Решение по дело №12392/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 14.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на   трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                      Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА 

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12392 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Б.П.“ ООД срещу решение от 04.08.2018 г. по гр.д. №50998/2013 г. на Софийския районен съд, 123 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Д.“ ООД установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ал.1 вр. чл.288 ТЗ  за сумата от 4840,90 лв. - неплатен остатък от стойността на извършените от „Б.П.“ ООД в периода 19.04.2012 г. - 05.10.2012 г. по възлагане от „Д.“ ООД доставка и монтаж на остъкление за зимна градина, съгласно договор-оферта от 19.04.2012 г. и две издадени фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №465/2013 г. по описа на СРС, 123 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които се установява наличието на сочените договорни отношения, както и размера на договореното възнаграждение за изработеното. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Д.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по договор за изработка.

            В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията си по договора качествено.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

По делото е представена кореспонденция по ел. поща във връзка с проект за остъкляване на тераса и примерен договор за фасадно остъкляване.

Представени са също фактура №**********/02.05.2012 г., издадена от ищцовото дружество, за сумата от 7099,20 лв. с ДДС – за  авансово плащане ССС, както и извлечение по сметка за периода 02.05.2012 г. - 03.05.2012 г. на ищцовото дружество, от което е видно, че  по сметката на ищеца на 02.05.2012 г. е постъпила сумата от 7099,20 лв. по посочената фактура, който сметка е наредена от ответното дружество.

Представена е и фактура №59/11.10.2012 г., издадена от ищеца за сумата от 4840,90 лв. с ДДС – за фасадно остъкляване и допълнително крило и фикс.

Видно от представеното по делото придружително писмо, изх. №18/30.10.2012 г., ищецът е изпратил на ответника приемо-предавателен протокол за фасадното остъкляване и фактура за плащане. С писмото ответното дружество е поканено да подпише приемо-предавателните протоколи и фактурата, както и да заплати дължимото се по фактурата. Писмото е получено от дружеството-ответник на 01.12.2012 г., видно от представеното известие за доставяне.

От показанията на свид. Г.С.се установява, че ищцовото дружество е извършило през 2012 г. остъкляване на зимна градина, като е имало забавяне.

От показанията на свид. К.Н.се установява, че през 2011 г. ищецът е извършил остъкляване на зимна градина на ответното дружество, като изработеното било прието без забележки.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че стойността на извършените проектиране, доставка и монтаж на тераса/зимна градина на обект в гр. София, ул. „*********, е 11 505,00 лв. без ДДС.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав, намира, че по делото не е установено страните да са постигнали съгласие за соченото от ищеца възнаграждение за изработеното и монтирано покривно остъкляване, съответно - срок за плащане на възнаграждението, до който решаващ извод е достигнал и СРС, т.е настоящият състав намира, че тези съществени елементи на договора за изработка не са установени. По делото не е спорно, че ищецът е изработил поръчаното от ответника – монтирал е соченото покривно остъкляване, но не се установява размер на възнаграждението за изработеното, който да надвишава заплатената и посочена по фактура №**********/02.05.2012 г. стойност, както е приел и СРС. В случая единственото ангажирано в тази насока доказателство са показанията на свид. Кирил Николов, които обаче в частта за размера на договореното възнагрждение са недопустими, с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемия на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №464264/04.08.2018 г., постановено по гр.д. №50998/2013 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав.

ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 400,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.