Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ N 1178/2014ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.Н.З.А.,*** в
това, че:
На 16.10.2013г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ – 1бр. мъжки златен пръстен, с тегло 18гр., 14 карата, с вграден
естествен рубин, на стойност 756.00лв. от владението на С.З.В.,***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК и
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
По делото е предявен и приет от Съда за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия С.В. за сумата от 756.00лв., представляващи претърпени от
него имуществени вреди от престъплението. Гражданският ищец поддържа изцяло
гражданския иск и моли Съда да го уважи в пълен размер.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Н.З.А.
е роден на ***г***, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан,
не работи, ЕГН ********** .
На 16.10.2013г., около обяд, подс.Н.А. се разхождал в
района на Централна ЖП-Гара Русе, като се движел в посока бл.”Житен клас”.
Когато минал зад блока, подс.А. забелязал свид.С.В., който по същото време бил
паркирал автомобила си. А. заприказвал свид.В., като в продължение на няколко
минути двамата разговаряли за лекия автомобил на свидетеля. След това се
разделили и подсъдимият се отдалечил от мястото. След около половин час се
върнал и видял, че свид.В. все още е зад блока. Тогава отново влязъл в разговор
с него, като този път започнал да го разпитва за златният пръстен, който бил на
ръката му. В един момент, когато подс.А. се заинтересувал от подробности за
изработката на пръстена, свид.В. го свалил от пръста си и държейки го в ръка го
показал на подсъдимия. Използвайки тази възможност, подс.Н.А. бързо грабнал
пръстена от ръката на свид.В. и държейки го у себе си, на бегом се отдалечил в
посока към ул.”Тодор Каблешков”. В. го последвал, но след като подсъдимият напуснал
задния двор на блока го изгубил от погледа си. Още същият ден, свид.В. уведомил
органите на полицията – Първо РУП-Русе за извършената му кражба. Междувременно
подс.А. продал пръстена в заложна къща, а придобитите парични средства
разходвал за свои лични нужди.
По повод подаденият сигнал била предприета полицейска проверка.
В хода на предприетите оперативно-издирвателни мероприятия, свид.Т.Л. –
полицейски служител в Първо РУП-Русе установил, че автор на кражбата е подсъдимия
Н.А.. При проведената с него беседа, той признала извършеното деяние, като
подробно описал механизма на осъществяването му.
В хода на досъдебното производство била назначена икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на предмета
на престъплението - мъжки златен пръстен, с тегло 18гр., 14 карата, с вграден
естествен рубин, по средно пазарни цени, за региона, към датата на деянието,
възлиза на 756.00лв.
На досъдебното производство било извършено и разпознаване
на лица, при което свид.С.В. разпознал по категоричен начин подс.Н.А., като
лицето отнело му пръстена.
До приключване на съдебното производство пред настоящата
съдебна инстанция, отнетата вещ не била върната на собственика й, а причинените
имуществени щети не му били възстановени.
Авторството на подсъдимият в извършването на деянието и
начина му на извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са
признаването изцяло от страна на подсъдимият А. на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и
от събраните гласни доказателства - обясненията на подсъдимия в досъдебното
производство, представляващи по своята същност самопризнание, показанията
на свидетелите С.В., Т.Л., Е.В., и Е.В., както и от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства
–заключението на икономическата експертиза, протокол за разпознаване на лица,
справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият Н.З.А. е осъществила състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на
16.10.2013г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ
– 1бр. мъжки златен пръстен, с тегло 18гр., 14 карата, с вграден естествен
рубин, на стойност 756.00лв. от владението на С.З.В.,***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои.
Безспорно е установено, че отнетата вещ била чужда
за подсъдимия. Тя била собственост на С.В. и била в негово владение.
Подсъдимият
сам участвал в извършване на престъплението, както във фаза на отнемането на
вещите, като прекъснал фактическата власт на пострадалото лице над предмета на
престъплението, вземайки пръстена от ръката му, а така също и във втората фаза
- установяването на трайната фактическа власт над отнетите вещи, като след като
го вземал се отдалечил с него от местопрестъплението, с което си осигурил
възможност за безпрепятствено разпореждане с него.
Деянието подсъдимият извършил в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Основанията за това са
следните: Н.А. бил осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления
от общ характер, като по НОХД № 1427/2009г. на РС Русе, по НОХД
№738/2011г. на РС Русе, по НОХД № 1433/2011г. на РС Русе, по НОХД № 1334/2011г.
на РС Русе /по последните три определено общо наказание по реда на чл.25 от НК/
и по НОХД № 1595/2011г. на РС Русе му
били определени наказания “Лишаване от свобода”, за деяния извършени като
пълнолетен и изпълнението им не било отлагано по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Деянията
за които подсъдимия бил осъдени са умишлени, като от изтърпяване на наказанията,
до извършване на деянието предмет на настоящото дело не били изтекли пет
години.
От субективна страна е налице пряк умисъл
у подсъдимият А.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния
резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен начин.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което
подсъдимият Н.З.А. следва да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление и му бъде наложено наказание.
При
индивидуализацията на наказанието,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействието
за разкриване на обективната истина още във фазата на предварителната
полицейска проверка, признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното
производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние, тежкото социално и имотно
състояние, относително невисоката стойност на предмета на престъплението.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на причинената имотна вреда и
множеството осъждания, извън тези оказващи влияние върху правната квалификация
на деянието.
Предвид това Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание
между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири години. Съобразявайки, съгласно
чл.373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс.Н.А.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” В РАЗМЕР
НА 2/ДВЕ/ ГОДИНИ И 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че с оглед предходните осъждания на
подс.А., по отношение на които не е настъпила или постановена реабилитация, не
са налице предпоставките на чл.66 от НК и изтърпяването на така наложеното
наказание следва да бъде ефективно, при строг
режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
Определеното наказание
Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по
чл.36 от НК.
Относно гражданският
иск:
Гражданският иск предявен
от пострадалият С.З.В.,
Съда счита за доказан по своето основание, до размера на причинената и
нерепарирана имуществена вреда, а именно 756.00лв., поради което следва да бъде
уважен в пълен размер. Деянието на подсъдимия представлява непозволено
увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира парично
вредите, които причинил виновно, а пострадалият В. понесъл в размер на 756.00лв., представляващи стойността
на отнетата от подсъдимия вещ, собственост на В..
Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху
уважената част от гражданският иск, в размер на 50.00лв.
Подсъдимият следва да заплати и сумата от 80.00лв., в
полза на Държавата, за разноски в досъдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: