Решение по дело №253/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Агронара” ООД гр.Поморие, подадена против Решение № 121 от 01.04.2024 г., постановено по АНД № 1522/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-2300201 от 09.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Агронара” ООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева и дружеството е осъдено да заплати в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на ясни и конкретни мотиви. Касационният жалбоподател излага съображения, че обжалваното решение е бланкетно; неправилно е прието, че е налице трудово правоотношение, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че работата има инцидентен характер и не се характеризира със системно, периодично престиране на работна сила; от представения граждански договор е видно, че договореното между „Агронара” ООД и лицето И. П. няма основните характеристики на трудов договор, а са налице облигационни отношения по договор за изработка; Районният съд неправилно е приел липса на процесуални нарушения, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; възприетата от Районния съд правна квалификация на нарушението е неправилна; липсват доказателства, които да налагат извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй като не е имал задължение да сключва трудов договор с лицето И. П., а е уредил отношенията си с нея чрез граждански договор за изработка. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП като незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от упълномощен процесуален представител – адв. Т. Р. АК Бургас, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт А. Г., който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че: жалбоподателят е допуснал до работа И. П. без същата да има сключен трудов договор в писмена форма, като същата е работела на обекта като „сортировач“ на машина за пакетиране на грозде. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районният съд е направил извод, че в случая се касае за трудови правоотношения. Посочил е, че изводът за наличие на трудово правоотношение се подкрепя от събраните писмени доказателства и че се касае не за конкретен индивидуален резултат, а за престиране на трудова дейност. Счел е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност. Приел е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, а наложената санкция е правилно определена.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция намира, че установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а нарушението е безспорно установено, поради което всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.09.2023 г. и на 19.09.2023 г. е извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен по отношение на „Агронара“ ООД в обект на контрол: База на „Агронара“ ООД – Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 1, при които проверки е констатирано, че: лицето И. И. П. предоставя работна сила в обекта – на 14.09.2023 г. и на 19.09.2023г. работи на машина за пакетиране на грозде; работникът е декларирал собственоръчно, че работи на посочения обект с определено работно време на длъжност „сортировач“ и получава на ден 50 лева трудово възнаграждение; на 18.09.2023 г. на контролния орган е представен граждански договор № 14 от 07.09.2023 г., сключен между „Агронара“ ООД и И. И.а П.; не е представен трудов договор.

От проверяващите е констатирано, че „Агронара“ ООД, в качеството си на работодател, е допуснал на 14.09.2023 г. и на 19.09.2023г. лицето И. И. П. да предоставя работна сила, без сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа, като не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила от лицето като трудови правоотношения.

За констатираното, на дружеството е съставен на 20.09.2023 г. АУАН № 20-2300201, в който е посочено, че е нарушен чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Срещу АУАН е депозирано възражение, че между „Агронара“ ООД и И. П. е сключен граждански договор, отношенията им са облигационни и не следва да бъдат уредени с трудов договор. Въз основа на съставения акт, на 09.10.2023 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е счел за неоснователно подаденото срещу АУАН възражение, взел е предвид събраните по преписката доказателства, приел е за установено, че от дружеството е извършено посоченото в акта нарушение и е наложил на дружеството имуществена санкция в минимално установения от закона размер.

Въз основа на установените по делото факти, Районният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административнонаказателна санкция. Направил е извод, че са налице доказателства, сочещи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и наличие на трудово правоотношение между дружеството и И. П., което не е уредено като такова чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа.

Районният съд е обсъдил доказателствата по делото, извършил е обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя направените от Районния съд правни изводи и приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Извършеното от „Агронара” ООД нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето И. П. на 14.09.2023 г. и на 19.09.2023г. като работник на обекта, стопанисван от дружеството. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че е осъществен съставът на това административно нарушение. Събраните доказателства по делото обосновават несъмнен извод, че И. П. е престирала работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. От подписаните от работника декларации несъмнено се установява, че П. е осъществявала трудова функция като работник без трудов договор, както и условията на изпълнение на трудовия договор, тъй като в случая е установена длъжността, работното място, трудовото възнаграждение, йерархическата подчиненост, възнаграждението, почивката, както и предоставянето на предпазни средства при работата и др. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на Районния съд, че И. И. П. е предоставяла работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона имуществена отговорност.

Гореизложените изводи не се променят от представения по делото граждански договор. Видно от съдържанието на същия, уговорените в него дейности не са идентични с трудовите дейности, извършвани от работника в момента на направените проверки от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”– Сливен, които трудови дейности работникът е извършвал с лични предпазни средства, осигурени от дружеството – касационен жалбоподател, и част от които трудови дейности работникът е извършвал на машина, осигурена от дружеството – касационен жалбоподател.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 01.04.2024 г., постановено по АНД № 1522/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА „Агронара” ООД гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ № 121, партер, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Н. да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.