№ 18
гр. В., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20231300500399 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на О. П. К.,В. Б. Д.
и А. Г. П. чрез адв. Кр.К. против Решение №688 от 30.10.23г. по гр.д.
№2622/22г. на ВРС.Счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано и иска от съда да го отмени.
С въззивната жалба навежда нови доводи относно
собствеността на процесния имот като твърди,че същият е останал в
наследство от дядото на ищеца О. П. К. и респективно от прадядото на
ищците В. Б. Д. и А. Г. П..Твърди,че построената в имота МЖС е строена от
синовете на общия наследодател-двамата братя П.И.К.. и М.И. К..Позовава се
на решение №900 от 14.08.1992г. по гр.д. №859/92г. на РС-В.,с което е
признато правото на собственост на П.Й. К. върху ½ ид.ч. от сградата –втори
етаж и ½ ид.ч. от дворното място,съставляващо имот УПИ 75 в кв.8 по плана
на с. А.,обл. В..Твърди,че ищците са плащали данък сгради за тяхната ½ ид. ч.
от имота от 1992г. до момента непрекъснато.Счита,че обстоятелството,че
ищците не живеят в Б. не ги прави несобственици на имота.Оспорва
непрекъснатото владение от страна на ответницата в продължение на
30години.
1
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба М. К. М. чрез адв.Л.С. е подал писмен отговор,с който оспорва
въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение,а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Счита,че по несъмнен
начин е установено пред първоинстанционния съд непрекъснатото и
необезпокоявано владение на М. К. М. върху имот повече от 10 години след
продажбата му през 1992г.Твърди,че е манифестирала правото си на
собственост като е извършвала редица ремонти по сградата и в двора докато
ищците не са идвали в имота от 30 години и съседите не ги познават.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.34 от ЗС. Иска се делба на съсобствен между страните имот с
права 1/2ид.ч. общо за ищците О. П. К.,В. Б. Д. и А. Г. П. и 1/2ид.ч. за
ответницата М. К. М..
Предявен е насрещен иск от М. К. М.,с който се иска да
бъде признато по отношение на О. П. К.,В. Б. Д. и А. Г. П.,че тя е собственик
на основание давностно владение на процесния имот и да бъде отменен НА
№99,т. VIII,н.д. №3995/97г. на нотариус Т.А.,с който О. П. К. и Г. П. Й. са
признати за собственици на 1/2ид.ч. от парцел I-75 в кв.8 по плана на с.
А.,целият от 1900кв.м.,ведно с ½ ид.ч. от построената в парцела МЖС.
Установено е пред първоинстанционния съд,че на М.Й. К. е
издадено Строително разрешение №79 от 18.04.1984г. за построяване на
жилищна сграда в собствения му имот в с.А..С НА №187 ,т.II,н.д. №974 от
29.05.1992г. М.Й. К. е признат за собственик по обстоятелствена проверка на
½ ид.ч. от парцел I-75 в кв.8 по плана на с. А. ,целият от 1900кв.м.и цялата
двуетажна МЖС със застроена площ от 56кв.м.С НА №108 от 10.06.1992г.
М.Й. К. продава така описания имот на М. К. М.,която е дъщеря на жената,с
която М.Й. К. е живял на съпружески начала дълги години преди това и до
смъртта си.
Представен е НА №9,т.IV,рег №7629,д.№374 от
11.08.2011г.,с който Н.Л.Н. дарява майка си М. К. М. с ½ ид.ч. от ПИ №75 в
кв.8 по плана на с.А. с площ от 1943кв.м.,съставляващ УПИ I-75 в кв.8,ведно с
построената в имота двуетажна МЖС със застроена площ от 68кв.м.
2
Ищците пред първата инстанция се легитимират като
собственици с НА №99,т. VIII,н.д. №3995/97г. на нотариус Т.А.,с който О. П.
К. и Г. П. Й. са признати за собственици на 1/2ид.ч. от парцел I-75 в кв.8 по
плана на с. А.,целият от 1900кв.м.,ведно с ½ ид.ч. от построената в парцела
МЖС.След смъртта на Г. П. Й. нейни наследници са другите двама ищци В. Б.
Д. и А. Г. П..
Пред РС-В. са събрани гласни доказателства като
разпитаните свидетели,съседи на процесния имот в с.А., са заявили,че не
познават ищците и те не са идвали в имота.От друга страна са заявили,че М.
К. М. живее в имота постоянно от 30 години.Преди това като дете тя е живяла
там с нейната майка и М.Й. К.,които са живели на съпружески начала,че те са
построили сградата в имота и са ползвали целия имот необезпокоявано от
никого и след като имота е прехвърлен на М. К. М. тя е продължила да живее
в него.
При тези данни ВРС е отхвърлил иска и не е допуснал да се
извърши делба между страните като е приел,че ищците не са съсобственици
на имота,а ответницата М. К. М. го е придобила на основание давностно
владение,продължило повече от 10 години. Отменен е НА №99,т. VIII,н.д.
№3995/97г
Пред въззивната инстанция е прието като доказателство
копие от срочната книга на ВРС,от която е видно,че е било образувано гр.д.
№859 по описа за 1992г. с ищец П.Й. К. срещу М. К. с правно основание
чл.431 ГПК и е постановено решение №900 от 14.08.1992г.,с което признато
за установено,че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от МЖС в парцел I-75 в кв.8
в с. А. и отменя постановление на Нотариуса от 29.05.1992г. по н.д.974/92г. и
нот акт 187.По приложеното копие от описната книга на ВРС за 1992г. няма
данни решението на съда да е обжалвано и същото е архивирана под №77/93г.
Въззивният съд е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за разпит на 4 свидетели предвид преклузията на чл.266 ГПК.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Жалбоподателите,ищци пред първата инстанция ,едва с
въззивната жалба навеждат нови обстоятелства по предявения иск.В ИМ се
сочат единствено приложените нотариални актове и описание на процесния
3
имот,а едва с въззивната жалба се сочи,че имота е наследствен на двамата
братя Петко и М. К.и,че са водени дела във връзка със собствеността на МЖС
в имота и др.Имената на страните по делото и техните праводатели също са
посочени по различен начин-Анабел е записана „ Албена“ във въззивната
жалба,Петко и М. са с бащини имена „Иванови“ вместо Йовкови,което е
пропуск от страна на процесуалния представител на жалбоподателите.
По същество:
Пред първата инстанция е установено,че с НА №187
,т.II,н.д. №974 от 29.05.1992г. М.Й. К. е признат за собственик по
обстоятелствена проверка на ½ ид.ч. от парцел I-75 в кв.8 по плана на с. А.
,целият от 1900кв.м.и цялата двуетажна МЖС със застроена площ от 56кв.м.С
НА №108 от 10.06.1992г. М.Й. К. продава така описания имот на М. К. М..
От представените по делото пред въззивната инстанция
доказателства е видно,че НА №187/92г. е бил отменен в частта за ½ и.ч. от
МЖС по иск,предявен от Петко К. срещу М. К..НА №108 от 10.06.1992г.,с
който ½ ид.ч. от парцела и цялата МЖС са продадени на М. К. М. няма данни
да е отменен и той продължава да съществува в правния мир.
Безспорно е установено от свидетелските показания,че от
1992г. М. К. М. живее непрекъснато в процесния имот,поддържа го,прави
ремонти,обработва дворното място и манифестира намерението си на
собственик върху целия имот.
Не са подкрепени с доказателства твърденията на
жалбоподателите,че са идвали в имота,че са плащали данъци и такси за
съответната ид. част или да са изразявали по какъвто и да било начин права
на съсобственици на имота,чиято делба искат.
От представения НА №9,т.IV,рег №7629,д.№374 от
11.08.2011г.,с който Н.Л.Н. дарява майка си М. К. М. с ½ ид.ч. от ПИ №75 в
кв.8 по плана на с.А. с площ от 1943кв.м.,съставляващ УПИ I-75 в кв.8,ведно
с построената в имота двуетажна МЖС със застроена площ от 68кв.м. може
да се направи извод,че за периода от 1992г. до 2011г. с процесния имот е
имало действия на разпореждане за частта от ½ ид.ч. от парцела и
построената в него МЖС и тази част не е била единствено във владение на М.
К. М. като собственик.Дори да се приеме като начална дата на владение с
анимус да свои тази част от имота като собствен момента от дарението през
4
2011г. ,то до 2022г.,когато е предявен иска за делба пред ВРС са изминали
повече от 10г. и отново се налага извода,че М. К. М. е придобила ½ ид.ч. от
парцела и построената в него МЖС по давност.Останалата ½ ид.ч. от
парцела тя владее от 1992г и до настоящия момент и там има изтекла
придобивна давност повече от 30 години.
Въззивната инстанция споделя изложеното от
първоинстанционния съд в мотивите на решението във връзка с института на
придобивната давност,поради което не следва да го преповтаря-чл.272 ГПК.
Относно НА №99,т. VIII,н.д. №3995/97г. на нотариус
Т.А.,с който О. П. К. и Г. П. Й. са признати за собственици на 1/2ид.ч. от
парцел I-75 в кв.8 по плана на с. А.,целият от 1900кв.м.,ведно с ½ ид.ч. от
построената в парцела МЖС районния съд е изложи правилни и обосновани
мотиви като е приел,че отразеното в него няма доказателствената материална
сила относно удостоверените в него факти и правилно го е отменил.
По изложените съображения, въззивната инстанция счита
жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Няма данни да са направени разноски ответника по жалба
пред въззивната инстанция, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №688 от 30.1023г. по гр.д.
№2622/22г. на Районен съд-В..
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5