Решение по дело №512/2019 на Софийски градски съд

                                   Р Е Ш Е Н И Е  

                                        

                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

                             №……...........,гр. София, 18.04.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав, в закрито съдебно заседание на  осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :                                            

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                   Мл.съдия Андрей Георгиев                                                                     

при участието на секретаря………………………….., като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 512 по описа за 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.

 

Обжалва се  решение № 488712 от 14.09.2018г., постановено по гр.д. № 18502/2012г. на СРС, 53 състав, в частта, с която е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решението от 24.06.2014г. в частта на предявените при условията на евентуалност обратни искове от Д.В.С. срещу Т.Д.С. за сумата от  5 116,99лв.- главница, претендирана като цена на доставена топлинна енергия за периода м.07.2009г.- м.04.2011г., както и за сумата от 2 127,29лв.- лихва за забава върху главницата, натрупана за периода 02.03.2004г.- 28.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2012г.- до окончателното изплащане, като обратните искове са оставени без разглеждане.

 

Въззивницата, Д.В.С. заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Поддържа, че с първоначално постановеното съдебно решение предявените срещу нея искове за главница и лихви са уважени частично, с което е настъпило процесуалното условие за разглеждане на предявените от нея срещу третото лице-помагач обратни искове за сумите- предмет на уважените искове срещу нея /ответницата/. Счита ,че незаконосъобразно с обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане обратните искове до размера на сумите, за които са уважени първоначално предявените искове срещу нея, при така доказаното настъпило процесуално условие за произнасяне по тях.  Намира за неприложима нормата на чл.297 от ГПК, с която с обжалваното решение е мотивиран отказът на съда за произнасяне по обратните искове.  С изложените доводи въззивницата Д.С. мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първата инстанция за произнасяне по съществото на предявените обратни искове.

 

Въззиваемите страни, Т.Д.С., „Т.С.“ ЕАД и „Т.  с.“ ЕООД – не заявяват становище по жалбата.

 

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на въззивницата, процесуалното поведение на въззиваемите страни и събраните по делото доказателства, , приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

При извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение , постановено по реда на чл.250 от ГПК е незаконосъобразно в частта, с която съдът е оставил без разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове, предявени от ответницата Д.В.С. срещу третото лице-неин помагач Т.Д.С. , както следва: за сумата от 548,40лв.- главница, претендирана като цена на топлинна енергия за периода м.07.2009г.- м.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.01.2012г. – до окончателното заплащане и сумата от 116,80лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за периода 02.03.2004г.-28.02.2011г. 

С решението от 24.06.2014г. са уважени първоначално предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу ответницата Д.В.С. – за главница и мораторни лихви до размера на  горепосочените суми. С уважаването на първоначалните искове за тези суми е настъпило процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност обратни искове на ответницата срещу третото лице-неин помагач. Изрично с исковата молба, с която са предявени обратните искове, ответницата е посочила, че те се предявяват при условията на евентуалност- в случай, че съдът уважи предявените срещу нея искове от ищеца „Т.С.“ ЕАД, при която хипотеза съдът дължи произнасяне по обратните искове. При така доказаното по делото настъпване на процесуалното условие за разглеждане на обратните искове в частта им относно сумите, за които първоначалните искове са уважени, незаконосъобразно с обжалваното решение, постановено по реда на чл.250 от ГПК, съдът е оставил без разглеждане обратните искове до размера на тези суми.  Първоинстанционният съд е обвързан от произнасянето с първоначалното решение, постановено по делото по първоначално предявените искове и е недопустимо да ревизира това произнасяне, тъй като това е извън неговите правомощия и компетентност- такава проверка може да бъде извършена единствено по реда на инстанционния контрол от горестоящата съдебна инстанция. Нормата на чл.297 от ГПК, на която се е позовал първоинстанционният съд с обжалваното решение, за да обоснове изводи, различни от приетите с първоначално постановеното по делото съдебно решение относно частичната основателност на предявените искове, е абсолютно неприложима в конкретния случай, доколкото обжалваното решение, постановено по реда на чл.250 от ГПК, се явява неразделна част от първоначалното  решение.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното решение от 14.09.2018г.  в частта, с която по реда на чл.250 от ГПК е допълнено първоначалното решение като са оставени без разглеждане обратните искове за сумата от  548,40лв.- главница, претендирана като цена на топлинна енергия за периода м.07.2009г.- м.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.01.2012г.– до окончателното заплащане и сумата от 116,80лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за периода 02.03.2004г.-28.02.2011г., следва да бъде отменено и делото- върнато на СРС за произнасяне по съществото на спора по тези две претенции.

В останалата част, с която първоначалното решение е допълнено като са оставени без разглеждане евентуално предявените обратни искове, както следва: искът за главницата – за разликата над сумата от 548,40лв.- до пълния предявен размер от 5 116,99лв. и претенцията за мораторни лихви – за разликата над сумата от 116,80лв.- до пълния предявен размер от 2 127,29лв., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2012г.- до окончателното изплащане, обжалваното решение от  14.09.2018г. следва да бъде потвърдено, доколкото не е настъпило процесуалното условия за разглеждането на обратните искове за тези разлики от първата инстанция, тъй като за тези разлики първоначалните искове, предявени срещу ответницата са отхвърлени от първоинстанционния съд с първоначалното решение от  24.06.2014г.  Следва да се посочи, че  независимо от потвърждаването на обжалваното решение в посочената част, висящността на производството по евентуалните искове за тези разлики се запазва, съгласно нормата на чл. 271,ал.2 от ГПК, предвид постъпилите по делото жалби от двете страни срещу първоначалното решение от 24.06.2014г., като с тази на ищеца решението се обжалва именно в отхвърлителната му част за тези разлики.

 

След  постановяване на решението по чл.250 от ГПК по обратните искове за горепосочените суми, делото следва да бъде върнато на настоящия съдебен състав – за произнасяне по въззивните жалби на страните срещу първоначално постановеното решение от 24.06.2014г., като предметът на дължимия инстанционен контрол е обусловен от произнасянето на първата инстанция по реда на чл.250 от ГПК  в гореочертаните рамки.

 

 Воден от горните мотиви, Софийски градски съд 

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение № 488712 от 14.09.2018г., постановено по гр.д. № 18502/2012г. на СРС, 53 състав, в частта, с която е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решението от 24.06.2014г. като са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове от Д.В.С. срещу Т.Д.С. за сумата за сумата от 548,40лв.- главница, претендирана като цена на топлинна енергия за периода м.07.2009г.- м.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.01.2012г. – до окончателното заплащане и сумата от 116,80лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за периода 02.03.2004г.-28.02.2011г.

 

ВРЪЩА делото на СРС, 53 състав за провеждане на процедурата по  по чл.250 от ГПК чрез произнасяне по съществото на спора по обратните искове, предявени от Д.В.С. срещу Т.Д.С. за сумата  от 548,40лв.- главница, претендирана като цена на топлинна енергия за периода м.07.2009г.- м.04.2011г., ведно със законната лихва от 12.01.2012г. – до окончателното заплащане и сумата от 116,80лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за периода 02.03.2004г.-28.02.2011г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 488712 от 14.09.2018г., постановено по гр.д. № 18502/2012г. на СРС, 53 състав, в останалата обжалвана част, с която е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решението от 24.06.2014г. като са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове от Д.В.С. срещу Т.Д.С., както следва: искът за главницата – за разликата над сумата от 548,40лв.- до пълния предявен размер от 5 116,99лв. и претенцията за мораторни лихви – за разликата над сумата от 116,80лв.- до пълния предявен размер от 2 127,29лв., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2012г.- до окончателното изплащане

 

След приключване на процедурата по чл.250 от ГПК делото да се върне на настоящия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия по подадените от страните жалби срещу решението от 24.06.2014г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно  обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.