Решение по дело №3448/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2143
Дата: 25 март 2019 г. (в сила от 25 март 2019 г.)
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20191100503448
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито  заседание на ................................................................................две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:           ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

     СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Гладилова ч.гр.д.№ 3448 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК във вр. чл.278 ГПК.

 

С Разпореждане от 20.02.2018 г. по изп.дело № 20198600400172 ЧСИ В.М., с район на действие Софийски градски съд, per. 790 отказал да намали приетите разноски по изпълнение за адвокатския хонорар в размер на 420 лв. с ДДС (350 лв. без ДДС) и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Срещу това Постановление е подадена жалба от Г. Ф., който моли то да бъде отменено като съдът  намали размера на дължимото адвокатско възнаграждение и съразмерно таксата по т.26. Жалбоподателят  поддържа, че адвокатското възнаграждение не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Същото било е незаконосъобразно начислено и недължимо, тъй като изпълнителни действия реално не били извършени от името и за сметка на взискателя. Към момента на изпращане на Поканата за доброволно изпълнение било извършено единствено действието по образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че има основание за присъждане единствено на сумата 200 лв. за първоначално образуване на делото. Жалбоподателят счита, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде определена съразмерно на общия дълг и съответно намалена.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20198600400172 е образувано на 18.02.2019 г. по молба на П.К.чрез адв. А.Б.и въз основа на Изпълнителен лист от 11.02.2019 г. по гр.дело № 6389/2017 г. по описа на СГС, ГО, 11 състав за сумата 5677.99 лева адвокатско възнаграждение и за сумата 9.59 лв. допълнително адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с договорено и платено възнаграждение в размер 420 лв.

Г.Ф.е получила Поканата за доброволно изпълнение на 18.02.2018 г.

Видно от мотивите на ЧСИ В.М., с район на действие Софийски градски съд, per. 790 по подадената частна жалба по изп.дело № 20198600400172 сумата на дълга е изплатена на 20.02.2019 г. от страна на Г. Ф..

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По отношение на жалбата срещу разноските за процесуално представителство:

Съобразно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело и 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В частност с оглед материалния интерес по процесното изпълнително дело възнаграждението по чл. 10, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възлиза на 420 лв. с ДДС

        

 

 

 

Настоящият състав намира, че с оглед направеното от страна на длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение е дължимо единствено възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. 

 

 

 

 Действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителното дело с оглед предприетото изпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение, не са извършвани извън подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на начина на изпълнение, поради което липсва основание за начисляване на възнаграждение за такива.

 

По отношение на жалбата срещу определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

 Съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т. 27а вкл. от ТТР към ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални такси, а текстът на чл. 31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете разноски по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните случаи: когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени.

При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т.26 от Тарифата е регламентирана пропорционална такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като същата съобразно размера се определя по правилото по подточка в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.

Съдът намира, че тази такса се дължи, независимо от това, че плащането на сумата е извършено в срока за доброволно изпълнение. С решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д.№ 920/2009 г.,ІV г.о. ВКС се приема, че съгласно чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, доколкото плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение.

Предвид горното съдът намира, че таксата по т.26 от Тарифата за събраните суми е 517.73 лв. и е дължима от жалбоподателя, до който размер следва да бъде намалена начислената от съдебния изпълнител такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Г.Ф.Разпореждане от 20.02.2018 г. по изп.дело № 20198600400172, с което ЧСИ В.М., с район на действие Софийски градски съд, per. 790 е отказала да намали приетите разноски по изпълнение и вместо него:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Г.Ф.Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 15119/18.02.2019 г. по изп.дело № 20198600400172 на ЧСИ В.М., с район на действие Софийски градски съд, per. 790 в частта му касаеща приетите разноски по изпълнение за адвокатския хонорар, заплатен от взискателя П.К.в размер на 420 лв. с ДДС (350 лв. без ДДС) в частта му за сумата 180 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над дължимите такива в размер 240 лв.

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Г.Ф.Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 15119/18.02.2019 г. по изп.дело № 20198600400172 на ЧСИ В.М., с район на действие Софийски градски съд, per. 790 е отказала да намали определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, в частта за сумата 92.60 лв., присъдени над дължимия размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ от 517.73 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно. 

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                  

                                               ЧЛЕНОВЕ: