МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 28/ 18.12.2018г.
ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 331/ 2018г.
ПО
ОПИСА НА РС – ИСПЕРИХ
Районна прокуратура – Исперих е
обвинила Р.Р.Д. *** в това, че на 13.11.2017г. в град Исперих, област Разградска, след
предварителен сговор с неизвестно лице, с цел да набави за себе си и за
неизвестното лице имотна облага са възбудили и поддържали у Р.И. Нанова
заблуждение относно обстоятелството, че разговаря с полицейски служител, който
работи по залавянето на телефонни измамници и я моли да му съдейства, като даде
на измамниците каквото поискат и с това и причинил имотна вреда в размер на
7250.00 /седем хиляди двеста и петдесет лева/, като деецът се е представил за
длъжностно лице – полицейски служител, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 в.в.
чл.209, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Исперих поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, като с оглед протекла процедура по предварително
изслушване в условията на чл.371, т.2 от НПК предлага на съда да наложи на
подсъдимият наказание „Лишаване от свобода“ около Година и Шест месеца след
извършване на предвидената в закона редукция с една трета, като изпълнението на
наказанието бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
четири години. Предявеният граждански иск прокурорът пледира да бъде уважен
изцяло.
Пострадалата Р.
Нанова се е конституирала в производството в качеството на граждански ищец и
частен обвинител, като пледира да и бъде възстановена отнетата парична сума.
Защитата на
подсъдимият Д. в лицето на адвокат Русев от ВАК пледира на подзащитният му да
бъде наложено наказание в минималният установен от закона размер, като същото
бъде отложено на осн. чл.66 от НК. Моли за определяне на общо наказание по
настоящото дело и предходно осъждане на подсъдимия.
По искане на
подсъдимия по делото е проведено предварително изслушвена в условията на
чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Р.Д. е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по
делото – обясненията на подсъдимият, показанията на разпитаните свидетели и
приложеният по делото писмен доказателствен материал съдържащ се в ДП 275 ЗМ 460/2017г
по описа на РУ Исперих, намира за установено
следното :
Подсъдимият Р.Р.Д. е роден на *** ***, област Разградска, български гражданин, с
основно образование, женен, осъждан, безработен ЕГН **********.***. През есента
на 2017 година по мобилният му телефон с него се свързало непознато лице и му предложило работа в своята фирма за ПВЦ
дограма, като му обяснило, че Д. ще трябва да ходи на различни адреси и да
взема пари от клиенти, на които фирмата била свършила определена работа. Д. се
съгласил. След няколко дни непознатия му изпратил мобилен телефон по куриер и
му обяснил, че ще държат връзка по този телефон.
На 13.11.2017г. непознато лице се
обадило на стационарния телефон на свидетелката Р. ***. С преправен глас се
представило за дъщеря и, като и съобщило че си е счупила крака, в болница е и
са необходими пари за извършване на операция. Малко по-късно се обадил втори
път и казал на Нанова, че е необходима сума в размер на 9000.00лв., които
Нанова да приготви, а дъщеря и ще изпрати човек да ги вземе. След около 20
минути отново непознат глас се обадил на стационарния телефон на Нанова и и се
представил като Красимир, служител в Криминална полиция. Обяснил, че в момента
се провежда специализирана полицейска акция за залавяне на телефонни измамници
и Красимир иска Нанова да съдейства в тази операция на полицията. Непознатия и
указал да остави мобилния си телефон отворен и да чака измамниците да я потърсят
по стационарния и телефон, след това и указал да вземе всичките си пари, които
има вкъщи, да ги сложи в найлонов плик и след това да следва указанията на
измамниците. Успокоил я, че след като полицията залови престъпниците парите ще
и бъдат върнати. Нанова повярвала на непознатия, събрала всичките налични в
дома и пари – 7250.00лв., сложила ги в два найлонови плика и ги поставила в
камерата на хладилника си по указания на непознатия глас. Същия ден непознат
глас потърсил подсъдимия Д. по предоставения мобилен телефон и му указал, че
трябва да отиде в град Исперих, като му посочил адрес в центъра на града. По
указания на непознатия Д. *** на адреса на пострадалата Нанова. Тя го видяла
през прозореца и по указания на непознатия, който говорел с нея по стационарния
телефон извадила парите от хладилника и хвърлила през прозореца на апартамента
си две чанти пълни с пари. Д. ги взел и
ги отнесъл до табела „Добре дошли в Русенска област“, като от единия плик за
извършената доставка си взел сумата 340.00лв. както се бил договорил с
непознатото лице, която сума разходвал за лични нужди.
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от прочетения на осн. чл.283 от НПК писмен
доказателствен материал съдържащ се в ДП № 275 ЗМ 460/2017 година по описа на
РУ-Исперих: съобщение за престъпление от общ характер –
л.1; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
– л.3-4; протокол за разпит на обвиняем–л.5-7; биографична справка – л.8;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние –л.9; протокол
за разпит на свидетел – л.10-13, л.15-16; протокол за разпознаване на лица и
предмети – 17-18, 19-20; протокол за разпит на свидетел – л.21-22; протокол за
разпознаване на лица и предмети –
л.23-24; фотоалбум – л.25-26; протокол за разпит на свидетел – л.27-28;
протокол за разпознаване на лица и предмети –л.29-30; фотоалбум –л.31-32;
протокол за разпит на свидетел –л.33-34; постановление за възлагане на действия
по разследване по делегация –л.36-37; протокол за разпит на свидетел –л.43-44;
искане по чл.159, ал.1 от НПК –л.48; писмо от ОББ –л.49;. магнитен носител
–л.50; искане по чл.159, ал.1 НПК –л.51; предложение на разследващ полицай
–л.53-54; разпореждане по ЧНД № 317/2017г. –л.56-57; искане по чл.159, ал.1 НПК
– л.58-59; писмо от „БТК“ АД, Дирекция „Сигурност“ – л.60; искане по чл.159,
ал.1 НПК –л.61; писмо от “Мобилтел“ ЕАД София – л.62; искане по чл.159, ал.1 НПК –л.63; писмо от „Теленор-България“ ЕАД –л.64-66; предложение на разследващ
полицай – л.70-71; разпореждане по ЧНД
№ 359/2017 година по описа на РС-Исперих – л.73; искане по чл.159, ал.1 НПК –л.74; писмо от „Виваком БТК“ ЕАД – л.75; магнитен носител –л.76; искане по
чл.159, ал.1 НПК –л.77; писмо от „Космо България Мобайл“ –л.78-79; магнитен
носител-л.80; искане по чл.159, ал.1 НПК –л.81; писмо от „Мобилтел“ ЕАД
–л.82-83; магнитен носител –л.84; предложение от разследващ полицай –л.86-87;
разпореждане по ЧНД № 3/2018г. по описа на РС-Исперих –л.89-90; искане по
чл.159, ал.1 НПК –л.91-92, л.94-95; писмо от „Виваком БТК“ ЕАД –л.96-105;
предложение от разследващ полицай –л.107-108; разпореждане по ЧНД № 107/2017
година по описа на РС-Исперих –л.110,
111-112; искане по чл.159, ал.1 НПК –л.113; писмо от „Виваком БТК“ ЕАД –л.114;
магнитен носител –л.115; писмо от ТД „КОНПИ“ - ВАРНА –л.123; искане за
изготвяне на справка за съдимост –л.125; справка за съдимост – л.126; обяснение
–л.127-128; предложение за удължаване срок на разследване –л.129-130;
постановление за удължаване срока на разследване на ДП –л.131-132;
постановление за удължаване срок на разследване –л.134-135; предложение за
искане за удължаване срок на разследване –л.136-137; постановление за
удължаване срок на разследване –л.138-139; предложение за удължаване срок на
разследване –л.140-141; постановление за удължаване срок на разследване
–л.142-143; предложение за удължаване срок на разследване –л.144-145;
постановление за удължаване срок на
разследване –л.146-147; постановление с обвинително мнение –л.148-149 съдържащи информация относно времето, мястото, начина на осъществяване
на инкреминираното деяние, стойността на причинената щета, самоличността на
пострадалите лица, осъществената помощ от страна на подсъдимият Р.Д..
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи :
Подсъдимият Р.Р.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.210, ал.1, т.1 в.в. чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК, тъй като на 13.11.2017г. в
град Исперих, област Разград, в съучастие като помагач на неизвестно лице –
извършител, което се е представило за длъжностно лице – полицейски служител,
умишлено е улеснил извършването на престъпление по друг начин взел и отнесъл със
себе си сумата от 7250.00 /седем хиляди
двеста и петдесет лева/ оставена от Р.И. ***, която е била въведена в
заблуждение от неизвестен извършител целящ имотна облага относно
обстоятелството, че разговаря с полицейски служител, който работи по залавянето
на телефонни измамници и я моли да му съдейства, като даде на измамниците
каквото поискат, който с това и причинил имотна вреда в посоченият размер.
От обективна страна
безспорно е доказано, че на инкреминираната дата неизвестно лице с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудило и поддържало у пострадалата Р.И.
Нанова заблуждение – че се провежда специализирана полицейска операция за
залавяне на измамници, поради което посоченото лице следва да осъществи акт на
имуществено разпореждане със свои средства и с това е причинило на пострадалата
имотна вреда възлизаща на сумата 7250.00лв.
У Р. Нанова е била формирана
неправилна представа относно определени факти от действителността, която
неправилна представа е мотивирала лицето да се разпореди с предмета на
посегателство. Осъществени са и двете форми на изпълнителното деяние – на първо
място възбудено е заблуждение у пострадалата – върху нея е било упражнено
такова въздействие върху съзнанието и от неизвестното лице представило се като полицейски
служител, което е формирало у пострадалата жена неверните представи относно
фактите от обективната действителност и на второ място поддържано е заблуждение
– данните по делото сочат, че деецът е проявил активност чрез проведените
редица телефонни обаждания с цел утвърждаване на формираната невярна представа
и допринасяне за заблуждението на пострадалата.
Мотивирана от неправилните си представи за
действителността Р.И.
Нанова е
извършила актове на фактическо разпореждане с имуществения предмет – сума в общ
размер на 7250.00лв.
В случая е налице и
резултата предвиден от фактическия състав по чл.209, ал.1 от НК – за увреденото
лице е настъпила имотна вреда – отрицателно изменение в имуществото на
измаменото лице.
Налице
е и квалифицирания състав по чл.210, ал.1, т.1 от НК, тъй като данните по
делото сочат, че неизвестният извършител се е представил за полицейски служител
– длъжностно лице по смисъла на закона.
В
случая подсъдимият Р.Р.Д. е действал като помагач по смисъла на чл.20,
ал.4 от НК, тъй като той е бил лицето получило сумата представляваща имотната
вреда от пострадалото лице и по този начин с реализираното си поведение е
способствал за извършването на престъпление по чл.210,
ал.1, т.1 в.в. чл.209,
ал.1 от НК от неизвестно лице. Помагачеството в случая е съпътствало
изпълнителното деяние на извършителя.
От субективна страна
умисълът на подсъдимият като помагач се изразява в това, че в интелектуално
отношение Д. е бил длъжен да допусне, че неизвестният поръчител който го е
изпратил на мястото в град Исперих упражнява въздействие над измаменото лице,
вследствие на което въздействие същото бива мотивирано да извърши акт на
имуществено разпореждане, хвърляйки двете торбички с пари през прозореца, а във
волево отношение подсъдимият Д. се е съгласил с улесняването и с извършването
на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 в.в. чл.209, ал.1 от НК,
като е оказал помощ на неизвестният извършител след настъпване на престъпният резултат при деянието вземайки
торбичките хвърлени от пострадалата и отнасяйки ги до указано от непознатото
лице място – табелата по пътя за град Русе.
Съдът призна
подсъдимият Д. за невиновен по първоначално въздигнатото и поддържано
обвинение. В хода на производството не е доказано, че Д. е участвал в двата
акта на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК – формиране на невярната
представа и мотивиране на измаменото лице да извърши акта на имуществено
разпореждане. Той се е намесил едва след настъпване на неправомерния резултат –
извършване на имущественото разпореждане от измаменото лице, който е настъпил
след като жената е изхвърлила поисканите от неизвестният извършител суми. По
тази причина той бе оправдан да е действал в съучастие като извършител с
неизвестното лице, с което пострадалото лице е разговаряло по телефона и което
и е формирало неверните представи. Няма доказателства, че това неизвестно лице
е Д., или пък че той се е сговарял предварително – в спокойна обстановка, след
обсъждане на мотивите „за“ и „против“ с неизвестният извършител, двамата да
извършат измамата.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът отчете отегчаващите и смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, като към смекчаващите такива отчете необремененото
съдебно минало на дееца към момента на извършване на деянието, изказаното
съжаление, оказаното съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното
производство, като отмери наказание
малко над минималният размер определен от закона за деяния по чл.210, ал.1, т.1 от НК - “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА. Наказанието бе редуцирано по
силата на чл.58а, ал.3 в.в. ал.1 от НК, като окончателно на подсъдимият бе
наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
По отношение на лицето бе определено на осн. чл.25, ал.1 от НК ОБЩО НАКАЗАНИЕ по НОХД № 62/ 2018г. по описа на РС – Попово и НОХД № 331/
2018г. по описа на РС – Исперих в размер на по-тежкото – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, тъй като лицето е извършило
двете деяния предмет на разглеждане на посочените наказателни дела преди за
което и да било от тях да има постановена присъда. Изтърпяването на така
определеното общо наказание бе отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от Четири години. Определяне на изпитателен срок в среден
размер съдът счита, че съответства на тежестта на извършеното от Д.
престъпление и за в бъдеще ще му въздейства поправящо, превъзпитаващо и
възпиращо от осъществяване на нови престъпни деяния.
Доказани са и предпоставките на чл.45 от ЗЗД – причинена от
подсъдимият с виновното му противоправно поведение имуществена вреда на
пострадалата Р. Нанова, поради което предявеният от нея граждански иск за
сумата от 7250.00лв. бе уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончаталното и
изплащане. Именно поведението на подсъдимия е способствало достигането на
паричната сума с която измаменото лице се е разпоредило и по този начин е било
увредено, до извършителя и в този смисъл при причиняването на вредата приноса
на помагача е еквивалентен на приноса на неизвестния извършител, поради което
помагача следва да отговаря за нанесената вреда в пълен размер.
Реализираните в процеса разноски на осн. чл.189, ал.3 от НПК
бяха поставени в тежест на подсъдимото лице.
По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :