ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7677/14.6.2019г.
гр. Варна
Варненският районен съд, XLIII - ти състав. На четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стоян Колев
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8919 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е искова молба от О.Ф.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
********* срещу М.С.Н., ЕГН **********
и Х.С.Х., ЕГН ********** и двамата с
настоящ адрес в гр. Добрич, с която е предявен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД.
Съгласно общата разпоредба на чл.
105, ал. 1 ГПК, исковете срещу физически лица се предявяват пред съда, в чийто
район се намира постоянният им адрес. В случая обаче е налице специална местна
подсъдност. Съгласно чл. 113 ГПК, в редакцията му към ДВ, бр. 65 от 2018 г, в
сила след 7.08.2018 г, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния.
В случая ищецът черпи правния си
интерес от обстоятелството, че е страна по сключен с ответниците договор за потребителски
кредит, като се основава на твърдения, че е придобил качеството на кредитор на
основание договор за цесия от предходния кредитор - „Банка ДСК" ЕАД.
Съдът намира, че в случая ответниците
имат качеството “потребител на финансова услуга” по смисъла на §13, т. 1, във
вр. с т. 12 от ДР ЗЗП, от което следва, че ищецът предявява претенции носещи
белезите на искове срещу потребители по смисъла на чл. 113 ГПК.
Според твърденията в исковата
молба ищецът се легитимира спрямо ответниците, като кредитор, придобил това си
качество в следствие на сключен договор за цесия, по силата, на който „Банка
ДСК" ЕАД му е прехвърлила вземанията по договора за кредит за текущо
потребление. Прехвърлянето на вземането обаче, не заличава качеството на
потребител за заемателя. В разглеждания случай,
продажбата на вземането от първоначалния кредитор не в състояние да промени
основанието, от което същото е възникнало. Спрямо цесионера, правоотношението
си остава такова, каквото е било между цедента и длъжника. Така спрямо
преобретателя на вземането, длъжникът може да противопостави всички възражения
за погасяване и недължимост, както и свързаните с качеството му на потребител
по договора за банков кредит, без значение дали цесионерът
има качеството на банка, или упражнява дейност, като кредитна институция.
Съдът намира, че исковете не са
надлежно предявени пред ВРС, като местно компетентен съд съгласно разпоредбата
на чл. 113 ГПК, като съдът в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, поради което е
неприложима общата местна подсъдност по чл.108 от ГПК. В случая местно
компетентен е съдът по настоящия адрес на ответниците–потребители, а именно
Районният съд в гр. Добрич.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 113 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРЕД СЕБЕ СИ производството по гр.д.
№ 8919/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 43 състав и ИЗПРАЩА делото ПО ПОДСЪДНОСТ на Районен
съд – гр. Добрич, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113 и чл. 119, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………