№ 463
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430105*** по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Л.Й. М. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** срещу А.Й. Т. ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. *** и Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в
***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответницата Л. П. П. дължи на ищеца сумата от 3333
лева, а А.Й. Т. сумата от 750 лева, ведно с законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното му плащане, както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№3754/2021 г. на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, срещу която длъжниците са възразили, поради което в
срок предявява иск за установяване на съществуването на вземането си.
Твърди, че наследодателят на ответниците е издал в полза на Л.. Й. М. запис
на заповед на 01.10.2017 г., с падеж 01.10.2017 г. и място на плащане гр. ***.
Излага се, че сумата не е заплатена на посочения падеж. Сочи се, че след
смъртта на длъжника на 14.12.2020 г. дългът ме у наследен от ответниците по
делото, които не са заплатили същия. С оглед на изложеното моли съда да
1
уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът навежда доводи, че сумата по
процесния запис на заповед е дадена в заем на наследодателя на ответника за
закупуване на земи, машини и препарати. Сочи, че ищцата е продала земя на
наследодателя им, която е разпределена между нея /ищцата/ и ответницата
А.Т., като от своя дял ищцата е отразила плащане по запис на заповед.
Твърди, че отразяването на плащането върху записа на заповед се намира у
ответниците.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна
писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан, за което развива подробни съображения.
В срока за отговор ответниците Л. П. П. и А.Й. М. са депозирал отговор
на ИМ. Оспорва иска по основание и по размер, както и изложените в
исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, че наследодателят на
ответниците не е подписвал процесната запис на заповед. Оспорва
автентичността на документа. Навеждат доводи, че процесната сума по
издадения запис на заповед не е предавана от страна на ищеца на
наследодателя на ответниците - издател по записа на заповед. Сочи, че не е
налице валидно каузално правоотношение в този смисъл. Счита, че записът
на заповед не носи задължителните реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ.
Твърди се, че вземането по Записа на заповед е погасено по давност. Излага
се, че ценната книга е издадена на 01.10.2017г. и е предявена на 01.10.2017г.
Сочи, че вземането срещу издателя на записа на заповед се погасява с
изтичането на 3-годишна давност съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 537 от
ТЗ, поради което и правото на ищеца на иск по ценната книга се е погасило по
давност, считано от 01.10.2020 г и към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК- 17.06.2021 г. е било погасено по давност. Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответниците моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
2
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3754/2021г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от Л.М. срещу ответниците, в качеството им на наследници на
Й.Д.П. за процесните суми, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021
г. до окончателното плащане, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 84,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед за изпълнение № 2358/17.06.2021 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжниците в настоящето
производствто. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да
оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщено като част от исковото производство е и процесната Запис на
заповед, от която се установява, че наследодателят на ответниците по делото
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на Л.. Й. М. на 01.10.2017
г. сумата от 5000,00 лева. Установява се, че върху процесната запис на
заповед няма други отбелязвания.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници на Й.Д.П. се
установява, че негови наследници са ответниците по делото и Л.. Й. М..
Представено като доказателство по делото е и пълномощно с рег №
1805 и рег. №1806, том Іп, дело №132/09.11.2017 г. на нот. К М. с рег. №***
на НК София с район на действие ПлРС, от което е видно, че Й.Д.П. е
упълномощил дъщеря си Л.. Й. М. да продаде притежавани от него
земеделски земи. Видно е, че е на пълномощното е отбелязано, че същото е
върнато на издателя си.
Установява се от приложено по делото пълномощно от Й.Д.П. към
дъщеря си Л.. Й. М., неподписано и ненотариално заверено, че на него
ръкописно е написано, че е получена сума от „4800 лева“, като приход от
продажба на земя, от които Анелия е получила 2275,00 лева, а Л.имка 2275,00
лева, срещу които суми има и подпис.
Изслушано по делото е и заключение по допуснатата СГЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по
делото. От заключението на същата се установява, че подписът в графа
„Издател“ и „предявена на“ в процесната запис на заповед са положени от
3
Й.Д.П..
Зададени по реда на чл.176 ГПК са и въпроси на ответницата Л. П. П..
Същата отрича наследодателя й през лятото на 2018 г. да е плащал на дъщеря
си, която от своя страна да е изготвила разписка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор, спрямо ответниците, въз основа на валиден
запис на заповед, ликвидност и изискуемост на задължението.
Съответно в тежест на ответниците по делото е да установят всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите и, че същите са погасени по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№3754/2021 г. че в полза на Л.. Й. М. е издадена по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от наследниците на длъжника и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на подписан от
наследодателя на ответника запис на заповед, която му е прехвърлена с
договор за цесия.
Ответниците своевременно от своя страна са направили възражение,
както, че не дължат процесната сума, така и, че вземането е погасено по
давност.
Съдът намира, че представеният документ по реда на чл.417, т.10 от
ГПК е действителен, Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от
ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и
4
в самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 5000,00 лева, с
падеж на 01.10.2017 г., място на издаване /гр. Плевен/ и място на плащане
/гр.Плевен/, отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и
същият, както и поемателя са надлежно индивидуализирани. Същевременно
по делото е въведено твърдение, за наличие на каузално правоотношение, а
именно договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. Спорно по
делото е дали е процесният запис на заповед е подписан от наследодателя на
ответниците и дали е налице изтекла погасителна давност.
От приобщената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадена безспорно се установи, че наследодателя на
ответниците е подписал процесната запис на заповед, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Спорно по делото е дали е имало плащане от страна на наследодателя
на ответниците, с което плащане да се прекъсне преклузивния давностен
срок. Предмет на делото са вземанията по менителничния ефект, независимо
въведените от ищеца твърдение / възражения, основано на наличие на
каузално правоотношение по повод или във връзка с които е издадена ценната
книга, като доколкото правото на иск обхваща вземанията по абстрактните
сделки /запис на заповед /, погасяването на исковете по давност се регулира
от специалната норма на чл.531, ал.1 ЗЗД, изключваща приложението на
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Тригодишният давностен срок по
чл.531, ал.1 ТЗ тече от датата на падежа на записа на заповед, уговорен на
определен ден - 01.10.2017г., и изтича на 01.10.2020г., преди предявяване на
установителните искове за съществуване на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение, които, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се считат заведени от
момента на подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК – 14.06.2021 г.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи по несъмнен начин, че е налице плащане преди 01.10.2020 г. По
делото не се събраха доказателства кога е извършено плащането, дали някой
друг освен страните е присъствал, както и дали е съставена разписка за
извършеното плащане. Не се събраха доказателства, че волята на длъжника е
била, ако е имало действително плащане, по процесния запис на заповед и
каква сума да се приспадне от него. Съдът приема, че не е имало плащане по
процесната записи на заповед и поради факта, че кредиторът в лицето на Л.М.
5
е претендирала в заповедното производство цялата сума, а не сумата,
намалена с направеното плащане, което е следвало да бъде съобразено от нея
при депозиране на заповедта.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК вземането на длъжника е било погасено по
давност, поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат разноски в
размер на 820,00 лева. От ищеца своевременно е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения за
защита по настоящето дело за процесуално представителство на едно лице
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 580,00 лева. Доколкото
по делото процесуалният представител на ответника е осъществил защита на
двама ответници настоящият състав на съда приема, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Й. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. *** срещу А.Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538,
ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 833,00 лева, дължима
по по запис на заповед от 01.10.2017 г., с падеж 01.10.2017 г. и място на
плащане в гр. ***, издаден от наследодателя й Й.Д.П., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното му плащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Й. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. *** срещу Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538,
ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 3333,00 лева, дължима по
по запис на заповед от 01.10.2017 г., с падеж 01.10.2017 г. и място на плащане
в гр. ***, издаден от наследодателя й Й.Д.П., ведно със законната лихва
6
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното му плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.Й. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на А.Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** и на Л. П.
П. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, сумата от 820,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7