Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 13.01.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на девети януари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1255 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П.К. *** срещу Наказателно постановление № 18-1253-001957 от 16.04.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложено административни наказания – „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като жалбоподателят не бил извършил описаното нарушение, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. Счита, че в производството по установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, съответно издаване на НП били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените без конкретно да се сочат и въз основа на изложените в жалбата твърдения е отправено искане за отмяна на санкционния акт, без да се излагат аргументи за това.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. В.М.заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 28.10.2018 г. в 19:19 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743ВА движение на лек автомобил марка ,,**”, модел ,,**” с регистрационен номер Х 6022 КН със скорост от 106 км./ч. – над разрешената за движение в населено място – град Хасково, където било разположено техническото средство.
От направена Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на „Райфайзен Лизинг България“ клон Хасково с ползвател П.К. ***, който след изпращане на писмо за установяване на водача сам посочил себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 11.12. Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, /посочено е че това е станало на 28.12.2018 г. след поправка на датата на съставяне/, бил съставен, от свид. В.К.В., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР - Хасково на същата дата, Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 0666929. Процесният АУАН бил съставен в отсъствие на лицето, сочено като нарушител в него, без това лице да е било поканено и в присъствие на нарочен свидетел – К.Й.В., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР - Хасково, след което изпратен за предявяване по местоживеене ***, чрез Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Кърджали. При предявяването му на 10.01.2019 г., актът за установяване на административно нарушение бил подписан от П.К.П., а в графата за обяснения и възражения същият вписал „Имам възражения“. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 % скорост от 103 км.ч., като реално измерената и фиксирана в клип № 22025 скорост на движение на движение на процесното превозно средство. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител на същата дата – 10.01.2019 г., лично срещу подпис.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се
съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост над
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 22025 с техническо средство ARH CAM S1 № 11743ВА. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – В.К.В. за обстоятелствата, свързани с установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви, като за последната група факти се дава вяра на изложеното и от свид. К.Й.В..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б
за населеното място е
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Действително, допуснати са нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателя, без да са били налице изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като липсват доказателства същият да е бил поканен надлежно за извършването на това процесуално действие. На същия обаче е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал, макар и да е завил, че има такива. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита и поради това, с оглед въведения от законодателя критерий, това допуснато процесуално нарушение не би могло да се прецени като съществено, оттам и като самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно най – напред на т. 1 от цитираната разпоредба – да се впише дата на съставянето му, доколкото по отношение на първоначално въведения запис е нанесена поправка, без обаче това да е сторено по надлежния ред – с отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, за да се прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова отразяване. По този начин, липсва съответната обезпечена за решаващия орган възможност да се направи дължимата преценка от съда за спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. По подобен начин стои въпросът и при описание на нарушението и конкретно при индивидуализация на превозното средство, с което е осъществено нарушението, а именно регистрационния номер, явяващ се единственият белег, по който то да бъде разпознато и вписано при положение, че заснемането е извършено в тъмната част на денонощието, а приобщените веществени доказателства – снимков материал не са носители на друга годна информация. Или, с извършване на поправката на АУАН по този начин, отправеното административнонаказателно обвинение изначално е било лишено от годна основа на отправените твърдения досежно един от основните признаци на деянието – превозното средство, с което то е било осъществено, оттам и за данните за неговия собственик/ползвател, респ. авторството на нарушението. На следващо място, не би могло да бъде преценено дали обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с оглед изложеното относно поправката в датата на съставяне на АУАН, но това е станало от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, с уговорката относно порока в съдържанието на акта, възприета и при издаване на санкционния акт. Същият, поради констатираните пороци при съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да бъде отменен на процесуално основание без да се обсъждат доводи от материалноправна страна.. Включително дали фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място и конкретно дали е преодоляно констатираното несъответствие на отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато нарушение по чл. 21 от ЗДвП за заснетото с посоченото в НП техническо средство нарушение с доказателствата, приобщени по делото, тъй като в задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР е посочен номер на първо изображение 21950 и номер на последно изображение – 22082, а приобщеният като веществено доказателство снимков материал е с номер: 11743ВА/004213.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП, като незаконосъобразно - отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1253-001957 от 16.04.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.