Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1441/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.К.Д., ЕГН ********** с адрес ***8 срещу Д.М.Я.,
ЕГН ********** с адрес *** дол
иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата
от 1306,70лева,
представляваща припадаща се част от
реализирани ползи - наемна цена получена
за периода на стопанската 2018/2019г. по договор
за наем от
30.11.2018г. на съсобствени
недвижими имоти: нива с идентификатор
80529.108.113 с площ от
25,002дка, находяща се в м. Айкъна,
землището на с. Червенци, община Вълчи дол; нива
с идентификатор 80529.139.63 с площ
от 15,004дка, находяща се в
м. Таш йолу, землището на с. Червенци, община Вълчи дол; нива
с идентификатор 80529.142.80 с площ
от 25дка, находяща се в м. Хъщърлък, землището на с. Червенци, община Вълчи дол;
нива с идентификатор
80529.159.31 с площ от
6,003дка, находяща се в м. Чаира,
землището на с. Червенци, община Вълчи дол и нива
с идентификатор 80529.159.32 с площ
от 16дка, находяща се в м. Чаира, землището на с. Червенци, община Вълчи дол,
ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда- 29.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата и
уточняващите я молби ищецът излага твърдения, че с ответницата, която у негова майка и м. К.Д., който е негов брат, са
наследници по закон на Кольо Д. Янков, починал на 22.10.2018г. Наследодателят
им е притежавал следните имоти- ниви с идентификатори
80529.108.113 на основание договор за доброволна делба от 08.08.2001г., 80529.139.63 на основание договор за доброволна
делба от 23.06.2004г., 80529.142.80 на основание договор за доброволна делба от
09.06.2004г., 80529.159.31 на основание договор за покупко- продажба от 2015г.
и 80529.159.32 на основание договор за покупко- продажба от 2004г. На
30.11.2018г. ответницата сключила с „Бг Груп бетон 13“ ООД договор за отдаване
под наем за стопанската 2018/2019г. на собствени на наследодателя имоти в
землището на с. Червенци с обща площ от 87,006дка. Уговорила
е наемна цена от 70лева на декар или общо 6090лева. От имотите отдадени под
наем, ищецът притежавал следните права: по 1/3ид.ч. от имоти- нива с идентификатор 80529.108.113, нива с идентификатор
80529.139.63 и нива с идентификатор 80529.142.80, и по 1/6ид.ч. от имоти- нива
с идентификатор 80529.159.31 и нива с идентификатор 80529.159.32. Общо
притежаваните права в така отдадените под наем имоти са 25,335дка, при което
припадащата му се част от получената от ответницата наемна цена била в размер
на 1773,45лева. Твърди, че отношенията с ответницата след смъртта на баща му
били силно влошени. Въпреки многократно отправяните покани до нея да погаси
задължението си, изпълнение не е последвало. Молбата е за уважаване на исковата
молба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е ангажирала писмен отговор, с който
исковата претенция се оспорва като неоснователна. Не оспорва, че с ищеца и брат
му м. са наследници по закон на К.Я. починал на 22.10.2018г., както и че са
съсобственици на имоти- № 80529.108.113, №
80529.139.63, № 80529.142.80, № 80529.159.31 и
№ 80529.159.32. Оспорва обаче сочените от ищеца квоти в съсобствеността.
Твърди, че имот № 80529.139.63 е придобит по време на
брака й с К.Я., като при извършването на доброволната делба се е наложило
парично уравнение на придобития по наследство от съпруга й дял, поради което и
счита, че правата й на собственост в имота са 4/6ид.ч., а не сочените 1/3ид.ч.
Имот с идентификатор 80529.142.80 сочи да е придобит с възмездна сделка-
продажба и доброволна делба, поради което и счита, че правата й са в размер на
4/6ид.ч. Така твърди, че ищецът притежава 18,6672дка от отдадените под наем
земи. Не оспорва, че по банковата си сметка е получила сумата от 7хил.лева на 04.10.2019г.
като арендно плащане за стопанската 2018/2019г.,
както и че наемната цена е 70лева на декар. Твърди, че полагаемият дял на ищеца
е в размер на 1306,70лева и същата е била получена от него. Плащането на сумата
е извършено в брой предвид ниския размер, родствената връзка, съществувало
доверие и наличие на наложени запори на ищеца за публични вземания, поради
което ищецът не е имал открита банкова сметка. ***ателя
на земеделските земи е наредила плащането на арендната
цена по сметка на ответницата. Твърди, че на 28.02.2020г. ответницата е
изтеглила от сметката си сумата от 1300лева и същата е била предадена на ищеца.
Съществувалото доверие между страните е било разрушено по повод разпределението
на наследствените имоти на наследодателя им, прераснало и в актове на домашно
насилие, за което е било и гр.д. № 6486/2020г. на ВРС. От този момент между
страните са отпочнали различни гражданско- правно
спорове. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът
поддържа претенцията чрез процесуални представители и моли за уважането й. С оглед направените оспорвания от ответника
относно обема на правата на ищеца в имотите, прави се изявление, че претенцията
се заявява съобразно безспорния му дял в съсобствеността на всички имоти от по
1/6ид.ч., с оглед на което и размерът на иска е намален.
В съдебно заседание ответницата чрез процесуален
представител поддържа отговора. Правят се уточнения на твърденията, че
ответницата е предала на ищеца припадащата му се част от полученото арендно плащане в размер на 1300лева. Твърди се, че на
28.02.2020г. сумата е изтеглена от банковата й сметка, предадена е на 01март на
брата на ищеца, който от своя страна на 02март я е предал на ищеца по време на
оперативка на бетоновия възел. Ищецът от своя страна не оспорва, че на
28.02.2020г. ответницата е изтеглила сумата от 1300лева, но твърди, че това е
по повод рождените дни на 07 и 08.03 на ищеца и съпругата на брат му. На 07.03
всички са празнували заедно рождените дни на заведение и тогава ответницата е
дарила на ищеца и снаха си К.по 600лева.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 30, ал.3 ЗС. Правилата
на доказване в граждански процес обуславящи основателност на заявената
претенция, възлагат в тежест на ищеца установяване на следните елементи от
фактическия състав на твърдяното право, а именно 1. че с ответниците са съсобственици в имота при твърдяните квоти; 2. че
ответницата е сключила еднолично договор за отдаване под
наем на съсобствените
имоти; 3. че
ответницата е получила наемна цена за
отдаденото под наем съсобствено имущество за стопанската
2018/2019г. в размер на общо 7000лева. От своя страна в тежест на ответника е да установи наведените
от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по претенцията, от които черпи
благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. твърденията си, че е че
е предал на ищеца припадащата му се част
от получената наемна цена.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
че ищецът е син, а ответницата преживяла съпруга на наследодателя К.Я.;
-
че страните са съсобственици
в имоти: № 80529.108.113, №
80529.139.63, № 80529.142.80, № 80529.159.31 и
№ 80529.159.32;
-
че
ищецът притежава 1/3ид.ч. от имот с идентификатор 80529.108.113 и
1/6ид.ч. от имоти с идентификатор 80529.159.31 и 80529.159.32;
-
че на 30.11.2018г. ответницата
е сключила с „Бг Груп бетон 13“ ООД договор за отдаване
под наем за стопанската 2018/2019г. на съсобствени имоти в землището на с. Червенци с обща площ от
87,006дка;
-
че на 04.10.2019г. ответницата
е получила арендно плащане по договора
за наем за
стопанската 2018/2019г. сумата от 7хил.лева.
От
ангажираните по делото безспорно се установява, че на 30.11.2017г. Д.Я. е сключила с „БГ Груп бетон 13“ ООД договор за наем на недвижими имоти
представляващи парцели 80529.108.113-25,002дка, № 80529.139.63-15,004дка, №
80529.142.80- 25дка, № 80529.159.31-6,003дка и № 80529.159.32-16дка, общо
87,006дка. Уговорена е наемна цена от 70лева на декар, или 6090лева. Наличието
на съсобственост между страните в имотите се установява от представените
писмени доказателства. Видно е, че въпросните имоти са притежавани от общия им
наследодател Кольо Д. Янков, починал на 22.10.2018г. и оставил наследници по
закон синове- ищеца и м. Д. и съпруга- ответницата Я.. Спорът е бил единствено
относно квотата на собственост на ищеца по отношение на имоти 139.63 и 142.80, доколкото
те са придобити от наследодателя въз основа на договори за доброволна делба, по
които обаче е налице изплащане на парично уравнение на дялове, което е станало
по време на брака му с ответницата Я.. Затова и ответницата е твърдяла, че квотата
на ищеца по отношение на тези имоти следва да е 1/6ид.ч., а не сочената от него
1/3ид.ч. Доколкото по повод това оспорване ищецът е направил уточнение, че
заявява претенцията си за тези имоти до размера от притежаваните от него 1/6ид.ч.
за тези имоти, то съдът дължи произнасяне до този размер на квотата в
съсобствеността, за които страните не спорят. Няма спор между страните, че по
така сключения от ответницата договор за наем на земеделска земя за стопанската
2018-2019г. тя е получила арендно плащане от
7000лева. След като тя, като съсобственик е сключила договора
с трето лице за извличане на
граждански плодове от общата вещ,
останалите съсобственици имат право на
своята част от тези плодовете
по силата на правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и следва да насочат претенцията
си към този
съсобственик, който е получил плодовете въз основа на
договора. В този
случай размерът на дължимото по
правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС се определя въз основа на уговорената и заплатена по
договора цена, която представлява граждански плод. Договорът е сключен само от
единия
съсобственик, поради което за останалите се поражда право да
получат припадащата им се част
от получената цена по договора,
съразмерно на квотата им в съсобствеността.
Общо получената от ответницата сума е 7000лева, т.е
полученото реално арендно плащане на декар е
80,45лева. Ищецът претендира от тази сума, сумата от 1306,70лева. Съобразно
обема на заявените от него квоти в съсобствеността /в т.ч. по 1/6 за имоти
139.63, 142.80, № 159.31 и № 159.32/ следващото му се обезщетение възлиза в
размер на сумата от 670,05лева за имот № 108.113/ 25,002дка х 80,45лева =2011,41:3=
670,05/, а за имоти № 139.63, № 142.80, № 159.31 и № 159.32 лева/ 62,01дка
х 80,45лева =4988,70:6= 831,45/, или общо 1501,50лева. Претенцията е заявена за
сумата от 1306,70лева, което обосновава извод за доказаността
й по размер.
Ответницата е твърдяла,
че е изпълнила задължението си и е предала на ищеца припадащата му се част от полученото
от нея в цялост арентно плащане. Затова и единственият
спорен въпрос между страните е бил дали това нейно задължение е реално
изпълнено.
В тази връзка по делото
са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, като е
проведена и очна ставка между двамата от тях. Ангажирани са и други писмени
доказателства, които обаче имат отношение относно преценката достоверността на
гласните доказателства, поради което коментарът им следва да се извърши тогава.
Св. К.Иванова Д. е снаха
на ответницата и съпруга на сина й м. Д.. Разказва, че ищецът и ответницата са съдружници в „БГ Груп бетон 13“ ООД. Дружеството е
стопанисвало земеделски земи оставени в наследство от Тодор Д. и се разплащало
по банков път по сметка на Д.Я., тъй като м. и Д. имали запори. След като
получела парите, Д. ги теглела и давала на синовете си- това което им се
следва. На 26.02.20г. Д. си открил банкова сметка ***а лимфни възли. Арендните плащания се правели до края на м.декември, като
за стопанската 2018/2019г. преводът от 7хил.лева бил извършен октомври месец по
сметка на Д.. През седмицата Д. ходела по- често при Д., тъй като живеели на
близо, а при тях ходела събота и неделя. На 29февруари сутринта, докато пият
кафе, Д. дала на м. 1300лева. Причината била предстоящия юбилей на Д.. Казала
на м. да ги даде на батко си като отиде на работа, за да си посрещне нуждите за
юбилея. Парите не били в плик. На следващата сутрин били на работа и тогава в битовката им, мъжът й изкарал парите и ги дал на брат си,
като му казал, че майка им му е дала парите да си посрещне нуждите. Парите не
били в плик, Д. ги прибрал без да ги брои. На 07.03 Д. имал юбилей, а на 08.03.
свидетелката рожден ден. Всички се били събрали в механа, като първо празнували
рождения ден на Д., а след 12ч. този на свидетелката. Свекърва й подарила на Д.
пликче с пари, за които впоследствие от свекърва си разбрала, че са 1000лева.
На свидетелката дала подарък от 100лева. Отношенията между страните били
влошени от м.април, водели дела помежду си.
Св. м. Д. е брат на
ищеца и син на ответницата. След смъртта на баща му през 2018г. „БГ Груп бетон
13“ ООД обработвало наследствените им земи. Арендното
плащане се извършвало по сметка на майка им, която ги получила октомври-
ноември 2019г., а свидетелят получил своята част от него от 1300лева през м.06.20г.
Брат му получил своята част на 01март сутринта, когато двамата се видяли на работа и докато били в битовката
им. Парите били дадени на свидетеля предния ден от майка му, когато била при
тях в Тополи събота и неделя. Обичайно, тя ходела при брат му през седмицата, а
в повечето случай събота и неделя при свидетеля. Помолила го да ги предаде на
брат си, които не ги искал по- рано, защото си ги пазел за юбилея. Не знаела
дали ще видят и затова ги дала на свидетеля. Парите били в плик, от които ги
извадила. Казала, че са 1300лева, но свидетелят не ги е броил, били от по
50лева. Присъствал на юбилея на брат си на 07.03. Тогава майка му подарила на
брат му пари, за които впоследствие от думите й че ако е жива и здрава догодина
и на него ще подари 1000лева, разбрал колко е сумата. След като станало 12часа
подарила на жена му 100лева, понеже тя имала рожден ден. От м.април били във
влошени отношения с брат си.
Св. д.к.д. е приятелка
на съпругата на ищеца. Разказва, че е присъствала на юбилея на Д. на 07март.
Подаръците се давали от всички по едно и също време, като първо подарък му
подарила майка му. Казала, че му дава 600лева, за да си купи нещо за рождения
ден. Парите били в плик. По същия начин след 12часа дала подаръка публично и на
Красимира- сумата от 600лева, отново в плик.
Св. Диана Стоянова Д. е
съпруга на ищеца и снаха на ответницата. Разказва, че след смъртта на свекъра
й, свекърва й почти всяка вечер ходела при тях, понеже й било тежко, но не
оставала да нощува. При м. ходела веднъж в месеца с нощувка. На 26.02.20г.
съпругът й си открил банкова сметка, ***т наследствените земи, а и от други
сделки му дължала пари. По тази сметка получавал и обезщетение от НОИ. За
2018-19г. арендното плащане за земите на свекъра й
било 7хил.лева, като с ответницата имали устна уговорка да преведе частта на
съпруга й по банковата му сметка. Свидетелката й написала банковата му сметка и
тя казала, че до няколко дни ще му преведе парите. Тъй като съпругът й
претърпял операция, майка му идвала всяка вечер, за да го види. След 26.02 не
била нощувала при м.. Събота вечерта и в неделя ходила при тях. След операцията
съпругът й бил 2-3месеца в болничен, тъй като не можел да си движи ръката. Не
ходел на работа. На 07март отишъл на лекар, за да му махнат дренаж да си
отпразнува рождения ден и на следващия ден му сложили нов. Когато се събрали на
рождения му ден, след като вдигнал наздравица започнали да му дават подаръците.
Тогава Д. му казала, че му дава 600лева, за да си купи нещо за рождения ден.
Парите били в плик. След 12часа, Д. казала, че дава и на Красимира, която била рожденичка, сумата от 600лева отново в плик. Понастоящем
страните били във влошени отношения.
В проведената между
свидетелите К.Д.и Д.К.очна ставка, всяка от тях поддържа казаното относно
даваните от Д. суми на въпросния юбилей- начин и размер.
Показанията на
свидетелите относно релевантния за делото факт- плащане на задължението на
ответницата, са противоречиви. Едната група от тях, свидетелства за извършено
от ответницата към ищеца плащане веднъж на сумата от 1300лева на 02март /опосредено от свидетеля Д./ и следващо като подарък за
юбилея му на 07март от 1000лева. Другата група свидетели свидетелстват
единствено за предаване на сумата от 600лева като подарък за юбилея на ищеца.
Анализирайки ги в съвкуност и ценейки ги с резервите
на чл. 172 ГПК, съдът приема, че проведеното от ответника доказване на този
факт не е пълно. Не е несъмнено доказването точния размер на предадената сума,
основанието и логично и разумно обяснение на причините, поради които
предаването е следвало да бъде опосредено от брата на
ищеца. Версия на ответника е била, че изтеглената от нея сума от 1300лева на
28.02.20г. от банковата й сметка, е предадена на ищеца като припадаща му се
част от арендното плащане. Ищецът е твърдял, че тази
сума е послужила като подаръци на рождения му ден и този на съпругата му на
брат му. В тази връзка, съдът съобрази, че св. К. Д. сочи сумата от 1300лева да
е дадена от ответницата на съпруга й, който да ги даде на брат си с цел „да си
посрещне нуждите за юбилея“. На оперативката им, съпругът й е дал парите на
брат си с думите „майка даде тез пари да си посрещнеш нуждите“. Всичко това говори,
че ако и да е имало предаване на някаква сума на посочената дата /01.03/, няма
категорична яснота, първо дали с нея ответницата е искала да предаде на сина си
полученото от нея арендно плащане или го е направила
с дарствено или друго намерение. Никой от свидетелите
не е броил парите, но всеки сочи, че те са били 1300лева. Извод, че това е
така, те правят от казаното им от ответницата, т.е не се касае за техни лични
възприятия. Съмнение относно достоверността на показанията им буди факта
относно причината, поради която изтегляйки парите на 28.02 /петък/, ответницата
не ги е дала лично на сина си, а на брат му, който да му ги предаде като се
видят на работа. Няма логично обяснение защо ответницата не е предала лично
въпросната сума на сина си, след като през седмицата редовно го е посещавала в дома
му, за което свидетелстват, както св. К. Д., така и св. Д. Д., а и от представените
медицински документи се установи, че ищецът в периода 18- 20.02 е бил настанен
в болнично заведение и до 21.03 е ползвал болничен, не се е чувствал добре,
имал е поставен дренаж и не е ходил на работа. Т.е няма вероятност двамата да
се видят на другия ден на работа. Изложеното мотивира съда да приеме, че
достоверността на защитната теза на ответницата е разколебана. От друга страна,
не може да се приеме за категорично доказано и обстоятелството, че именно
сумата изтеглена на 28.02 е ползвана за погасяване процесното задължение.
Показанията на двете групи свидетели и тук са били противоречиви. Свидетелите
на ищеца сочат, че на въпросното празненство по повод юбилея и рождения ден на
св. Д., ответницата е дала в плик на ищеца 1000лева, а на св. Д. 100лева, а
тези на ответника сочат, че и на двамата е дадена сума от по 600лева.
Изхождайки от заинтересоваността на свидетелите на ответника, предвид безспорно
влошените отношения в семейството, следва да се приемат за достоверни
показанията на единствения по делото свидетел, без родствена връзка със
страните- св. Д. Д.. Реално обаче без правно значение за спора се явява
обстоятелството каква конкретно сума е получил по повода ищеца и св. Д. от
ответницата. В единия случай излиза, че ответницата е подарила сумата от
1100лева, а във втория 1200лева. Което и да е вярно, безспорно е, че
ответницата е подарила значителна по размер сума приближаващ се до този на
изтегления от банковата й сметка на 28.02. Излиза, че вероятността така подарната сума да е именно тази, изтеглена от нея на 28.02,
е голяма. Още повече, видно от представеното по делото извлечение от банковата
й сметка е, че за периода м.02-м.03 няма други тегления на значителни по размер
суми. Затова, съдът приема, че няма категорично доказване факта на предаване
сумата от ответницата на ищеца по повод уреждане отношенията им по подялба на
получените от нея граждански плодове. Исковата претенция е основателна и същата
следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 29.01.2021г., така както е поискано.
На основание чл. 78,
ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, чието присъждане е поискано
своевременно. Претендират се такива по списък по чл. 80 ГПК, както следва:
500лева адв. възнаграждение платено по договор за правна помощ от 17.09.2021г, 70,94лева
платена дължима държавна такса, 5лева за обезпечителна заповед и 78лева такси
за образуване на изп.дело по обезпечението. Направеното е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Минималният му размер определен на
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения е 321,47лева. Преценявайки фактическата и правна сложност на
спора, съдът преценява, че възражението е основателно и адв. възнаграждение
следва да се редуцира до сумата от 400лева. Отговорността по дължимостта на
разноски за платена такса за 78лева за образуване на изп. дело по обезпечението
следва да се разпредели от съдебния изпълнител в рамките на образуваното изп. дело
по повод допуснатото обезпечение. Когато се касае за образувано пред съдебен
изпълнител производство за налагане на обезпечителните мерки, съдебният
изпълнител е компетентният орган, който да определи разноските по чл. 54
ТДТССГПК/чл. 18 ТТРЧСИ и при липса на доброволно плащане да ги събере
принудително. Дължимата държавна такса следва да се присъди съобразно цената на
иска след направеното изменение на размера и оттегляне на претенцията за
разликата над първоначално заявения, т.е сумата от 52,27лева. Така общо
дължимите в полза на ищеца разноски са в размер на 457,27лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН **********
с адрес *** дол ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.Д., ЕГН ********** с адрес ***8 сумата от 1306,70лева,
представляваща припадаща се част от
реализирани ползи - наемна цена получена
за периода на стопанската 2018/2019г. по договор
за наем от
30.11.2018г. на съсобствени
недвижими имоти: нива с идентификатор 80529.108.113
с площ от 25,002дка,
находяща се в м. Айкъна, землището на с. Червенци, община Вълчи дол; нива
с идентификатор 80529.139.63 с площ
от 15,004дка, находяща се в
м. Таш йолу, землището на с. Червенци, община Вълчи дол; нива
с идентификатор 80529.142.80 с площ
от 25дка, находяща се в м. Хъщърлък, землището на с. Червенци, община Вълчи дол;
нива с идентификатор
80529.159.31 с площ от
6,003дка, находяща се в м. Чаира,
землището на с. Червенци, община Вълчи дол и нива
с идентификатор 80529.159.32 с площ
от 16дка, находяща се в м. Чаира, землището на с. Червенци, община Вълчи дол,
ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда- 29.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Д.М.Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д., ЕГН **********
сумата от 457,27лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: