РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:ЯВОР ДАНАИЛОВ
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Предмет на подадената от СВ. ПЛ. СТ. с ЕГН ********** - длъжник по ИД
№ 483/2021г., чрез процесуалния му представител адв. Т.М. - ВТАК, въззивна
частна жалба, е Постановление от 11.05.2022г., постановено от ДСИ при
ВТРС, с което последният е отказал да прекрати образуваното изпълнително
производство на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане
за отмяна като незаконосъобразно на горепосоченото Постановление от
11.05.2022г. В подадената въззивна жалба се излагат подробни съображения
за наличието на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Отправя се и искане с
правно основание чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по образуваното
изпълнително производство.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, не е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от страна на взискателя по изпълнителното производство.
По настоящото производство са приложени писмени обяснения от ДСИ при
ВТРС, като в последните се съдържа становище относно обжалваното
постановление. ДСИ излага съображения за неоснователност на така
подадената жалба, както и подробни аргументи за законосъобразността на
обжалваното постановление от 11.05.2022г. По така изложените твърдения,
както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият
съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, като
1
съдържа означение, че се подава от името и за сметка на длъжника по
изпълнителното производство. Поради това, че е налице активна процесуална
легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна
инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на
чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание
чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се
налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл.
437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно
заседание, по същество на жалбата.
Изпълнително дело № 483/2021г. на ДСИ при ВТРС, е образувано на
основание издаден изпълнителен лист № 44 /07.12.2021г., за принудително
събиране на публично държавно вземане - наказание “Глоба” в размер на 500
лв. /петстотин лева/, наложено с влязъл в сила съдебен акт - Споразумение №
25/10.11.2021г. по НОХД 156/2021г. по описа на РС - Дряново. С приложено
като писмено доказателство по настоящото производство - Определение №
77/14.12.2021г. по ч.н.д. № 162/2021г. на РС - Дряново, на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК вр. чл. 306, ал.1, т.1 НПК, на длъжника по
образуваното изпълнително производство, е определено едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените му със Споразумение № 25/10.11.2021г. по
НОХД 156/2021г. по описа на РС - Дряново и със Споразумение №
216/04.11.2021г. по НОХД 1473/2021г. по описа на РС - Велико Търново.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното Постановление от
11.05.2022г., с което ДСИ е отказал да прекрати образуваното изпълнително
производство на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК, се явява правилно и
законосъобразно. Макар да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на
който измежду наложените с два отделни съдебни акта /Споразумение №
25/10.11.2021г. по НОХД 156/2021г. по описа на РС - Дряново и със
Споразумение № 216/04.11.2021г. по НОХД 1473/2021г. по описа на РС -
Велико Търново/, наказания е определено едно общо най- тежко такова, то
това не би могло да се разглежда като “отмяна” на процесните два съдебни
акта по см. на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК. С определението на съда,
с което е извършено групиране на наложените с двете споразумения -
наказания, последните са ревизирани единствено в частта им относно
определяне на вида и размера на наказателната отговорност. Тази последваща
определянето на наказанията по всяко едно от двете отделни осъждания на
длъжника по изпълнителното производство, се налага и е осъществена,
съобразно правилата за определяне на наказанието при множество
престъпления по см. на чл.23 и сл. НК. С осъществената кумулация, по
същество не се отменя правното действие на двата отделни съдебни акта, по
силата на които са наложени отделните наказания, чието групиране е
последващо извършено с нов съдебен акт - определение на съда, постановил
последното по време осъждане на длъжника. Съдебният акт, с който е
извършено групиране на наказанията по двете отделни осъждания, не
съставлява отделно изпълнително основание по см. на чл.404 ГПК, т.к. на
негово основание не би могло да се образува и развие отделно изпълнително
производство.
2
Приемането на противното би означавало, неоправдано взискателя по
процесното изпълнително производство, чието прекратяване е поискано от
ДСИ, да бъде поставен в риск по отношение на реализирането на своето
вземане, още повече, че последното се ползва с право на предпочтително
удовлетворение /публично държавно вземане/.
На това основание подадената въззивна частна жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалвания акт на ДСИ следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
По искането за спиране на изпълнителното производство с правно основание
чл.438 ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Доколкото се касае за
спиране на действията по изпълнението, докато тече производството по
съдебно обжалване на постановения от ДСИ акт, предмет на настоящото
производство, както и предвид окончателния характер на решението на
окръжния съд, то уважаването на такова искане се явява лишено от формална
правна логика.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, подадената от СВ. ПЛ. СТ. с ЕГН
********** - длъжник по ИД № 483/2021г., чрез процесуалния му
представител адв. Т.М. - ВТАК, въззивна частна жалба, е Постановление от
11.05.2022г., постановено от ДСИ при ВТРС, с което последният е отказал да
прекрати образуваното изпълнително производство на основание чл.433, ал.1,
т.4 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 11.05.2022г. на ДСИ при ВТРС, с което
ДСИ е отказал да прекрати образуваното изпълнително производство, на
основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното
производство с правно основание чл.438 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3