М О
Т И В И
към присъда
по НОХД № 760 / 2019
год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен
състав
Русенската районна прокуратура е обвинила
подсъдимите:
1. Н.Й.Ш., родена на *** г., български гражданин, със средно образование,
омъжена, неосъждана, с ЕГН: **********, в това, че на 15.09.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с К.Б.К.,
К.Д.П. и Г.Й.Г., като подбудител,
подбудила тримата, пред надлежен орган на властта -
нотариус К. П. с рег.№ 218 на Нотариалната камара и с район на действие Районен
съд гр. Русе, като свидетели в производство по обстоятелствена проверка за
констатиране правото ѝ на собственост по нотариално дело № 186 / 2016 г.
по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно да потвърдят
неистина, а именно, че в продължение на повече от десет години Н.Й.Ш. явно,
спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е
владеела като собственик недвижим имот – сграда с идентификатор
63427.318.197.1, находяща се в гр.Русе,
местност «Гърков дол», без някой да е оспорвал владеенето ѝ през този период - престъпление по чл.290, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 от НК.
2. К.Д.П., роден на *** ***,
български гражданин, вдовец, основно образование, пенсионер, неосъждан, жив. в гр. Русе, ЕГН ********** в това,
че на 15.09.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с Н.Й.Ш.,
като извършител, подбуден от нея, пред надлежен орган на властта
- нотариус К. П.с рег.№ 218 на Нотариалната камара и
с район на действие Районен съд гр. Русе, като свидетел в
производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото ѝ на
собственост по нотариално дело № 186 / 2016 г. по регистъра на същия нотариус,
устно и писмено, съзнателно потвърдил неистина, а именно, че в продължение на
повече от десет години Н.Й.Ш. явно, спокойно, несъмнено,
постоянно и непрекъснато е владеела като собственик недвижим имот –
сграда с идентификатор 63427.318.197.1, находяща се в гр.Русе,
местност «Гърков дол», без някой да е оспорвал владеенето ѝ през този
период – престъпление по чл. 290, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
3. К.Б.К., роден на ***г. в гр. Тутракан, български гражданин,
разведен, средно образование, пенсионер, осъждан, жив. в с. Басарбово, ЕГН **********,
в това, че на
15.09.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с Н.Й.Ш., като извършител, подбуден от нея, пред надлежен орган на властта
- нотариус К. П. с рег.№ 218 на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд гр. Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка
за констатиране правото ѝ на собственост по нотариално дело № 186 / 2016
г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно потвърдил
неистина, а именно, че в продължение на повече от десет години Н.Й.Ш. явно,
спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е
владеела като собственик недвижим имот – сграда с идентификатор
63427.318.197.1, находяща се в гр.Русе, местност
«Гърков дол», без някой да е оспорвал владеенето ѝ през този период – престъпление по чл. 290, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
4. Г.Й.Г., роден на *** ***, български
гражданин, неженен, средно образование, работи, осъждан, жив. в гр. Русе, ЕГН **********,
в това, че на
15.09.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с Н.Й.Ш., като извършител, подбуден от нея, пред надлежен орган на властта
- нотариус К. П. с рег.№ 218 на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд гр. Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка
за констатиране правото ѝ на собственост по нотариално дело № 186 / 2016
г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно потвърдил
неистина, а именно, че в продължение на повече от десет години Н.Й.Ш. явно,
спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е
владеела като собственик недвижим имот – сграда с идентификатор
63427.318.197.1, находяща се в гр.Русе, местност
«Гърков дол», без някой да е оспорвал владеенето ѝ през този период – престъпление по чл. 290, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебното заседание прокурорът счита, че
авторството на всяко от деянията е доказано и пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни по повдигнатите обвинения. Иска от съда да им наложи наказание
лишаване от свобода, което по отношение на Ш. и П. да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, а за другите К. и Г. да се постанови ефективно
му изтърпяване.
Подсъдимите не се признават за виновни и заедно със
защитниците си пледират за оправдателна присъда.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
В периода 1980 г. до 1986 г. на
територията на ДЗС Русе, върху земя на държавния поземлен фонд върху,
предоставена на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе (Института), били изградени две
еднотипни сгради за отглеждане на едър рогат добитък, както следва:
- селкостопанска сграда с идентификатор
64327.318.196.1 на един етаж, със застроена площ 1584 кв.м. с предназначение
краварник, построена в поземлен имот 64327.318.196 по кадастралните план и
регистри на гр.Русе, местност „Гърков дол” (Краварник 1);
-
селкостопанска сграда с
идентификатор 64327.318.197.1 на един етаж, със застроена площ 1567 кв.м. с
предназначение краварник, построена в поземлен имот 64327.318.197 по
кадастралните план и регистри на гр.Русе, местност „Гърков дол” (Краварник 2).
Строежът им бил финансиран с държавни
средства. Сградите се водели като незавършено строителство и за тях нямало
издадени Акт 15 и Акт 16, нито Акт за държавна собственост (АДВ).
За периода 2001
год. - октомври 2005 год. ИЗС”Образцов чифлик” – Русе имал наемни отношения със
”СЕРА”ООД – Русе по отношение на Краварник 2, в който фирмата държала мотори.
След това сградата била освободена от търговското дружество.
На 14.04.2006 г.
бил сключен договор за наем между Института и свид.В.П.В.
за срок от три години на сградата Краварник 1, в която наемателят да отглежда
пилета. Същият я използвал за тази цел, като през месец август 2007 година
договорът за наем бил прекратен. Освен тази сграда В. ползвал и Краварник 2, където
държал на склад бали със слама.
Подсъдимата Ш., заедно със съпруга си - свид. Л.Н.Ш. и сина им Н.Л.Ш. отглеждали крави и овце от много
години. През 2008 година синът на подсъдимата бил регистриран като земеделски
производител, занимаващ се с отглеждането на животни.
На 02.03.2012 година бил сключен договор
за наем на Краварник 1 между Института и ЗП „Н.Л.Ш.”, където Шееви отглеждали добитък. Впоследствие договорът бил
прекратен, поради неуредения статут на сградата, но Шееви
били оставени да продължат да ползват този обект.
На 15.09.2016 г. нотариус К.П. извършила
обстоятелствена проверка за придобиване по давностно владение на Краварник 2.
След като снела самоличността на явилите се свидетели – подсъдимите К., П. и Г.
и ги предупредила за наказателната отговорност по чл.290 от НК, записала в
протокола отговорите им на въпросите ѝ, след което подсъдимите
собственоръчно изписали имената си и положили подписите си в него.
Така подсъдимият К. заявил: „Познавам
молителката и имота, за който ме питате. Знам, че тя е собственик на селкосотопанска сграда в местността „Гърков дол“ – ползва
го като сграда, където прибира овцете. Там се складира и сено за изхранването
им, както и на кравите, които гледа със семейството си. В същата сграда си
държат и селскосотопанския инвентар. Никой не е оспорвал
владението вече над 10 години, нито е твърдял, че друг е собственик на този
имот. Имотът познавам, защото съм близък на Н. и съпруга ѝ, контактуваме
често. Често хода в обора. Понякога, когато е много натоварено с животните, им
помагам“.
Подсъдимият П. заявил: „Познавам Н. и
Любо Шееви. Аз съм също от Средна кула, както Н. и
Любо живея там. Знам и обора, за който ме питате. Тя е голяма сграда. Площта
ѝ е повече от 1 500 квадрата. Там Н. гледа овце вече повече от 10
години. Никой не е имал претенции или да е твърдял, че тя не е собственик на
имота. Напротив, знам го като неин. Помага ѝ сина ѝ Н.. Владението
им е спокойно и явно, несъмнено в продължение на повече от 10 години, от около
2005 година, с ясно намерение на собственик. Не съм чувал през всичките тези
години и до днес някой да ѝ оспорва собствеността“.
Подсъдимият Г. заявил „Познавам
краварника. Намира се в ДЗС до Полигона Русенски университет. Аз също като Н. и
Любо живея в Средна кула. Съпругът ѝ се казва Л., а синът – Н.. Те заедно
отглеждат животни. В този обор отглеждат овце. Виждал съм и лично съм помагал в
този обор да складираме там сено. Сградата е тяхна още от някъде отпреди 2004
година. Там държат и сламопресата, мисля и трактор.
Знам, че селкостопанската сграда е на Н.. Нея считам
за собственик. Никой не ѝ е оспорвал това. Тя владее и ползва имота“.
Въз основа на тези показания нотариус П.,
приела подсъдимата Ш. за собственик на Краварник 2 по на давностно владение на
основание чл.79 от ЗС и бил издаден Нотариален акт № 35, том 2, рег.№ 4324,
дело № 126 от 2016 г. от 15.09.20016 г., с който подсъдимата Ш. била обявена за
собственик на този недвижим имот.
През 2017 г. свид.
Г.Й.Д. станала директор на Института и разбрала, че подсъдимата е придобила по
давностно владение собствеността на Краварник 2. За случая била сезирана
прокуратурата, която след извършена проверка от органите на полицията,
образувала наказателно производство и внесла обвинителен акт срещу четиримата
подсъдими.
Изложените
релевантни на делото фактически констатации се установяват след съвкупния
анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.
За да се установи дали подсъдимите са
извършили престъпленията, за които са предадени на съд, на първо място следва
да се докаже по категоричен начин, че подсъдимата не е владеела Краварник 2 в продължение на десет години. Едва след това да се
изследват въпросите дали същата е умишлено е склонила другите подсъдими да
потвърдят неверни обстоятелства пред нотариуса, в качеството им на свидетели по
обстоятелствената проверка, както и дали те съзнателно за потвърдили неистина.
От приложените по делото документи
свързани със статута на Краварник 2, се установява, че за този имот няма данни
за съставен Акт за държавна собственост.
Видно нотариалните книжа, на 15.09.2006
година нотариус К.П. извършила обстоятелствена проверка, въз основа на която
признала подсъдимита Ш. за собственик по давностно
владение на Краварник 2. От протокола за проверката се установява, че
подсъдимите са направили цитираните по-горе изявления пред нотариуса. В
резултат на извършената проверка, видно от Нотариален акт № 35, том 2, рег.№
4324, дело № 126 от 2016 г. от 15.09.20016 г. подсъдимата Ш. е била обявена за
собственик на недвижим имот – Краварник 2, по давностно владение.
От заключението на почерковата
експертиза става ясно, че и тримата подсъдими собственоръчно са изписали своите
имена и положили подписите си под изявленията им възпроизведени писмено в
протокола за извършване на обстоятелствена проверка.
От показанията на свид.К.П.
се установява, че е разпитала подсъдимите поотделно и е отразила точно
отговорите на въпросите, които им е задала във връзка с извършваната от нея
обстоятелствена проверка.
Видно от справката на службата по
вписвания имотът е вписан като собственост на подсъдимата Ш. на 16.09.2016
година, а от справката на Община – Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“ става
ясно, че след придобиването на имота начислените данъчни задължения за него с
АУОПВ от 12.06.2017 г. за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. са
заплатени в брой на 07.07.2017 г.
С извършения оглед на 22.11.2017 г. е констатирано
общото лошо и неподдържано състояние на Краварник 2 и намиращите се в него бали
със сено и овце.
От приложения по
делото договор от 14.04.2006 г. между Института и свид.В.П.В.
се установява, че на последния е предоставена под наем за
срок от три години сградата на Краварник 1. Видно от заявлението от август 2007
година В. е пожелал договорът да бъде прекратен.
От показанията си този свидетел се
изяснява, че в посочения период е отглеждал пилета в Краварник 1 и е ползвал
съседната сграда – Краварник 2 за съхранение на бали със слама, в която не е
имало животни.
Това, че свид.В.
е отглеждал пилета точно в Краварник 1, се потвърждава и от извършения
следствен експеримент, при който посочил именно него, като сградата в която е
извършвал тази дейност.
От показанията на свидетеля Г.Й.Д. –
директор на Института от 2017 г. става ясно, че не ѝ е известно дали
семейство Шееви са ползвали по някакъв начин
Краварник 2. До тази сграда е ходила едва след като органите на полицията
извършили проверка по случая.
В показанията си свидетеля Р.К.Я. –
старши експерт към Института, сочи, че е посетил мястото, на което двете сгради
са разположени през 2013 г., но в Краварник 2 не е влизал. Възприел е, че
сградата била без прозорци и врати, но дали е имало животни вътре не е могъл да
види от мястото на което се е намирал.
Свидетеля Димитрия С.П. – служител на
Института, твърди, че е изпълнявала длъжността директор от 2012 година. Тогава
е установила, че единият краварник се използва от Шееви за отглеждане на
животни, като по думите на предишния директор, същите се били настанили там. В
тази връзка тя сключила с тях договор за наем на Кравирник 1. Същият бил
прекратен, поради неуредения статут на сградата. Тъй като имали изгода, че опазват
територията на Института от тази страна, ги оставили да продължат да извършват
животновъдната си дейност. През 2012 - 2013 г. е ходила до двете сгради и
твърди, че Краварник 2 бил празен.
От показанията на Д.С.Н. – заместник
директор по производството в Института от 2006 година, се констатира, че в
Краварник 1 първоначално били отглеждани пилета. Разяснява, че впоследствие
през 2012 година се настанили наематели, за които смята, че в другата сграда
складирали фураж. Твърди, че веднъж когато е ходил през 2012 г. в нея имало
бали със слама. Сочи, че Краварник 2 не е бил ползван от 2006 г., но уточнява,
че в него е имало „нещо като сено” и че може да е бил временно ползван за
сушене.
С показанията на свидетеля М.Г.М. се
изяснява, че за периода 2001 – 2005 г. е работил за фирма, която съхранявала мотори
в Краварник 2. Сочи, че впоследствие в Краварник 1 се отглеждали пилета, а
после крави. Не знае дали след тях Краварник 2 е бил използван. Сочи, че
познава Шееви от 2012 г., но му е известно, че от 2011 година са отглеждали
крави и овце в района и допуска, че Шееви са съхранявали в Краварник 2 сено и
са държали там овцете.
От
показанията на свидетеля С.А.М. – ветиринарен лекар,
става ясно, че в периода 2004/2005 г. – 2010 година е бил лекар в кв.”Средна
кула” и е ваксинирал животните на Шееви. В този квартал са гледали животни,
като през летните периоди са местили овцете си в една сграда в ДЗС. Предполага,
че това било преди около десет или повече от десет години. Животните били
изместени в ДЗС още докато бил ветеринарен лекар. Спомня си, че първо изместили
овцете, а след това кравите. В сградата с по-лошото състояние държали овцете.
От показанията на свидетеля Г.Ц.К. –
полицейски служител, става ясно, че е извършил проверка през 2017 г. преди
образуване на наказателното производство. Направил оглед на Краварник 2, при
който констатирал, че сградата била празна, без врати и прозорци, с бетонов
покрив без покривни елементи, с два паднали трегера и обрасла с растителност,
както и снел обяснения от съпричастните към случая лица.
Назначената в хода на съдебното
следствие съдебна счетоводна експертиза заключава, следното:
1.
През
периода януари 2006 год. до декември 2007 год. приходи от наем в ИЗС”Образцов
чифлик” – Русе са осчетоводени единствено по отношение на сключен договор с В.П.В.,
за обект с идентификационен № 63427.318.196.1 (Краварник 1).
2.
ИЗС ”Образцов чифлик” – Русе е получил приходи от
наем по договор с В.П.В. за времето от 11.07.2006 год. до 11.06.2007
год. в общ размер на 3 480 лв. Тези приходи са осчетоводени по надлежния
ред. За
отчетната 2007 год. на ИЗС ”Образцов чифлик” Русе, в счетоводната отчетност на
Института е заведена сметка „В.В.”. Отразяват се
вземанията от него, както за наем, така и текущи разходи – ел.енергия. С нотариална
покана от ИЗС ”Образцов чифлик” – Русе било изискано от В.В.
уреждане на финансови взаимоотношения за ел.енергия за месец 06 и 07 на 2007
год. в общ размер от 213,54 лв. с ДДС, както и за наем за месец 07 и 08 на 2007
год. в общ размер на 720,00 лв. с ДДС. Тези разходи са свързани с
експлоатацията на имот с идентификационен № 63427.318.196.1 (Краварник 1) и са
осчетоводени като дължими от В.П.В., към датите на тяхното извършване.
3.
За
периода 2001 год. до края на 2005 год. ИЗС”Образцов чифлик” – Русе е имал
наемни отношения с фирма с име ”СЕРА”ООД – Русе, с БУЛСТАТ – 12755455. По данни
от Р.Я. – ст.експерт ЗАС при ИЗС ”Образцов чифлик” на тази фирма бил е отдаван
под наем обект с идентификационен № 63427.318.197.1 (Краварник 2). Договор за
наем не е намерен в документацията на Института. Първичните счетоводни
документи, които анализирал експертът сочели, следното:
-
„СЕРА”
ООД – Русе е заплатило наем в общ размер на 5 000,00 лв. с ДДС за периода м.11.2003 год. до м.10.2005 год;
-
получени
са суми от префактурирана ел.енергия и вода от
Института на фирма „СЕРА” ООД – Русе за периода м.11.2003 год. – 05.2007 год. в
размер на ел.енергия – общо - 1 217,81 лв. с ДДС и вода – общо -
1 026,72 лв. с ДДС.
За префактурираните
суми с данъчни фактури с №№ 4409 / 27.11.2006 г.; 4410 / 27.11.2006 г.; 138 /
17.04.2007 г.; 139 / 17.04.2007 г. и 182 / 11.06.2007 г., съдът отчита, че
същите всъщност са издадени по отношение на В.В.. От
тях се установява, че с данъчни фактури с №№ 4410 / 27.11.2006 г. и 139 /
17.04.2007 г. на В.В. са префактурирани
разходите за вода, както следва:
-
за
месец септември и ноември 2006 г. в размер от 352,11 лева;
-
за
януари – февруари 2007 г. в размер на 73,20 лв.
С данъчните фактури с №№ 4409/27.11.2006
г. и 138 / 17.04.2007 г. на В. са префактурирани
разходи за електроенергия, както следва:
-
за
октомври и ноември 2006 г. в размер на 396.11 лева;
-
за
януари и февруари 2007 г. в общ размер на 42,31 лева;
С данъчна фактура 182 / 11.06.2007 г. на
В. са префактурирани разходи за електроенергия и вода
за периода март – май 2007 г. в размер на 729.02 лева.
Всички
разходи са осчетоводени по надлежния ред и заплатени.
4. В
документацията на Института е наличен Договор от 11.04.2006 год. за наем,
сключен между ИЗС ”Образцов чифлик” - наемодател и В.П.В. - наемател. Наемодателят
предоставя за временно ползване обект – „Пилчарник”, намиращ се в кв.ДЗС –
Русе. Месечната наемна цена е 360,00 лв. с ДДС. Наемателят е длъжен да заплаща
в срок разходи за телефон, електроенергия, парно отопление, топла и студена вода,
портиерни. Договорът е сключен за срок от три години,
считано от датата на подписването. Приемо – предавателни
протоколи, свързани с отдаването под наем и прекратяването на договора за наем,
на експерта не са представени от ИЗС ”Образцов чифлик” – Русе.
5. Двата обекта с идентификатор
63427.318.196.1 (Краварник 1) и идентификатор 63427.318.197.1 (Краварник 2)
през периода януари 2005 год. до изготвяне на нотариалния акт от 15.09.2016
год. не са предоставяни за ползване от ИЗС”Образцов чифлик” – Русе на други
лица, освен на ЗП”Н.Л.Ш.”. На ЗП”Н.Л.Ш.” е предоставен обект с идентификационен
№ 63427.318.196.1 (Краварник 1). При сключване на договора от 02.03.2012 год.,
към същия е приложена скица № 8182 / 17.08.2009 год., за обекта. (Тук съдът
счита, че по отношение на Краварник 1 заключението не следва да се кредитира,
тъй като е бил отдаден под наем на свид.В. през 2006
година).
В Института са
получени приходи от наем със ЗП”Н.Л.Ш.” за времето от 16.11.2012 год. до
01.02.2013 год. в общ размер на 1 800,00 лв. Тези приходи са осчетоводени по
надлежния ред.
Така от счетоводното документиране от
страна на Института се констатира, че „Сера“ООД е
ползвала Краварник 2 до месец октомври 2005 г., В.В.
е ползвал под наем Краварник 1 от 11.04.2006
год. до август 2007 г., а ЗП ”Н.Л.Ш.”
е ползвал Краварник 1 от 02.03.2012 година.
От показанията на
свидетелите – служители на ИЗС „Образцов чифлик”, не може да се установи по
несъмнен начин, че в действителност Краварник 2 не е бил използван от някого в
периода от 2006 година до 2016 година. Така например свид.Д.
е ходила до тази сграда, едва след придобиването ѝ по давностно
владение от Ш.. Свид.Я. е посетил района през 2013
година, но не е влизал вътре. Свид.П. е ходила до
мястото където се намират двете сгради през 2012 г. – 2013 г. и твърди, че
Краварник 2 бил празен. Същевременно през 2012 г. свид.Н.
е възприел, че в Краварник 2 се съхраняват бали със слама. Твърдението му, че
от 2006 година не е използван се опровергава от самия него, тъй като сам сочи,
че вътре е имало нещо като сено и допуска, че може да е ползван временно за
сушене. Следователно от показанията им може да се направи извод, че през 2012
г. Краварник 2 е бил използван. Но същевременно тези свидетели нямат
впечатления относно използването на сградата преди това, с изключение на Н.,
който сочи, че била ползване за сушене на сено. С оглед изложеното не може да
се изведе категорично заключение, че през останалото време от периода 2006 –
2016 г. тази сграда не е била ползвана.
От
показанията на ветеринарния лекар на животните на Ш.– свид.М.,
става ясно, че преди 2010 година те са пренесли първо овцете в сградата с
по-лошо състояние, която безспорно е Краварник 2, а след това и кравите. От
неговите показания обаче не се установи по категоричен начин, кога точно е
станало това. Очевидно е, че това се е случило преди 2010 година и преди ЗП „Н.Л.Ш.“
да сключи договор с Института за отдаване под наем на Краварник 1. Това, че Ш.
са използвали сграда преди сключването на договора за наем на Краварник 1 се
потвърждава и от показанията на свид.М., който ги е
виждал през 2011 година.
От така изложените дотук следва въз
основа на показанията на свид.В. да се прецени дали Ш.
са използвали Краварник 2 през 2006 г., тъй като твърди, че в тази сграда през
периода на ползване на Краварник 1 е държал слама и не е имало животни.
Едновременно с тях обаче следва да се
преценят и показанията на свид.Л.Н.Ш., който е съпруг
на подсъдимата Ш., както и обясненията на подсъдимите. Свид.Ш.
сочи, че още от май-юни 2006 година са съхранявали окосено сено в Краварник 2,
като през месеците октомври и ноември 2006 година са държали там овце. Твърди,
че в съседния краварник едни момчета са отглеждали пилета и ги е виждал. Видно
е от нотариален акт № 92, том II, рег.№ 5528,
дело № 215 от 03.12.1999 г., че Н.Ш. е собственик на близо 30 декара ниви в
местността „Гърков дол“, в близост на Института.
Подсъдимата Ш. отрича да е склонявала
подсъдимите да лъжесвидетелстват. Сочи, че подсъдимите К., П. и Г. знаели, че
семейството ѝ се занимава с животноводство и са
ползвали процесния имот, тъй като се познавали от много години и многократно са
идвали там, за им помагат. Затова ги помолила да свидетелстват пред нотариус в
производството по извършване на обстоятелствена проверка и те се съгласили.
Подсъдимите К., П. и Г. твърдят, че лично
са виждали и знаели, че подсъдимата и семейството ѝ са ползвали сградата,
в която отглеждали животни в района на ДЗС отпреди 2006 година, където са им
помагали при осъществяването на тази дейност.
Свид.В. е
незаинтересован, същият няма отношения с подсъдимата и останалите членове на
семейството ѝ, нито лични със свидетелите - служители на института. При
преценката на показанията му, съдът намира, че не следва да се кредитират
безрезервно, тъй като съдържат известни неточности, които се дължат на
изминалия голям период от време.
1. При
първия си разпит пред съда този свидетел твърди, че подписа на заявлението му
до Института за прекратяване на договора за наем е негов. При извършената
проверка на показанията му от изготвената графалогическа
експертиза се установява, че това не е така, тъй като този подпис не е изпълнен
от В.. Едва след това той сочи, че действително е възможно да е положен от
друго лице, вероятно от това, с което са отглеждали пилета.
2. Свидетелят
твърди, че е отгледал около четири – пет партиди пилета, което отнема около два
месеца на партида, след което е необходима подготовка от около един месец. Това
твърдение би могло да обоснове извод, че през целия период на ползване на
Краварник 1, той е пребивавал там и е имал наблюдения върху Краварник 2. Съдът
намира, че това твърдение е неточно.
От договора за наем между Института и В.В. е видно, че Краварник 1 няма да бъде използван през
месеците декември, януари, февруари и март. От данъчните фактури и отправената
нотариална покана до В. е видно, че най-големите разходи за вода и
електроенергия са направени в периода септември – ноември 2006 г. и март – юли
2007 г., което би могло да се обясни с отглеждането на пилета. В същото време с
оглед малките разходи за периода януари – февруари 2007 г., липсата на такива
за април – август и декември 2006 г., и клаузите на договора за наем досежно месеците, през които сградата няма да се използва,
се извежда извода, че в този период почти не е била извършвана дейност от
страна на В.В. в Краварник 1. Следователно за периода
11.04.2006 год. – август 2006 г., декември 2006 г. – февруари 2007 г. и август
2007 г., съдът не може да приеме, че В. е имал наблюдения върху Краварник 2,
поради което твърдението му относно неизползването на тази сграда от другиго
намира, че не е категорично достоверно.
Наред с това съдът отхвърля твърденията
на свид.Ш., че през месеците октомври и ноември 2006
година семейството му са държали в Краварник 2 овце, тъй като този период
съвпада с активната дейност на В., който съдът приема за безспорно установен и последния
би възприел това обстоятелство.
По делото няма никакви други
доказателства, които да оборват твърдението на свид.Ш.,
че през май-юни 2006 година са оставали окосено сено в Краварник 2 и по този
начин са го използвали. Факт е, че към този период, подс.Ш.
е имала ниви в близост и заедно със семейството си е отглеждала животни. Неговите
показания макар и да е пристрастен са дадени под наказателна отговорност и
представляват доказателствен източник, който в тази
част не е оборен по никакъв начин от другите доказателства по делото. По тези
съображения, съдът намира, че в тази им част те не могат да бъдат отхвърлени.
Действително синът на подсъдимата Ш. е регистриран като земеделски производител
от 2008 година, но същевременно от доказателствата по делото става ясно, че
семейството е отглеждало животни от преди това, макар и без съответната
надлежна регистрация. Впрочем без регистрация на животновъдния обект –
Краварник 1, е отглеждал пилета и свид.В..
При преценка на достоверността на
обясненията на подсъдимите, съдът отчете двояката им функция, произтичаща от
статута им на основно доказателствено средство, но и
на средство на защита, необвързано със задължение за изясняване на обективната
истина, а предоставено на лицето, привлечено към наказателна отговорност за
упражняване по неговото усмотрение. Изхождайки от това принципно положение,
след като подложи обясненията на подсъдимите на внимателна и критична преценка,
не намери доказателства събрани или изготвени при условията и по реда,
предвидени в НПК, които да ги опровергават.
При така изложеното обвинителната теза,
че подсъдимата и семейството ѝ, не са ползвали, респективно владяли поне десет години Краварник 2, а от тук, че
четиримата подсъдими са извършили престъпленията, в които са обвинени, остава
недоказана.
За пълнота на мотивите, съдът намира да
отбележи, че дори и да се приеме за доказано, че Ш. не е използвала Краварник 2
в продължение на десет години, то отново не са налице предпоставки подсъдимите
да бъдат признати за виновни.
На първо място не се установява, нито от гласните доказателства, нито
от приетите писмени такива, че Ш. е подбудила подсъдимите К., П. и Г. да лъжесвидетелстват
пред нотариус П.. По този въпрос е налице предположение изведено от
обвинителната тезата, че подсъдимата и семейството ѝ не са ползвали този обект,
в продължение на десет години. Единственото безспорно обстоятелство е, че тя ги
е помолила да бъдат свидетели, за което те се съгласили. Доказателства за
наличие на уговорки от нейна страна по отношение на подсъдимите К., П. и Г., за
оказван някакъв натиск върху тези подсъдими да посочат изгодния за нея факт, че
е владяла имота през последните 10 години не се съдържат по делото. Никой от
разпитаните по делото свидетели не предава възприятия в тази насока.
Подсъдимите Ш., К., П. и Г. също не сочат подобни обстоятелства.
На второ място по отношение на
подсъдимите К., П. и Г. също не са налице доказателства да са извършили
престъпление по чл.290 от НК. За да е осъществен състава на престъплението по
чл.290 от НК от субективна страна дееца следва съзнателно да потвърди или затаи
истина. В конкретния случай според обвинението става въпрос за потвърждаване на
неистина. И тримата подсъдими в обясненията си сочат, че са виждали и знаят, че
подсъдимата и семейството ѝ са ползвали сградата, в която отглеждали
животни в района на ДЗС от преди 2006 година. Затова се съгласили да свидетелстват
пред нотариуса. Действали са със съзнанието, че потвърждават истина пред
нотариуса в производството по обстоятелствена проверка. По същество са заявили
именно тези им впечатления. Няма доказателства, че те са целели да потвърдят
наистина или са допускали невярността на твърденията
си.
С оглед гореизложените мотиви, Русенският
районен съд счита, че обвинението срещу четиримата подсъдими не е доказано по
безспорен начин, поради което на осн. чл. 304 от НПК
следва да бъдат оправдани.
Районен съдия: