Решение по дело №819/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Я.Х.Г., чрез адв. Д.А. ***, против Решение № 102/12.06.2023 г., постановено по АНД № 211 по описа за 2023 година на Районен съд - Харманли, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия *, № *******, издаден от ОДМВР - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че районният съд не обсъдил всичките твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото допълнение към нея и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема, а посочил напълно бланкетно, че оплакванията били неоснователни. Освен това съдът дължал пълна служебна проверка на обжалвания ЕФ за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, която не бил извършил. Поддържа се и че обжалваното решение противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. В тази връзка се сочи, че било наказано физическо лице, а собственик на управляваното от него МПС било юридическо лице – „Порше Лизинг БГ“ ЕООД. ЕФ обаче можело да бъде издаден само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото било предоставено, а последното обстоятелство се установявало единствено с декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), каквато в конкретния случай не била подавана. От друга страна нямало данни наказаното лице да било законен представител на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и данни за предоставяне на автомобила от страна на дружеството на това лице. Не били взети предвид и направените с жалбата възражения против ЕФ относно неправилна квалификация на нарушението и неправилното приложение на закона, като в тази връзка съдът извлякъл волята на административнонаказващия орган по тълкувателен път, което било недопустимо. Налице била липса на предвиден конкретен издател на ЕФ, което се дължало на законова празнота, но доколкото чл. 39, ал. 4 ЗАНН изисквал този вид актове да бъдат издавани от компетентните органи, в случая не можело да се прецени дали ЕФ отговарял на това изискване. Това водило до извод за наличие на съществено процесуално нарушение, което винаги имало за последица незаконосъобразност на акта и като такъв той подлежал на отмяна. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (Наредбата) не бил попълнен изцяло, което правило действията и издадения във основа на същите ЕФ нищожни и недействителни, а с оглед липсата на подпис липсвало и волеизявление, съответно съставен документ. Съществувала неяснота относно способа на въвеждане на ограничението на скоростта. От снимковия материал не ставало ясно къде било разположено АТС. В нарушение на чл. 16 от Наредбата, в протокола не били посочени номера на първо и последно изображение, както и броят на статичните изображения и номерата на изготвените снимки. В протокола липсвали номера на изготвените снимки, съответстващи с тази, приложена по делото и послужила за издаването на ЕФ, което обстоятелство въвеждало основателно съмнение относно извършването на нарушението. Съответно, нарушението по чл. 21 ЗДвП не било безспорно доказано, така както било индивидуализирано в ЕФ, поради което последният се явявал незаконосъобразно издаден и следвало да се отмени. В ЕФ не били описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението. В приложената снимка от система за видеоконтрол били вписани координати, от които не се установявало по общодостъпен начин къде точно било мястото на констатиране на деянието, а в ЕФ липсвало отбелязване, от което да можело да се приеме, че вписаните в клипа координати и описаното местоположение, касаели едно и също място. Нарушението било установено с помощта на мобилно АТС, което можело да бъде поставено навсякъде и да заснема от разстояние, и което можело да се манипулира от оператора. Това означавало, че ако например установката била разположена на разстояние или с ъгъл на излъчване, различен от записания в техническите характеристики на устройството, това щяло да доведе до некоректно измерване на скоростта. Спазването на тези обстоятелства не било доказано от наказващия орган. Липсвала и пълна индивидуализация в ЕФ на мобилното АТС. Видно било, че посоченото в ЕФ и другите документи техническо средство не било идентично с посоченото в протокола за последваща проверка, в който АТС било индивидуализирано по друг начин, с други обозначения. В разпечатката от изготвения клип имало дописване, че това била снимка към посочения ЕФ, което било в нарушение на Наредбата. Без доказателствена стойност била приложената таблица, наименована снимка към посочения ЕФ, в която нямало никакво означение кога и от кого била съставена, като посочването в нея на идентификационен номер на АТС било напълно произволно, тъй като такива данни липсвали в протокола за използване на техническото средство. По делото не било установено, че скоростта на управляваното от наказаното лице МПС била измерена с технически изправно АТС и отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, поради което не можело да се направи безспорен извод, че отразената при работата на устройството скорост на движение била вярна. Нямало доказателства, че АТС преминало първоначална проверка, а и одобрението за това изтекло, като нямало и заповед на министъра на вътрешните работи, че техническото средство било одобрено за използване. Също така в ЕФ не било посочено пред кого и какъв срок можело да бъде обжалван, което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което също съставлявало основание за отмяна на ЕФ.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 102/12.06.2023 г., постановено по АНД № 211 по описа за 2023 година на Районен съд - Харманли, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания ЕФ, като се претендират и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 102/12.06.2023 г. по АНД № 211/2023 г. Районен съд – Харманли е потвърдил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия *, № *******, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, на Я.Х.Г. е наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че ЕФ формално отговарял на всички изисквания на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а при издаването му не били допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място е счел, че обосновано Я.Х.Г. бил посочен като нарушител в качеството му на ползвател на пътното превозно средство, доколкото същият не бил декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен извод.

От логическото и систематичното тълкуване на нормите на чл. 189, ал. 5, чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП следва, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство се установява единствено по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП - с декларация, в която собственикът декларира изрично кое е лицето, извършило нарушението.

В случая няма спор, а и от приетата справка от ОДМВР-Хасково се установява, че собственик на МПС е „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, клон С. З., като Я.Х.Г. не е негов законен представител, а само е вписан като ползвател на това МПС. От друга страна не се твърди и няма доказателства той да е бил посочен с писмена декларация от търговското дружество като лице, на което е било предоставено моторното превозно средство.

Следователно, с издаването на процесния ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на Я.Х.Г., който не е нито собственик, нито лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.

При това положение следва да се приеме за основателно възражението на касатора, че е налице разлика между лицето вписано в талона като ползвател и лицето, на което е предоставено моторното превозно средство. Последното обстоятелство подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено конкретното административно нарушение.

В този ред на мисли се налага и изводът, че в случая не е установено по предвидения от законодателя ред, че на посочените в обжалвания ЕФ дата и място именно касационният жалбоподател е управлявал посоченото в него моторно превозно средство. Поради това и необосновано е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт.

Като не е съобразил това и не е отменил ЕФ, а го е потвърдил, контролираният съд е допуснал нарушение на закона.

В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационна инстанция спрямо същия жалбоподател, както и по аналогични случай – вж. Решение № 92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение № 750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. № 743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а. н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по к. а. н. д. № 506/2019 г., всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от касатора доводи за противоречието му с материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед констатираното нарушение на закона при издаването на процесния ЕФ.

По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени и процесния ЕФ.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН единствено касаторът има право на разноски, поради което и доколкото от представения по АНД № 211/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2023 г. е видно, че му е оказана безплатна адвокатска помощ, искането на процесуалния му представител - адв. Д.А. ***, по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно, но само за първата съдебна инстанция. Това е така, защото от горепосочения договор се установява, че негов е предмет е единствено „изготвяне и подаване на жалба против ЕФ Серия * № ******* на ОДМВР Хасково и защита по АНД“, за разлика от приложеното пълномощно, което включва упълномощаване и „да представлява пред касационната инстанция - Административен съд – Хасково“. По настоящото дело не е представен друг договор за правна защита и съдействие между страната и упълномощения адвокат, от който да се установява уговорена безплатна адвокатска помощ, респ. определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ето защо на адв. Д.А. *** следва да бъде присъдено възнаграждение само за осъществената защита и съдействие пред Районен съд Харманли в размер на 400 лв., определен съобразно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 102/12.06.2023 г., постановено по АНД № 211 по описа за 2023 година на Районен съд - Харманли, и вместо него, постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия *, № *******, издаден от ОДМВР - Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково да заплати на адв. Д.Г.А. ***, сумата от 400,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по АНД № 211/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: