О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 279
гр.
Пловдив, 09.07.2019 година
Пловдивският апелативен съд, смесен
търговски състав, в закрито заседание на девети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. т. дело № 384 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по чл.629 ал.4 от ТЗ във връзка с чл.
613 а ал. 3 от ТЗ.
С определение от 22.04.2019 година,
постановено в открито съдебно заседание по т. дело № 96/2019 година по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, е оставена без уважение молбата на „Л.И.“ АД, ЕИК ..,
за присъединяване в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на
„С.Г.“ ЕООД, ЕИК, по т. дело № 96/2019 година по описа на ОС – Стара Загора относно
вземанията по договор за кредит от 14.02.2007 година. Съдът е приел, че
подадената молба за присъединяване е неоснователна, тъй като „Л.И.“ АД няма
качеството на кредитор на ответника по посочената търговска сделка, а правата
му следва да бъдат реализирани по реда на чл. 717 н от ТЗ.
Срещу така постановеното
определение е подадена частна жалба от „Л.И.“ АД, ЕИК .., с оплаквания за
неговата неправилност. Изложени са съображения за наличие на правен интерес у
частния жалбоподател в качеството му на ипотекарен кредитор по отношение на
недвижими имоти, намиращи се в капитала
на ответното дружество „С.Г.“ ЕООД, да бъде конституиран и да участва в първата
фаза на производството по несъстоятелност, както и да предяви вземанията си в
това производство и да получи удовлетворяване като кредитор. Искането е за отмяна
на обжалваното определение.
Срещу частната жалба са подадени
писмени отговори от „Р.И.Т.“ ЕООД , ЕИК – кредитора, по чиято молба е
образувано производството по т. дело 96/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора
и от ответника „С.Г.“ ЕООД. В писмените отговори се изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, като подадена против определение, с което е оставена без уважение
молба за конституиране на кредитор в
производството по несъстоятелност на основание чл. 629 ал. 4 от ТЗ и в този
смисъл преграждащо развитието на производството по отношение на него, като е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Преди да се произнесе по
законосъобразността на обжалваното определение, съдът следва да прецени
неговата валидност и допустимост. При извършването на тази преценка настоящият
съдебен състав намери, че определението е недопустимо.
Определението, предмет на обжалване
в настоящото производство, е постановено, след като с предходно определение в
същото открито съдебно заседание от 22.04.2019 година по т. дело № 96/2019
година Старозагорският окръжен съд е присъединил „Л.И.“ АД като кредитор в
производството по несъстоятелност на „С.Г.“ ЕООД, образувано по иск на друг
кредитор – „Р.И.Т.“ ЕООД. С това
определение е посочено, че присъединяването като кредитор на „Л.И.“ АД е
относно вземанията му по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 година и договор за банков
кредит № 46/24.04.2009 година. Следващото определение, предмет на обжалване по
настоящото дело, е за оставяне без уважение на молбата на „Л.И.“ АД за присъединяване като кредитор в
производството по несъстоятелност относно вземанията му по договор за кредит от
14.02.2007 година. Това определение,
постановено след като съдът вече е допуснал участието по делото на „Л.И.“ АД
като присъединен кредитор е недопустимо.
Преценката на съда по чл. 629 ал. 4 от ТЗ е за това дали подалият искането за присъединяване в срок до приключване на
първото заседание има качеството на кредитор или не въз основа на изложените в
молбата обстоятелства и представените доказателства, но не и за съществуването
на конкретните вземания. Извън предмета на производството по несъстоятелност в
първата му фаза е установяването на
съществуването на конкретните вземания на кредиторите. Конкретните вземания на
кредиторите по вид, размери и наличие на обезпечения са предмет на уреденото в
глава Четиридесет и трета от ТЗ производство „Предявяване на вземанията“, което
се развива едва след откриването на производството по несъстоятелност.
Недопустимо е, произнасяйки се по
молбата по чл. 629 ал. 4 от ТЗ, съдът да се произнася относно
съществуването на конкретни вземания. В тази насока са и мотивите в т. 1 от ТР
№ 1/03.12.2018 година по т.д. № 182017 година на ОСТК на ВКС. За да бъде уважена молбата за присъединяване,
е достатъчно съдът да може да направи
извод, че молителят притежава активна
легитимация, т.е. че има качеството на кредитор по отношение на ответника.
Такъв извод в случая е направен от съда и той е допуснал присъединяването на „Л.И.“
АД като кредитор. Последващото определение,
с което той отказва допускането му като кредитор за конкретно вземане е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Определението на Апелативния съд,
постановено в производството по жалба срещу определение по чл. 629 ал. 4
от ТПЗ е окончателно. То не е сред
изрично изброените в чл. 613 а ал. 1 от
ТЗ актове, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК -
включително пред ВКС. Това определение попада сред актовете в производството по несъстоятелност по чл. 613 а
ал. 3 от ТЗ, за които е предвидено обжалване само пред съответния апелативен
съд по реда на ГПК. В тази насока е и съдебната практика - определение № 585/30.10.2018 година по ч.т.
дело № 2096/2018 година на ВКС, второ т.о.; определение № 305/06.06.2017 година
по ч.т. дело № 1197/2017 година на второ т.о.; определение № 143 от 21.02.2019
година по ч.т. дело № 36/2019 година на
ВКС, второ т.о. и др.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение от 22.04.2019 година, постановено в
открито съдебно заседание по т. дело № 96/2019 година по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на „Л.И.“ АД,
ЕИК, за присъединяване в качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК, по т. дело № 96/2019 година по описа на ОС – Стара Загора относно
вземанията по договор за кредит от 14.02.2007 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.