Р Е Ш Е Н И Е
№2802/10.7.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2290
по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба вх. № 9925 от 20.2.2017 г.
от М.С.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник
срещу Ф.С. М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с искане до
съда да постанови решение, с което:
1) да прекрати сключеният между страните
граждански брак на **.**.**** г. в гр. Варна, за което е издаден акт за
граждански брак № */**.**.**** г., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина на ответницата;
2) да се предостави на ищеца ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.
Варна, ул. „*“ № *, собственост на родителите му.
3) съпругата да носи брачното си фамилно име –
„М..“
В исковата молба се
излага, че страните са сключили граждански брак на **.**.**** г. в гр. Варна,
за което е съставен акт за граждански брак № */**.**.**** г. От брака съпрузите
нямат родени деца. Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от 2014 г.,
когато ответницата внезапно напуснала семейното жилище, а също и че от общи
познати ищецът разбрал, че същата е заминала в Г., както и че до настоящия
момент няма връзка с нея.
Ответницата
– Ф.С. М., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното на л. 6
Удостоверение за граждански брак, М.С.М. и Ф.С.Я.
са сключили граждански брак на **.**.****
год. в гр. Варна, за което е издаден Акт № */ **.**.**** г.
За изясняване на спора от фактическа
страна са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпита на И.
В. и Д. Х., които се кредитират от съда, до колкото същите отразяват преки и
непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира.
В показанията си И. В. излага, че страните
са във фактическа раздяла от 2014 год., като от този момент свидетелката не е
виждала ответницата. По време на брака си са живели в дома на ищеца.
Свидетелката излага впечатленията си за скандали между страните по повод чести
отсъствия на съпругата от дома.
В показанията си Д. Х. излага, че
страните са във фактическа раздяла от м. юни 2014 год., като от този момент
свидетелят не е виждал ответницата. Носели се слухове, че пребивава в Г.. По
време на брака си страните са живели в дома на ищеца. Свидетелят излага
впечатленията си за скандали между страните по повод чести отсъствия на
съпругата от дома.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
По
отношение на прекратяване на брака:
Твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, а и в съдебно заседание, както и преценката на събраните по делото гласни доказателства
налага извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не
изпълнява своята социална функция, като запазването му би било вредно за страните,
тъй като от значителен период от време (повече от три години) между
тях не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Ето защо бракът между
страните следва да бъде прекратен с развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
По отношение на вината:
Релевантни за брачната вина са отношенията
в семейството преди раздялата , доколкото в границите на този период следва да
се преценява поведението на двамата съпрузи един към друг и общата им позиция
за съхраняване на семейството.
В случая, от ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, се установява наличие на брачни
провинения от страна на ответницата, които са основание за ангажиране нейната отговорност.
От една страна, с поведението си, Ф. М. е
провокирала съмнения у съпруга си и за поддържане
на извънбрачни връзки. С предприетите чести отсъствия от дома, а в последствие
– и с напускане на семейното жилище, съпругата неминуемо е
съзнавала, че поведението й ще
предизвика разрушаване на брачната привързаност, взаимно доверие и
разбирателство, и разкъсване на брачната връзка. Промяната в отношенията между страните, е резултат от
различната ценностна система на съпрузите и различната нагласа към
перспективите на съвместния им живот.
Ответницата не ангажира доказателства, опровергаващи изложените от ищеца
твърдения, досежно брачните провинения.
Ето защо,
следва да се приеме, че състоянието
на брачните отношения е резултат от поведението на съпругата, която по собствена воля прекъсва връзката с брачния партньор, напуска семейното жилище и повече
от три години не поддържа контакт със съпруга си.
По
изложените съображения, съдът намира, че следва да се ангажира отговорността и
на съпругата – Ф.С. М. за настъпване дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Относно фамилното име:
Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс, след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди този брак”
С решение № 245/ 17.05.2012 г.,
постановено по гр.д. № 1058/2011г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, представляващо задължителна за
съда съдебна практика е прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва
брачното си фамилно име.
В настоящата хипотеза, предвид липсата на отправеното от ответницата
искане, следва да бъде постановено след прекратяване на брака същата да носи
брачното си фамилно име – М., на основание чл. 53 СК.
Разноски не следва да се присъждат, с оглед липсата на отправено искане в
тази насока.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между М.С.М.,
ЕГН **********,*** и Ф.С. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сключен на **.**.**** год. в гр. Варна,
за което от длъжностно лице по гражданско състояние е съставен с Акт
№ */ **.**.**** год., поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпруга - Ф.С. М., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Ф.С. М., ЕГН **********да
носи брачното си фамилно име – „М.“, на основание чл. 53 СК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: