РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Царево, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Г. Янч. Николов
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Гражданско дело №
20242180100183 по описа за 2024 година
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. ***, ал. ***, предл. ***от ***, във вр. с чл. **, ал. **от ***, във
вр. с чл. ***, ал. **от ***, във вр. с чл. ***, ал. ***и чл. ***, ал. **от ***, във
вр. с чл. ***, ал. ***, предл. ***от ***и по чл. ***, ал. ***от ****.
Производството по делото е образувано по изпратено по подсъдност гр.
д. № ***/***г. по описа на ****– ***, по предявена искова молба от адв. М. В.
М. при ***– гр. П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П. ********, в
качеството му на ****на В. К. Н., с ЕГН: **********, с посочен в исковата
молба адрес: гр. С., ******, против „Ю. Б.“ ***, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ******, представлявано от ****И. Х. К., с която се
иска от съда:
1./ да приеме, че клаузата от Договор за кредит № ***/ ***г.
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на ***лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл.
143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и
2./ на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Ю. Б.“ *****, след
направеното на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска да заплати
на ищеца, сумата от ***лева, недължимо платена по недействителна клауза,
съдържаща се в Договор за кредит № ****/ ****г. и предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
1
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното
дружество Договор за кредит № ***/ ****г., по силата на който ищецът,
следва да върне сумата по кредита в общ размер на ****лева, при сума на
получаване ***лева, при ГПР ***%, при ГЛП *** %, при срок на кредита
от**месеца.
Сочи се, че по договора за кредит, ищецът дължал и заплатил такса за
разглеждане, в размер на ****лева.
Твърди се, че ищецът е заплатил сумата в размер на ****лева,
представляваща главница по договора за кредит и сумата в размер на
****лева, представляваща такса за разглеждане.
Твърди се, че клаузата от Договор за кредит №: ***/ ****г.
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на ****лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21 ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като, възможността за събиране от потребителя
на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (*****), като законът
не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Допълнителната услуга по чл. 6.1 от договора предвиждаща
заплащането на еднократна такса в размер на ***лева, като чрез същата се
води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно
противоречие с чл. 10а от ЗПК.
Допълва, че по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3-то, вр. от ЗЗД се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип се
посочва принципът на добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Релевира се, че става дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД.
Излага се, че като се нарушава принципът на „добри нрави" по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Релевира се, че процесната клауза предвиждаща заплащането на
еднократна такса, в полза на кредитора, като се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит. По
този начин, клаузата предвиждаща заплащането на допълнителна услуга е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза, според
процесуалния представител на ищеца е да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница.
2
Изтъква се, че таксата за разглеждане е нищожна като противоречаща
на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се
претендира чрез нея се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.
На следващо място се твърди, че клаузата за такса разглеждане е
неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално. Излагат се
съображения за нарушаване на чл. ***от *****/***/****на ***от ****.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана
в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, съгласно която,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Сочи се, че в ****/***/***е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание, каквато е клаузата за заплащане на
еднократна такса.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника.
Намира исковете за недопустими, поради липса на правен интерес, като
се излагат съображения в насока, че ищецът е получил кредит от ответника и в
срок от ***дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е
имал възражения, относно договорните отношения. В случая не съществува
правен спор между страните, поради което и липсва правен интерес от страна
на ищеца за завеждане на делото. Недопустимо е при наличието на
предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същия да
бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени
вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за
злоупотреба с права.
На следващо място намира предявените искове за неоснователни.
Твърди се, че на ****г. е сключен Договор за кредит №: ****между „Ю.
Б.“ ****и В. К. Н., за сума в размер на ****лева, със срок на погасяване до
****г., при фиксиран лихвен процент ***% и ГПР ****%, като договорът е
подписан от разстояние, при спазване изискванията на ***, ***и съгласно
нормативната уредба. Подробно е посочена процедурата по сключване на
Договор за кредит №: ****/****г. от разстояние в отговора на исковата молба.
Излага се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на
документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още
няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимоотношение
между тях, поради което кандидат - кредитополучателя /макар и физическо
лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната
законова закрила по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Излага се че таксата е индивидуално уговорен, като се
посочва реда за кандидатстване от разстояние от електронния сайт на
ответното дружество, избора на сума по кредита и срока за погасяване.
Релевира се, че предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на
предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва,
3
възражението за нищожност на тази клауза е неоснователно.
Навеждат се съображения за злоупотреба с права от страна на ищеца,
подробно изложени в ОИМ.
Моли се съдът да отхвърли като неоснователна и недоказана
предявената искова молба по всички искови претенции предявени от В. К. Н..
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № ***/****г. по силата на
който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на ***лв.,
която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.
Няма спор, че съгласно Договор за кредит № ***/***г. ГПР по кредита
е в размер на ****%. Освен това е предвидена и такса за разглеждане на
искането за отпускане на кредит в размер на ****лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно
и компетентно дадено се установи, че задълженията на ищеца по процесния
договор за кредит са изцяло погасени с последващ договор за кредит №
****/****г., сключен между същите страни. Това обстоятелство се
потвърждава и от приетия като доказателство по делото договор кредит №
***/****г., на страница първа от който е уговорено, че сумата в размер на
*****ще се използва за плащане на парични задължения по договор за кредит
№ ****/****г., от които ***лева главница и ****лева такса за разглеждане,
които както бе прието по-горе са изплатени от ищеца.
По отношение на претенцията за обявяване на клаузата, предвиждаща
такса за разглеждане по Договор за кредит № ***/****г. за нищожна:
Претенцията е основателна.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. С исковата молба е въведена само една клауза от договора, по отношение
на която се твърди, че е нищожна - таксата за разглеждане, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора
очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
облигационното отношение. В Договор за кредит № ***/****г. е записано, че
кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня
на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер от ****лева,
като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между
4
таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до
неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на
дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за
добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на
добрите нрави.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране
на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или
управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга,
която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и
изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата
институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на
искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните
документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В
този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит разглеждане на искането и изплащане на
съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които
той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на
добросъвестност и справедливост. В този смисъл, несъстоятелно е
твърдението на ответника, че таксата за разглеждане е различна по естеството
си от таксата за усвояване и управление на кредита, тъй като е свързана с
проучване, ангажиране на административни разходи по оценка на риска,
оценка на кредитоспособността, в резултат на която е възможно лицето да не
бъде одобрено за кредит. По делото ответникът не ангажира никакви
доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния
кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите
са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Оценката на
кредитното досие за риска от неплатежоспособност на кредитополучателя е
действие по управление на кредита и е задължение на кредитора съобразно чл.
16 от ЗПК, а не специална услуга, която се предоставя на потребителя, за да
бъде прехвърлена тежестта на тази оценка върху него. Разходът за оценка не
зависи от това дали договорът ще бъде сключен или не. Този разход би се
извършил и в случай, че такъв договор не бъде сключен, например по причина
на лоша кредитна история. Следователно, този разход, доколкото се извършва
за упражняване на самата дейност на небанковата кредитна институция и е
независим от сключване на договор, е за сметка на тази институция, поради
което е изключен от обхвата на дефиницията за разход по кредита и не може
да бъде възлагана в тежест на потребителя. Създаването на задължение за
потребителя да плати разходите по упражняване на същинската дейност на
институцията, какъвто е разходът за оценка на платежоспособността му,
респективно разглеждане на документите му в тази връзка, няма своето
основание нито в закона, нито в договора, поради което една такава уговорка е
нищожна, поради липса на основание за сключването й. В този смисъл е
последователната практика на съдилищата в страната.
От гореизложеното следва, че процесната клауза не поражда права и
задължения за страните, поради което сумите, заплатени от
5
кредитополучателя - ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тези
разпоредби, са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани
при начална липса на основание.
Оттук следва и че кумулативно съединеният осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, са учредени три фактически
състава /Постановление № ***от *** г. по гр. д. № **/***г. ***на ****/.
Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание /****/. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на
бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /******/. Според
третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна
сила /****/.
В случая, сумата в размер на ***лева, представляваща заплатена от
ищеца сума по недействителна клауза по Договор за кредит № ***/****г., а
именно такса за разглеждане е получена от ответника при начална липса на
основание, поради което и следва да бъде върната на ищеца.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноските в исковото производство.
По делото е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, съобразно
който процесуалният представител претендира разноски. От тях ***лева за
заплатена държавна такса за водене на делото и ***лева за възнаграждение за
вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се и
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие за
предявения установителен иск и за предявения осъдителен иск в размер на по
****лева с ***за всеки един от тях, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатите могат да
предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При
безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и
адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв се дължи директно
на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но
по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е
задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК – този
извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Така
следва да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., в размер на общо ****лева, без ****, съгласно чл. **, ал. **, т. **от
Наредба №***/ ****г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за първоначално обективно съединените установителен и
6
осъдителен искове.
В допълнение, следва да се посочи че претендираното от
процесуалният представител на ищеца възнаграждение, следва да е с
начислено ДДС, тъй като от представените по делото доказателства, се
установява, че адв. М. М. е регистриран по ****.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалният представител на ищеца сумата в общ размер на *****лева, от
която сумата в размер на ****лева за заплатена държавна такса, сумата от
***лева, представляваща възнаграждение за вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза и сумата в размер на ***лева с ***,
представляваща адвокатско възнаграждение. Сумата следва да се заплати по
следната банкова сметка:
**********
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. Н., ЕГН:
********** против „Ю. Б.“ ****, с ЕИК: ****иск, че клаузата по Договор за
кредит № ****/****г., предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в
размер на ****лева е нищожна на основание чл. ********.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ ***, с ЕИК: ****, да заплати на В. К. Н., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сумата от ****лева,
представляваща платена при начална липса на основание такса за разглеждане
по силата на сключен между страните Договор за кредит № ****/*****г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
*****г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ ****, с ЕИК: ****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В.
М. при *****, с ****№ по ***: ****, сумата в общ размер на ****лева
(*****), от която сумата в размер на ****лева (****), представляваща
заплатена държавна такса, сумата от ****лева (*****), представляваща
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и
сумата в размер на ****лева (*****) с ********, дължимо на основание чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7