от наследствения недвижим имот. Съсобствеността върху
тази стая не е била ликвидирана и съсобствениците не са имали обособени дялове.
За процесната стая от 28 кв.м.
преустроена на търговски обект/магазин/ в процесния имот няма писмени
доказателства да е самостоятелно обособен обект, чието право на
собственост да подлежи на прехвърляне отделно от главната вещ(двуетажна масивна
жилищна сграда построена през 1925г.), чиято принадлежност е.
Предмет на съдебна делба
могат да бъдат само самостоятелно съществуващи недвижими вещи. Според Решение №
30/07.02.2012г. по гр.д.№ 401/2011г, г.к., І Г.О. на ВКС, „когато недмижимата
вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която
по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище,
ателие, магазин или др. подобни/. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 202 от ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до
придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и
останалата част от сградата са били разделени на два и повече обекта с одобрен
архитектурен/ инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни
правила и норми”. В случая такъв инвестиционен проект не е одобрен, т.е. сградата
не е била разделена, поради което не може да се приеме твърдението, че по
отношение на жилищната сграда са налице два самостоятелни обекта. В тази
връзка са и показанията на свидетелите Д.Х.
Н.и Л.Б.Б., които посочиха, че къщата находяща се на ул.“Славко Ценов“ в с.Б.,
представлява двуетажна постройка, като в приземния етаж се намира процесният
магазин, който е за хранителни стоки.
Той представлява стая принадлежаща към къщата и никога не е бил самостоятелен обект, тъй като се намира в
самата къща, но има отделен вход от към
улицата. Или фактическото положение на ползването на
сградата не е било юридически узаконено в съответствие със нормите на ЗУТ,
постъпки за което не са правени от страните по делото.
Ответницата Т. претендира
собствеността върху идеална част/стаята от 28 кв.м./ от жилищната
сграда/къщата/. Дори и да беше доказала
осъществявано владение върху реална част от същата, в какъвто смисъл са изложените
твърдения, то това не би могло да обоснове извод, че е придобила собствеността върху
съответните идеални части от имота/стаята/ по давност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че така направеното възражение от ответницата Т. за придобиване на търговски
обект/магазин/ с площ 28 кв.м., който е част от процесният недвижим имот и принадлежи към него, като не
е обособен като самостоятелен обект, следва да се отхвърли като неоснователно и
недоказано.
В случая В. Р. е наследник по закон/съпруга/
на покойния си съпруг Х. Русиновски по силата на брачната връзка и на основание
чл. 9 ал.1 ЗН. Тя е
наследник на наследството на покойния си съпруг си в равен дял с този на
дъщерите си Ц. и Б.. Делът на В. Р. се формира върху цялото наследствено
имущество и това, което е лично притежание на наследодателя и нейната половина
от прекратена със смъртта СИО. В случая съпругата В. има 4/6 ид.ч. от процесните имоти/които са
СИО, придобити по време на брака, от
които: 1/2 ид.ч.=3/6 ид.ч. на лично основание и 1/3 и.ч.=1/6 ид.ч. от
наследството на съпруга си Х. Русиновски, която е равна на частта на всяко от
двете деца/.
Дъщерите Ц.Б. и Б.Т. съгласно чл.5,ал.1
от ЗН наследяват по равни части от наследственото имущество останало от
покойният им баща Х. Русиновски, т.е. по 1/6 ид.ч. всяка една от тях.
Установи се, че в хода на процеса ищцата В. Р. продала по реда
на чл.212 от ЗЗД наследствените си права, като съвкупност от права и
задължения, включително и правото на собственост върху недвижимите имоти в с.Б.,
останало й в наследство от покойният й съпруг Х. Русиновски на дъщеря си Ц.Б. с
договор за покупко-продажба от 08.03.2019г. с нотариална заверка на
подписите за сумата от 500,00 лв. Тази
разпоредителната сделка по чл.212 от ЗЗД не променя наследствения характер на
имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.
Въпреки разпореждането в съсобствеността не участват трети за наследството
лица. В случая делът на В. Р. наследен от нейният съпруг Х. Р. в размер на 1/3
ид.ч.=1/6 ид.ч. по силата на договора за продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД, само уголемява делът на дъщеря
й Ц.Б..(2/6 ид.ч.=1/6 ид.ч. по наследство от баща й и 1/6 ид.ч. от продажбата
на наследствени права от майка й). Или правата на съделителите в настоящият
процес върху процесните недвижими имоти са, върху които следва да се допусне
съдебната делба са както следва: 3/6
ид.ч. за В. Р., 2/6 ид.ч. за Ц.Б. и 1/6 ид.ч. за Б.Т..
Воден от гореизложените мотиви и на
основание чл.34 от ЗС вр.чл.69 от ЗН,
вр. чл.341 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ възражението на Б.Х.Т. с ЕГН ********** ***, за придобиване по давност
на основание чл.79 от ЗС търговски обект/магазин/ с площ 28 кв.м. находящ се в
УПИ XIII, кв.35, пл.№ 796 по плана на с.Б.,
който е част от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м.
и изключването му от наследствената маса на основание чл.342 от ГПК, като неоснователно
и недоказано.
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА между съделителите В.Б.
Р. с ЕГН ********** ***, Ц.Х.Б. с ЕГН **********
*** и Б.Х.Т. с ЕГН ********** *** по отношение
на следните недвижими имоти, находящи се в с.Б., обл.В.:
1/Поземлен имот представляващ ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО с площ 1550 кв.м., УПИ IX, кв.№ 65, пл.сн.№ 1532 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В.,
при граници: ПИ кад.№ 1532, УПИ VIII, кв.№ 65,
ПИ кад.№ 1535, УПИ ХII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1534, УПИ ХI, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1533, УПИ Х, кв.№ 65,
ул.”Г.С.Раковски“.
2/ Поземлен имот представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ 1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35, пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В.,
с находящите се в него постройки: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА построена
през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., от които 28 кв.м.са търговски
обект/магазин/ съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв.м. построена през
1986г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, ГАРАЖ със застроена площ от 20
кв.м. построен през 1980г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална
заверка на подписа, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.
посторена през 1930г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална
заверка на подписа, НАВЕС със застроена площ от 16 кв.м. построен през 1986г.
съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на подписа при
граници: ПИ кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ
кад.№ 802, УПИ VIII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ ХIV, кв.№ 35, ул.”Славко Ценов”, при КВОТИ: за В.Б. Р.-3/6 ид.ч., за Ц.Х.Б.-2/6
ид.ч. и за Б.Х.Т.-1/6 ид.ч.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок пред Окръжен съд гр.В. от уведомяването на страните по
делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: