Р Е Ш Е Н И Е
№1359, 30.03.2012г., гр.В.(
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на първи
март през две хиляди и дванадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: Марияна Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №19535 по описа за 2011
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на ”Адвокатско дружество И. И Т.”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.”Х.К.” №8, ет.1, представлявано от управляващия съдружник
адв.С.П.И., против ”Д.-В.(” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В.(, бул.”П. Е.” №42, вх.Д, ет.2, ап.88, представлявано от
Управителя Д.Б.Й., с която е предявен иск с правно основание чл.415 и чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, установяване на
дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д.№8513/2011г. по описа за 2010г.
на РС В.(, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно на сумата от 5116.96лв., от която 4558.76лв., представляващи
незаплатен остатък от възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 03.06.2008г., и 558.20лв., представляващи мораторна лихва върху главницата
за периода 27.03.2010г.-02.06.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда-02.06.2011г.
Претендират се разноски за настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2008г. между
страните е сключен Договор за правна защита и съдействие, с които ответника
възложил на ищеца да извърши действия, изразяващи се в: 1. консултации,
изготвяне на нотариална покана до ”Г.” ЕООД, както и водене на преговори с това
дружество за заплащане на сумата от 20170.80 щ.д. с ДДС, или левовата й
равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането; 2. изготвяне и
депозиране в П.ски окръжен съд на искова молба против ”Г.” ЕООД за осъждането
му да заплати на ответника сумата от 20170.80 щ.д., или левовата й
равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането, заедно с направените
деловодни и адвокатски разноски и 3. процесуално представителство по делото до
окончателното му завършване във всички инстанции. Твърди се, че ищеца е
изпълнил всички свои задължения по договора, като след извършването на
консултациите и проведените неуспешни преговори с ”Г.” ЕООД, е изготвил и депозирал
в ОС П. искова молба, по която е образувано т.д.№650/2008г. Твърди се, че по
цитираното дело е постановено решение, с което искът е оставен без уважение, в
следствие от което ищеца е атакувал съдебния акт, респективно е образувано
в.т.д.№251/2009г. по описа на АС П.. Твърди се, че с Решение №140 от 06.07.2009г.
постановено от АС П. по в.т.д.№251/2009г., атакуваното решение на ПОС е
отменено, като въззивният съд е решил спора по същество осъждайки ”Г.” ЕООД да
заплати на ”Д.-В.(” ЕООД сумата от 20170.80щ.д., с левова равностойност
25293.78лв., ведно с лихва от 5% годишно, считано от 09.06.2008г. до
окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 1487лв. Твърди
се, че ”Г.” ЕООД е депозирало касационна жалба, въз основа на която е
образувано к.т.д.№937/2009г. по описа на ВКС, II т.о. Твърди се, че с
Определение №155/23.03.2010г. постановено по касационното дело, ВКС не е
допуснал касационно обжалване на решението на АС П.. Твърди се, че по силата на
т.2 от процесния договор ответника дължи на ищеца възнаграждение в размер на 20
% от сумата, която ”Г.” ЕООД е осъдено да заплати, след приспадане на авансово
заплатените при подписването на договора 500лв. Твърди се, че съгласно т.2.3.
от договора, остатъкът от възнаграждението, след приспадане на заплатения
аванс, е платим в брой или по посочена в договора банкова сметка, ***то. Твърди
се, че с оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт, ответника дължи на ищеца
възнаграждение в размер на 5058.76лв., като се приспадне заплатеният аванс в
размер на 500лв., незаплатения остатъкът възлиза на сумата от 4558.76лв. Твърди
се, че след влизането в сила на решението по в.т.д.№251/2009г. на АС П. и
настъпването на изискуемостта на договореното възнаграждение, представляващият
ищеца многократно в разговори по телефона и с писма, изпратени по електронна
поща, е канил ответника да заплати дължимото възнаграждение, който обаче не
дали резултат. Твърди се, че на 11.05.2011г. ищеца изпратил до ответника, с
препоръчано писмо с обратна разписка, писмена покана за плащане на дължимото
възнаграждение. Твърди се, че поканата е изпратена на обявения в Търговския
регистър адрес на управление на ответното дружество, като същата е върната, като
непотърсена от получателя. Твърди се, че предвид липсата на плащане, ищеца
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№8513/2011г. по описа на ВРС и е
издадена Заповед за изпълнение. Твърди се, че тъй като ответното дружество е
депозирало възражение по реда и в срока по чл.414 от ГПК, за ищеца е налице
интерес от водена настоящия установителен иск.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му, и присъждане на деловодни
разноски. Поддържа се, че в процесния договор, са предвидени два алтернативни
способа за погасяване на задължението, а именно визирания в чл.2.2.-чрез
заплащане по банков път и предвидения в чл.2.3-чрез прихващане на задължението
от дължимата сума от ”Г.” ЕООД, в рамките на производство по принудително
изпълнение при образуване на изпълнително производство. Поддържа се, че на 28.07.2009г. по молба на
адв.Ст.Илиев е образувано изп.д.№753/2009г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег.№821 в Камарата на ЧСИ, с което е осъществен състава на чл.2.3 и съответно
за ищеца има възможност да реализира вземането си. Поддържа се, че делото по
липсват доказателства удостоверяващи, че ищцовото дружество е изпълнило задължението
си по процесния договор, респективно че е възникнало правото да се получи
възнаграждение. Поддържа се, че в производството по т.д.№650/2008г. на ОС П., е
приложен Договор за правна защита, който е различен договора от 03.06.2008г. и
с който са уредени напълно отношенията между страните по отношение на
проведените съдебни производства. Твърди се, че договора представен по
т.д.№650/2008г. на ОС П., процесния договор е погасен, чрез новация по смисъла
на чл.107 от ЗЗД.
В с.з. странните, чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си за основателност, респективно за
неоснователност на иска, който доразвиват в писмени бележки.
Наред с това ищеца допълва твърденията
си като сочи, че размера и начина на заплащане на възнаграждението на
изпълнителя, предвидени в процесния договор от 03.06.2008г., са определени по
настояване на ответника, който не желаел да заплаща хонорар предварително.
Сочи, че адвокатското дружество е преупълномощило адв.Илиев да извърши
процесуалното представителство на ответника, в производство развило се по
претенцията срещу ”Г.” ЕООД. Сочи, че изпълнителя по договора от 03.06.2008г.,
не е претендирал заплащане на деловодни разноски в цитирано по горе съдебно
производство, тъй като такива към него момент не са били направени. Сочи още,
че първата заплатена от ответното дружество сума от 500лв. представлява аванс,
който да покрие неотложните разноски, и че втората заплатена сума също
представлява разноски за такси и други по водене на делото.
Ответника навежда допълнителни доводи
за неоснователност на иска, като сочи, че адвокатското дружество не е изпълнило
задълженията си по договора от 03.06.2008г., и не е осъществявало процесуално
представителство. Сочи, че защитата на ответника в производство, развило се по претенцията
му срещу ”Г.” ЕООД е осъществено лично от адв.Стоян Илиев, който упълномощен от
управителя на ”Д.В.“, както и че дължимото възнаграждение от 1000лв. на адв.
Илиев, е преведено по банковата му
сметка. Сочи, че ищцовото адвокатско дружество не е упълномощавало адв.Стоян
Илиев да представлява ответника по делото, и той не е действал като
представител на адвокатското дружество в изпълнение на процесния договор, а
единствено като пълномощник на ответното дружество. Излага възражение за прекомерност
на адв.хонорар предвиден раздел 2, т.2 от договора от 03.06.2008г. и за
неизпълнение на задълженията на процесуалния представител да поиска присъждане
на правените деловодни разноски в делото против ”Г.” ООД. В условията на
евентуалност навежда твърдение, че дължимото по договора от 03.06.2008г.
възнаграждение, следва да се погаси, чрез алтернативно предвидения в договора
способ, а именно чрез събирането му в образуваното изпълнително
производство против ”Г.” ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след проведено
заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8513/2011г. по описа за
2010г. на РС В.(, където в полза на заявителя-ищец, против длъжника-ответник е
издадена Заповед за изпълнение №5412 от 10.06.2011г. за сумата от 5116.96лв.,
от която 4558.76лв., представляващи незаплатен остатък от възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2008г., и 558.20лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода
27.03.2010г.-02.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на заявлението в съда-02.06.2011г.
Видно от представения зазверен препис от Договор за
правна защита и съдействие е, че на 03.06.2008г. Адвокатско дружество ”Стоян
Илиев” и ответното дружество са сключили договор, по силата на който второто
дружество като възложител е възложило на първото дружество, да го консултира и
изготви на нотариална покана до ”Г.” ЕООД, а също така и да води преговори за
заплащане на сумата от 20170.80 щ.д. с ДДС, или левовата й равностойност по
фиксинга на БНБ към деня на плащането. Възложено е още изготвяне и депозиране
на искова молба в П.ски окръжен съд, против ”Г.” ЕООД за осъждането му да
заплати на ответника сумата от 20170.80 щ.д., или левовата й равностойност по
фиксинга на БНБ към деня на плащането, заедно с направените деловодни и
адвокатски разноски, както и процесуално представителство по делото до
окончателното му завършване във всички инстанции. Видно е, че договорения в
полза на изпълнителя хонорара е 20 % от сумата, която ”Г.” ЕООД ще бъде осъдено
да заплати, като при подписване на договора следва да се заплати аванс от
500лв., а остатъка е платим по банков път в 3 дневен срок от влизане в сила на
осъдителното решение. В чл.2.3 от договора е предвидена възможност изпълнителя
да получи полагащото му се възнаграждение от сумите, който евентуално ще бъдат
събрани от ”Г.” ЕООД, чрез принудително изпълнение от съдебен изпълнител.
Установява се от приетия заверен препис от Решение
№47 от 24.09.2009г. по ф.д.№1249/2007г. на ПОС, че в статута и наименованието
на Адвокатско дружество ”Стоян Илиев” са настъпили промени, като понастоящем
същото носи наименованието ”Адвокатско дружество И. И Т.”.
От съдържанието на представените заверени препис от
Решение №513 от 17.11.2008г. по т.д.№650/2008г. на ОС П., Решение №140 от
06.07.2009г. постановено от АС П. по в.т.д.№251/2009г. и Определение
№155/23.03.2010г. по к.т.д.№937/2009г. по описа на ВКС, II т.о., се установява,
че претенцията на ответното дружество е уважена, като ”Г.” ЕООД е осъдено да му
заплати сумата от 20170.80щ.д., с левова равностойност 25293.78лв., ведно с
лихва от 5% годишно, считано от 09.06.2008г. до окончателното плащане, както и
деловодни разноски в размер на 1487лв. Установява се още, че сумата от
20170.80щ.д., представлява сбора от стойността на погинал товар в размер на
16809щ.д. и дължим ДДС.
Видно е от представените препис от Покана адресирана
от ищеца до ответника и Известие за доставяне, че на 12.05.2011г. изпълнителя
по процесния договор е изпратил по пощата, покана до възложителя да му заплати
дължимото възнаграждение в размер на 4558.76лв. Видно още, че пощенската пратка
не е потърсена от адресата, поради което същата е върната обрано на
01.06.2011г. на изпращаща.
Установява се от приетия по делото /л.34/ заверен
препис от Пълномощно /без дата/ към Договор за правна защита и съдействие, че
законния представител на ответното дружество е упълномощил Адвокатско дружество
”Стоян Илиев” да образува и го представлява в съдебно производство против ”Г.”
ЕООД. Видно от Пълномощно от 04.06.2008г. към Договор за правна защита и
съдействие, препис от което е приложен по делото /л.33/ е, че Адвокатско
дружество ”Стоян Илиев” е преупълномощило адв.Стоян Илиев с всички права по
пълномощното между адв.дружество и ответника.
От представения от ответника заверен препис от
Пълномощно, носещо нот.заверка на подписа от 22.04.2008г. на Варненски нотариус
рег.№446 в РНК, се установява че на посочената дата законния представител на
ответното дружество е упълномощил адв.Стоян Илиев, да го представлява пред съд,
във връзка с отношенията му с ”Г.” ЕООД по договор за превоз на стоки, и по
конкретно във връзка с реализиране на вземане в размер на 16809 щ.д.
По делото са приети преписи от Фактура №92 от
06.06.2008г. и Преводно нареждане от 13.06.2012г. удостоверяващ заплащането на
договорения аванс от 500лв. по Договор за правна защита и съдействие от
03.06.2008г.
В с.з. е прието за безспорно и не нуждаещо се от
доказване обстоятелството, че понастоящем е налице висящо изпълнително
производство, с предмет събиране на вземанията от ”Д.В.“ ЕООД по отношение на ”Г.“
ЕООД, като по същото няма събрани суми.
В показанията си свидетелката Елена Петрова Танева,
сочи, че е адвокат и съдружник в
Адвокатско дружество ”И. И Т.“. Сочи, че тъй като ответното дружество им било
препоръчано от техен клиент, адвокатското дружество се ангажирало със защитата
му против ”Г.” ЕООД, при условията на отложено плащане в размер на 20 %
присъдената сума. Сочи, че в изпълнение на сключения с ответното дружество
договор, адвокатското дружество упълномощило адвокат от състава си-адв.Илиев,
който да води делата против ”Г.” ЕООД. Сочи, че след успешното приключване на
съдебното производство, от ответното дружество се давали обещания за плащане на
възнаграждение, но такова не било извършено.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема за установено от
следното:
За успешното провеждане на иска предмет на настоящото
производство, ищеца следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че межди страните е налице облигационна връзка с твърдените
параметри, а именно договор, съдържащ съществените елементи на договора за
поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, по силата на който ищеца е поел задължение да
осъществи процесуално представителство на ответника в производството за
събиране на задължение от ”Г.” ЕООД, срещу насрещно задължение на ответника да
заплати 20 % от присъдените суми. Ищеца следва да установи още, че е изпълнил
възложеното, респективно, че за ответника е възникнало задължение да заплати
договореното между страните възнаграждение.
Представения по делото препис от Договор за правна
защита и съдействие от 03.06.2008г. съдържа горепосочените реквизити и е годен
да устави наличие обвързващ страните договор за поръчка. Не се установи обаче
по категоричен начин, че ищцовото дружество е изпълнило възложените му
действия. Между страните не е спорно, че адв.Стоян Илиев е представлявал
ответното дружество в съдебното производство против ”Г.” ЕООД, като спора се
свежда до това дали същия е действал в лично качество, или като преупълномощен
представител на адвокатското дружество. От съдържанието на представените
съдебни актове постановени от ОС П., АС П. и ВКС не може да се установи, как
точно адв.Стоян Илиев е осъществил защитата на ”Д.-В.(” ЕООД, а именно дали в
личното си качество на адвокат, или като преупълномощен представител на
адвокатското дружество.
На следващо място едновременното наличие, от една
страна на упълномощаване на адвокатско дружество да образува и води съдебно
производство против ”Г.” ЕООД и пълномощно от 04.06.2008г. за преупълномощаване
на адв.Стоян Илиев, с всички права по пълномощното между адв.дружество и
ответника, и от друга страна наличието на нот.заверено пълномощно от законния
представител на ответното дружество, с което адв.Стоян Илиев е лично
упълномощен да представлява ”Д.-В.(” ЕООД в съдебното производство против ”Г.”
ЕООД, не позволява да се направи категоричен извод, че адв.Илиев е действал в
изпълнение на възложеното с процесния договор за поръчка. В тази връзка следва
да се посочи, че предмета на дете упълномощителни действия е идентичен, а именно вземане в
размер на ответното дружество от ”Г.” ЕООД в размер на в размер на 16809 щ.д.,
съответно в размер на 20170.80щ.д. с ДДС. Следва да се посочи още, че факта, че
адв.Стоян Илиев е член на адвокатско дружество, не ограничава априори
професионалната дееспособност на същия, тъй като съобразно чл.64 от Закона за
адвокатурата, членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката
съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е
предвидено в договора, като доказателства за обратното по делото не бяха
ангажирани.
Показанията на свидетелката Елена Петрова Танева не
са годни да установят факта, че в производството против ”Г.” ЕООД, адв.Стоян
Илиев, е действал като пълномощник на ищцовото адвокатско дружество, а не в
личното си адвокатско качество, тъй като свидетелката няма преки впечатления от
самото съдебното производство, а пресъздава това което и е известно за случая.
Воден от горните съображения съдът намира, че в
случая ищеца не доказа по категоричен и безспорен начин, че е изпълнил
възложеното му с процесния договор от 03.06.2008г., респективно че за него е
възникнало правото да получи възнаграждение в размер на 4558.76лв. Ето защо
предявеният иск относно главницата остана недоказан, поради което и следва да
бъде отхвърлен.
Като акцесорната на претенция, неоснователен се явява
и иска за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за периода
27.03.2010г.-02.06.2011г. в размер на
558.20лв.
С оглед изложеното относно липсата на основание за
ищеца да претендира плащане, изследването на останалите наведени от страните
правопораждащи и правоизключващи възражения е безпредметно.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят и разноски по
делото, съобразно представените доказателства за извършването им, а именно
сумата от 560лв. за заплатен адв.хонорар.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на ”Адвокатско дружество И. И Т.”,
с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Х.К.” №8,
ет.1, представлявано от управляващия съдружник адв.С.П.И., за приемане на установено, че ”Д.-В.(” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.В.(, бул.”П. Е.” №42, вх.Д, ет.2, ап.88,
представлявано от Управителя Д.Б.Й., дължи
сумата от 5116.96лв., от която 4558.76лв., представляващи незаплатен
остатък от възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
03.06.2008г., и 558.20лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода 27.03.2010г.-02.06.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда-02.06.2011г., за които суми по ч.гр.д.№8513/2011г. по описа за 2010г. на
Районен съд В.( е издадена Заповед за изпълнение №5412 от 10.06.2011г. по
чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА ”Адвокатско
дружество И. И Т.”, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Х.К.” №8, ет.1,
представлявано от управляващия съдружник адв.С.П.И., да заплати на ”Д.-В.(” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.В.(, бул.”П. Е.” №42, вх.Д, ет.2, ап.88, представлявано от
Управителя Д.Б.Й., сумата от 560лв., представляваща съдебно
деловодни разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
След влизане в сила на настоящото решение, приложеното
ч.гр.д.№8513/2011г. по описа на ВРС, да
се върне в състава, ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: