№ 49559
гр. ........, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20211110152313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 и следв. ГПК.
С определение № 16852/10.04.2025 г. настоящото производство е възобновено и
делото е насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г.
С молба от 13.11.2025 г., подадена от ответника, е направено искане за
изготвяне на пълен доклад по реда на чл. 146 ГПК.
Съдът констатира, че не е изготвен по доклад по делото и липсва произнасяне
по предявените доказателствени искания, поради което и определението от 10.04.2025
г. следва да бъде допълнено.
Производството е образувано с искова молба, подадена от И. Х. Ш., чрез адв.
Т.Е., срещу А. Ц. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 4 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с искане за
прогласяване на нищожността на сключения между З.П.Х.. и А. Ц. И. договор за
прехвърляне срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията – гр. ........ под вх.рег. № .......... г., по силата на
който З.П.Х.. прехвърля на А. Ц. И. притежаваните от нея ¾ ид.ч. поземлен имот с
идентификатор .......... с адрес: гр. ........, СО, ул. „............, с площ 1230 кв.м., кв. 8 при
съседи: обекти с идентификатор ............., идентичен с поземлен имот с планоснимачен
номер 174, нанесен в к.л. № 741 и 740, находящ се в с. ............“, с площ 1075 кв.м.,
заедно с построената в него сграда с идентификатор ...........1.
В исковата молба е посочено, че ищцата извежда правният си интерес от
предявяване на настоящите искове с обстоятелството, че тя е собственик на ¼ ид.ч. от
процесния поземлен имот и при постановяването на решение в нейна полза, то тя ще
бъде единствен титуляр на правото на собственост върху поземления имот въз основа
на наследствено правоприемство по закон, съгласно нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 5, том VII, д. № 97/1993 г. по описа на
нотариус Д.Т., тъй като е дъщеря на З.П.Х... Излага, че сключеният договор за
прехвърляне срещу задължението за издръжка и гледане е нищожен поради липса на
основание, тъй като ответникът е знаел за близката и неизбежна смърт на
прехвърлителя, която е настъпила 18 дни след сключване на сделката. На 07.10.2016 г.
посредством нотариално завещание № 16, том I, рег. № 32430, дело № 16, съставено
от нотариус Р.Д. с рег. № 274 В НК, З.П.Х.. се разпоредила безвъзмездно за след
смъртта си с цялото имущество в полза на ответника, а на 11.10.2016 г. бил сключен
процесният договор. Твърди, че прехвърлителката по договора е лице, страдало от
1
животозастрашаващи заболявания, а именно нестабилна хипертония, като е направила
хеморагичен мозъчен инсулт, като ответникът се е възползвал от това състояние, в
резултат на което били прехвърлени имуществени активи в негова полза. Посочва, че
на 28.09.2016 г. ответникът се снабдил с нотариално заверено пълномощно от З.Х.. за
представителство пред всички органи на държавна власт, както и за теглене и внасяне
на суми по банковите й сметки без ограничение, като още на същата дата изтеглил от
банковата й сметка сумата от 30 840.00 лева. Действията били извършени няколко дни
след като З.Х.. постъпила по спешност в УМБАЛ ........“ – АД, гр. ........ на възраст от 82
години, отразени в епикриза № 934/22.09.2016 г., с общо състояние с тежка сколиоза и
кифоза. Сочи се, че тези заболявания неизбежно водели до летален край с оглед
напредналата възраст на Х..След изписването й, З.Х.. била трудно контактна, с тежка
астенодинамия, анемичен синдром, гнойно-секретираща рана, хроничен колит, язва и
кардиологични проблеми. Три дни след изписването З.Х.. умира от остра
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Изтъква, че в настоящия случай липсва
неизвестно събитие, типично за алеаторните договори, понеже цялостното състояние и
напредналата й възраст основавали настъпването на нейната смърт в обозрим кратък
период от време и ответникът е знаел за това. Сочи се, че договорът е сключен и в
противоречие с добрите нрави. Ето защо и моли съда да постанови решение,с което да
се прогласи нищожността на процесния договор за прехвърляне срещу задължението
за издръжка и гледане на посочените в ИМ основания за нищожност. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ОИМ, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва се, ответникът е поел
всички грижи за З.Х.., като ищцата дълги години е живяла далеч от майка си. В
отговора се твърди, че З.Х.. е имала доверие на ответника и е разчитала на него за
помощ, след като поискала помощ от дъщеря си, но такава й била отказана. Изтъква,
че смъртта на Х. е била внезапна, а не предвидима, а решението за извършване на
сделката е било сериозно и добре обмислено, без външен натиск или внушение.
Разпределяне на доказатествена тежест:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 и 4 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от
които произтича, че договорът, е недействителен на заявените правни основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че при
сключване на договора са спазени всички законови изисквания и липсват твърдените
пороци.
По доказателствените искания:
От ищеца и от ответника са представени документи, които следва да бъдат
уважени и приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на СМЕ с поставени в ИМ въпроси, съдът
намира искането за основателно и следва да бъде уважено.
Искането по т. 4 в ИМ следва да се отправи с нарочна писмена молба по реда на
чл. 192 ГПК.
По отношение на искането на ищеца за допускане на двама свидетели при
режим на довеждане, съдът намира, че искането следва да се уважи за един свидетел
за посочените обстоятелства в ИМ по избор на ищеца, на осн. чл. 156, ал. 2 от ГПК.
По отношение на искането на ответника за допускане на двама свидетели при
режим на довеждане, съдът намира, че искането следва да се уважи за един свидетел
за посочените обстоятелства в ОИМ по избор на ответника, на осн. чл. 156, ал. 2 от
2
ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Воден от горното и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 16852/10.04.2025 г, постановено по настоящото
дело.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да представи молба по чл. 192 ГПК до
трето, неучастващо по делото лице, с конкретизиране на исканите документи в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза по писмени данни със задачи,
формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400.00 лв., платими от ищеца в 1 - седмичен
срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищецът, че ако
не внесе определеният депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в
частта, с която допуска СМЕ, като вместо това ще остави без уважение това
доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Б. Н. З. , тел. 0887 638 682, Специалност:
Медицина, анестезиология и интензивно лечение, обществено здраве и здравен
мениджмънт, който да се призове след внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца за установяване на
обстоятелствата посочени в исковата молба, при режим на довеждане, като ОСТАВЯ
без уважение искането за разпит на втори свидетел, на осн. чл. 156, ал. 2 от ГПК, и
указва на страната, че ако свидетелят не установи твърденията й, по нейно искане
съдът ще се произнесе допълнително;
ДОПУСКА до разпит един свидетел, по избор на ответника - за посочените
обстоятелства в отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ без уважение искането за
разпит на втори свидетел, на осн. чл. 156, ал. 2 от ГПК, и указва на страната, че ако
свидетелят не установи твърденията й, по нейно искане съдът ще се произнесе
допълнително;
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
3
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен
ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н.. на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. ........,
бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4