Решение по дело №5099/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И към решение по НАХД № 5099 по описа за 2021 год. на Варненския районен
съд, ХХХVІІ наказателен състав.

По отношение на обвиняемия Д. В. Д. - роден на *** в гр.Варна, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** от
Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от
НПК, за извършено от същия деяние по престъпление по чл. чл.343, ал.1, б. „Б", пр. 2, вр.
чл.342 ал. 1 от НК:
За това, че на 05.02.2021 г. в гр.Варна, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ“
с рег. № В 82-25 КР, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП:
„На пътно платно с двупосочни движение на водача на пътното превозно средство е
забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да
се движи в лентите за насрещно движение“, чл.20, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч за пътно превозно средство от категория „В“ – 50 км/ч в
населено място“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на СТ. В. В.,
изразяваща се в счупване на четвърти поясен прешлен /Л4/, обуславило трайно затрудняване
движенията на снагата за период по-голям от един месец.

Предлага се Д. да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78”А”
от НК и да му бъде наложено административно наказание. В съдебното заседание
представител на ВРП не се явява.
В съдебно заседание обв.Д. не се явява лично, а се представлява от упълномощен
защитник - адв. С.С. от ВАК. Защитникът на обвиняемия, в хода на съдебните прения,
излага становище, че са налице предпоставките на чл.78А. от НК. Акцентира, върху
икономическата обстановка в страната, като моли спрямо него да се наложи минимално
административно наказание „глоба“ и да не се налага наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Д. В. Д. - роден на *** в гр.Варна, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
На 05.02.2021 г., около 08.00 часа, обв.Д. бил в гр.Варна и управлявал собствения си
лек автомобил марка „БМВ” с рег. № В 82-25 КР като пътувал сам по ул.“Девня“, в посока
ЖП-гара към с.Казашко, общ.Варна /към изхода на града/. Д. наближил пътния участък на
ул.“Девня“, където минавал стар ж.п. прелез /района на улицата пред магазин „Аветисян“/.
Движението в този район на ул.“Девня“ било двупосочно, с обособени две пътни платна за
движение, съответно ляво пътно платно в посока към с.Казашко и дясно пътно платно
посока ж.п. гара – Варна. Лявото пътно платно на улицата, по която се движел обв.Д. била
разделена на три пътни ленти за движение, разделени с надлежна пътна маркировка.
Дясното платно на ул.“Девня“ също било разделено на три пътни ленти за движение,
разделени с маркировка „единична прекъсната линия“. В описания участък, разделения
„остров“ между двете пътни платна да движение бил прекъснат. През прекъснатата част на
разделителния „остров“ преминавала железопътната линия, пресичаща двете платна на
ул.“Девня“. Пътната настилка била от асфалт, суха, без видими препятствия по платното за
движение. Обвиняемият Д. управлявал л.а. марка „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР, в крайна лява
лента /в неговата посока за движение/. Въпреки, че се намирал в населено място, скоростта
на движение на автомобила, управляван от Д. била – 112.61 км/ч.
По същото време, на 05.02.2021 г. по ул.“Девня“ в гр.Варна се движел л.а. марка
„Ситроен Ц5“ с рег. № СА 71-18 МС, управляван от св.СТ. В. В.. Той пътувал сам в
автомобила в посока от с.Казашко, общ.Варна към ж.п. гара – Варна, движейки се в крайна
лява лента за движение / в неговата посока за движение/ със скорост – 79.78 км/ч, като
1

постепенно се приближавал към района на ул.“Девня“, където преминавала железопътната
линия. Управлявайки л.а марка „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР, със скорост - 112.61 км/ч, на
около 20 метра от ж.п. прелеза пресичащ платното за движение, обвиняемия Д. загубил
кантрол над управляваното от него МПС, в резултат на което л.а. се отклонил на ляво и
навлязъл в крайна лява лента за насрещно движение, по която се движел управлявания от
св.В. лек автомобил. Д. забелязал насрещно движещия се автомобил и тъй като не успял да
овладее превозното средство, задействал спирачната му система. Св.В. също възприел
внезапно в неговата пътна лента автомобил „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР, управляван от
обв.Д.. За да предотврати настъпването на ПТП, той също предприел аварийно спиране и
отклоняване на своя автомобил надясно, спрямо посоката му на движение.Въпреки това,
при създалата се ситуация автомобила управляван от обвиняемия Д. блъска насрещно
движещия се автомобил, управляван от св.В.. След удара л.а. „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР се
завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка, изминал 1.72 м. и спрял. След удара л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. № СА
71-18 МС се завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на въртене на
часовниковата стрелка, изминал 4.44 м. и спрял. Веднага след л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. №
СА 71-18 МС преустановил движението си, св.В. излязъл от превозното средство, но тъй
като изпитал силна болка в областта на кръста , отново влязъл в автомобила и легнал на
задната седалка. След като л.а. управляван от Д. преустановил движението си, той също се
опитал да излезе от автомобила, но не успял, тъй като бил затиснат от деформациите
настъпили по таблото на автомобила. На мястото на ПТП се намирали св.С.С. и св.Д.М..
Св.Стоянов се обадил на тел.112 и съобщил за случилото се.
След инцидента св.В. и обв.Д. били откарани в МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна, където им
била оказана медицинска помощ
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза
на 05.02.2021 г. пострадалия СТ. В. В. на 45 г. е получил следните увреждания: счупване на
Л4 /четвърти поясен прешлен/. Приет на лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ – неврохирургия
където му била направена операция за стабилизация на гръбначния стълб: „перкутана
транспедикуларна вертебропластика“. Счупването на четвъртия поесен прешлен /Л4/ е
обуславило трайно затрудняване движенията на снагата за период, по-голям от един месец.
Непосредствено след инцидента св.В. не е губил съзнание. Полученото счупване на
четвърти поясен прешлен /Л4/ е получено по общия механизъм на удари с или върху твърди
тъпи предмети и може да бъде причинено при конкретното ПТП по описания начин.
От заключението на изготвената в хода на ДП авто-техническа експертиза е видно, че
л.а „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР с водач обв.Д.Д. се движел по ул.“Девня“, в посока от Изток
към Запад / от ж.п. гара Варна към с.Казашко, общ.Варна, в крайна лява лента на движение в
тази посока. Лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № СА 71-18 МС, с водач св.С.В. се е
движел по ул.“Девня“, в посока от Запад към Изток / от с.Казашко към ж.п. гара – Варна/, в
крайна лява лента за движение в тази посока. При прекъсването на разделителната тревна
площ, разделяща платната за движение на ул.“Девня“, поради стар ж.п. прелез, лекия
автомобил „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР се отклонява наляво по посока на първоначалното си
движение и навлиза в крайна лява лента за движение, предвидена за движение в посока от
Запад към Изток. Ударът между двете превозни средства настъпва на ул.“Девня“, в платното
за движение, предвидена за движение в посока от Запад към Изток / от с.Казашко към ж.п.
гара – Варна/, в крайна лява лента за движение в тази посока, на около – 9 м. след ориентир /
в посока към Изток/ и на около – 7.30 м. в ляво от десния бордюр на платното за движение
или на около – 10.70 м. в ляво от Ориентиир / в посока към Север/. Експертизата счита, че в
момеинта на удара и двете МПС са били в процес на ефективно спиране при което оставят
следи на пътната настилка. Лекия автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № СА 71-18 МС се е
отклонил в дясно по посока на първоначалното му движение, а лекия автомобил „БМВ“ с
рег. № В 82-25 КР се е отклонил на ляво по посока на първоначалното си движение.
Скоростта на движение на л.а. „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР преди настъпването на ПТП е
била – 112.61 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. № СА 71-18 МС
2

преди настъпването на ПТП е била – 79.78 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“ с
рег. № В 82-25 КР при движение с 112.61 км/ч. е била – 111.87 м. Опасната зона за спиране
на л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. № СА 71-18 МС при движение с 79.78 км/ч. е била – 64.55 м.
Експертизата сочи, че причина за настъпването на ПТП е отклоняването на л.а. „БМВ“ с рег.
№ В 82-25 КР на ляво по посока на първоначалното си движение и навлизането в платното
за движение в посока от Запад на Изток /към централна ж.п. гара- Варна/, в лентата за
движение и траекторията на движение на л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. № СА 71-18 МС.
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-химическа експертиза по
отношение на обв.Д.Д., в изпратената за изследване проба кръв, взета от него не се доказва
наличие на алкохол.

Видно от заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-химическа експертиза не
се установява наличиеу на алкохол в кръвта по отношение на взетата проба от с.С.В..
Видно от изготвената справка за съдимост, обв. Д. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Видно от справката от
Сектор ПП - ОД на МВР Варна, обвиняемият притежава СУМПС и категории, като до
настоящия момент е бил санкциониран за няколко нарушения на правилата на ЗДвП, които
не са свързани с настъпване на ПТП и създаване на пряка опасност за останалите участници
в движението. Отделно от това повечето от визираните наказания са с голяма отдалеченост
от деянието предмет на настоящото дело.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С.С., Д.М., Г.И., К.С., тъй като
същите са непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа
обстановка. Съдът изцяло приема заключенията на изготвените по делото съдебно-
медицинска и автотехническа експертизи, като обективни и компетентно дадени, като освен
това кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а
именно – от показанията на свидетелите С.С., Д.М., Г.И., К.С., кредитирани от съда,
протокол за ПТП, от заключенията на съдебно-медицинска и автотехническа експертизи,
справка за съдимост, справка от сектор ПП-Варна за нарушител/водач, справка от ВРП за
липса на образувани и висящи други ДП срещу обв.Д., както и от другите писмени
материали, приобщени по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от
НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че : Обв. Д. В. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр.
чл.342 ал. 1 от НК, тъй като на 05.02.2021 г. в гр.Варна, при управление на МПС – лек
автомобил „БМВ“ с рег. № В 82-25 КР, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочни движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“, чл.20, ал.1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч за пътно превозно средство от категория
„В“ – 50 км/ч в населено място“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
СТ. В. В., изразяваща се в счупване на четвърти поясен прешлен /Л4/, обуславило трайно
затрудняване движенията на снагата за период по-голям от един месец.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице. От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване правилата за движение при
управлението на МПС и причиняване на средна телесна повреда на пострадалия С.В., като
безспорно деянието е извършено при управление на МПС т.к. съгласно константната
практика на ВКС „управление на МПС“ е „всяка една манипулация и боравене с уредите,
приборите и механизмите му, независимо от това дали МПС е в движение или в покой“ -
3

Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС на РБ, което следва да
се приеме за приложимо в настоящия казус. Съдът намира, че в случая обв.Д. безспорно е
нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗДвП. Според актуалната редакция на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В задължителната съдебна практика- ТР-28-
84-ОСНК се сочи, че в чл. 20, ал.2 ЗДвП се съдържат две хипотези: първата предвижда
задължение на водачите за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението,
маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението; това е примерно изобразяване на факторите на пътната
обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението;
величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори; колкото повече и по неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка
трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива;
втората хипотеза съдържа задължение на водачите за намаляване на скоростта или за
спиране на пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за движението.
Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото
опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по малка, за да
може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на транспортно произшествие. Опасността трябва да бъде конкретна, реална и
видима. Понятието за опасност за движението зависи в голяма степен от вида на
препятствието на пътното платно, а то от своя страна е свързано с усложнения в различните
видове пътни обстановки. От друга страна, водачът на едно моторно превозно средство е
длъжен да се съобразява с влиянието на такива фактори, които фактически действат,
усложняват пътната обстановка и е възможно да бъдат възприети от него. Моментът на
възникване на опасността, от който водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за
безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е
възприемането на пътното препятствие. От правна гледна точка моментът на възникване на
опасността не би трябвало да се търси по-рано от възможността реално да бъде възприето
пътното препятствие. Това е така, защото този момент се преценява фактически от водача,
но той всякога представлява един обективен елемент от пътната обстановка, който трябва да
бъде възприет и на който трябва да се реагира незабавно с предвиденото в закона поведение:
намаляване скоростта или спиране на пътно превозно средство в зависимост от
необходимостта да бъде избягнато пътнотранспортно произшествие. Водачът Д. е бил
длъжен да съобрази избраната от него скорост, с оглед спецификите и на неговия автомобил,
да може да спре по всяко време, за да предотврати ПТП. Видно от заключението на АТЕ
спирането на л.а. на обв. Д. е било напълно възможно, ако се е движел с по-ниска от 50 км/ч
скорост. Сам водачът преценява – с оглед интензивността на опасността – как да изпълни
задълженията си – просто да намали скоростта или е необходимо да предприеме незабавно
спиране.
Съгласно константната практика на ВКС загубата на контрол от страна на водача върху
управляваното от него МПС е неправомерно поведение, което представлява самостоятелно
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В тези случаи водачът на
МПС проявява непредпазливост поради субективни външни и вътрешни фактори, които
водят до разсейване на вниманието, липса на концентрация върху осъществяваната дейност
и неадекватни действия с органите на управление на превозното средство. Такива са
случаите на изгубване контрола върху управлението поради заспиването на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейване и др. Това нарушение поначало няма връзка със
скоростта и може да бъде осъществено, доколкото не е налице нарушение на режима на
4

скоростта /в противен случай неовладяването на превозното средство е вторичен ефект на
неправилно избраната скорост/. То се изразява в едно недопустимо бездействие на водача
поради различни външни и вътрешни фактори. Нарушавайки тази разпоредба, водачът сам
става опасност за движението или се поставя в невъзможност да възприеме породена
опасност. Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е в резултат
на допуснато нарушение относно режима на скоростта, какъвто е настоящият случай,
извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 20, ал. 2, а не по чл. 20, ал. 1
ЗДвП / в този смисъл Решение № 279 от 16.09.2015г. на ВКС по н.д. № 813/2015г., ІІІ н.о. и
Решение № 524 от 10.01.2011г. по н.д. № 463/2010г., ІІ н.о./ . От изложеното следва извода,
че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по чл.20, ал.2 ЗДвП.
Поради това съдът намира, че от обективна страна, в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, е единствено нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а
загубата на контрол над автомобила е в резултат на допуснато нарушение относно режима
на скоростта и има вторичен ефект поради неправилно избраната от водача скорост.
Така установеното от съдебно- медицинската експертиза травматично увреждане,
причинено на св.В. – счупване на Л4 /четвърти поясен прешлен/. Приет на лечение в
УМБАЛ „Св. Марина“ – неврохирургия където му била направена операция за стабилизация
на гръбначния стълб: „перкутана транспедикуларна вертебропластика“. Счупването на
четвъртия поесен прешлен /Л4/ е обуславило трайно затрудняване движенията на снагата за
период, по-голям от един месец изпълва медико биологичните характеристики на средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, Съгласно от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г. на Пленум на ВС.
От изготвената СМЕ е видно, че в резултат на ПТП на пострадалия В. е било причинена
фрактура на четвърти поясен прешлен /Л4/. Поради което съдът намира, че безспорно в
случая е налице средна телесна повреда по смисъла на горепосочения текст на закона. Спор
по фактите по делото няма. Не се спори за вида и характера на обществено опасния
резултат/ причинената средна телесна повреда/, както и относно обстоятелството, че той се
намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което и осъщественото от
обвиняемия деяние се явява съставомерно по чл.343 ал.1 б. „Б" пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК.
В случая са накърнени обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
безопасно и правилно използване на транспортните средства с цел опазване живота и
телесната неприкосновеност на участниците в движението.
От субективна страна - деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината
– самонадеяност /съзнавана непредпазливост/ по см. на чл.11, ал.3, пр.1 НК. Д. е съзнавал,
че нарушава правилата за движение по ЗДП. Същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици- причиняване на телесна повреда на пострадалия. Обв.Д.,
възприемайки пътната обстановка- лошо време , снеговалеж, заледяване, странчен вятър,
заледен участък от пътя, е следвало да изпълни задълженията си като водач на ППС,
посочени по- горе и да се движи със съобразена за пътните условия скорост, както и да
намали скоростта при възникване на опасност за движението. Като не е изпълнил вменените
му от закона задължения, той е ангажирал своята наказателна отговорност. Той е бил
длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е зависело
предотвратяването на вредите в рамките на очакваното. Обв. е могъл да изведе в съзнанието
си представата за общественоопасните последици, което е било възможно чрез правилното
насочване на вниманието му. Като не го е сторил, защото е бил убеден в собствените си
възможности и че престъпният резултат няма да настъпи, последният е допринесъл със
собственото си поведение за посочения по-горе престъпен резултат.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Д. за извършеното от
него престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ пр. 2, вр. чл.342 ал. 1 от НК, съдът отчита като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на
идентични нарушения на ЗДвП, добрите характеристични данни за обв.Д., изводими от
липсата на каквито и да било други прояви, обективирано в справката изготвена от ВРП.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца
5

и като съобрази гореизложените обуславящи отговорността обстоятелства, намира, че са
налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на
задължителната диференцирана процедура по освобождаване на обвиняемия Д.Д. от
наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на административно
наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, същото е непредпазливо и за
него е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Пробация”.
Ето защо следва обв.Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание “ГЛОБА”. Като взе предвид причинената телесна
повреда, възрастта и семейното положение на обвиняемия, изминалия период от време от
деянието, до момента на реализиране на отговорността, съдът определи размера на
имуществената санкция- “Глоба” в размер на 1 000.00/ хиляда/ лева. Предвид възрастта на
нарушителя, констатираните множество смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
други престъпни прояви до момента, както и предвид липсата на други нарушения на
правилата на ЗДвП, свързани с причиняване на телесни увреждания съдът намира, че се
касае за инцидентна проява на противоправно поведение, обявено за наказуемо от НК.
Поради това и глоба в минимално предвидения от закона размер би била съответна както на
извършеното, така и на личността на обвиняемия и би постигнала целите на наказанието,
визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително
спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства
възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления.

По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът като взе
предвид представените по делото доказателства – акт за раждане на дете на обв. Д. и трудов
договор, намери, че при евентуалното лишаване от право да управлява МПС, обв. Д. ще
бъде лишен от възможността да набавя средства за своето и на домакинството си
съществуване, поради което и не наложи на обвиняемия такова наказание.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи разноските по делото в тежест на
обвиняемия. По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:
6

Номер на акта:	42
Дата:	12 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110205099
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 декември 2021 г.

Решение по дело №5099/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите