Решение по дело №4686/2020 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260489

 

гр. Сливен,  23.11.2021    година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4686 по описа на съда за 2020 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 и чл. 318 ТЗ.

            Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „БАКАРА КОЗМЕТИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. ТРАКИЯ, бл. 143, вх. Г\ ет. 4, ап. 12 ЕИК ********* представлявано от управителя Благой Бойчев Василев чрез пълномощника си адв. Л.Ч. ***, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове  с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 327, ал. 1 ТЗ  против „АРТ МЕРЛИН” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ЕЛ. БАГРЯНА, бл. 51, ет. 1, ап. 2, ЕИК *********, представлявано от управителя Мария Добринова Георгиева.

Ищцовото дружество твърди, че дружеството продавало и доставяло на ответното дружество „АРТ МЕРЛИН” ООД, за нуждите на дейността му като фризьорски салон в гр. Сливен, козметични продукти. За всяка доставка било издавало съответна фактура, която при доставяне на посочените в нея козметичини продукти била подписвана от управителя на ответното „АРТ МЕРЛИН” ООД. Първоначално ответното Дружество било заплащало коректно стойността на доставените му козметични продукти, но впоследствие голяма част от задълженията му към ищцовото дружество били останали неплатени, въпреки многократно проведените разговори с управителя Мария Георгиева и получените обещания за плащане. Към настоящия момент ответното „АРТ МЕРЛИН” ООД не било заплатило на ищцовото дружество продадени и доставени козметични продукти на обща стойност 3 603,60 лева с ДДС, по фактури - двустранно подписани както следва:

- По Фактура №********** от 30.06.2017 г. с падеж 28.07.2017 г., сумата от общо 1 230,24 лева с ДДС (хиляда двеста и тридесет лева и двадесет и четири стотинки), от които: 1 025,20 лева (хиляда двадесет и пет лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 205,04 лева (двеста и пет лева и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 1281,50 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 256,30 лева (двеста петдесет и шест лева и тридесет стотинки);

- По Фактура №********** от 01.08.2017 г., с падеж 31.08.2017 г., сумата от общо 649,44 лева с ДДС (шестстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), от които: 541,20 лева (петстотин четиридесет и един лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 108,24 лева (сто и осем лева и двадесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 676,50 лева (шестотин седемдесет и шест лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 135,30 лева;

- По Фактура №********** от 11.09.2017 г. с падеж 11.09.2017 г., сумата от общо 332,64 лева с ДДС (триста тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), от които: 277,20 лева (двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 55,44 лева (петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 346,50 лева (триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 69,30 лева (шестдесет и девет лева и тридесет стотинки);

- По Фактура №********** от 25.09.2017 г. с падеж 09.11.2017 г. , сумата от общо 469,92 лева с ДДС (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), от които: 391,60 лева (триста деветдесет и един лева и шестдесет стотинки) данъчна основа и 78,32 лева (седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 489,50 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 97,90 лева (деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки);

По Фактура №********** от 25.10.2017 г. с падеж 08.12.2017 г., сумата от общо 301,44 лева с ДДС (триста и един лева и четиридсет и четири стотинки), от които: 251,20 лева (двеста петдесет и един лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 50,24 лева (петдесет лева и двадесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 314,00 лева (триста и четиринадесет лева) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 62,80 лева (шестдесет и два лева и осемдесет стотинки) ;

По Фактура №********** от 28.12.2018 г. с падеж 28.01.2019 г., сумата от общо 619,92 лева е ДДС (шестстотин и деветнадесет лева и деветдесет и две стотинки), от които: 516,60 лева (петстотин и шестнадесет лева и шестдесет стотинки) данъчна основа и 103,32 лева (сто и три лева и тридесет и две стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност лева 645,75 (шестстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 129,15 лева (сто двадесет и девет лева и петнадесет стотинки);

С посочените доставки между ищцовото дружество и ответното дружество били възникнали облигационни правоотношения основани на договори за търговска продажба с предмет доставка на козметични продукти. В горецитираните фактури било отбелязано, че плащането им следва да е по банков път, във всяка от фактурите е било надлежно посочено конкретно и падежа на задължението, като повечето фактури били с отложено плащане, но нито на падежа, нито към настоящия момент задълженията по тях били платени.

Тъй като ответното Дружество не било заплатило дължимите по фактурите суми на ищцовото Дружество, последното било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответното дружество. По подаденото заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр. д. №20202230102885/2020 г. по описа на VII гр. с. на Районен съд Сливен и в полза на  ищеца била издадена заповед за изпълнение, за сумите по гореописаните фактури. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК по издадената Заповед за изпълнение било постъпило възражение от страна на ответното Дружество, което обстоятелство на осн. чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК било обусловило правният интерес от предяваване на настоящия иск от ищеца.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи обща стойност 3 603,60 лева с ДДС, по двустранно подписани и описани фактури ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-10.09.2020 г. до окончателното плащане. Моли да му бъдат присъдени разноски сторени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК отговор  е депозиран от ответното дружество. Същото заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че било реално заплатило в брой сумите, за всички стоки, които били доставени, като описаните във фактурите стоки не му били реално доставени. Към фактурите били липсвали касови бонове за извършените от дружеството плащания и бил посочен срок за заплащането им по банков път. Признава, че му била заплатила сумата от 200 лв., която била платила по банков път на 06.06.2019 г. по фактура № **********. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.

С определение по чл. 140 ГПК от 01.03.2021 г. съдът е указал на ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните – договор за доставка и продажба на описаните във фактурата стоки, че е извършил своевременно доставката на стоката на ответника, че е издал документ за доставката на стоката на ответника,  както и размера на иска и е указал на  ответника, че следва да докаже, че е извършил плащане на доставената  стоката по процесните фактури.

        Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:   

Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като изготвена от безпристрастно и компетентно вещо лице всички процесни фактури са били отразени в счетоводството на ищцовото дружество като приход от продажби на стоките за съответните периоди. Фактурите са били включени в дневниците за продажби към справката декларация по ЗДДС и са оказали влияние върху дължимия ДДС и в края на отчетния период отразеното вземане е било в размер на 3603,60 лв. От всички процесни фактури в счетоводството на ответното дружество е била отразена единствено фактурата № **********/28.12.2018 г. Счетоводните записвания са били за плащане в брой на фактурата, като в края на отчетния период по счетоводни данни ответното дружество не е отразило в своето счетоводство задължения към ищцовото дружество. Ответното дружество не е регистрирано по ЗДДС и не е ползвало данъчен кредит по процесните фактури. Козметичните продукти, посочени в процесните фактури са били закупени от търговеца през 2016 г., 2017 г.  и 2018 г. основно от Италия и Испания. При продажбата на артикули ищцовото дружество не е издавало проформи фактури, като към продаваните стоки са били съставяни стокови разписки, в които не е бил отразен начина на плащане. През периода 2017 г.-2018 г. ищцовото дружество е снабдявало с козметични продукти различни обекти в гр. Сливен и в други градове, като всички клиенти, с изключение на ответното дружество са плащали в брой закупената стока. Документално за всяка стока е била издавана фактура, касов бон, стокова разписка и пътен лист за разноса на стоките.

Вещото лице разпитано в съдебно заседание заявява, че ищцовото дружество с процесните фактури й било предоставило и стокови разписки, които били съдържали името на доставчика на стоките, получателя, видовете артикули като количества и цена и общата сума, която се дължи, като не били подписани нито от предалия стоката, нито от получилия стоката . Стоковата разписка била вътрешен първичен документ, като не била задължителен документ и била за вътрешно фирменото счетоводство и не било задължително нейното издаване. И двете страни редовно били водили счетоводството.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка, която е съпруга на управителя на ищцовото дружество и обслужва счетоводството на дружеството между страните съществуват търговски отношение от 2017 г. по силата на които ответното дружество закупува от ищцовото дружество козметика, като сделката се осъществява по заявка предния ден по телефона, записва се стоката, издава се фактура в два екземпляра, като на другия ден се връща подписана една от фактурите, която се осчетоводява и се включва дневниците за покупко-продажба на дружеството, което е регистрирано по ДДС. Само подписаната надлежно фактура се осчетоводява. Ответното дружество било плащало по банков път разсрочено. При липсата на плащане по фактурите писмена покана не била изпращана, само се били обаждали по телефона. Управителят бил приемал заявката и й бил съобщавал какви стоки да бъдат включени във фактурата. Стоката заедно с фактурата била предавана на неговия съконтрахент и не се бил изготвял приемо-предавателен протокол. Била се изготвяла едновременно с фактурата и стокова разписка, която не се била подписвала от получателя, тъй като се била подписвала единствено фактурата. Стоковата разписка се била подписвала, когато нямало фактура и се бил издавал касов бон.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Соломкина, която познава управителите на двете дружества и е приятел и клиент на управителя на ответното дружество и била ходила на презентации на продуктите на ищцовото дружество. Заявява, че тъй като често посещава козметичния салон била виждала управителя на ищцовото дружество да доставя стоки с буса на управителя на ответното дружество, като при доставката последният бил избирал стоката от буса, плащал и първия управител си бил тръгвал. Не била присъствала, на случаи при които управителят на ищцовото дружество да издава фактури или други документи. Страните имали търговски отношения от 2017 г. Спомня си за случаи през 2017 г. до 2018 г., когато управителят на ответното дружество бил поискал фактури от управителя на ищцовото дружество, като първата била установила, че посочените във фактурите стоки не били отговаряли на реално доставените стоки и била подписала фактурите без да ги погледне.

Видно от обясненията, които дава управителя на ищцовото дружество по реда на чл. 176 ГПК той е приемал поръчките от страна на управителя на ответното дружество въз основа на което се били издавали фактурите, в които се били отразявали поръчаните стоки и се били осчетоводявали.

Видно от показанията на разпитания свидетел Георгиев, който е зет на управителя на ищцовото дружество между двете дружества били съществували търговски отношения, като през м. септември 2017 г. бил придружил зет си по време на доставките му на стоки до обекти в гр. Сливен, тъй като имал намерение да купува кола. Били спрели до процесния козметичен салон да доставят стока като били разтоварили едно кашонче, две три торбички, наелонови пликове и някакви материали сред които и чаршаф  перелина.  Бил помогнал на управителя на ищцовото дружество да разтовари стоките, който се бил върнал до буса взел фактурите, като предал едната на купувача, а другата запазил за себе си. Свидетелят разпознава управителя на ответното дружество като лицето на което са били предадени процесните фактури. Последната отрича да е виждала свидетеля.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, като единствено не кредитира показанията на свидетелката Соломкина, в частта за плащане на доставените стоки, поради наличието на относителна забрана за допускане до разпит на свидетели по см. на чл. 164, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.4 ГПК, което не е преодоляна поради липсата на съгласие на ищеца да бъдат разпитани свидетели относно тези обстоятелства.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 318 ТЗ .

При тези данни, съдът намира за установено, че между страните по делото е бил сключен договор за покупко-продажба на стоки. Същият договор е неформален и консенсуален и съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Съвкупната преценка на данните във фактурата и експертното заключение дава основание да се приеме, че съставената и подписана от страните фактура доказва по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за търговска продажба, по силата на който за ищеца – продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника – купувач, задължението да заплати продажната цена. Не без значение е и обстоятелството, че между страните са съществували трайни търговски отношения от 2017 година и сделките между тях за посочените продукти са били сключвани по сходен начин.
В процесния случай се установи, че ответникът не е заплатил дължимите от него суми при предаването на стоките и не се установи между страните да е уговорено друго. Единствено по  фактурата № **********/28.12.2018 г. е било извършено частично плащане в размер на 200 лв. по банков път, което е видно от изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза.

По въпросите за доказателствената сила на фактурата и за възможността тя да служи като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и за получаване на стоката от купувача е формирана непротиворечива задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. С решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Върховният касационен съд се е произнесъл, че фактурата съставлява частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда с материална доказателствена сила, и при направено оспорване на съдържанието й, дори обусловено от липсата на задължителен според Закона за счетоводството реквизит, решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти с оглед на всички доказателства по делото, включително заявено от оспорващия извънсъдебно признание на тези факти. В решение по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че само по себе си отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е издадена, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а трябва да се направи с оглед на всички доказателства по делото, включително и на тези относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, каквито са вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките - декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея. В много други решения по чл.290 ГПК - напр. решение № 46/23.07.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 44/31.03.2009 г. по т. д. № 447/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 228/07.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 252/01.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., Върховният касационен съд е изразил становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност и начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на продажбата; Дори фактурата да не съдържа някои от необходимите реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита вписването на фактурата в дневниците за покупки и за продажби на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките - декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит.

Съдът с оглед на всички представени писмени доказателства направи извода, че страните са обвързани от неформален договор за търговска продажба на стоки обективиран във процесните фактури, които съдържат всички съществени елементи на договора и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, като  по силата на този договор на ответника – купувач му са били доставени стоки от  ищеца, като за извършената доставка са били издадени фактури, които са били подписани от двете страни, като доставката е била отразена в счетоводството на ищеца, в дневниците за ДДС, за продажби и е бил ползван данъчен кредит.  По силата на този договор и на приемане на извършената доставка е възникнало задължението за плащане на отразената в издадената от ищеца - продавач фактура. Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза такова плащане не е било извършено от страна на задълженото лице с изключение на извършеното частично плащане по фактурата № **********/28.12.2018 г. в размер на 200 лв. по банков път. Тези изводи на съда са основани на цялостна преценка на доказателствата по делото.

Фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една стока.  Основание за плащане е доставката на стоката, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по договора за търговска продажба се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки. Вземането на продавача при търговската продажба не е обусловено от осчетоводяването на процесната фактура, тъй като съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ основанието за плащане е предаването на стоките. В случая се установи от всички събрани по делото писмени доказателства, че стоката е била доставена на ответника.  В този смисъл съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че страните са се намирали в трайни търговски отношения от 2017 г. по силата на които след подаването на заявка, от страна на ответното дружество управителят на ищцовото дружество бил изготвял фактура в два екземпляра, в която били включени заявените стоки, стоките били доставяни до обекта, управителят на ответното дружество бил приемал стоките подписвал фактурите, като единият екземпляр от фактурата оставал за продавача, а другия за купувача, фактурите били надлежно осчетоводени от ищеца били двустранно подписани и били включени в неговите дневници за покупки и продажби, за всяка една от тях била попълвана стокова разписка, оборотна ведомост, пътен лист и касов бон. Единствено ответното дружество било заплащало по банков път стойността на стоките.

Единствено фактурата № **********/28.12.2018 г. е била отразена в счетоводството на ответното дружество, като същото не е регистрирано по ДДС и не ползва данъчен кредит.

В настоящият случай са представени фактури, които са подписани от страните, като ответникът не успя да обори тяхното съдържание и ответникът не е представил доказателства, че е изплатил изцяло дължимата сума по процесните фактури. Остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото показанията на свидетелката Соломкина, която твърди, че е присъствала на предаването на фактурите, които са били подписани от управителя на ответното дружество без същата да ги е прочела и реално доставените стоки са се били различавали от отразените в процесните фактури и от нейните показания не се установява кои от доставените стоки са били различни от описаните във фактурите стоки, както и по време на кои доставки са били доставени различни от заявените стоки. Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза документално за всяка стока е била издавана фактура, касов бон, стокова разписка и пътен лист за разноса на стоките. Доставката на стоките описани в процесните фактури се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Василева и Георгиев, които кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.

 Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е частично основателен, тъй като е налице неизпълнение на сделката по посочените фактури, с изключение на констатираното от вещото лице частично плащане по фактурата № **********/28.12.2018 г. в размер на 200 лв. съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД. Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявения иск се явява основателен и доказан до размера на  3403,60 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата от 3403,60 лв. до пълния претендиран размер от 3603,60 лв.

           На осн. чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати  направените от ищеца разноски по делото в размер на  663,70 лв., съгласно списък за разноските по чл. 80 от ГПК, сторени в исковото производство съобразно с уважената част на исковете и сумата от 474,89 лв., съставляващи разноски сторени в заповедното производство съобразно с уважената част на исковете. 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 35,15 лв., съставляваща сторени по делото в исковото производство разноски съобразно с отхвърлената част на исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

          

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 и чл. 318 ТЗ че   „АРТ МЕРЛИН” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ЕЛ. БАГРЯНА, бл. 51, ет. 1, ап. 2, ЕИК *********, представлявано от управителя Мария Добринова Георгиева ДЪЛЖИ НА  „БАКАРА КОЗМЕТИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. ТРАКИЯ, бл. 143, вх. Г, ет. 4, ап. 12 ЕИК ********* представлявано от управителя Благой Бойчев Василев сума в общ размер от  3403,60 лв., съставляваща неплатена главница по  следните фактури:

- По Фактура №********** от 30.06.2017 г. с падеж 28.07.2017 г., сумата от общо 1 230,24 лева с ДДС (хиляда двеста и тридесет лева и двадесет и четири стотинки), от които: 1 025,20 лева (хиляда двадесет и пет лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 205,04 лева (двеста и пет лева и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 1281,50 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 256,30 лева (двеста петдесет и шест лева и тридесет стотинки);

- По Фактура №********** от 01.08.2017 г., с падеж 31.08.2017 г., сумата от общо 649,44 лева с ДДС (шестстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), от които: 541,20 лева (петстотин четиридесет и един лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 108,24 лева (сто и осем лева и двадесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 676,50 лева (шестотин седемдесет и шест лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 135,30 лева;

- По Фактура №********** от 11.09.2017 г. с падеж 11.09.2017 г., сумата от общо 332,64 лева с ДДС (триста тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), от които: 277,20 лева (двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 55,44 лева (петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 346,50 лева (триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 69,30 лева (шестдесет и девет лева и тридесет стотинки);

- По Фактура №********** от 25.09.2017 г. с падеж 09.11.2017 г. , сумата от общо 469,92 лева с ДДС (четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), от които: 391,60 лева (триста деветдесет и един лева и шестдесет стотинки) данъчна основа и 78,32 лева (седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 489,50 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 97,90 лева (деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки);

По Фактура №********** от 25.10.2017 г. с падеж 08.12.2017 г., сумата от общо 301,44 лева с ДДС (триста и един лева и четиридсет и четири стотинки), от които: 251,20 лева (двеста петдесет и един лева и двадесет стотинки) данъчна основа и 50,24 лева (петдесет лева и двадесет и четири стотинки) ДДС като фактурата е на обща стойност 314,00 лева (триста и четиринадесет лева) и дължимата сума е получена след приспадане на 20 % търговска отстъпка в размер на 62,80 лева (шестдесет и два лева и осемдесет стотинки) ;

По Фактура №********** от 28.12.2018 г. с падеж 28.01.2019 г., сумата от общо 419,92 лева с  ДДС  ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-10.09.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1249 от 14.09.2020 г.  по ч.гр.д. № 288/2020 на СлРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 и чл. 318 ТЗ  за разликата над 3403,60 лв. до пълния предявен размер от 3603,60 лв.  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „АРТ МЕРЛИН” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ЕЛ. БАГРЯНА, бл. 51, ет. 1, ап. 2, ЕИК *********, представлявано от управителя Мария Добринова Георгиева да заплати на „БАКАРА КОЗМЕТИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. ТРАКИЯ, бл. 143, вх. Г, ет. 4, ап. 12 ЕИК ********* представлявано от управителя Благой Бойчев Василев сумата от  663,70 лв., съставляваща сторени в исковото производство разноски съобразно уважената част на исковете и сумата от 474,89 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковете.

           ОСЪЖДА „БАКАРА КОЗМЕТИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. ТРАКИЯ, бл. 143, вх. Г, ет. 4, ап. 12 ЕИК ********* да заплати на „АРТ МЕРЛИН” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ЕЛ. БАГРЯНА, бл. 51, ет. 1, ап. 2, ЕИК ********* сумата от 35,15 лв., съставляваща сторени по делото разноски  в исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете.

 

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Сливен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: