Присъда по дело №565/2024 на Районен съд - Разград
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 10 февруари 2025 г. (в сила от 26 февруари 2025 г.) |
| Съдия: | Доротея Енчева Иванова |
| Дело: | 20243330200565 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 3 октомври 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към Присъда № 12/10.02.2025г. постановена по НОХД №
565/2024г. по описа на Районен съд гр.Разград.
Обвинението против подсъдимите А Д А от с. М В и Р А М от гр. К е
по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в
периода от 02.10.2019г. до 24.10.2019г. в с. Г, общ. Лозница, обл. Разград и гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление, сами и в съучастие като
съизвършители помежду си, с цел да набавят имотна облага за себе си, са
възбудили и поддържали заблуждение у Н Х И и Н Х И, двете от с. Г, общ.
Лозница, обл. Разград, че А Д А се казва С А, че същият е адвокат от гр. Русе и
че ще им помогне да им бъдат върнати част от парите, които са платили на Д
Д Г от гр. Шабла за извършен ремонт на покривите на къщата и сайванта им,
находящи се в с. Г, и с това причинили на Н Х И имотна вреда в размер на 3
275 лева, а на Н Х И имотна вреда в размер на 4 775 лева, като общият размер
на причинената имотна вреда е 8 050 лева.
Съдебното производство срещу подсъдимите е проведено по реда на
глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по тяхно и на
защитниците им искане, направено преди даване ход на съдебното следствие.
При предварителното изслушване подс. А и подс. М са признали изцяло
фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372,
ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието им, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът
на подс. А - адв. П счита, че наказанието на подзащитния му следва да бъде
под средния размер предвиден в закона, след което да бъде редуциран с 1/3 и
същият да бъде две години лишаване от свобода. По отношение на
предявените граждански искове следва да бъдат уважени. Защитникът на
подс. М – адв. Христов счита, че наложеното наказание на подзащитния му
следва да бъде в минимален размер, а по отношение на гражданските искове,
предоставя на съда да прецени.
Представитeлят на Районна прокуратура гр. Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на проведеното съкратено
съдебното следствие, с оглед на събраните на ДП писмени и гласни
доказателства, както и предвид направеното по чл.371, т.2 от НПК
самопризнание от подсъдимите. Предлага на съда да признае подсъдимите за
виновни по така повдигнатото им обвинение на всеки един от тях, като бъде
наложено наказание лишаване от свобода след редукцията на чл.58а от НК за
подс. А две години и осем месеца при първоначален общ режим, а за подс. М
осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. По
отношение на гражданските искове предлага да бъдат уважени изцяло.
Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по
делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Свидетелките Н Х И и Н Х И са сестри - близначки. Родени са на
**.**.19**г. и притежават къща в с. Г, в която живеят.
През месец септември 2019г. свидетелките решили да направят
ремонт на покривите на къщата и на сайванта си. На 20.09.2019г. св.Н И
видяла залепена на електрически стълб обява за извършване на ремонт на
1
покриви, в която бил посочен телефон за връзка. Тя позвънила на посочения
телефонен номер и разговаряла със св. Ц И. Двамата се уговорили да се
срещнат и разговарят на следващия ден.
На **.**.20**г. св. ЦИ отишъл до с. Г, извършил оглед на двата
покрива, след което позвънил на св. Д Д Г, собственик и управител на „Ана
Мария Кинг“ ЕООД - гр. Ш, за която фирма работел. Обяснил му, че има
клиент от с. Г за ремонт на покриви. Св. Д Г отишъл в с. Г. Срещнал се и
разговарял със св. НИ. Представил й договор за строително-ремонтни работи,
в който тя попълнила дата, място на сключване, данните на възложителя и
изпълнителя, цената за демонтаж на покрива /35 лева на кв.м./, цената за
ремонт на покрива /145 лева на кв.м./, вписала, че е запозната с договора и е
съгласна с посочените в него цени, след което се подписала за „възложител“.
Св. Н И и св. Д.Г се договорили да бъде извършен ремонт на
покривите на къщата и сайванта, като заплащането за ремонта да се извърши
на няколко пъти.
В периода от 21.09.2019г. до 30.09.2021г. работници от фирма „Ана
Мария Кинг“ ЕООД извършили ремонтни дейности на покривите на къщата и
на сайванта на двете сестри. На 21.09.2019г. св. Н Иплатила на св. Д.Г 15 000
лева, а на 22.09.2019г. - му платила 5000 лева за ремонта. Междувременно
сестра й - св. Н Исе завърнала от Република Турция, където пребивавала. На
23.09.2019г. двете свидетелки платили на св. Д.Г още 10 000 лева за
материали. Тогава те сметнали колко ще им струва ремонта при цените, които
били описани в договора и установилите, че общата сума за ремонта е 42000
лв. Двете решили, че това са много пари и че не искат да плащат още 12 000
лева за ремонта на двата покрива.
През една от обедните почивки, докато работниците си почивали, св.
Н И им казала, че искат много пари за ремонта и че може да хване някой
адвокат. Малко по-късно, същият ден, при нея и сестра й отишъл единият от
работниците - подс. Р А М. Той им предложил да изгонят св. Д.Г, за да не им
иска повече пари. Подсъдимият обяснил на свидетелките Н И и Н И, че има
познат адвокат, който щял да доведе при тях. Адвокатът щял да им помогне да
си върнат част от парите, които били платили на св. Д.Г за ремонта. Освен
това подсъдимият им обещал с негов приятел да довърши ремонта. Той дал на
свидетелките телефонният си номер, за да му се обадят, ако решат, че искат
адвокат.
Сутринта на 02.10.2019г. двете свидетелки казали на св.Д.Г, че им
иска много пари за ремонта и го помолили да си тръгне с работниците.
Първоначално св. Д.Г не се съгласил, но след като св. Н И позвънила в
полицията, той и работниците му си тръгнали. Останало единствено да бъдат
поставени капаци на двата покрива, за да приключи ремонта.
Същият ден, след обяд, със св. Н И се свързал по телефона мъж,
който се представил като адвокат на св. Д.Г. Той й казал, че трябва да платят
на св. Д.Г парите за ремонта, който е извършил в тях. Малко по-късно в дома
им пристигнал св. Д. Г. Обяснил, че трябва да му платят още 5000 лева, които
свидетелките му платили и той си тръгнал.
На 02.10.2019г. подс. Р.М не бил с работниците на св. Д.Г. Същият
ден св. Н И му позвънила по телефона. Обяснила му, че са изгонили св. Д.Г.
Помолила го да довърши ремонта на покривите, като сложи капаците им и да
им намери адвокат, който да им помогне да си върнат част от парите, които
2
били дали на св. Д.Г. Подс. Р.М се съгласил да довърши ремонта, като обещал
същата вечер да отиде в дома им с адвоката.
На 02.10.2019г., около 19.00ч., в дома на свидетелките Н И и Н И
отишли подс. Р.М и подс. А Д А, когото свидетелките не познавали. Подс. Р.М
представил подс. А Д А като адвокат С А и обяснил, че е негов познат. Подс.
А.А също се представил като „адвокат С А“, като казал, че е от гр. Р и че има
кантора в гр. Р, но в момента й правел ремонт. Свидетелките Не И и Н И
обяснили на „адвоката“, че са платили на св. Д.Г 35 000 лева за ремонт на
покривите на къщата и сайванта им. Представилият се за адвокат подс. А.А
убедил свидетелките Н И и Н И, че ще им помогне св. Д.Гда им върне част от
парите, които са му платили за ремонта на двата покрива, като поискал за
услугата да му бъдат платени 2000лева. Обяснил, че имал познат прокурор в
гр. Разград, на когото щял да даде 1 000 лева и 1 000 лева щели да останат за
него, като хонорар. Отделно поискал да му бъдат заплатени 150 лева за бензин
/от гр. Русе до с. Г и обратно/, които те му платили. Свидетелките нямали в
дома си поисканата сума от 2000 лева, поради което се уговорили с двамата
подсъдими да се срещнат на следващият ден, около 9.00ч., пред часовниковата
кула в гр. Разград, за да изтеглят от банкомат парите, поискани като хонорар
от представилият се за адвокат подс. Ан. А.
Сутринта, на 03.10.2019г., свидетелките Н И и Н И пристигнали в гр.
Разград. От банкомат, намиращ се пред Банка „ОББ“, от тяхна обща банкова
сметка, те изтеглили 1600 лева, към които добавили 400лева, които имали в
тях. След това двете отишли на уговорената среща с двамата подсъдими.
Четиримата отишли в намиращо се в близост барче, където пили кафе. В
барчето св. Н И обяснила на подс. Ан.А, че са дали пари на св. Д. за
закупуване на капаци, които той не е доставил. Подс. Ан.А казал, че ще се
обади на майсторите и ще им каже да им върнат капаците. След като си
изпили кафетата, четиримата отишли до автомобила на подс. Ан.А, който бил
паркиран на намиращ се в близост до часовниковата кула паркинг. Двете
свидетелки седнали на задната седалка на автомобила, а двамата подсъдими
седнали отпред. Свидетелките дали на подс. Ал.А поисканият от него
адвокатски хонорар, в размер на 2000 лева. Той взел парите, казал, че отива да
даде 1000 лева на прокурора и слязъл от автомобила. Върнал се след около 15-
20 минути, като обяснил, че дал 1000 лева на прокурора. Обяснил, че ще има
дело, след приключването на което щели да им върнат част от дадените пари
за ремонт и че във връзка с това дело е дал 1000 лева на прокурора. Подс.
Ан.А обяснил, че след около една седмица на телефона на св. Н И ще получат
съобщение дали ще им бъде възстановена част от дадената за ремонта
парична сума.
На 04.10.2019г. подс. Р.М отишъл в дома на двете свидетелки със св.
Н П Т. Казал им, че двамата ще довършат ремонта, за което поискал да им
бъдат заплатени 1400 лв. Четиримата се придвижили с автомобила на св.
Н.Тодоров до гр. Разград, където от банкомата пред банка „ОББ“ свидетелките
изтеглили общо 1600 лв. - 1400лева, от които дали на подс. Р.М, за да сложат
капаците на покривите, а останалите 200 лева оставили в тях.
Няколко дни по-късно, подс. Р.М и св. Н.Т довършили ремонта на
покривите, като междувременно закупените от св. Д.Г капаци за покривите
били доставени до дома на свидетелките от неустановено в хода на
разследване по делото лице.
3
На 09.10.2019г. св. Н И се свързала по телефона подс. Ал.А.
Попитала го какво става с техният случай, като обяснила, че не са получили
съобщение за възстановени пари. Подс. Ан.А отговорил, че още е рано. Той
заявил, че са необходими още 2000лева, за да бъде наложен запор върху
автомобилите на фирмата на св. Д.Г. Обяснил, че е необходимо да бъде
наложен запор, за да се продадат автомобилите на св. Д.Г и от взетите за тях
пари да бъде върната част от платената от свидетелките сума за ремонта.
Убедени, че налагането на запор ще спомогне да си върнат част от парите,
които били заплатили на св. Д.Г, свидетелките НИ и НИсе съгласили да му
дадат тези пари, като обяснили, че трябва да ги изтеглят от банкомата в гр.
Разград. Подс. Ан.А предложил на следващия ден да ги закара с автомобила
си до гр. Разград, за да изтеглят парите.
На 10.10.2019г. подсъдимите Ан.А и Р.М отишли в дома на двете
свидетелки в с. Г. В присъствието на подс. Р.М, подс. Ан.А отново обяснил на
свидетелките, че трябва да се наложи запор върху автомобилите на фирмата
на св. Д.Г, за да могат да си получат част от дадените от тях пари и за това
трябва да му платят 2000 лева. Четиримата потеглили с автомобила на подс.
Ан.А към гр. Разград, където от банкомата до банка „ОББ“, двете свидетелки
изтеглили общо 2000 лв., които в присъствието на подс. Р.М, дали на подс.
Ан.А, за да наложи запор на автомобилите на св. Д.Г.
След няколко дни, на неустановена дата, подс. Ан.А отново се обадил
по телефона на св. Н И. Св. Н И била до сестра си и чувала разговора.
Подсъдимият обяснил, че били необходими още 5000 лева, които трябвало да
бъдат дадени на областния прокурор, за да им помогне да им бъдат върнати
част от дадените от тях пари за ремонта на покривите. В разговора им се
включил мъж, чиято самоличност не е установена в хода на разследване по
делото. Той се представил за прокурор и потвърдил, че свидетелките трябва да
дадат тези 5000 лева, като посочил, че в противен случай нямало да получат
част от парите, дадени от тях за ремонта на покривите. Свидетелките
предложили да му дадат 3000 лева. Той заявил, че нямало да стигнат, държал
да му бъдат дадени 5000 лева, като накрая казал, че ще си помисли.
Същата нощ, около 02.00ч., подс. Ан.А позвънил на мобилния
телефон на св. Н И. Той казал, че с 3000 лева няма да стане работата и трябва
да платят 5000 лева.
Вечерта на 19.10.2019г. подсъдимите Ан.А и Р.М отишли в дома на
двете свидетелки. В присъствието на подс. Р.М, подс. Ан.А поискал
свидетелките да му дадат 5000 лева, които той да даде на областния прокурор.
Те му обяснили, че нямат толкова пари. Св. Н И имала лично нейни 5000
турски лири, които предложила да му даде. Подс. Ан.А ги взел, казал, че ще ги
обмени и ще ги даде на областния прокурор, след което подсъдимите си
тръгнали.
По-късно същата вечер подс. Ан.А се обадил и казал, че обменил
турските лири в гр. Русе, при негов познат, като взел за тях 1400лева. Той
предложил на свидетелките да им помогне да съберат общо 5000 лева, като
им даде 1600 лева, част от които щял да вземе от сина си. Свидетелките се
съгласили.
Скоро след разговора им, свидетелките взели рента, в размер на 1400
лева. Те имали и пари в банковата си сметка, които можели да теглят само от
касата в банката.
4
На 21.10.2019г., преди обяд, подс. Ан.А позвънил по телефона на
свидетелките и попитал какво става с парите. Те обяснили, че имат 1400 лева
и ще изтеглят още пари. Уговорили се да се срещнат с подс. Ан.А същият ден,
на обяд, пред магазин „Кауфланд“ в гр. Разград, за да му дадат тези пари.
Двете свидетелки дошли в гр. Разград и посетили банка „ОББ“ - клон Разград,
където служителка на банката им обяснила, че този ден не могат да изтеглят
парите. След това, по обяд, свидетелките се срещнали с подс. Ан.А на
паркинга пред магазин „Кауфланд“ в гр.Разград. Те дали на подс. Ан.А 1400
лева, за да ги даде на областния прокурор и му казала, че след 2-3дни ще му
дадат другите 1000лева, тъй като тогава ще могат да ги изтеглят.
Сутринта на 24.10.2019г. подс. Ан.А позвънил по телефона на
свидетелките Неврие и Н И. Той попитал дали са изтеглили 1000-та лева,
които трябва да му дадат, за да ги даде на областния прокурор. Свидетелките
му обяснили, че не са ги изтеглили, но ще ги изтеглят същият ден.
Подсъдимият им казал, че вечерта ще отиде в дома им, за да вземе парите.
След разговора двете свидетелки дошли в гр.Разград, изтеглили от касата на
банка „ОББ“ сумата от 930 лева, след което се прибрали. Същият ден, вечерта,
подс. Ан. А отишъл в дома им. Той бил придружен от друг мъж, който
представил като Ахмед. Този мъж останал в автомобила на подсъдимия. Подс.
Ан.А и двете свидетелки влезли у дома на последните, където той продължил
да поддържа заблуждението, че „работи“ по техният случай. Свидетелките
дали 1000 лева /930 лева, които били изтеглили, към които добавили 70 лева,
които били в тях/ на подс. Ан.А, за да ги даде на областния прокурор.
На 30.10.2019г. подс. Ан.А отново се обадил по телефона на св. Н И.
Той поискал още 2000 лева, като обяснил, че същите са необходими за шефа на
банката, за да отпусне част от парите, които свидетелките са дали за
ремонта.Св. Н И му казала, че нямат повече пари.
Вечерта на 02.11.2019г. подс. Ан.А се обадил по телефона на св. Н И.
Той й казал, че на 04.11.2019г. в 10.00ч. в съда в гр. Русе ще се гледа делото им
и тя и сестра й трябва да отидат. Той щял да ги чака на автогарата в 8.00ч.
На 04.11.2019г. двете свидетелки отишли с автобус в гр. Русе. На
пиаца „Дунав“ в града те се срещнали с подс. Ан.А, подс. Р.М, жената на подс.
Р.М и Ахмед, самоличността на последните две лица не е установена в хода на
разследване по делото. Подс. Ан.А им обяснил, че нямало дело. Същото щяло
да бъде на 04.12.2019г. Той качил двете свидетелки в автомобила си и ги
закарал до автогарата. Докато изчаквал с тях автобуса им, подс. Ан.А казал на
свидетелките Неврие и Н И, че трябва да му дадат още 5000 лева за държавна
такса за делото, за да се гледа. Те му отговорилите, че нямат повече пари.
На 04.12.2019г. двете свидетелки не са ходили в Русе на дело, защото
се усъмнили, че подс. Ан.А и подс. Р.М са ги измамили.
Независимо от това, на 10.12.2019г., св. Н И позвънила по телефона
на подс. Ан.А и го попитала какво става с делото им. Той казал, че ще има
дело на 20.01.2020г. След този разговор двете свидетелки окончателно се
убедили, че са били измамени и повече не са търсили подс. Ан.А и подс. Р.М.
В хода на разследване по делото са извършени разпознавания, при
които свидетелките Н И и Н И разпознали категорично подс. Ан.А като
лицето, което се е представило лично и е било представено от подс. Р.М като
„адв. С А“ и на което те са заплатили на няколко пъти пари, на обща стойност
8050 лева, като адвокатски хонорар, за да им помогне да им бъдат върнати
5
част от парите, дадени от тях за ремонт на покривите на къщата и сайванта им.
С протокол за доброволно предаване от 15.01.2020г. (л.28-30, том 1),
св. Н И предала на служител на РУМВР-Лозница 9бр. разписки,
удостоверяващи извършени тегления в брой от банкомат на ОББ.
С протокол за доброволно предаване от 15.11.2022г. (л.264, том 1),
св. Н И предала на водещият разследването разследващ полицай извлечение
от банкова сметка в ОББ, която е обща на двете сестри.
Видно от заключението по назначената по делото икономическа
експертиза /л.215-216, том 1/, общата стойност на нанесените с деянието щети
е в размер на 8 050 лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от
събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
събрани на ДП, които съответстват и на направеното по реда на чл.371, т.2 от
НПК самопризнание от двамата подсъдими. Всички доказателства са единни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. С оглед на тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено по несъмнен начин, че в периода от 02.10.2019г. до 24.10.2019г.
подс. А и подс. М, в с. Г и в гр. Разград, в условията на продължавано
престъпление, сами и в съучастие като съизвършители помежду си, с цел да
набавят имотна облага за себе си, са възбудили и поддържали заблуждение у Н
Х И и Н Х И, двете от с. Г, общ. Лозница, обл. Разград, че А Д А се казва С А,
че същият е адвокат от гр. Русе и че ще им помогне да им бъдат върнати част
от парите, които са платили на Д Д Г от гр. Шабла за извършен ремонт на
покривите на къщата и сайванта им, находящи се в с. Г, и с това причинили на
Н Х И имотна вреда в размер на 3 275 лева, а на Н Х И имотна вреда в размер
на 4 775 лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 8 050 лева.
По този начин с деянието си, всеки един от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, а именно измама,
извършена в условията на продължавано престъпление и в съучастие.
В зависимост от специфичните особености на различните видове
посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на НК,
различаваме три вида измами. В случая се касае до обикновена измама по чл.
209, ал. 1 от НК.
Измамата е налице тогава, когато деецът, с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение.
Характерна особеност от обективна страна е, че актът на имуществено
разпореждане от страна на измаменото лице се осъществява поради неговата
неправилна представа относно правното основание или условията за това
разпореждане.
Обективно подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението измама, като в инкриминирания период на инкриминираните
места двамата са извършили няколко отделни деяния, с които са възбудили, а
впоследствие и поддържали заблуждение у двете пострадали, че подс. А е
адвокат, че ще им помогне да си върнат част от парите дадени на св. Д. Г, че са
необходими впоследствие пари за плащане на прокурора, на областния
прокурор, за такси и др., които парични суми те следва да им дадат, за да бъде
реализирано тяхното желание да си върнат парите от св. Д. Г. Под въздействие
на създадените и затвърдени неверни представи, двете сестви- Невин и Н И, се
6
разпореждали със собствените си парични средства като предавали на подс. А
и подс. М. Всъщност последните нямали възможност и намерение да
извършат каквото и да е, тъй като нито подс. А бил адвокат, нито имали
възможност да възстановят дадените от свидетелките парични средства на св.
Д. Г, напротив последните били измамени или „ужилени“ с още пари, тъй като
в резултат на създадените неверни предостави, тях, те се разпоредили с парите
си в полза на двамата подсъдими, с което им е била причинена имотна вреда в
общ размер на от 8 050 лева.
От субективна страна подсъдимите са действали виновно- при пряк
умисъл, с изискуемата от закона користна цел. Съзнавали са
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Всеки
един от подсъдимите е съзнавал, че възбужда и поддържа заблуждение у
пострадалите лица, предвиждал е, че вследствие на действията им, те ще се
разпоредят с паричните си средства, с което ще им бъде причинена имотна
вреда и са искали настъпването на този резултат. Налице е и специфичната за
състава користна цел- да набавят за себе си имотна облага.
Поради изложените мотиви съдът намира, че обвинението е
доказано по един безспорен и несъмнен начин и спрямо подъсдимите следва
да бъде реализирана наказателната им отговорност. В случая безспорно се
установява, че именно подс. А и подс. М са автори на деянията, именно те
двамата с действията си, са мотивирали всеки една от пострадалите да се
разпореди с имуществото си, получили са парите лично, били са наясно с
престъпната схема, поради което и следва да бъдат осъдени за извършеното
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
за всеки един от тях. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни
твърденията на подсъдимите, че видите ли само подс. А бил участвал в
схемата. Напротив, подс. М е бил наясно и лично той ги е свързал с подс. А,
представяйки го за „адвокат С А“, затвърждавал е заблудата у всяка една от
тях, както относно личността на подс. А, така и относно действията му и
необходимостта от заплащане на „услугите му“. В тази връзка съдът намира,
че всеки един от подсъдимите е имал еднакъв принос за настъпване на
вредоносния резултат.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимите, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства –
обремененото им съдебно минало, стойността на причинените вреди, а като
смекчаващо такова- изминалото време от довършване на деянието до
постановяване на присъдата, поради което им определи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което
на основание чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК намали с 1/3 и наложи наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за всеки един от тях. Така
наложеното наказание всеки един от подсъдимите следва да изтърпи
ефективно при първоначален общ режим за подс. А и строг режим за подс. М.
Наказанието съдът намира за справедливо и съответно на обществената
опасност на извършеното и на дееца, отчитайки еднаквата роля на всеки един
от подсъдимите и определено към средния, предвиден в закона размер. По
този начин съдът намира, че най-пълно ще бъдат реализирани целите както на
генералната, така и на специалната превенция на наказанието.
По отношение на предявените граждански искове съдът намира
7
същите за основателни и доказани по размер. Налице са всички предпоставки
за обезвреда на двете пострадали от деянието на подсъдимите сестри- деликт,
вреда, причинно-следствена връзка, умисъл. Ето защо подс. А и подс. М
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 45 от ЗЗД на
Н И сумата от 4775 лв., а на Н И сумата от 3275 лв., като обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на описаното по-горе
престъпление, ведно със законната лихва от датата на деликта- 24.10.2019г. до
окончателното изплащане.
С оглед осъждането на подс. А и подс. М следва да бъдат осъдени да
заплатят поравно направените разноски от ОД на МВР- Разград наа
досъдебното производство- 63,90 лв. /всеки от тях по 31,95лв./, както и
държавна такса върху гражданските искове и разноски по сметка на РС-
Разград- 362 лв. /по 181 лв. всеки от тях/.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8